/сериен хорър/
Тъкмо разцъфнал,
моят бонсай
залят бе
с горещ ...

С мълчанието разговарям,
а то се взира в мен тактично.
И без въпроси отговарям,
че влюбен в него съм лирично.
Предлагам да се помирим - ...

„В живота никога не е толкова хубаво, както мечтаеш, но е толкова лошо, колкото се страхуваш.“
Фей Уелдън
Ден подир ден събираме си мечтите в спомени. Мечти, понякога премръзнали, друг път нажежени до кръв, а нерядко – протяжно мъгливи като есенна утрин. Те, нашите мечти, остават събрани в душевната ...

Кажи ми, палачо – с какво съгреших?
Видях кладата за мене да подготвяш.
Навярно демони в човешка плът разгневих –
затова на съд в огньовете ме пращат.
Отговори ми, палачо! Не мълчи! ...

Тази вечер реших да не пиша стих...
Да не казвам какво с мен става...
И дано, Господ ме прощава.
Не искам мъката да ме обзема вече.
Излез си казах... Забрави за мъки ...

Ръцете ми треперят
и вятърът ги строго брули.
Изстиват бавно, посинели
от жегата през юли.
Дъждът ги щедро напоява, ...

Дяволчетата почиват.
Дяволчетата ги няма.
Ала в рая е фалшиво.
Аз съм равновесно-няма.
Равновесието ми ме плаши. ...

"Уморени мечти подарих на морето:
младостта на пръстта, радостта на детето.
Не ще мога да спра, и раздавам букети
от плачевни цветя - мои стихове клети."
Калин Т. ...

Дойдох при тебе, море,
ей тук, на брега ще приседна
да си кажем дума, две,
както влюбените в прегръдка последна.
Ти помниш ли как, море, ...

***
Изтича зима.
Разцъфнали дървета.
Вали розов сняг.
*** ...

Животът цъка. За сега не спира.
Колелото скърца, ала все още се върти.
Оназ с косата нейде там напира.
Незнайно кога и как ще налети.
Да бързаме да се обичаме! ...

Пълен е с простаци безпардонни,
този свят. Изгърби се съвсем.
Лустрото когато се изрони,
истинския лик ще им съзрем.
Нито съм известна, ни богата, ...

Не е честно да те имам
за цяла вечност дори,
не е честно да те искам
и намирам във всички срещнати очи.
И знам, не искаш да излизаш ...

Дори хиляди пъти да ме раниш,
аз хиляди пъти ще ти простя,
обичам те и когато грешиш,
без теб съм като птица без крила,
обречена никога да не полети, ...

Още твойто име в моя стих горѝ,
шепне, като птица и пее балада,
името ти пазя в звездните корѝ,
времето зад него в пропасти пропада.
Бо̀ри се едничка с забравата тя, ...

Коридорът е прекалено дълъг, упомрачително тъмен, станал е от кога ли жилище на мишки, прилепи и плъхове. Самоизяждане. Мълчание, а после неспирни писъци.Кълбо от нерви, разстояние в полупразното пространство. Дъх на гнило, на песен от оглозгани кости, на кълбо от някогашни страсти.
Трябва да намеря ...

Живее душата прекрасна,
там в гръдта ѝ тясна,
има място за един,
за нея той ще е неповторим.
Биде ден, бидат два, ...

зимата не ни
забравя - вчера - днес - дано
и в бъдни дни

Акцентите
Акцент, това означава внимание, подчертано внимание, внимание с ударение. Например, ако нещо се смята за по-важно от друго нещо, и на него се обръща по-голямо внимание. И тази приоритетност на вниманието на човека произтича от това - какво той обича или предпочита. Трябва да се има пред ви ...

„…всичко, което надхвърля случайността, има смисъл.“
Коджи Сузуки
Дали понякога търсим определени знаци или се чувстваме в предизвестена ситуация, дали намираме обяснение в несъвсем обясними неща и как търсим в своя път онзи смисъл за неговото изживяване? Въпросите могат да бъдат далеч повече от въз ...

ТЯ Е, ГОСПОДИ!
Някой ден ще ти кажа за нея –
тя е стръкчето влажна трева,
тя е вятърче нощем на кея,
лятна рокличка в цвят синева, ...

Тя
не похлопа на вратата
преди да влезе в моя дом.
Като балерина
стъпваше на пръсти. ...

Болният Поет
(на моя приятел Владислав Недялков)
Моля те, Господи, поета ти пази,
сега уви налегнала го е болестта.
От лоши хора и мисли ти го опази, ...

Всеки ден, след нова доза,
народът влиза във наркоза.
Туй не е от днес за вчера -
отдавна спрял е водомера.
, ...

Рукна дъжд и във възлести корени
впримчи стария сринат сайвант.
Побеснели табуни от облаци
овършаха до корен ръжта.
Спотаи се селцето сред сенките ...

И тази нощ за тебе ще си мисля,
ще те сънувам дълго, може би…
Ще те обичам много, вече зная
Вселената със обич ме дари.
Ще бъде пролет чудна във душата ...

/сериен хорър/
Настъпи в мрака
един дилаф,
направи
голям ...

Колко пъти са ме лъгали
с обещания съдбовни.
Колко пъти сама се лъгах
в измислена от мен любов.
Колко пъти се разминавах ...

Ще помълча за малко. не защото
за теб не ми се пее вдъхновено.
Все още е над теб от мен крилото
на нежността ми, бдящо откровено.
Все още е над теб от мен крилото ...

Шегуваме се с щурците -
офертират ни ги за обяд!
Докога ще се съгласяват овците
с безумията - ей затуй ме е яд!

На леля ми
(на Гинка Миленова)
Моята леля добра вече я няма
и тъгата и мъката ми е голяма.
За нея остана ми само спомена, ...

Роди се малка светлина
и в моята душа,
сякаш слънцето изгря.
Растеше тя със скорост на дете,
радваше ме като свещица, ...