И ще пиша за трелите – птичите,
и за злачните, китни дъбрави.
Шепа хора сте, но ме обичате
та злината душа да забрави.
И ще пиша за синците – сините, ...

Ами скучно му е…
Денят минава като по устав – сухо, сиво и безсмислено. Само пристигането на дъщерята малко разведряваше обстановката. Имаше кому да даде съвети – дори за неспоменавани събития, да сподели опита от казармата, да… Просто да намери слушател…
Щото тях ги нямаше. Кои в по-добрия свят, ко ...

Живеех в един многоъгълник
със няколко остри ъгли:
В скалъпен от мене триъгълник
с три много прилични жени.
С едната… отдавна се знаех: ...

ПИСМО ОТ ИДЕЩАТА ЕСЕН
... връзва паякът хамаци на бодил, леска и клен –
есента ми праща знаци, стара севда – бди над мен,
облаците мъкнат прежда – значи дълго ще вали,
бавна светлинка се сцежда през гевгир като че ли, ...

Глава 18
Онгалград, столицата на Белгар бе идеалният град, с величествени крепостни стени, четири кули на четирите краища на града. В инфраструктурата на града, бяха събрани културните стилове на всички епохи на белгарското изкуство. Градът нямаше достъп до море, но беше на кръстопът и това го праве ...

Най-сетне майстора намериха си
еврофондовете –
в нашенските
Джеймс Бондове!

Людски двойки раждат
любимци домашни.
Привидно за село въздишат,
нагледно в огромен град дишат.
В читалища лафят (с) клюкарки служителки, ...

Сънуваш ли звездите още?
Сънуваш ли морета и слънца?
Сънуваш ли оная тайна сила,
която носи любовта?
Сънуваш ли любов на водопади, ...

Лесничеят
Образ нов сега се е родил и се оформя -
Човек нов - Лесничея.
Името това условно е - прозвище избрано.
На човек с гората свързан двойно, тройно - ...

Приличаш ми, народе, на евнух,
доволно клекнал във нозете на везира
забравил и загърбил мъжки дух,
който със жените се гримира.
Приличаш ми, народе, на дърво, ...

Седнала съм да ви разказвам пак съседска история. Но този път няма да е за любители на тоалетни. Няма да е даже за „две съседки, две кокетки“, защото моите герои са разнополови. Мъж и жена, демек. Трети пол не се предвижда /трижди анатема на Истанбулската конвенция!/. Няма да е и история за мотики, ...

Ти си
като повредена кукла
Кукла на конци
Някой дръпнал ти е шнура
и объркал ...

Ж И В О Т
Не усетих моето "Велико" пристигане
в този свят от твърди илюзии,
как от пропадане се превърна в издигане
с шамара подарък по бузките... ...

Групата им продължи да върви необезпокоявано още няколко минути, като мошеника на привидно случаен принцип просто свиваше в някое от разклоненията. Накрая излязоха в някакво голямо помещение, от чиито стени и таван се отваряха малки и големи тръби и изливаха съдържанието си вътре. За да стане картин ...

Там някъде зад хоризонта
някъде във времето отвъд
отвъд земното и небесното
отвъд цветовете на дъгата…
Небето да пропадне в бездна, ...

Твоят лик, Василе, виси на стената,
в много кабинети на стените стои.
Ти пое на българския народ вината,
а той роб беше и сега някак си се тай!
Ти си и на стената на някои богаташи, ...

Струните ми тихо изтъняха
и восъчно луната преоткрих,
изгреви залязваха, голяха
мечтите сини, белия триптих.
Сочеха "оракулите" пътя, ...

Докосване с ръце,очи и думи
е най-доброто нещо на света,
да бъде тази тръпка помежду ни
и да я има просто любовта.
Но какво е любовта без думите, ...

Дочувам звук. Лъкът ще ме погали.
В окръжността му звънко ще трептя.
Навярно имам хиляди провали,
но истината е… сега горя…
Изгарям под дланта на нещо силно ...

Оставам с тебе, луна...
Ти знаеш всичко за моите нощи.
За безкрайния монолог, обвит в тишина,
зад прозореца… лицемерен доносник.
Ти си ми... като дружка една. ...

Когато тишината ми говори
и нещо не ни пречи за това,
без думи сякаш ми шепти отгоре
и пиша най-красивите слова.
Когато тишината ми пътува ...

Козичке самотна, пак двама сме с тебе
на хълмчето с камъни бели;
пак гледаш на север звездите и де ли
са дните край теб отшумели ?
По залез ти ставаш червена и жарка, ...

Под болничен прозорец, замъглен
от сухите лъчи на юлско слънце,
клечи един Ромео с мургав тен
и яростно реве, почти по лъвски:
"Албено, хайде слизай, аз съм тук! ...

Простете ми, нали съм стар пушач,
за стиховете с дъх на никотин
и дим цигарен, предизвикващ плач,
а също и за дозите катран.
От там е черното, което е във тях, ...

Да бъдеш мъж,
Това не се учи изведнъж.
Да покажеш мъжка сила,
Не значи да риташ кога в краката ти съм се свила.
Кога съм слаба и уязвима, ...

Вгледах се в очите на слепец.
В онази безконечна празнота.
Лутах се из тях като крадец,
намерих най-желаната мечта.
Прегърнах я и бързо затърчах, ...

Демократи и демократки,
защо пак само за едни има
уиски с ядки!?

Отворих очи и те видях,
провиснал над мен,
със същият поглед пламен.
Погледнах те както гледах те преди твоята вечност
и осъзнах че загинала съм вътрешно в безследност. ...

/Ти знаеш защо.../
На 101-я етаж, в 101-я живот,
отново ще се срещнем,
ще бъде грях или съдба
целувката гореща. ...

Омотана в примките на живота, свеждам глава.
Очите са приковани към пода.
Стаята е малка, а душата ми е свита на кълбо.
Уморени илюзиите се борят с реалността.
Устните ми са влажни отражения на целувките. ...

Сдъвквам те в мислите
и трудно те преглъщам всеки ден.
Така париш в очите,
че сълзите забравят за мен.
Копнея те само ...

Лятото е моето вдъхновение. Особено вечер. Особено край брега на морето. Особено на онези мостове навътре в сърцето на морската гръд, които вечно забравям как се наричат. Това сега няма значение, защото имам уговорена среща с вятъра.
— Още мъничко – нашепвам си нетърпеливо и поглеждам жадно небето.
...

Кресливи истини,
изстрадани мълчания,
задушни хора,
търсещи внимание...
Въпроси, сочещи те с пръст ...

Искам да си моят ангел!
Мен като поглеждаш,
името ми всяка сутрин
нежно да шептиш!
Искам да си мое слънце, ...