... торбето с хляб провесил на тояга, надянал си последното сетре,
преди да тръгна, милнах те на прага, Жена с прекрасна блузка на каре,
в полите ти – изящни кринолини! – се вихрех сякаш в утринна роса,
и – тръгнал вдън зениците ти сини, потъвах вдън бездънни небеса,
дали във Варна, в Рим, или във В ...

Добро е да съграждаш,
добро е да твориш.
Добро е да помагаш,
добро - да утешиш.
Доброто е на блудник ...

Прастара светеше луната,
прастара беше любовта –
загадъчна и непозната,
докосна моята душа.
И две очи последвах само, ...

Черният човек
Приятелю, приятелю,
аз съм много, много болен,
сам не зная откъде тази болка се взима.
То ли вятър свисти ...

От запасите за Влади
майка му шише извади,
че обича за закуска
по две патрончета да люска.
Брей, каква голяма сила ...

Настигна ме във тъмното
По жицата,сякаш протегна ръка...
Много не те разбрах...
Пошепна слова,
сякаш... нещо искаше да ми кажеш ...

-Ето го! Там, до оградата!
-Изглежда ми спокоен.
Познах го. Да, това беше той. Деляха ни само няколко крачки, но не спрях. Подминах го, а той сякаш не забеляза. И как би могъл?! Имаше една моя снимка от едно светско събитие, но там гримът и прическата си казваха думата. Сега съм друга. Не, сега съм ...

/ по " Тя си беше виновна" от Миглена Миткова /
Жената е виновна по начало -
измамила е бедния Адам
да си откъсне ябълка узряла
от райското дърво, без капка срам. ...

Събрах звуци рой
в лятна нотна тетрадка.
Лист след лист шумоли –
пианисимо, кратко.
Лист като дъжд в мен вали... ...

Може ли мъжът да бие жената, когато тя е негов сексуален партньор?
Въпросът сякаш звучи абсурдно в съвременните цивилизовани общества.
Но нещата далеч не са така прости, както изглеждат на пръв поглед.
Защото жените съумяха да постигнат еманципация и надигнаха глава,
грубо нарушавайки казаното от св ...

Ние чакахме дълго щастливото бъдеще,
със красиви надежди живяхме,
ала бяхме изтеглили картите губещи
и във посока погрешна вървяхме.
И пътеките свои със възторг си избирахме ...

Октомври е облещен като тиква,
в която не гори фенер, а есен.
В клепачите му чакан дъжд изниква,
полял прощална лястовича песен.
Листата падат в шарени воали, ...

Седнало на кръстопът,
Времето
на чашка ме покани –
да поспориме за същността
на греха, ...

Затова ли искаше сърцето ми?
За да го разбиеш на парчета...
Ще ти кажа нещо и го запомни:
Цял живот бъди проклета!
Затова ли искаше душата ми? ...

Моля те, не ме оставяй
никога сама и не тъжи
когато те отричам, не забравяй,
сърцето има нужда от лъжи.
Ако всичко беше истинско и чисто ...

И ние, като всички тук подвластни сме,
на този гнил, материален свят,
но вплитаме в словата нишки щастие
и плачем, щом в душите ни горят,
свещиците в олтарите порутени ...

Аз повече от тебе си отивах,
а всъщност май така и не дойдох.
Ний някак се превърнахме във минало
на бъдеща в копнежа ни, любов...
Не искам да отглеждам във душата си ...

Той удари веднъж. (Тя си беше виновна.)
Неслучайно е мъж. А и имаше повод –
загоряла храна... И детето все плаче...
Виж, една синина – просто нямаше начин.
И на другия ден той отново посегна. ...

Главата ми забита е в казан. И няма Милка днес да ме целуне.
Животът е тъкачен стан. А аз не спя при новолуние.
О, мила Мила, мило ми е с тебе. Но ти, любима, си мутреса.
А исках аз от тебе бебе. И надалеч отиде днеска.
Не мога сметките да плащам. А от енергото ме гонят. ...

Във любов не ми се вричай,
ако сърцето ти е лед
и празни думи не изричай,
ще оцелея и без теб!
Не ми рисувай на морето ...

Питам (за един човек):
как ли ще е в следващия век?
И когато отговора знам,
на секундата ще му го дам!
Че много хора все пътуват ...

Всяка радост е безценна,
стъпи днес на мост любим.
С някакви си два процента
чувстваш се неуязвим.
Придошла, кипи водата, ...

Като насън
рисува вън,
художник – есен късна.
Звънлив капчук,
дали напук ...

Изгаряш ме, когато те помисля...
Когато спомня си за твоите очи,
в мига на онзи мимолетен поглед
се докоснаха красивите ни две души ...
Гласът ти в миг прониза ми сърцето ...

Прегръщай, целувай,
отдавай, не спирай.
Обичай, жадувай,
копней и се вричай.
Излизай, извикай, ...

„Енергията на ума е същността на живота.“ - Аристотел
Енергията на ума е същността на битието,
това ни завеща мъдрец, познаваме го – Аристотел.
Крилати мисли, умни фрази цитираме и в кафенето,
безскрупулно, без угризение превръщаме ги в самоцел. ...

В стаята свещта догаря.
Още миг, ще се стопи.
Сълзите й следи оставят.
Но няма кой да се смили.
В нея мрак нахлува бавно. ...

***
През Октомври прескачам дните
тези през, които е сиво и мъгливо,
в дъждовното досущ съм се смирила -
нощта едрее, денят сяда приказливо! ...

Тишина е…
вън само се чува
как по стъклото дъждовните капки потропват.
Уют е….
и в съня ми изплува ...

Малък свят, широки друми.
Мигът направи си шега -
стори среща на две думи,
на добрата и на зла.
Злата дума с гордост каза: ...

Седеше на края на леглото без да помръдва. Главата бучеше, гореше. Страничната лампа го очертаваше целия. Почти реална сянка върху стената, с вдигната ръка. Нямаше мисъл, нямаше звук. С прикован поглед в замръзналата сянка.
Подпря се на ръце и продължи да се вторачва в сянката. Опитваше се да си спо ...

Колко дълъг път до тук извървях
и колко ли още остава?!...
Асфалтиран, павиран, дори разкопан,
а понякога аз го прокарвам.
Колко крайпътни срещи случайни, ...

В младите години
бях си пич корав.
С никакви проблеми,
жизнен, щур и здрав.
Гаджетата свалях ...

Горещо е, а мен ми е студено.
Стаята се пълни с тишина.
Прозорецът поти се срещу мене,
а аз мечтая само топлина.
Небето е невиждано красиво, ...

МЪДРАТА ДУМА
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
Като семето е, което вятърът носи
до плодородната почва;
слънцето я грее и дъждът я полива ...

Пак нощ е, не мигат звездици в небето,
луната бленува и спи своя сън.
Издебна я мракът, крадецът, и ето
се спусна под старата стряха отвън.
Като малки светулки прозорци проблясват, ...

Немилостиво, слънцето пече.
А аз седя и бая си на гнидите.
И – тежка като есенно врабче –
лети ми мисълта през керемидите.
Игуменът със мен не е тъй строг. ...