В едната посока – ти, а в другата – аз.
В единия край на стаята ъглите измерваш по дължина -
силует без плътност и форма.
В другия край по ъглите се свличам - сълза по сълза.
На пода порцелановата кукла в тъга. ...

Мъничка планета.
дето все се връщам.
Носят ме нозете,
повеждат ме към къщи.
Ухание ме упоява, ...

МОЛИТВА ЗА ЗАВРЪЩАНЕ
Край недовършени строежи,
в ръждясалата арматура
се напластява безадеждна
прахта от есенната угар. ...

Болгарская роза
автор: Ольга Борисова
Антонине Димитровой посвящается
Ты где, подруженька, теперь,
В какие улетела сферы? ...

突然发现站了好久
不知道要往哪走
还不想回家的我
再多人陪只会更寂寞
许多话题关于我 ...

ЗАЩОТО СЪМ ПОЕТ
Аз не понасям пранги и окови.
Вървя след Бога винаги напред.
И нищичко душата ми не трови.
Свободен съм, защото съм поет. ...

(На Шкумбата. Човекът който дарява усмивки)
В тези дни трудни, сиви, тежки,
когато всеки е навел своята глава.
да се опитаме да се държим човешки
и с усмивка да посрещнем ние деня. ...

Какво от туй, че остаряваме сега
и с тихи бръчки е душата млада.
Прииска ми се леко през нощта,
за тебе скъпа да изпея серенада.
Ще пея за неземната ти красота, ...

Понякога те целувам!
Насън!
Докосвайки ръцете ти събрали,
косите, мокри от дъжда,
и снежинките на миглите заспали... ...

Роби стоеше усмихнат пред разпънатия бял чаршаф върху който, като войници, стояха наредени в колони многобройни дамски чанти, в различни цветове и с различни надписи. Шанел, Прада, Диор.... разнообразие от фалшиви марки и изкуствени кожи. Слънцето огряваше черната му кожа и я караше да блести, сякаш ...

***
Зрънце в пръстта –
от злато по-скъпо е.
Покълва слънце.
*** ...

Кристали от прелест магична валят
и снежно вълшебство танцува навън
във облачен плащ се е сгушил денят
сънуващ най-цветния пролетен сън.
На хълма притихнал съвсем на ръба ...

Голи клони с врабчета –
зимният плод на дръвчетата.

Сърцето ми копнее топлина,
погалване от лека, влюбена ръка.
То иска песен, тиха светлина,
целувка, просто, ей така.
– Хей, стига толкова ритници, ...

Светът се промени за кой ли път,
едни мъдреят, други – безумеят,
а в Библията ясно ни зоват
към разум, той е нашето спасение.
Надмощие на този свят не би ...

Завъртиш ли дупето игриво
под завивките от пух,
момчето в мене е щастливо
и се вдига поетичният ми дух...
Знам, че имаш нужда да излея ...

Юнитка пита баща си:
Тате, защо ми е толкова малка утката?
Бащата отговаря: Защото майка ти беше японка, но й беше голяма.

Здрасти… Ще седна малко при теб… Ония там махат? Ми, да махат, не са си у дома, ше чакат. Да не съм им обслужващ персонал, я…
Чу ли? Ей, тарикати колегите! Тарикати! Личи си професионализмът.
Извикали някаква джурналюга и й наприказвали едни…. Абе, хубави приказки – колко е тежка професията, жертвам ...

От работа се връщам умърлушен,
едвам открехвам входната врата
и сядам на дивана изтърбушен
до мойта остаряла самота.
С нея сме си лика и прилика ...

ПОЧЕТНИЯТ ГРАЖДАНИН НА ВАРНА
Не знам да вярвам, или да не вярвам? –
но днес съм изключително смутен.
Из между всички граждани на Варна
за почетен! – избраха точно мен. ...

Побирам се в смалената окръжност,
която календарът ми чертае.
Любимата в очите ще ме лъже,
а попът за смъртта ми ще нехае.
Отприщените страсти ще завират ...

/сериен хорър/
И з г у б и л с и л и,
цял в кръв облян,
издъхнах
вкъщи ...

.
Винаги си мислих че мога още и още…
все си мислех че мога да преживея още и още по-силно…
С годините започвах да се страхувам от болката, да ме плаши все повече, да ме променя, да ми поглъща същноста, да губя все повече от себе си.
И се изгубих. ...

Забравѝ за сърцето ми нежно
и за чувствата в нощния час!
Тази приказка свърши отдавна,
тази приказка свърши за нас.
Не поглеждай към дните предишни, ...

В такива сутрини дъждът е неизбежен
като незряща съвест след молебен
в тях вярата е толкова неистинска
и някъде над минарета дреме...
... пришива в дланите ни намерения ...

Помня, на другият край на света,
на някакъв остров в небето прострян –
малко момче и малка жена
/Дали беше сън, дали беше блян/
някаква музика там ги роди. ...

Най-старото дърво на тази улица
не помни вече кой го посади.
За него няма свои, няма чужди,
а само преминаващи съдби.
Под сянката на кривите му клони ...

един
народ -
прок'ълнат
и
благословен ...

/стих по снимка/
Дефектни ли са моите крила,
щом цветовете им се саботират?
Едното бяла светлина разля,
а другото е черна орисия. ...

Вечер... телевизията бълва хаус.
Отново смърт витае... но този път
от Божия ръка е. Трагедия и скръб.
И времето коварно пречи.
Светът очаква, новина, но новината ...