НА ДЪЩЕРЯ МИ ЧРД!
Тогава беше също юли и горещо като днес.
Тогава също тридесети бе и ден неделя.
Тогава беше само дар от Бога и добрата вест,
та да осъзная с кой живота ще споделям… ...

Заслепявайки се от най-искрящата звезда, не можем да видим красотата в другите, по-малки звезди, стоейки на милиони километра по-далеч от
най-искрящата, но жадуващи за човешко око и място на небето. Когато човек ги зърне се превръщат в неговата най-силно искряща звезда.
В следващия момент човекът на ...

Няма ги светулките да светят
над нивите - примигващи искрици.
Или станаха звезди в небето
да греят с другите като сестрици.
Търсим ги във мрака късна вечер ...

ЕДНА ШЕПА ЖИВОТ
... навярно Бог така ми очерта живота между двете крайни дати? –
да дишам с блага Обич към света, във който Той за кратко ме изпрати,
да съм щастлив във всеки литнал миг – и да си вярвам, че ще се повтори,
и в своя ден – по-късичък от вик, да дишам като в шеметна love story! – ...

На село пак се съмна рано,
отпива дядо от черното кафе.
Премита баба стълбището старо
и подвиква на пъстрото петле.
Стига си ми ровил ти цветята, ...

По „... смертию смерть поправ...“ - [... със см...ртта (Си) см...ртта победѝ...]
Бог предначерта -
и ние като Него
да громим см...ртта
и ни завеща - ...

ИСКРЕНА ИЗПОВЕД
Обичам те, живот, обичах те вчера,
обичам те днес, ще те обичам и утре.
Знай, каквато и в съдбата ми да става,
аз отново и отново ще се изправям ...

За всичко извинявайте, момичета...
За хладните ми кратки изречения,
за туй, че няма как да ви обичам
и да сте Музи на по сто стихотворения...
Простете на тъгата по ръцете ми, ...

Рокля от морска пяна
Красива жена с бяла рокля на цветя,
върви по пясъка, слънцето усмихва тя.
Вълните нежно галят нейните крака,
идват и си отиват вълна' след вълна'. ...

Слушай, Рекс, не ми пречи! Виждаш, стягам си багажа.
Утре тръгваме в зори за ваканцията при баба.
Идваш с мен, не се плаши, няма да те изоставя.
Само обещай, с глава кимни, да си кротичък до края.
На завоя там след моста, виждам къщичката в бяло. ...

Прост ли е народът?Поне тъй изглежда!
Кога най-сетне държавата си ще подреди?
Кога най-сетне ще започне да проглежда,
че точно тъй ще се избави от много беди!?
Прост ли е народът?Избира той крадци, ...

Една надежда отплувала
като старите лодки на кея.
Морския бриз все е влюбен,
платната окъсани се ветреят.
В греблата тишина е замряла, ...

Затварям очи, оглеждам се в Луната. Огледалата лъжат с вяра. Денят е като камък от многобройни истинали надежди, изпросена обич, лютив сос от смълчани думи. Лято е, разхождам се покрай езерото, а плачещите върби ронят усмивки. Наблизо косят трева, оглеждат ме, ала очите ми са слепи. Едно детско глас ...

Той спря да мисли как ще го свалят.
Сдуши се със невежи мекерета.
Българийо, жестоко те крадат,
а суверена ти - агонно крета...
Спа до пачки, спа до пистолет ...

Мислене
Мисленето - на мисълта движение е, разчистване на мисълта.
Чувство когато появи се някакво - тревога, спри се, музиката, занимания спри.
Момент важен е този - да се мисли има за какво.
Как така, да мисля - казваш - дребно нещо е това. ...

ЖИВЕЯ ИЗ КРАСИВИТЕ НЕЩА
... да дишам из красивите неща, с които ми остана да живея –
със спомена за моя стар баща, със детството, политнало от кея,
с видения, от книгите дошли, и хлътнали в безмълвните Вселени,
с Жените, тихо вейнали поли, и тръгнали си – тъй далеч от мене, ...

Лятото - сезон чудесен
за игри е просто- песен,
Скача кучето на двора
сутрин, вечер без умора.
Аз с него весело играя, ...

В СЪБОТА КАТО ПРЕДИ НЕДЕЛЯТА
- Скъпи, утре отивам на риба! И без това такъмите ти само прах събират.
- Защо? Досега никога не си ходила! - се опули Симо;
- Че къде другаде да си разходя новите силиконови ботуши по това време? Да не забравиш да ми купиш безалкохолна бира и направиш сандвичи!
- И как ...

АВТОПОРТРЕТ С ТОЯГА
... каквото ми е писано на мен, на другиго едва ли ще се случи –
като че ли танцувам всеки ден последното танго на Бертолучи,
скандален, вакханален – и добър, поко́рен на стихиите мъжага,
ако се влюбя, значи е до смърт, разлюбя ли, сбогувам се веднага, ...

От фреските едничка си избрах,
стотици са в Вселенската ми църква,
онази на молитва против страх,
започне ли в живота ми да мръква.
И зная – нощем ща, или не ща, ...

На вятъра ми ка́цна златен кос
и в облака ми слънцето се сгу́ши.
Отворих бира, но ми липсва тост
(прошуто също, суши с попски круши...)
за смелата прическа като мъж, ...

Кой те създаде такава красива,
очите дълбоки с цвят кехлибар?
Кой е художникът с пъстра палитра,
нарисувал те със завладяващ чар?
Искрите в очите ти как да подмине, ...

Не ме търсете между стени, зад стобор.
Природата е моят интериор.

Дъждът размаза изгрева си с длан
и слънцето се спусна снежнобяло-
откъснала се перла от гердан
по склона на планинските овали.
Поеха я сатенени мъгли. ...

Две баби имаше си то,
а с тях и веган куче.
Понякога се питаше - Защо
и дядо не получи?...
А и нали момченце бе, ...

Сив и
див е
там до казана,
седи - не кръшка
с кана мъжка. ...

– Сега? – повтори Лизи като на сън.
Бе обвила ръце около врата му. Пръстите й си играеха с косата на тила му. Макар първоначално да й се стори странно да го целува, когато лицето му бе скрито с тъмата от сънищата, а пък тялото му я притискаше, устните му успяха да я замаят.
Сам продължи да слиза с ц ...

Дори и да не виждам аз очите ти го зная, че истинска си ти, скитаща се там някъде в безкрая.
Смяташ ли, че ми нужно за сърцето, физическата твоя красота?
Това ли впечатление аз във теб оставих, че не искаш да обикна твоята душа?
Различни сме със теб, а може би и чужди?
Но повярвай, че без теб, живот ...