Българийо, сега играеш най-тежкото, мъчително хоро.
Децата ти, Българийо, се карат, не са единни те, не са едно.
В годините, когато беше трудно, събираше ги дървения кръст,
княгиня беше твоя знаменоска, летеше с вятъра Бенковски пръв.
Повеждаше ги конската опашка, зовеше рог, застигаше стрела, като ...

СТАРЕЦЪТ И БАСЕЙНА
Ти беше тъй загадъчна и бледа,
и аз бях тъй непоетично плах –
направо ми изпада „Бленд-а-мед”-а! –
когато край басейна те видях. ...

Чувам оня радостен шум…
Леко хладно е…
Морето пее насън…
В пясък мокър…
Пропадане… ...

Мечтата ми – дъждът да ме намокри
и да ми стане шапка, воден покрив
се сбъдна, о, така ме наваля,
танцувах си с дъждовната походка,
обувките ми станаха на лодки ...

Уморено изгрявам,
светя по задължение
Досадно и унило
хвърлям малко лъчи
И днес ми е криво ...

Ако пътя към тебе се свърши,
ще открия във нищото брод,
премаляла макар, ще те търся,
за да бъдеш пак в моя живот.
Ако твоите устни замлъкнат ...

> Слънцето се поклони на най-висшия от деветте свята – крепоста Асгард и бавно потъна зад хоризонта като остави след себе си прелестно розови небеса. Тор се отдръпна от двукрилия прозорец на личните си покои и сумрака на залата приласка погледа му. Той обичаше повече от залеза хладната неприветливос ...

Кой знае за твоите битки,
за твоите големи мечти?
Знаем, че сме част от всички,
но понякога така сами...
Кой е усещал твойта болка, ...

(Посвещава се на всички творци и на всички, които спомагат откровенията да се сбъдват.)
Двадесет години поезия,
двадесет години творци
споделят своите творения,
а публика сме аз, ти и ти… ...

Изгубих те, но смехът ти го жадувам...жадувам те с топлина, с изгубена душа, и дивите целувки, в тях се потапям, сред звездите, които обикалям. Жадувам, но те изгубих, в отчаянието си останах сама. Срещнах те в първите си стъпки, срещнах те в придвори, но времето спря за минути, когато очите ми се п ...

броят
на даровитите
е право пропорционален
на броя на т р у д о л ю б и в и т е

Когато в небето синьо се смрачи
и тъмни облаци слънцето закрият.
Едри капки дъжд от небето ще завали,
и ще освежи цветята, а земята напои.
А когато слънцето изгрее след дъжда, ...

Далече беше, но ето го, дойде - времето разделно за нас.
За нас, но отдавна е настъпил часът му, сетен за моето сърце.
Подем, далече от тебе да бъда и аз, зове ме.
Далече беше...там в дупката, сам Носферату, си седеше - там си и остани.
Далече на север - лед да те гори. Аноминос ти падри! ...

едни такива -
съсредоточени - и
творят вселени

Воскресшая запросто память распятая –
Девушка в белом платье из штапеля,
И с механического клавесина – музыка Грига...
Лёгкое па в самодостаточность,
Чтобы Вселенная звёздами пятилась, ...

Към тебе тичам като луда всеки ден,
И пак - отдалечаваш се на километри от мен,
И всяко утро е все по-хладко,
Макар да идва лято жарко,
И пак съм с грим и недоспала ...

Светлината на лятното утро се процеждаше през спуснатите щори. Сив гълъб бе кацнал на перваза на прозореца. Таня стана от леглото. Погледна своя верен приятел с любов.
В градинката пред блока играеха деца. Веселата им глъчка ехтеше из квартала. Брезата под прозореца й докосваше нейният свят- единств ...

Кой съм и защо съм на света,
кой реди съдбата ми по ноти,
не потърсих сетната следа
в лентата на минали животи.
Вярвах в причудливите неща. ...

Разсъждавах негласно и не съм забелязал спретнато камионче-цистерна с големи букви
'' BP '', спряло пред периптора.
Докато двамата се поздравяваха и обясняваха вече бях там.
- Ето това е Йорго, синът ми де, не пожела да отиде в Атина, нито да се качи на кораб, сега има безнзиностанция и зарежда яхти ...

Седем криле в небесата, рисуващи цветовете на дъгата...
Седем криле в долчината и зад планината.
Седем крила носят чистотата.
Седем дни и още толкоз нощи, през седем години
в тях виждам, и самотата... ...

Моливът:
По белия лист прохождам едва.
Лулички, чертички се уча да пиша.
Старая се много, ала често греша
и всеки път започвам на чисто! ...

Millions of stars in the night sky yet you shine like the brightest.
Or at least I thought so.
Through the past months you convinced me that you had a good heart.
But after all of what you've done I finally realised how evil you are.
You took everything you could from me with no hesitation. ...

За да избягам от шумотевицата на режещите инструменти и подвикването на работниците при поставянето на плочи в двора и боядисването на къщата ни, пък и да скрия някак своето недоволство от незачитането на моето мнение относно ремонта и измазването, реших направо след работа да отивам с преспиване в ...

Душата ме боли...
Душата ме боли.
И чувам как ридае,а цял живот
горката за щастие мечтае.
Но откъде да знае, ...

Трака влака, трака влака.
Някой някого ще чака.
Чакам аз какво ли не,
щот съм пълно диване.
Трака влака към Бургас ...

Припомнени стълбове .
Електрически кабели .
Железопътната линия
свършва тук някъде .
Отсреща тунелът ...

Отдавна още в памтивека,
човекът гледал към простора
и мислел си е той, човекът,
и убеден бил – там не е за хора.
И тъй минавали години, ...

На дъното на призрачната стая
се разгоря утаечно съмнение.
Гори ме път – самотен до нехаене,
и скри – внезапно търсено - знамение.
Един безлик портрет, опръскан с вино, ...

Млада мома стрямалийка,
стрямалийка, още ,,тракийка",
поканила си комшийка,
комшийка мухабетчийка,
ведно да пият ракийка, ...

Това не е необходима за четене част от историята. Няма да изпуснете някоя сюжетна линия, ако такива неща не са по ваш вкус. Двамата просто искаха да се обичат :)
Ръката му потрепна нетърпеливо върху края на ризата, но Сам си наложи да не бърза, дори и всичко в него крещеше да я разкъса. Вместо това ...

Откакто се влоши зрението ми, жената често ме хваща, че съм я объркал с някоя…
хххх
Отбивам се при приятел. Нарязва суха мръвка, вади и вино, и бира – сезонът още неопределен.
Приказваме си.
Пристига жена му. Още я поздравявам – а тя размества приборите, слага чинията малко встрани /на два сантима?! ...

Впаде ще сонце в трави неминуче
До тих хмарин, що осторонь лежать,
Щоб між мотків, що вкриють, ніби кручі,
Замерзнути й в молитві замовчать.
Тоді скажу йому слова останні ...

ОГЛУПЯВАЩО ЧОВЕЧЕ
Взех вече да не виждам надалече, дори спрях заран вестник да чета.
Живея – оглупяващо човече! – с най-простите си радости в света –
да седна с рой старчочета във парка и в благата им гмеж да помълча,
да си запаля скришната цигарка – щом хапна хляб на своята бохча, ...