Всичко в живота е удоволствие и наслада.
Особено след втората чаша.
Оставете Буда с неговите четири постулата.
Живота си е екстра, дори да е страдание.
И тоя, който го е измислил е...голяма работа. ...

Журналистката: - Здравейте, драги зрители! Намираме се в с. Ъ., в двора на бай Х.( кръстен по неговите думи на Хулио Иглесиас). Отзовахме се по сигнал, подаден от мъжът за кражба. Разкажете ни какво точно се случи, господине.
Бай Х.: - Амчи, кво да ти кажа, миче. Ставам сабахлем по петльову времи да ...

Старият орел вече не помнеше от колко време не е хапвал нищо. Спомни си като млад как ловеше зайци, риби в езерото, даже веднъж си отнесе едно агънце. Кръжейки над полето с надеждата да намери нещо, изпитваше същото чувство на величие, на господар във въздуха. Спускаше се все по-ниско и по-ниско. Ус ...

/Таня Г. Денева и Таня Мезева/
Т. Д. Свещичките предколедно горят
и лампичките весело блестят.
Елхата за децата е засмяна.
Декември вече с бяла е премяна. ...

Научих се да го чета през ред
написаното сутрин по сланата,
умът ми все се прави на зает,
загризал е коричката баята
на този все недоизмислен свят, ...

Зачетох се в изследване по творчеството на Молиер и времето му. Интересно нещо открих. После тръгнах по пътищата на историята и се убедих – актьорите допреди сто години са смятани за отпадъци на обществото, равни на проститутките…
А някои даже за президенти си избират актьори.
хххх
Нашенки открили з ...

Спечели от лотарията Пешо малко пари. И пита Ванката:
- За какво мечтаеш?
- За ново яке - вика му оня – Зима иде…
- На ти пари за якето – казва Пешо и му подава едри банкноти…
Взе ги Ванката, постоя, погледа, пък му ги пъха обратно. ...

Ах, как искам
да отпия
от чашата ти,
Свят...
Ах, как искам! ...

Светът е футбол, тъй твърдят
днес журналисти спортни.
Превзе великата игра
ума на милиони.
Забравихме, че идва студ, ...

Измина доста време от раздялата ѝ с Ивайло, вече не изпитваше оная пареща болка, само от време на време се сещаше за него. Е, ставаше ѝ тежко, но успяваше бързо да го преодолее. Спомняше си и за непознатия от магазина – Емил, така се беше представил. Винаги, когато излизаше с чантата, си мислеше за ...

Не спирам аз - жената да обичам!
Макар да не познавам любовта.
И всяка сутрин тръгвайки да тичам
наблизо - из съседната гора,
с усмивка - по челото я целувам, ...

... понякога опитвам да реша и най-неразрешимите въпроси.
По цял ден мъча своята душа нелепи отговори да ми носи –
защо човечеството е на нож с прекрасното в душата на човека?
Защо човек, щом тъне във разкош, душата му престава да е мека?
Защо се мразим? И защо таим добрите думи? – споменче от мама. ...

Слънце, лято, морски пясък-
все неща почти от рая,
ама как, със гръм и трясък,
в ада паднах, хич не зная!
Жени,вино,тъй нататък- ...

Не болят вече
снеговете от лани
в книгите прашни.
Засъхнала кал.
Бъдеще още няма. ...

Настъпи тишина
и даже притъмня
Небето свъси вежди
и слънцето се скри
Заглъхнаха и птиците ...

Сам побърза да се отдалечи от Гилдията. Майсторът нямаше да го изхвърли или да се опита да го убие – беше твърде умен за това и знаеше, че Ка’Раим е колкото ценен, толкова и смъртоносен. Нямаше начин обаче да не му наложи някакво наказание след всичко това. Убиецът беше възнамерявал само да сплаши Р ...

Ако беше любов да я опишеш,
нито жена да я съблечеш, но съдба
да я предречеш с нея непонятното да отзовеш. Ако беше море и настояще,
нито пък дълго пътуване в моето вътрешно мълчание,
сливащо се тихо желание. ...

Вълшебна си. Но нямаш още име.
Видение от моя тъмен свят,
което чаках толкова години.
Да блесне във душевния ми мрак.
Красива си. Ти повече от други, ...

Само три секунди са ми нужни,
душата да усети твоя плам.
Да тръгне насред ветровете южни,
забравила докрай какво е свян.
Само три секунди са ми нужни ...

Тъгата трябва някъде да занеса,
за да се отърве душата ми от нея.
По струни на китара опитах да я разтопя,
но песента напомняше за него.
Аз мъчих се много да свиря без грешка, ...

На 16 април 2039г. ме извикаха в главното управление на полицията. Било възобновено разследването на един случай от 16 март 1971г. добил голяма известност като „Панамското клане“. В една просторна къща в центъра на града били открити седем трупа.Трима млади мъже в работни дрехи висе- ли обесени на е ...

Боли ли те? Така боли и в мене,
че времето тъй бързо отлетя.
Годините кой вятър ги отнесе -
с тях грееха и гаснеха слънца...
Слънцата, дето топлеха душите - ...

Нямаме нищичко, всичко е чуждо. Все по-чуждо изглежда.
Ще полегнем безмълвно под сресани с божия гребен треви.
Имаме само едничка надеждица. Наша е само тази надежда
под очите безбройносъсзвездни на дълбоката нощ и всемир.
Беше приказка шепнеща - жива приказка в мрака. Моят маяк. ...

Искам теб да си пожелая,
да получи подарък душата ми.
Да намеря отговори, които не зная
и да блесне в очите мечтата ми!
Да звънят камбаните в утрото, ...

Искам България да диша,
нека тя има суверенитет!
Не искам да я отпиша,
имайте към нея пиетет!
Вижте бедността на тези хора, ...

Прехапа устните си до кръв, за да не извика.
Люкът се затвори и мъжете в сиви костюми, всички до един с маскирани лица и огромни очила, наподобяващи фасетъчни очи го затътриха към кушетката.
Металните скоби щракнаха през китките и глезените му и усети как температурата под него се покачи за секунди. ...

Красива, цветна тук е есента,
с обагрени и гиздави дървета.
През клоните премигва светлина,
а жълтите листа шумят в нозете.
Богата, щедра стъпва есента, ...

Ако целуваше сълзите ми и само тях
и след това целуваше устните ми и само тях.
Ако ме любеше толкова дълго и всеотдайно.
ако ме обичаше в сърцето си трайно,
Ако ме целуваше пак и пак, ...

Не бяха ли достатъчни брътвежите
за наш,то зле подсказано спасение?
За слугинажа сръчен на лакеите
инжектирани с парично вдъхновение.
Не бяха ли достатъчни предателства ...

При трима човека се ходи при крайна нужда...
При свещеник,за опело.
При доктор, при запек.
При адвокат, за да защити хонорара си.
Останалите решения са с летален изход.

Търкулна ноември последната вечер,
за сбогом дебело елече облече.
По склона от облаци ниско прострени
пристигна декември в шейничка с елени.
Изтупа палтото от сняг на парцали ...

/Татяна Георгиева Денева и Таня Мезева/
Отидох на църква! Близо до Бог!
Във ъгъла тихо приседнах...
Зададох си онзи сакрален въпрос,
към Господ (и в мене) погледнах. ...

СПОМЕН ЗА РАКИЙЦАТА НА ДЯДО
... засиял по икиндия, кривнал своя чер мустак,
дядо с джибри за ракия ко̀нчето си впряга пак,
дъхат втасалите круши – и каручката скрипти,
дядо благ тютюнец пуши, свил под капрата пети, ...

Всеки пада преди да полети.
Всеки тъне на дъното в калта.
Но другите все пак стигат до звездите,
а моите крила са слаби за това.
Все нещо намира се. И спира ...

Глава 2 - Истината
Събудих се трепереща и мокра. Все още беше нощ, не виждах нищо, само усещах студа около себе си. Бях сама в тъмнината на кашончето, страхувах се, но вярвах, че мама е наблизо и скоро ще се появи и ще ме гушне. Нямах си вече братя и сестри, но не се чувствах самотна, защото в мазет ...

Разменям ненужно сърце
за чиста съвест.
( може и с доплащане)

Ти позна ли ме... аз съм жената,
дето беше в съня ти нощес.
Ставай бързо, отваряй вратата,
идвам - блага за тебе съм вест.
Ти позна ли ме... вътре в душата. ...

Кат Русия… друга няма -
тъй велика на света!
Тя по площ - е най-голяма!
С най-голямата душа!
С най-добри - автомобили: ...