ЕСЕННО
Забравени мълчания отронват се край мен,
заплитат се с лъчите на слънце закъсняло.
От танца им светът изглежда нов и променен -
на точка "есен" сякаш времето е спряло. ...

Може би си мислиш,
че животът ще те чака
да научиш всичко и да разбереш,
че човекът е човек, едва когато
е намерил нещо, за което може да умре... ...

Не се страхувам, че птиците
ги няма в клоните сега,
те пак са там, в очите ми,
на топло свили са гнезда.
Не се страхувам за сезоните, ...

Господи, нали не го обичам,
защо тогава плача?
Господи, от вярата си се отричам!
Тя потъна някъде в здрача.
Стоя си сгушена в мрака, ...

От Сириус
Ето Човекът... презирам го днес
пясък сред буря...
частица сълза... от река...
бушуваща в спомени вечни... ...

Какво се чудите?
Какво се маете?
Престанете измамница
да ме наричате!
Живота мой си е ...

Чувствам, че потъвам,
пропадам,
затъвам,
давя се в себе си...
В собствената си тъга, ...

***
http://vbox7.com/play:a6706b0c
Закъсняхме ли?
Целунахме всяко лице...
поотделно... ...

Никога не ти показах
колко сам бях.
Не исках да знаеш,
че ме беше страх.
В един ден се появи ...

Помъдряла завръщам се.
Срещу мен, укротен,
ти протягаш ръце...
Своето минало двама прегръщаме.

Тя.
Ангелско лице
под забрадка черна.
В очите и звезди.
В ръката, ...

Пушим последната цигара
в леглото, измачкано от нас,
пепелта чаршафите изгаря,
умира и последният ни фас.
Димът във устните се влива, ...

Там, на старата гара,
под вековните кестени,
където
скоро не са спирали влакове…
Не първа, но защо поредна? ...

Красива страна е България. И жалка държава. С жалък народ. И безжалостно нежелана слава. На един пресечен балкански компот...
Всеки плюе. Лесно е. И ефектно. Особено ако имаш лош дъх. А хигиената... далеч не е сред плюсовете на “нацията” ни... Нормално, хигиената предполага поддръжка на чистотата. П ...

Защо не повярва в мен и в моето сърце,
защо си мислиш, че са измамни сълзите върху моето лице?
Защо не виждаш болката в моята душа...
а вярваш на фалшивата лъжа?
Нима, че те обичам - не съм го доказала? ...

Тишината е болезнено жестока
и всеки малък звук е кратко отмъщение;
във моя свят безшумен живее спомен за разруха,
а образът ти обитава днес дома ми като призрачно видение.
Тишината нетърпима болка е понякога, ...

Вечер, когато улиците са напълно пусти и единственият звук, който се чува е този на щурчетата аз заставам на своят прозорец. Гледам към небето, а звездите образуват лицето ти, така както го зърнах за последен път, винаги опитващо се да надникне в мен, в мислите ми. Преди проклинах неочакваните ни ср ...