Просто... днес съм много стар,
не ми достига одеало
и губи зимата ми чар,
и бялото е... избеляло.
Вървя, провлачвайки крака ...

„Синастрия“ е може би най-мощният обмен на енергии в астрологията, тъй като разглежда отношенията и връзката ни с другите. Всеки от нас носи, различна динамика и интензитет на характер, който за да се прояви, е необходимо да бъде провокиран. Качествата и недостатъците ни, разгръщат пълният си потенц ...

***
виелица –
отново свири органът
в старата църква
*** ...

Не си ли твърде крехка, нежна свобода,
останеш ли безмълвна към неправдата.
Стопява се диханно снежната ти белота,
а мракът хили се ехидно зад оградата.
Пропусна ли въпросите на съвестта, ...

Ти помниш ли онези грозни патета
в реката на детството след летен дъжд?
И как срещнахме в очите си небесата;
и как политахме един към друг неведнъж!
Но пътища различни младостта зовяха... ...

С благодарност към незабравимо танцуващата А.Л.
Топъл мрак завива бавно слънцето за нощен сън.
Бедрата на танцуваща вълшебница следват горещо океанските вълни в любовен зов:
- Мили, между тях ела и ти...
Някой накъде с език рисува овали на омайна гръд. ...

Не искам аз да съжалявам,
да търся нечия вина.
И друг без жал да наранявам,
да тровя чуждата съдба.
Аз мога бързо да прощавам, ...

Прозорецът на стълбището на неговия етаж бе затворен. Побесня. Мразеше да е затворен. Цяло лято никой от съседите не го затваряше, но есента дойде и някой започна да го затваря.
„ - Нахалство, прости селяни, да си затварят прозорците на своите етажи -изсъска наум и със замах го отвори широко. „
Влез ...

Един лъч се промъкна през тънката пролука на щората и падна точно върху зеницата му. Току що бе отворил очи. С неудоволствие се размърда под завивката, но се сети за порно актрисата, която снощи бе причината да онанира бурно и да свърши с викове и разтегна доволна усмивка. Не му пукаше, че жена му г ...

Нощта се спуска като млада сова,
поела дъх след първия си лов...
късметът му обесен на подкова
без глас разплаква здрачния покров.
Отпива вино с дъх на млади дюли, ...

12 февруари, 17.30 часа 2005 г.
Влезе и никой не го посрещна. Беше рожденият му ден. Синовете му заминаха преди дни на ски с приятелките си и никой не се сети да го поздрави. Получи само съобщение от бившата си съпруга. Точно днес, впрочем, се навършваха 6 месеца от развода им след 26 години брак. П ...

Очакваш мнения от други -
за туй - какъв си бил до вчера,днеска кой си?
И имаш ли пред хората заслуги -
дали пред тях си мъченик или герой си ?
Зависиш от присъдите на други - ...

ПЪТЯТ КЪМ ВАРНА
Всички пътища водят във Рим! – тази мисъл дори не е вярна,
ако имах Вълшебен килим, щях да литна отново към Варна! –
там, където морето не спи – и по цял ден в скалите се нерви,
и под старите градски липи спят загадъчни Римските терми, ...

ПЕСЕН ЗА СВОБОДАТА
… сега, когато маските са спомен за тъп – и минал вече, маскарад,
въпросът ми е повече от скромен – кой Изрод ни държа във този Ад? –
защо ни взеха вкупом за калинки, които могат да летят под строй,
в дистанция – по двенки и по тринки, на метър от живота мой – и твой, ...

Щурчо съм, спиране няма!
Целувам снежинки, ами -
мъничка, пухче, голяма,
пък, тази - със сини очи...

Обича ме... не ме обича,
животът ми, така през ден.
В последен цвят на маргаритка,
скрил е отговор за мен.
Обича ме... не ме обича. ...

Тайно ми говорят вековете
пак за Витлеемската звезда,
тя и за човечеството свети,
че родил се в пещера Христа.
Силата небесна направлява ...

уви - при все че
са успешни - срещат се
и безутешни
...........................................
друго ...

Отивах сам,
държан бях сам,
излизах сам.
Икони да няма там,
човеци да има в храм! ...

Когато сам отново оставам вечерта,
когато спомените ми преборват съня,
появяват се пред мен лицата на моите деца,
те не са до мен но са ми в сърцето, в душа.
Седя си заедно с една любима нарича се Тъга, ...

…
Изминаха няколко месеца, в които нищо съществено не се случи. Но след това започна войната между Русия и Украйна. Този факт тревожеше Лео, точно това не трябваше да узнаят тези, които бяха го изпратили тук на Земята. Залогът беше много голям. Той знаеше, че човечеството е в опасност. И рискът него ...

,,Щом вий пред нас за миг се спрете,
парите в миг ще ни дадете-
по-харна стока на пазара няма,
пипнете, вижте, че не е измама!
При нас цената е прилична, ...

Тоест – забрава..
А и за какво ти е друго? Работиш – за хляба. Дори да правиш това, което ти харесва и те увлича – пак трябва да го продадеш. За хляба…
Изборът не е лек – потен или гладен. Потен – човек се изпотява не само от мотиката, а и от далаверата. Защото вътрешно усеща несигурността…
А искаш ...

СНЕЖНОПИСНИ КУПЛЕТИ
Завръщам се в самото си начало
и без понятие какво е краят.
Не помня беше ли безкрайно бяло.
Забравих и едва ли ще узная. ...

Замръзна Земята и зъзне заметната.
Зелени зеници във здрача затваря.
Задряма за миг - засънува звънчета,
а здрача заспа - и зората завари го.
И зимна завеса заметна залисана. ...

Извинявай, че пиша така, както знам.
Съжалявам, но точно това не завърших
и редактори нямам, сама бера срам
стихосбирки ли, имам си няколко... дръжки!
От Луната ми идва неземния хаос, ...

Като мисля за теб, ставам твърд като пернишки винкел,
нищо не е в състояние да ме свърне от правия път –
трябва да те намеря, не ми стигат за влака 37 стотинки,
а на гара Варна хората с много пари са ужасно кът,
терца яки ченгета по перона със мен са тъй мили! – ...

свят
и стих са
едносрични
думи - о̀бичнообѝчни
стих ...

Сега съм сляп. А ти
на приказките сякаш знаеш края.
И колко дълго ще съм жив,
когато моят дъх на теб ухае.
И колко дълго ще съм сляп, ...

" Подаръците за Коледа се раздават по списък срещу подпис."
детски бисер
Журналистката: - Здравейте, уважаеми зрители! Намираме се на мястото на събитието - пред къща, в която Дядо Коледа съвестно е оставил подаръци. Част от тях, обаче, междувременно мистериозно са изчезнали. Разкажете ни, Дядо Коле ...

Ще съм толкова твоя,
доколкото ме припознаеш.
Наруших ти покоя
в добре подредената стая.
Прикадих топлината ...

Единствено на клона то остана –
най-горе, на върха – там, сам-само.
От пролетта последното писмо,
от идващата зима – първа рана.
Ръждивозлатно и нямо, и горестно, ...

... есента по хълма си подфирди жълтите кашмири от листа,
време за налагане на джибри, сух горун да тръшна във жарта,
да извадя бащината брадва – и да насека коджак дръвца,
на какво ли друго да се радвам под безброй избягали слънца,
време е – лула тютюн на пруста на кълбенца дим да издимя, ...