На връх гранитен, сред листа и клони,
в бръшлян увита и със покрив сив,
къщурка крива със стени изронени,
загърната е с плет бодлив.
Божури-пламък гушат се в плета, ...
Небето е осеяно със звезди,
всичко навън е заглъхнало, мълчи.
Вечер е и на поляната има две влюбени души,
любовта им не може да се опише с думи.
Една звезда, самотна в безкрая, ...
Една душа, ранена и самотна,
разкъсана, опустошена, без крила.
Лицето... тъжно и безлично
Очите... отмалели светила.
Две сълзи безпомощно се свличат, ...
На Алиса и Даша (LONTANA)
(провокирано от техни стихове)
Защото нищо в природата не се губи,
всяко време има поети и хора добри. . .
Всяко време има своите грешки, заблуди, ...
Кръстосваме погледи кратки и ясни.
Защо ли сълзите са чужди сега?
Да те загърна със нежност не мога,
в очите ти - само горчива тъга.
Понечих с ръце да докосна дъха ти, ...
Прокарай ръце през косите ми,
потъни, безпризорен, в тези обятия.
Удваи се без капчица страх във очите ми,
не търси за туй термини и понятия.
Не ще успееш да си обясниш ...
... И сега , когато пак вървя по тази улица, в мен се прокрадват много спомени. Спомени за онези времена, когато всичко за мен беше просто. Любовта си беше любов, морала си беше морал, а не изкривено от времето, бледо очертание на истината. А сега? Дали отново по тази улица някой ден ще мине човек в ...
Моят дом е моето пристанище,
в което се завръщам всеки път копнежна,
тук, откъдето неотдавна
поела бях по пътя на надеждата.
Тук, където уморено се усмихват ...
Сама се скитам във безвремие,
безпътна, по-прозрачна и от сянка!
Лутам се във безконечното съмнение
и боря се да не усъмна няма...
Замлъкнала от болки и тегОби, ...
Котките обичат да е топло -
мекичо, удобно - просто Дом.
Смокини си растяха на Стамопло.
Сега растат хотели - Alfa, Beta, Rome.
Отива си уютът. Топлотата; ...