Дъждът навън се сипе нежно
И капки по стъклата пак текат,
в душата ми е чисто, бяло, снежно,
Очите ми без глас мълвят...
Дъждът се бавничко усилва ...

Автоматичен отговор очаквам,
а не мълчание, докато въпроса си забравя,
нима имам цял живот да чакам?!
Ами, то за любов време не остава!
На мига те искам, не по-късно. ...

"МАМА" е първата дума, която изказваш,
"НЯМА" е първата пък, когато порастваш.
Как сладко е детството и невинно, и мило!
Как грозно е съседството със обществото гнило!

Още три стъпала и ще стигна до горе,
още три крачки и ще съм на върха.
И пред мен ще се плисне в златисто простора,
и пред мен като на длан ще ми бъде света.
Още три крачки, три усилия малки, ...

На живота пътищата стръмни,
пресичащи терена му хълмист,
изкачват бавно хребетите тъмни,
водейки към горски кът лъчист.
Спокойствие божествено витае ...

> За Любовта какво да пиша?
> Не е ли казано отдавна всичко?
> Не е ли тя началото и края
> на нещото, наречено живот?
> ...

Отварям очи, няма луна,
дори една звезда не проблясва.
Мрачно е по цялата земя,
навън сега е много опасно.
Опасно е, защото там бродя аз, ...

Голяма болка в сърцето таиш,
а в душата задържаш тревога,
любовта ти е до теб, но тъжиш -
искаш обич без „не" и „не мога".
Не тъгувай за бленувана мечта, ...

И няма скромност в неговите думи,
а само презрение към всяка погубена душа,
затваря той материята в конус,
материалистичните желания в безмълвна самота,
и както приливът притеглен е от лунните обои, ...

Ярка звезда на небосвода грей,
светлината и е мощна,
самият дух на Прометей.
Обгърнат от Сатурнов плащ,
пазител и среднощен страж, ...

И пак потъвам сред мрачните мъгли.
От Авалон ли идват те?
Едва ли.
И пак в нерадост, скука и лъжи
не плача и не викам - ...

В полунощ петел пропя.
Кръглотиквена каляска
пред вратата ми се спря
с босонога Пепеляшка.
Истината - до прозрачност ...

На любов и щърка се надява,
затуй към блатото закрачи,
защрака с клюна, дъх стаява,
гърдите си пернати поизпъчи.
Загледа се във мътната вода, ...

От мен докога ще се криеш -
там, вътре, в своя свят?
Докога ще бягаш от мене, аз питам -
объркана,отчаяна и сама.
Докога "на периоди" ще е твоето обичане, ...

Задимена стая -
мрачна, тиха, неуютна...
Вещи са разхвърлени навсякъде,
нямам желание и сили да ги прибера.
Сама съм - забравена от всички, ...

В две сълзи ще заключа тъгата,
моята и тази от другите.
В две сълзи ще излея
бездумието и страха от тъмното.
В две сълзи ще те изплача, ...

БОЛКА СЛЕД БОЛКАТА
Днес, в този момент, смело, с ръка на сърцето... извинете, то е разбито и вече го няма, мога да кажа, че съм те забравила.
Ох... за кой ли път изричам тези думи и съм все по-уверена в тях, и се гордея със себе си.
Но наистина - не мисля за теб, не те сънувам и дори не плача.
А всъ ...

ЖИВОТА
Животът на човек прилича на малка порцеланова касичка. Всяка монета, пусната в нея - малка или голяма - е един незначителен или пък запомнящ се спомен.
И така минута подир минута, час подир час, година подир година аз пускам монета по монета в касичката, с надеждата да я запълня и да не забра ...

ОТМЪЩЕНИЕ
Последната капка кръв изтече...
Последната капка любов също...
А сега... е време за отмъщение...
За всяка една моя сълза ще заплащаш със сто. ...

О, Буда
ти плачеш не със сълзи,
а с капчици роса,
пропити с нежността на земята,
идващи от дълбините на душата, ...

Труман Капоти
ме изработи
двуполово.
Но
стигнахме ...

Тя има пеперудени крила.
И кожа мека. Паяжинна.
Очите й са лунна светлина.
А устните й са... невинни.
Дъхът й нощ е. И желание. ...

НЕ СЕ СБОГУВАЙ - ЗНАМ, ЧЕ ЩЕ СЕ ВЪРНЕШ,
ЩЕ МЕ ДОКОСВАШ НЕЖНО, КАКТО ДОСЕГА,
С ТРЕПЕРЕЩИ РЪЦЕ ЩЕ МЕ ПРЕГЪРНЕШ
И ЩЕ ШЕПТИШ ВЪЛШЕБНИТЕ СЛОВА.
НЕ СЕ СБОГУВАЙ - ВРЕМЕТО НЕ СТИГА, ...

Животът ме научи да обичам,
макар, че рано болката отпих -
но както кръщенето дава името,
така и силата през кръв цъфти.
В разплаканото утро на съдбата си, ...

Щом думите ти огън са отпили,
по устните ти жажда ще остава,
в дъжда на вените преливайки -
сърцето ти с мечти ще оцветява...
Живееш ли във шепите на слънцето ...

Нашият театър
Мразя всичко в тоя град.
Мразя даже всички хора.
Струва ми се малък тоя свят,
чак заспивам от умора. ...

В твоят дом влязох, поете.
Розата още цъфти.
Дърветата милват небето,
търсещи твойте очи.
Писалището - самотно... ...

Даваш му живот...
изстрадано със сили нечовешки.
Даваш му любов, а тя е
толкова безмерна.
Сам понякога незнаещ, ...

Обичам.
Щастлива съм.
Боли ме от любов.
Преливам. Разкъсана съм
и съм цяла. ...

Just Go
I trusted you
Yeah that would be my first mistake
Yeah I...I've been lied to
Your eyes are ice cold blue ...

How You Remind Me
Never made it as a wise man
I couldn't cut it as a poor man stealin'
Tired of livin' like a blind man
I'm sick inside without a sense of feelin ...

Като сенки от късни следобеди,
укротени от силния огън,
някак плахо, с нескрита умора
все във залеза търсим спокойствие.
Във объркани чувства забравяме, ...

Не е за мен
Мислиш се за умна ?
Е, не си! Вижда се,
че искаш да ме изоставиш
и това ме убива. ...

Само 43 годишен дядо ми е починал, а мама е била едва дванадесет годишна.
С много труд, лишения и обич, баба сама е отгледала и възпитала три сирачета - вуйчо, мама и леля. Те я дарили с четирима внуци и шест внучки, три от които носим нейното име. Дъщерите й свили семейни гнезда в столицата, а тя и ...

Аз съм просто момиче, а ти си просто момче.
Какво ли ни свърза, не знам.
Какво завладя сърцата в плен...
Мистерия една е какво и как определя любовта.
Хиляди други жени биха срещнали с теб страстта, ...

Престани да ме гледаш от лицата на другите хора.
За теб ме няма в тази и във всички други вселени.
Погледите ни изпариха достатъчно черни дупки.
Остана само една и тя е облечена в моите дрехи.
Никога няма да съумееш да ме издишаш напълно. ...

Стихчето е провокирано от стихотворението на Алиса
"Да Бъде Силикон"
В ерата, когато
от кал се правеха човеците
и земята във гърдите дишаше, ...