ДА ПОМЪЛЧИМ НА ДВЕ КАФЕТА
... додето с първото кафе си пушиш втората цигарка,
със джинсите от кадифе се смъквам някъде из парка,
и мисля – колко си далеч, и как да си ми по-наблизо,
без тебе хванах педя глеч и съхна като майски чироз, ...

Полярна мрежа от пеперуди
вплетени в космическа спирала –
тялото живее в астрала;
не слиза на земята;
парадоксална илюзия – ...

На конкурса - за певици
в Негованските блата
седем жаби - кекерици
взеха челните места.
Първа стана - млада жаба, ...

Ден първи-хронология
Младият мъж ( собственикът на бара) всеки ден се спираше пред продълговатата витрина на антикварния магазин и търсеше вещ, която да го впечатли. Обикновено минаваше покрай антиквариата два пъти – по обяд, когато отиваше да отваря бара; и късно вечер след затваряне. И в двата слу ...

ВЕЧНИЯТ МИГ
... някой ден във час на скука или в миг на самота
ще изхвърля на боклука непотребните неща,
кътани със постоянство по житейския ми друм –
тример, тапи от шампанско, стар визитник и албум, ...

Копаенето на биткойни е законна... кражба (както всеки хазарт).

Днес грейваш от небе и липсва пречка –
да бдиш от сто звездички с лъч в искри.
А спях зад лъч с пространственост от вечност
и с блеснал дух у свят любим се скрих.
Какво не бих отдал да съм над всичко, ...

Времето иска да се усмихне.
Тича между намръщените хора.
Присяда до старата ограда,
няма кой да я пребоядиса,
стопаните отдавна не живеят тук ...

Нещо ми каза: почакай.
Нещо ми шепне,недей!
Ако повярвам на мрака,
къде ли ще ме отведе?
Нали от слънцето родени ...

Тук няма вече плетени огради
окичени със спукани гърнета,
но още крякат жаби покрай вадата,
щурчета пеят и светулки светят.
Не чувам дядо Вълко как с десница, ...

Днес излизам като човек без грижи
Никой не вижда какво е времето
вътре в мен, дъждовно
в едно сърце вали порой
а отвън уж грее слънце ...

На Мая
Едно щурченце юли не дочака
и посред зима буди този град.
Понеже януари е разплакан,
щурчето и цигулката не спят. ...

Усещам устните ти
като топъл вятър
в най- нежната и приказна гора.
Дори сега,
когато не си тука. ...

Джипито ми погледна кръвните изследвания, направи ми ЕКГ, четвърт час попълва доста сръчно с нежните си ръчички нещо на компютъра си. После с непроницаема физиономия и монотонен глас, без грам чувство, ми каза, че трябва да туширам по възможност всякакви силни емоции, да ям по-здравословна храна и т ...

БРАТ НА УТРИННИЯ БРИЗ
... попът тъй ме е записал във кръщелния ми лист –
да съм благ и чист на мисъл, и на тяло да съм чист,
черно слънце да ме жули, да се свличам гол в слани,
да не дишам злобни хули, чист – денят ми да дени, ...

Още един показателен пример, за това, че действията на Бог може да ни изглеждат нелогични, несъответни на нашите желания и очаквания, но от Негова гледна точка, винаги целят нашето добро.
Посрещайки Исус Христос с цветя и почести при влизането му в Ерусалим (Йоан 12:12-13), народът очакваше коренна ...

Не, този свят не ще се излекува.
За истината няма той очи.
Невиждайки не иска и да чува –
и като роб послушно си мълчи.
О, устните му са зашити с корда... ...

Времето и събитията променят хората, както и тези, които пишат за това време и тези събития. От историческа гледна точка вероятно има известна цикличност във всичко това, което се случва с човечеството, но от гледна точка на нашите възприятия и усещания всяко събитие и най-дребна случка дори се случ ...

Не отваряй вратата, заключи.
Не е време за обичане.
Не протягай длани, ръце пази.
И не прощавай вини никому.
Затвори вратата, заключи. ...

КОСИТЕ НА ЯНИЦА
Балканът беше се сковал в ледената прегръдка на зимата. Дълбоки преспи криеха горските пътеки и придаваха на пейзажа спокоен вид. Градът спеше. Спяха и планинските селца, смирено сгушени под бялата завивка. Спяха и ледените води на Тунджа, предали се временно под тежестта на дебела л ...

Като жител на мъртъв град,
пропаднал, сив, покрит във мрак.
С ярки светлини на всеки праг,
шумове силни, забравяш, че си млад.
Потъваш в дълбините на техническия век, ...

НЕ СЪМ ГОТОВ
Не съм готов за онзи ден
когато ще си тръгна.
Нима готови има и някой
върнал се от Там? ...

БЕЗСЪНИЦИ
Слънцето залезе – мрачно и разбито.
Господ долу слезе – легна сред тревите.
Много бързо мръкна – някак нелирично.
И градчето млъкна – твърде непривично. ...

Товарищ Путин не владее Волжския гамбит. А тогава защо го опита в Украйна? Отговорът е ясен. Някой го подведе. Някой от кликата му. Разчиташе изцяло на блицкриг, но не се получи. Вече дори и дилетантите се подиграват с руската армия. Оказа се, че конвенционалното оръжие на руснаците не е това, за ко ...

МЪЖКА БАНЯ
Не знам дали си свиркате под душа
Бетовен, Брамс, Вивалди и Бизе.
Омаяни, съседите ме слушат
и вече са ме взели за мезе. ...

А щеше да останеш неизвестна
за моя изкривен и лош характер,
със който причинявам куп нечестности
и съм на себе си, предател.
Ти се роди в живота ми от нищото, ...

Животът не е лесен - нито е песен
по - кални пътеки вървя...
Но в сърцето си пазя - мир и надежда
и онази чисто бяла невинна - черта...
Светът е добър - светът е обичан! ...

Тъжовна песен
пее гората.
Късната есен
ù взе листата.
Вятър бездомен ...

Не! Така не мога. Все
се стичам в теб от сто реки на дъжд.
Не! Та как да галиш псе,
което пак скимти и плаче с дъх.
Та как да галиш пес, ...

Идеал са ми цветята,
те, уви, са рядкост тук,
да ме грее светлината,
да бъда аз и никой друг!
Омръзна ми от клишета, ...

ВРЕМЕТО
Безкрайно е времето - дълго тире,
дървото отсреща е дървен човек,
а вятърът бърза глава да провре
под правдата свята - одърпан елек. ...

ПОЕТЪТ
.
Дотегнах ви сигурно вече
с моите дълги брътвежи.
Прощавайте, стигнах далече, ...

Решиха – вдигат сватба тежка,
млад таралеж и таралежка.
На липови листа отбрани,
написа Зайо сто покани.
Кълвач дървото с клюн удари, ...

Опитвам се съвсем да не личи,
че в мен порои зимата отглежда,
че ме препъва кукувича прежда,
че само ми се плаче и мълчи.
Опитвам се с изправено чело̀, ...

АВТОПОРТРЕТ С КОРАБИ
Мога да сравня този мъж със стадо диви свине.
Но и това му е малко.
Той яде три тави мусака,
пие бира със кофата. ...

Ако знаеш накъде си се запътил, няма особено значение кой колко време ще те придружава. Помни целта, следвай правилната посока и стъпка по стъпка ще стигнеш там. Ами да, бавно! Щом „не си спестил“ за хеликоптер или за чартърен самолет. Има утеха. Припомняй си баснята на Лафонтен „Заек и костенурка“. ...

Днес сме толкова слаби и мънички,
двама в детска сълза се побираме...
А ръцете ни, тънички, тънички,
са несръчни. И грешно избираме —
първо пътя, а после посоките. ...

Масовата култура е масирано безкултурие.