Като с тиксо устата ми залепна,
вкочани се, дума не изрече.
Ти видя, а дори не трепна,
знам, тъжно е, човече!
Да забулиш със завеси стари ...

Наблюдавал ли си дъждовните капки?... Как сте стичат по стъклата? Наистина са красиви. Всяка една от тях, събрала толкова живот... и колкото и да е странно – сякаш всяка капчица държи в себе си една малка искра огън, която съживява земята.
Вече вали от няколко часа и все пак не мога да се наситя... ...

Как го умееш само -
изтънченото мъчение -
ден с нежни обещания,
в болно мълчание - седем.
Методът не, не е нов, ...

Представете си един съвсем обикновен делничен ден в София. Часът е 9.30 сутринта, намирате се в центъра. Не ви прави впечатление нито мръсотията, нито прахът, който се вдига около вас, дори клаксоните на изнервените до лудост шофьори, защото имате цел. Целта е простичка – в 10.00 часа започват лекци ...

Аз зная, че всичко бе шега.
Зная, че за теб бе просто игра.
Но, моля те... помни ме...
Но не като поредното момиче.
Спомняй си понякога очите ми... ...

Слушай, скъпи, аз бях там.
Знам, че ме харесваш, но вече не ми пука.
Това да бъдеш първо с мен, а после с нея, е супер тъпо,
щом я харесваш, защо ме докосваше така.
Аз те обичах толкова силно, ...

Днес беше странно красив ден... имаше нещо нежно и невинно, което се носеше из въздуха. Да не би някой добър магьосник да бе омагьосал света днес да изглежда по-красив... Малкото сираче обичаше да мечтае... да си представя как идва красивата фея и го спасява от студа, как го пренася в страната на чу ...

Сънувах тази нощ Луната...
Беше тъжна... нещастна сякаш...
Гледах я с насълзени очи,
разбирах... бе загубила и тя
своите мечти... ...

Един сюрприз прикрит с перука,
лице изваяно от тежък грим,
отново казва си наслука,
когато всички ние спим.
И в сенките щастливо крачи, ...

Любовта е нещо толкоз сложно,
че дори и да си гениален,
преживяването невъзможно,
сочи ти процеса социален,
който днеска прави пътя кратък, ...

Бях влязъл в магазина.
Край витрината
се дръпнах от сновящата тълпа.
Внезапно
манекенката прекрачи ...

Синя чучулига
Тя е висока и остра,
изрязан вик от небе,
спица слънчева...
Издебвам я рано, ...

И изведнъж денят ти се запълва, а правиш все същите неща. Можеш да усетиш всяка секунда, докато просто си седиш на дивана и гледаш в една точка. Усещаш как случайно заменяш музиката с моментите, в които просто можеш да лежиш на леглото, а слънцето те огрява. И не мислиш... не мислиш за нищо, защото ...

Една нощ ти ме попита какъв съм аз,
дали съм ангел или дявол, какъв съм в този час,
дали съм дявол, който сълза не проронва,
или пък ангел, който мъките прогонва.
Аз в ухото ти прошепнах тихо - ...

Последна вечер и съм сам,
последно питам, без да знам
думи запомнени от някой, някъде
пратени замислено натам.
"Добрите хора умирали млади", ...

Гост
Който отвън ми почука
нека да влезе. Елате!
Да му запея с капчука
старите песни, на тати. ...

Тихо спяха в нощта
под тънък слой мъгла
труповете на момчето със сините очи.
Изкормени, разкъсани,
осквернени тела ...

Fade to black
Life it seems, will fade away
Drifting further every day
Getting lost within myself
Nothing matters no one else ...