Биеше слънцето с лъчите си полето.
Удряше с невиждана ярост, бликнала като отколешна омраза на кръвна вражда.
И стенеше земята от болка, с молба за пощада. Нечути бяха молитвите, нечути останаха и стоновете от изпращащо ята след ята от лъчи слънце. Стърнищата и треви съхнеха, клюмваха полските расте ...

Когато хоризонтът е надвесен
тъй ниско, ми напомня гилотина.
От билото висят като обесени
смразяващи предвестници на зима.
Мъгла се стеле, облаци се гонят, ...

Подмина влакът моята гара.
На перона стоя си и чакам.
А гарата порутена, стара…
С ранени криле на птиците махам.
Пропуснах безброй влакове. ...

Днес мъглата – сив куплет
пак се нареди отпред.
Но не струва този стих,
чувство в него не открих,
нито слушах, нито чух, ...

Някога крал един в Туле живя.
Честен и верен бе той до смъртта.
Умирайки беше жената любима,
златен бокал на него дарила.
Нямаше друго за него по-скъпо, ...

/ Татяна Г. Денева и Таня Мезева/
Т.Д. Имам нужда от теб,
както цветето капка вода,
както птица простора
жадува и миг свобода. ...

... понякога съм тъжен като клоун
и – почна ли да пиша стихосбирка,
направо съм Силвестър Слай Сталоун,
нокаутиран в центъра на цирка.
Арената е моят празен лист. ...

Разкажи ми пак с трепет във сърцето
за минали усмихнати недели,
когато мислите ми беше ти,
а аз стоях на топло и приветливо!
Признай приятелю тихия си глас ...

Чакам те там, на старата гара.
Ще дойдеш, защо ли се чудя?
Не ме оставяй, тънещ в забрава,
виждам те идваш или е заблуда?
Влакът нечакан за мене пристига. ...

Една-едничка звездица беше останала на утринния небосклон, и тя – неуверена и треперлива: ту светваше ярко и уж весело, ту се притулваше срамежливо зад някой облак, а накрая съвсем се загуби, потъна някъде и повече не се яви. Сигурно се уплаши, че слънцето ще затъмни красотата ù, та затуй реши да се ...

Денят ми пясък с алабастров цвят,
по плажа на морето е разсипан.
И покълва там, самотен моя свят,
небето пак от слънце е обсипано.
Късче от душата си оставила, ...

Реалност коварна, реалност- терзание!
Истина лъжовна, истина- признание!
Философия боса и понякога луда,
смях без усмивка, живот във заблуда.
Чаша студена в топла ръка. ...

С децибели от безкрайни крамоли
и празно политическо мелене,
произвежда Парламентът ни ток,-
колкото два АЕЦ-а "Белене".

Не ми се пише тъжен стих...
Очаквам коледният дух да ме споходи.
Но как? Кварталът ни, безумно тих, мъглив,
е заприличал на неизлечимо болен...
Витрините - очи без светлина ...

Газ… петрол… ракети,
злато и… дърва!
Лозунги… памфлети -
в ядрена страна!
Пролет… лято… зима ...

Да моля ли за прошка всеки ден?
Щом ти не чуваш, няма смисъл тук.
И аз съм пренебрегван, и смутен,
и сякаш ме размазва боен чук.
Да търся ли отново начин друг, ...

Свободна Импровизация в 432Hz
(спонтанно изпълнение)

От кървави балкански камънаци засмуква мляко моят корен.
Посечени от ятагани, гръкляните на моите деди
в безсъниците ми свистят.
Очи на мъртви биволи, очи на мъртви българи подрежда Бог –
и ги държи отворени. ...

Къща
пълна с динамит -
светът
след малко
ще избухне. ...

Продължение
Нощта примряла, безутешна,
навярно спомен възкреси,
Слънцето едва посрещна
с изцъклени от плач очи. ...

Денят се прибираше. Сноп слънчеви лъчи се отразяваше в падналите по земята листа и чакаше залезът да го прибере. Звездите срамежливо се показваха, сякаш да огледат преди да се стане тъмно. Това бе времето, в което есента рисуваше. Оцветяваше листата в различни цветове. И след това ги пускаше да радв ...

/ предверие /
Поредният труп.
Този път дочаквам тъмнината преди да го отнеса. Ще го оставя в тревите под дърветата, защото само те знаят. Защото само те разбират какво трябва да се направи. Защото са портали за всички оставени под клоните им.
Дърветата са нещото свързващо материя и дух, пристан за у ...

Всичко е приказно, светло, красиво,
всичко снегът заличи!
Бялата улица тук мълчаливо
свети в безброй светлини.
Бавно в душата снегът се натрупва. ...

Тъгувам за родната си къща
наклонената златна круша като мед
целувам далечината ме поглъща
изправена под строй и ред.
И там гроздето посред зима ...

В пространството на орбити безкрайни
Една любов се сгуши сред звездите.
Тя носи в себе си вълшебни тайни...
Надежда, вяра, сбъднатост на дните.
Величието нейно в ореоли, ...

Момичетата в нашия квартал
обичат да си ровят в телефона.
Заслужих ли си златния медал
от всичките изискани коко̀ни?
Когато се понасят в дефиле, ...

Заспивам над тялото ти –
тежка съм, като зима...
Ръцете ми са изтръпнали
от предчувствие за студа,
и зъбите ми тракат – ...

Беше гладък и копринен,
беше остър като трънче –
котарак на шест години.
Вече ми се струва сън, че
той бе мой, а аз на него. ...

Бях ученичка още. На пазара
го видях зелена книжка да продава.
На средна възраст беше. С къдрава коса,
а книжката му - средна големина.
Държеше книжки - няколко в ръка. ...

... вървя – и ритам мъртвите листа,
а може би горя във тях на клада? –
уж? – светла есен Бог ми обеща,
пък аз се чудя кой съм в листопада.
И – питам се с наивност на дете, ...

Все още сричам на живота загадките.
Камъни много, понякога се препъвам.
Като вълк без да вия, ближа си раните.
Животът монета е, не знам колко струва.
И диво препуска, нейде из степите, ...

Славчо съобщава бавно, дрезгаво, но убедително на опашката:
– Има нещо, което ме тревожи.
Никой не му отговаря. Побутнах го леко:
– Не си сам.
– Сам съм – отговаря вяло. – В това е проблема. ...