Мечтите ми не са реалност,
болката е спътник стар...
И клишета до баналност,
подхранват тленната ми жар...
Отдавна огънят угасна, ...

Време за промяна
Сладко е виното -
киселее в устата,
невинно е то,
в мен е вината. ...

Мила майко на всички,
кажи ми какво ти причиниха злите души?
Как грях не им беше на сърцата малки?
Каква ли да бъдеш ти щеше,
ако не бяха убийствата им жалки?! ...

Къде ми изчезна визитника, така и не рaзбрах. Прерових навсякъде и нищо. Трябваше ми телефона на Георги Колев, за да го питам нещо във връзка със сайта. Обаждам се на Мая за помощ.
- Майче, дай ми номера на админа.
- За какво ти е, ще го сваляш ли?
На мен толкова ми трябва, стига ми и един жокер. И ...

Седнала пред прозореца,
навън вали.
Тъмно е и страшно,
а в очите ми сълзи.
Недей, не спирай, дъжд, ...

Биолегорично
(Дий, коньо!)
Азь съ возйъ нъ къруцъ,
одя примирну нивчесън
йи колтуръта мий кутса ...

- Мамо, трябва да му говориш... Така просто се поддържа мозъкът, възприятията, чувствителността... Опитай, спомни си нещо хубаво и поговори на глас със себе си и с него... ние вече цяла седмица му четем приказки, Катя за училище разказва...
- Добре, ще опитам... Само че вие си вървете, деца, вървете ...

Не е преструвка, нито лъжа,
а блика отвътре, от моята чиста душа.
Искам да викам, дори да крещя,
разберете ме всички, няма лъжа.
Радост голяма е всичко това ...

Тежък грях,човешки.
Сълза на ангел.
Платени всички грешки...

Стрелите днес, последните, изстрелях.
Мечтай ме бързо!
Утре с нови сили се завръщам.
Не свикнах аз глава да скланям.
На празни обещания не ще се хвана. ...

Не, това не са парещи сълзи,
топят се снежинки по лицето ми.
Нима си мислиш, че след теб боли,
още един спомен остави в албума ми.
Беше просто минувач в сърцето ми, ...

През прозореца
През прозореца.
На входа.
На стълбите.
Сняг. Прекрасна вечер. ...

Какво е Липсата Ти от понеделник до неделя?
В тъмнина преплетени -
Безкрайни дни...
Самотни нощи...
Сянка на притихнали спомени... ...

Ежедневно всеки един от нас се сблъсква с хиляди въпроси и проблеми, много от които нямат еднозначен отговор.
Хубаво ли е да си различен?! Първият отговор, който се оформя в главата ми е не, не е хубаво да си различен, тъй като човек търси себеподобния нему, а този, чийто интереси са различни бива о ...

Мълчание
Мълча сега, а има толкова неща,
които искам днес да ти разкажа,
искам да призная всичко скрито
болката, надеждите, страха... ...

И все пак...
Зима е - навън и в мен. Не зная
от какво най-много се нуждая?
От една безкористна ръка
да отнеме мойта самота? ...

Начало е на любов, обсебила ума
и с уморена цветност, летяла с духа.
И тъй е жива, и пак с болка позната
заиграва се със смеха и тъгата.
А той, смехът, е влюбен на края на есента ...

Липса на вдъхновение. Разтворила съм се в това състояние. Писах онзи ден, без да искам нещо натиснах по клавиатурата и - всичко отиде в нет-пространството... За пореден път, просто нямам настроение, музата ми се е изпарила. Както се казва, в застой съм. В някакъв зимен, заспал период съм. Не че ми е ...

Единствено желание
Имах аз едно желание.
Изпратих го във вечността.
И едно недоизказано страдание,
и една несбъдната мечта. ...

На кафе
На кафе сме.
Всъщност, пиеш кафето си ти,
аз от чая си бавно отпивам.
Ти ме гледаш със своите топли очи - ...

Морето е във твоите очи.
А къде по тебе се намира плажът?
Видял веднъж аз слънчеви лъчи,
цяла приказка ще мога да разкажа.
За пясъка, за утринния вятър, ...

КОРАБЪТ НА ЩАСТИЕТО
На щастието кораба очаквам!
Пристанище ли търси всеки ден?
Ще пусне котва във сърце голямо,
намерил пристан в свят студен. ...

Откраднати сетива
Стоя скована в ъгъла на тясна стая
и чувам как сърцето ми напрегнато бие.
Дали съм жива или мъртва, Господи, не зная,
диханието страшно като че ли вие... ...

Самотата полепва по дланите
като синя мъгла преди здрач,
потаила в сърцето си раната,
аз в пространството чувам, че плачеш.
Нека слънцето грейне отново ...

Инстроментална композиция ,на която и прилягa текст -)))) кой ще го напише???

Ведно със моята, отлита във Всемира
една душа, по-чиста от кристал.
Ведно със моето, едно сърце умира...
и ражда се от лепкавата кал.

През прозореца отвън е януари,
неусетно настанил се в моя двор
и засипа каменни дувари
с пухкав сняг от снежния простор.
Пак пречистен за начало ново, ...

Очакваше с нетърпение кога ще излезе. До края на упражнението оставаха няколко минути. Идваха почивните дни около 8 Декември. Затова бе решил да признае всичко още днес.
За първи път я бе видял още като войник. В края на лятото бяха на последното за тях голямо учение. После щяха да ги приведат в ред ...

Обзе ме тихото безвремие...
Забравих болката за малко,
пак запях!...
И плахо поглед мек,
изпълнен със копнение, ...

Камъчетата изчезваха едно след друго в тъмната вода. Малкото момче на брега гледаше някакси с безразличие образуващите се вълнички. Беше тъжно, че трябва да си заминават толкова рано. Унесено в мислите си, то не забеляза кога малкото момиче бе седнало на края на кея. От потръпващите му рамене Джош р ...