Бучи морето скръбно почерняло,
разбива вопли в здравите скали.
Сърцето ми от болка онемяло,
опитва мъката в слова да изрази.
Невинните дечица, кой ще защити? ...

-Бабо, защо Шмръц не говори за традициите?
-Просто, мила, той роден е в града.
-Е там няма ли традиции?
-По скоро няма... Жалко...
-А къде живеят си традициите? ...

Комунизмът си предрече,
че ще си остане вечен,
но преди да се роди
като сън фалшив отече,
ново бъдеще предрече ...

Когато слънцето залязва,
за миг докосва със лъчи
луната приказно красива
и за любов ѝ то шепти.
Но разделени, всеки тръгва ...

Когато повредят желана играчка,
престават да спорят чия била плачка.
Детското - единствено
приятелство истинно.

След като изписа се многотомно
като историк,
самопризна си в поскриптум
скромно,
че в историята е лаик.

Майсторите работеха. Много топъл летен ден. Започваха рано сутрин, за да избегнат силното слънце следобед. Имаха толкова много работа, но си я бяха подредили така, че всяко нещо да следва друго. Двама човека. Разбираха се без думи. Единият имаше умения в някоя област, а другият го допълваше. Имаха с ...

............................
На гроба ми цветя ще донесеш.
Ще поседиш. Цигара ще запалиш.
И болката си с теб ще отнесеш!
Не можеш в гроба ти да я оставиш! ...

От лакърдии и от теферичи човеци вдигат врява – до възбог.
Посмя се Сатаната като пич и молѝва скри зад десния си рог.
Какво ли още трябва да запише? Човек ли е – пиши го зла беля.
Почувствал се Рогатият излишен, отвъд джендема сам се запиля.
Напразно търси той душите, в човечеството днешно май са кът. ...

По улиците – бая народ. Предимно от женски род. Тоест, обичащи да си гукат, гукат, гукат… И не млъкват, както звучеше вица от моята младост.
Аз не виждам, но пък чувам.
Какви разговори, какви типажи…
хххх
- Аман от болести! Половината хора са с рак… ...

Това е кратък разказ, чието действие се развива между 43.5 (веднага след срещата с лихварите) и 43.8 (след края на пазара с Рамая).
– Ужасен си!
– Как?
Тя дори не го удостои с отговор.
– Сигурно е призракът на някой, който е умрял в ужасни мъки! – възкликна момчето зад тях. ...

Слънцето изгрява и ме милва с топли лъчи. Поглеждам нагоре и... Ооо... Това си ти!
Сърцето ми те търси сред небесен памук, поглеждам до мен и... Ти си тук!?
Жадувам за погледа кристален като роса, и за прегръдките, сърцето ми знае това!
Търсещ поглед, миг, синева, падащи от дърветата жълти листа!
Пр ...

Кръвта във вените ми тича,
препуска бързо всеки ден!
Това на галоп ми прилича,
един галоп във мене всеки ден!
Дали ще бъда много умна, ...

Защо трябва да мамиш хора,
о, хитри, непочтени човече!?
Няма тъй да си скриеш позора,
с лъжата няма да стигнеш далече!
Разбирам, че понякога тъй се оцелява, ...

Пристигна август с аромат на зряло грозде
и смокини.
Къпини зреят по зелените поля.
Наливат ябълките меден сок.
В полето зреят тежки дини. ...

Ден след ден... Народът ни във
грехове потъва, в разруха тъне
нашата земя, оглозгват я, а ние
траем от страх да не изчезне тя.
Но всъщност помагаме на злите, ...

не се разнищва
нищото - а пустота
и скръб отприщва

С бързи стъпки вземаш завоя...
Търсиш ключа с треперещи ръце...
Все по близо си до любимата своя.
Казваш си дано в къщи си е...
Отключваш бавно, пълен мрак. ...

Човечността изчезва и потъва
в архивите от миналите дни,
а утрото в поквара се препъва
и бърше незасъхнали сълзи.
Пулсират дързостта и наглостта, ...

Има един разказ на Чудомир – „Павел Иванич – качулката“. Той е хумористичен. Тази качулка е друга.
Разказа ме отнася в далечната 1998 година. Бях на трийсет и една година и бях спечелил зелена карта. Преди да дойда попитах един приятел, който със семейството си вече от три години сърбаше емигрантска ...

Свещеното...
от звук с мастило се изписва,
и се подреждат парадигми живи.
И все напред, напред човекът бърза-
самосъзнанието назад опъва, ...

Още помня,какво каза ми морето,
За болката в сърцето ,тя трудно се лекува, любовта може само да помогне, ще я заличи както вилните заличават следите по брега.
Още помня, какво каза ми небето за болката в гърдите, любовта може само да помогне, като ураганен вятър облаците да отвее.
Още помня какво ка ...

Завръщах се среднощ
и минах покрай мъртъв кон.
А после се прибрах
и дълго не заспах --
все конят със копито ...

Кученце мило! Толкоз добро!
Никому не си сторила зло!
Защо тази болест те сполетя?!
Ето! Днес, душичката ти отлетя!
Плачем за тебе, мило "дете"! ...