Събличам бавно самотата,
като рокля от наранените си рамена.
И ровя в гардероба със спомени,
търсейки пъстрата гама на свойта душа.
Но в нея всичко избеляло е - ...

Намерих те,
когато в дланите ми...
цъфтеше пролетта.
Разкрих душата ти...
преди последната сълза. ...

След Бангей
Замина си последната ми радост...
Замина си и Песента остави
(изпята пред момчета непознати).
Китарата... и Табор... Не забрави, ...

Прилича
"Не ти прилича да плачеш,
пораснал."... Изглеждам така.
Сълзите ми, възрастни, значат!
Искам ръката ти - в мойта ръка. ...

Колкото - толкова
Повечко грозен, не толкоз тъп,
следвам най-после своя си път.
По-малко тъп и повечко грозен,
садя си често, на баир лозе. ...

Да, музиката е красива истина,
като безумно цвете сред паважа,
с измислените ноти на миража,
с изстраданите бели стихове,
като очакване за петък вечер, ...

Рисувам теб и контурите ти.
Усещам влагата по кожата ти
и потъвам бавно в красота.
***
Бавно плъзгам нежността ...

Отначало е като мъгла, все едно вали град и се опитваш да видиш какво става навън, но прозорците са слепи... Слепи и не можеш да проникнеш в светлината... Само глухи лъчи тихо се прокрадват в хола...
На пода в хола, на паркета ми, сенките на предметите се очертават по-ясно от всякога...
Сетне слънце ...

Поемам дълбоко въздух и задържам в дробовете си усещането за празнота.
Мога да потисна тази малка топка въздух, да я накарам да се свива, свива, свива... Докато не стане колкото юмруче? Не, още по-малка... Докато не стане колкото ириса на окото ми, поне... Поемам дълбоко въздух и го задържам, поемам ...

Бях мила и слънчева,
в очите на другите добра бях.
Усмихвах се повече
от всеки друг усмихнат.
Бях наивна най-вече ...

Управленския механизъм
Преди няколко години една моя съученичка в час по литература беше написала, че за нея държавата представлява „часовников механизъм", на който много от частите му не работят. Този часовинк все изоставал, а от време на време дори спирал и трябвало някой да го „удари", за да заде ...

Ти си нежна маргаритка, мила!
С коси от злато - чиста свила,
искриш във нашето креватче.
Мое крехкичко превратче,
как ме победи - не зная, ...

ЗАЕДНО
Искам
да поплачеш
на гърдите ми.
И сърцето ми, ...

Приглуших плачът на совите с обичане.
Викът на бурите със ласки утеших.
Ридах в едно със сълзите на дъждовете,
с невярността си, вярата си изградих.
Редях по ред със дързост и търпение, ...

Отново....
... Тя дишаше дълбоко, равномерно и спокойно за няколко секунди! А след това избухна в плач, скривайки лицето в дланите си! Не знаеше какво става. За пръв път не контролираше чувствата си. Не знаеше защо, как и какво става. Искаше спокойствие, надежда и сили. Искаше разбиране, подкрепа и ...

Ok, да кажем, че се обичахме...
"You belong to me and I belong to you"
С теб се чувствах като най-щастливия човек на света.
Без теб минутите бяха часове, а когато бе до мен, времето летеше...
Всяка нощ поглеждах луната и си мислех колко съм богата: ...

Да го прегърнеш искаш и не можеше -
предразсъдъци в душата те възпряха,
а ръцете тръпнеха, жадуващи докосване,
но любовта така остана си неизживяна.
Защо ли? Ти нима не осъзнаваше ...

Атеншън! Атеншън!
Плийз дъ съ чите сал от групата на "Шаро! Щот от другътъ съм исключена официелну и щети, ни щети - шъ ма приютявати. Малко ям, не пия, не пуша и по мъже не ода. Кафето го пия редко, с мноо мляко и мноо заар - кът за кекс. Чат-пат ривъ, ма сал га ми пишат двойкя. Щот тати е даскал и ...

Вечно твоя
Дай ми само един последен шанс,
кажи ми, че все още има надежда за нас.
Ти си всичко, за което копнея,
ти си човекът, заради когото живея. ...

Сърцето ми - кървяща рана,
от думи две прободено в зори
и любовта ми в скреж обляна,
все спомня общите мечти.
"Върви си!" - рече ми студено, ...

Губя се в тишината на мислите си...
Странно е - там винаги бях шумна...
Притисках ги във себе си,
В гърдите си...
Но вътре в мен вулканите кипяха... ...

Пристъпвам тихо.
Почти ме няма...
Гледам - без вглеждащ се...
Слушам - без вслушващ се...
...(Ето го...)

P.O.D.-Alive
Everyday is a new day
I'm thankful for
Every breath I take
I won't take you for granted (I won't take you for granted) ...

Има хора иронични,
но изглеждащи симпатични...
Има хора, които обичаме,
но нямаме сили в тях да се вричаме.
Лъжат ни, че живота е красив, ...

Ти си мислиш,
че знаеш!!!
Повярвай ми,
това, което видях,
през което минах, ...

Дали това, което знам,
е всъщност знаене?
А тази липса дали се крие в дишането?
Единственото днес не подлежи на питане,
а имането не е 100% истинско. ...

Облечена с импровизация и чувство
и простотията е "форма на изкуство"!

МУЗИКАЛЕН ИДОЛ
Защо се срамувате от българска реч?
Нека и другите народи учат българска дума!
А на НЕВЕНА, поздрав и с пожелание за
добро бъдеще! И винаги да слави БЪЛГАРИЯ! ...

Продадох душата си
в този театър.
Ядрени, вятърни мелници
брулят очите ми.
Вдишвам. ...

Аз бях човек, като онези всички хора,
които дишат, радват се и плачат,
ала животът ме ограби твърде много,
за да успея да се вдигна на крака.
Аз бях човек и бях обичана, ...

Реших да изкачвам планинския връх,
зареял се горе в небето.
Погледнах го бегло, но прецених
- не ще устои на сърцето.
И тръгнах да крача със горда глава, ...

Ивон Елеман - Ако аз не мога да те имам
Не знаете защо оцелявам всеки самотен ден,
когато няма никакъв шанс за мен .
Моят живот свърши.
И нямаше значение колко плача . ...