Добър да си, е лесно,
но злоба трупаш всеки ден
и е някак неуместно
с ръце да се покриваш унизен.
В момент красив и шумен ...

Преплетени, душите ни изпепеляват
всяка малка мисъл за тъга.
Портретно спомени в мен остават
и поддържат жива любовта.
Кръстосани, ръцете омагьосват ...

Презрение, злоба,
наранена душа.
Омраза, ненавист,
студ и тъга.
Изгубен живот, самота, ...

Любовта е красива нотка,
от която струната страда.
Омразата пък е котка,
а котка по гръб не пада.
И нека да знаят другите, ...

Колкото и пъти да те гледам,
все не ми стигат.
Колкото повече те искам,
още повече чувствата ме изгарят.
Погледът ти топъл щом се срещне с моя, ...

Не смея да ти кажа тези думи две,
за да не чуе дяволът
и да ги вземе
за себе си...
Не смея даже да се радвам, ...

Отнякъде съм пътник, спомен нямам,
но вървя, вървя в съня си и през нива,
а тя прилича на живот,
обрасла със трева,
полегнала от хиляди човешки стъпки ...

Тя беше като пролетно ухание
на люляк с натежали клони,
а малките й стегнати гърди
със страст целувах дълго до зори
и лудостта съня прогони ...

От живота вече не изпитвам наслада,
душата ми тлее и страда.
От мига на нашата раздяла
в мрак се обви душата ми цяла.
Болка и мъка ме разкъсва, ...

Непредпазливо те докоснах с устни,
предавайки ти всичко свое за миг -
чувствата, мислите, мечтите...
Без да искам споделих
себе си с теб, ...

Птица съм. В гнездо от спомени.
Рожбите ми слепи... отлетяха.
Говоря си със клоните оголени.
Крилете ми от болка закърняха.
Гола съм... раздадох си перата. ...

Нарисувах си
очите -
големи и изписани
със вежди като
лястовичите крила. ...

НАДЕЖДА - 1
С парите последни ще си купя надежда,
която да имам в трудните дни.
Тя ще ми бъде спътника верен,
когато от нещо ме много боли. ...

Спомен се разхожда в мен.
Не забравя той сиянието на онзи ден.
Онзи ден, в който залязващото слънце
сияеше в последната си минута
и с лъчите си по лицето ти, ...

Аз съм времето.
Ще ме усетиш като
стрелките на часовник.
Аз съм желанието.
Ще ме изпиташ като ...

Преди тишината
Око на буря...
Отеснели пространства...
Застинал ужас...

Болката ще скрия
в мидата-душа.
В облака ще литна -
сякаш съм роса.
Дъжд вали - това са ...

Не запявай, Сърце!
Не запявай...
Ти, нали знаеш колко боля?
Не потрепвай, когато те галят
и не рей се в красива мечта. ...

Пак те желая
и вярвам в лъжите ти...
Защо? Не зная...

Напих се с мечти.
Изхвърлих спомените
за любовта ни...

Цял живот съм на ръба.
Без пари, без собствен свят.
А работя, не мога да стоя,
раздавам се, за да съм богат.
Исках само да съм весел, ...

ПЕПЕРУДИ БЕЗ КРИЛЕ
Пеперуди без криле,
души, разкъсани на две.
Пеперуди без криле, отлитат
дни и часове. Пеперуди без криле, ...

Следователят седеше и слушаше прошарения мъж с белезници на ръцете.
- Казвам се Борис Василев Димов, на тридесет и осем години, неженен, неосъждан. Живея на съпружески начала със Стела Димитрова Минкова, на тридесет и пет години. Нямаме деца. Не работя официално никъде. Неофициално се издържам като ...

Твоята любов е омерзена,
нечовешки пъплеща във мене,
тя е тягостна и бясна,
тя за мен е вече тясна.
Тя е с тихи стъпки и окови ...

С един замах превърнах те в магия.
С една усмивка във ръце простенах.
Дойде за малко, но във вечност се превърна
и себе си във мене преобърна.
Живях на сън. ...

Неуспешно
Разливай страсти спотаени
като океан, преливащ във море,
в което лодките ранени
изгубват и посока, и море! ...

Към спомените минали се връщам,
към слънчевите дни на младостта
и в мислите си свои те прегръщам
и там откривам нежна радостта.
Как бързо времето отмина ...

Обхвана ме носталгия по детството. Докато четях следобяд "Разцветът на Джийн Броуди" от Мюриъл Спарк и слушах монотонната песен на дъжда, който падаше в този сив, мрачен ден. Прииска ми се да се върна в детството - години назад. Да се прибера вкъщи на топло и да чуя най-интересната приказка на света ...

Как ли не съм се проклинал,
че загубил съм морните делници,
бях далеч безутешен заминал
и се борих с вятърни мелници.
Борих се сам, уморих се ...

В пустиня били четирима... лошо...
Брежнев, Рейгън, Винету, бай Тошо.
Гладни били. Нямали храна.
Спрели на бивак за през нощта,
но вождът Винету решил проблема ...

Нашата скала
Пазиш ли още онези спомени,
за целувката под слънчевата дъга,
макар и от съзнанието прогонени,
още ги пази нашата скала. ...

Миналото вече е потънало.
Няма нужда от спасители!
Житото му е ужасно вкиснато,
та...
да си омесим мигове!...

Излизай само нощем,
за да оцелееш.
И тогава
има прекалено много
нападателни животни, ...

Любовта... Това е избор наш
или идва, без да ни попита?...
А дойде ли при теб веднъж,
изпълнена е с тайни скрити...
Ще смъкне звездната си дреха ...

… как се пропукаха
слаби и стъписани,
решетките, през които
виждах света.
Стегната риза ...

Видя ли мацката до мен? Беше страхотна! През цялото време ми хвърляше погледи.
- Какво ти става? Тя беше толкова друсана, че едва ли е съзнавала в коя част на земното полукълбо се намира.
- Не ставай тъп, човече. Ако вие двамата не бързахте толкова сигурно щях да се уредя с нещо...
- Освен друсани и ...

Тъжен съм. И днес не те забравих.
И тази вечер мъка е по теб.
Стотици пътища зад себе си остави,
на едно от тях сърцето ми ще спре.
Накъде да тръгна? Търся ли изобщо? ...

Сцената е вътре в мен...
Пред хората не се показвам.
А колко пъти всеки ден
умирам и се раждам...
Декорите са изхабени... ...

Красота ефирна, светеща безплътна
от тайнствена фреска и знаци изконни,
разлистващи се с дървета по пътища
и сенки премятащи се, милно покорни.
А въздухът прави на пух и прах ...

Виновен
Ти ме остави
след като разби надежди и мечти.
Погуби в мене всичко живо,
повярвах аз на твоите лъжи. ...