ПОСЛАНИЕ ВЪРХУ БРЕЗОВА КОРА
Крещяла съм, когато е боляло.
И мислех си, че някой ще ме чуе.
Безумна тишина и снежнобяло
очите ми пленяват, ала всуе! ...

Ами... трябва да ме има
и за радост, и печал.
Не съм незабравима,
но съм пъстра като шал.
Ами... трябва да съм жива. ...

На ...
Не ти ме роди, осъзнавам…
не ти нощем бдеше над мен…
не ти ми пя детските песни…
не ти ме държеше в ръце… ...

Преди десети
не бяхме господа, бяхме другари,
не се празнуваше и втори февруари,
имаше информация само на ухо
за хора различни в нашето общество! ...

Човекът ковач*
Часовете - стрелка по корпуса - бързи
Секундите бавни.
Човекът - ограничение бюрократично
забит в черно огледало. ...

Омръзна ми война да водя
И то със себе си, със мен...
шпага да кръстосвам
и да кървя, от мене си ранен.
Не искам вече на глупости да вярвам!? ...

“Момиче, кой ли ти разби сърцето,
че толкова ти се живее
след поредното умиране...”
Събрах го до последната звездичка,
в шепа го събрах, да затупти, ...

Колко струва днеска добротата?
Може би един любезен жест,
дума добротворна от устата
или просто светла блага вест?
Няма място даже за сравнение ...

Очите ми са с капчици зелено,
и жълто, като тичинки на цвете,
с есенция коняк са напоени.
В очите ми искрици пъстри светят.
Подмамен от чаровния им блясък, ...

Непрогледна мъгла
града хладно обгръща.
Твойта силна ръка
нежно пак ме прегръща.
И лежим в тишина, ...

***
Най-милите
думи за всяка жена:
"Честито бебе!..."
*** ...

Аз никога не съм харесвала зелените очи,
но в три секунди само и бариерата се стопи.
Не можа да устои, въпреки големината си
платоничното надви и предразсъдъците в огън изгори.
Това пътуване породи неочаквани проблеми и мечти, ...

Аз съм, всъщност, твоята тъмна страна,
голямата тайна, която вълнува.
Онази красиво фатална жена,
която всеки мъж твърди, че сънува.
Навярно съм драма, вълнение, свян ...

Душа без любов е безкрила,
затова искам да дойдеш ти,
горест тежка нея е гнетила,
за чашата със сълзи чети!
Да те забравя се опитах, ...

Мама днес ми рече:
Голяма си вече,
кака ще станеш на братче,
ето, купихме му креватче.
Ти ще го люлееш, ...

Беше ранно сунтринта, още по първи петли. Изгряващото слънце го видя и му се усмихна лъчезарно. Пожела му късмет и приятен път. Тогава той обуваше своите вече доста изтъркани обувки. Човек би се запитал, накъде отива пак? А той, както винаги щеше да отвърне, засмяно, навсякъде. Отвори входната врата ...

В кабинета на лекуващата ми лекарка съм
Пия ароматно,плътно кафе и замезвам с шоколад с лешници и стафиди, начупен елегантно на парченца.
Нощес се събудих от разтърсваща кихавица.Усетих,че и пулсът ми се ускорява. Започна да бие ритмично и натрапчиво по слепоочията ми като чукчетата на стар гаров ча ...

И Бойковата „Панорама“
претърпява „Промяна“.
Побира се вече
във все по-мъничка рамка,
докато сама пренаречè се ...

на Т.
Има думи за ялови сватби
сред шумà от роднински капризи.
За живота, живота ограбил
и за църкви, в които не влизам. ...

Камък, по камък сбираш по пътя,
хвърлен небрежно. Като по пес.
Изворът чист на душата ти мътят.
Тъй беше вчера, така е и днес.
А ако нявга (дай, Боже!) да бъде, ...

НЕОЧАКВАН СНЯГ
Някой беше отчупил от хляба си
и оставил пред къщния праг
седем-осем измръзнали залъци –
тиха радост за брат – и за враг. ...

Както вече казах, в противоположната, юго-източна, част на Путивълския район, в Новослободската гора, беше се базирала партизанската група на Путивълци под командването на Симеон Василевич Руднев. Кой от нас не знаеше семейство Рудневи! Това беше голямо семейство, родом от село Моисеевка Путивълски ...

Куп цени ни поздравяват,
но ни пари тази слава.
Куп юнаци в парламента
ни купуват за момента,
в друг момент ни препродават ...

Светлосенки и птици във полет,
отразени във мойте очи,
и желание силно за пролет,
за красиви и слънчеви дни,
за дървета от цвят натежали, ...

СБЪДВАНЕ НА ЧУДЕСАТА
... и, всъщност, за какво ми бяха всички тъй земни – и неземни чудеса,
да ме приспиват пролетните птички, да се събуждам в утринна роса,
в безсмъртните капани на живота, в безсмислиците светли на смъртта
да вярвам все така, че с Пипилота чорапче – за надеждата! – плета, ...

/сериен хорър/
На слука стрелял,
трупа зарих.
Брегът бе
ронлив, ...

Ти си тихо море. Моя златна луна.
Мила песен на птиче в небето.
Като буря в нощта, към света ти вървя
и по пътя си късам билета.
Не прекрачвам прага̀ на смирена душа. ...

Не можеш да ме спреш.
Имам хиляди причини да летя.
Няма начин да ме разбереш,
от пеперуди е моята душа.
Не можеш да ме стигнеш. ...

Тялото на жена
като питейна вода
завладява нощта.
Завладява страха.
Няма смисъл ...

Как да се усмихна, като ми се плаче.
Как да мечтая щом всичко е лъжа.
Как да продължа да вярвам!
За Любов една.
Как да накарам сърцето с любов ...

Никога не съм копнял така за нягой друг,
ти ме отключваш,
ти отприщваш най-нежната и най-страстната част от мен,
не мога да мисля за нищо друго освен теб,
сънувам те и мисля за теб, ...

На фона прозоречен,
в обятията – най-фините-
на мъглата,
по Орех могъщ
с крилато разперени клони, ...

***
„Прекалено хубаво, за да е истина!“
Когато човек е най-щастлив, трябва да е най-нащрек.
Защото "за завистта няма почивен ден..."
*** ...

ЛЕТЕН ОБЛАК
Владислав Любомиров Недялков е роден на 12.02.1979 година в град Перник. Завършва средното си образование в родния си град и следва „Икономика” в Университета за национално и световно стопанство, където завършва бакалавърска и магистърска степен по специалността „Счетоводство и контрол”. ...

Спомените -
огризки от преживяно
в тъмния изгрев на небитието...
Огледай се -
край теб мъртъвци преминават ...