На Земята обаче само упълномощен лекар можеше да задейства полето. За злоупотребата с него имаше строги наказания.
Никога не бе чувал някой да държи жена си в него.
Робърт Шекли, „Билет за Транай“
Галатея Делгадо прехвърли още веднъж картончетата с шаблони, на които бяха написани основните личностни ...

На някаква спирка в градчето ни снощи
пристигнал е август със куфар на гости,
а в куфара – трийсет и един сладоледи
на цвят много златни и синьо-зелени.
И тъй като нямал къде да преспива ...

Бабо Дафти, бабо Дафти
чувам тъничкото ти гласче и
едно усмихнато човече влиза в моето сърце.
С русите косички златни и кафявите очи
ето го уверено крачи със усмивка на лице. ...

В размитото око на вечерта
се вглеждах пак с надежда да те зърна...
Последен лъч открехна мъничка врата
на вяра плаха, че ще те прегърна.
С библейско име, нежно и добро, ...

АВГУСТОВСКА РАПСОДИЯ
Есента със невидими нокти –
от коприва и горски бъзак,
дебне кротко – по-тиха от котка,
покрай морния дъхав шубрак. ...

Изчезването на малкия Ванчо
Чичо Пешо се завърнал и временно се поуспокоил. Част от загадката била разрешена – разбира се, само за него. И за някои бивши колеги, на които разкрил получените сведения.
Те приели откритието спокойно. Отдавна имали нещо такова на ум. Дори поради внезапното спиране на уб ...

Вуйна ми – на 92 вече, съветва братовчеда:
- Много работиш, майка, а е горещо. Да не ти стане нещо. Щото после кой ще ме гледа…
Загриженият старчески егоизъм…
хххх
Племенникът е на плажа с дъщеричката си. Очакван диалог: ...

Време е, мъничка. Време да спиш.
Тъмно е, Месечко грее.
В сладките сънища пак ще летиш.
Чудна, неземна си фея.
С нежни воали, сребристи крила. ...

да простиш — при все
че те боли — е — себе
си да причестиш

Ще бъдеш спомен...
Усмихнат
Красив
Желаещ
Копнеещ ...

Сред облаци розовопръсти,
с надежда юли се прекръсти,
сълзите си избърса сам
и хукна нейде – свят голям.
А август – конче звездочело, ...

Глава XXXI
Дълго време не успя да заспи, да всичко вече беше толкова безумно и разпадащо се. Майка му като орлица беше разпънала криле, за да задържи разпадащото се на всевъзможни посоки платно, което теглеше някогашното му щастливо семейство към дъното. А семейната вечеря - това беше неговата Голго ...

Имах много войнствени слова,
исках да подпаля и взривя света.
Имах толкова много агресия и гняв,
които трябваше да споделя.
Но сега замълчах. ...

Ще те срещна случайно,
за да се влюбим нарочно.
Ще се държим нехайно
и ще се любим порочно.
Ще броим звездите, ...

В Швейцария референдум направиха
дори за рогата на кравите.
А ний кога ще запитаме Властите:
"Докога ще ни слагат рога
и ще носим Орисията си на ...

Ти си роза, ти си цвете,
изчезна мрак и нощ,
когато те видях, дете,
върна ти моята мощ.
Как искам да се върна ...

Оставиха телефона върху масата в немската читалня и за първи път си поговориха:
- Здравей! Ама аз говоря!
- Да, говориш. Какво странно има в това?
- Нищо. Просто не съм много приказлив.
- Еми.... И аз не съм. Ти, кой си? Как те наричат, Table? ...

Пантофка ли? Терлик от баба
оставих да омайва принца.
А аз изтичах, че от хляба
остана залче за дваминца.
Компютърен бе фотошопът ...

Липсата ми няма да е страшна, нито тежка,
просто малко повече пространство в гардероба.
Времето поправя всеки спомен, всяка грешка.
Нас ще ни задраска и ще ни постави в скоба.
Чифт пантофи, лятно яке, розова хавлия... ...

Разбита спирка, автобус,
старици три, забрадки черни.
Лехи с окършен кукуруз.
И път до схлупената черква.
Изсъхнала череша в двор ...

Под скрина на баба в таванската стая
намерих обувки червени,
те сякаш ме викаха с тях да играя,
премерих ги – точно за мене.
В миг тези „калинки“ затропаха леко, ...

Добър вечер! Искам да питам,
но не зная, кого и защо.
Във въпросите пак се оплитам.
Сива мишка в едно колело.
Вечно бягам и пак съм където ...

/за момиченца/
Всички мислят, че съм малка
и ми викат дребосъче,
татко даже прекалява
с "мъничкото ми фъстъче" ...

Без теб е сиво.
Изгревът мълчи
и утринта по-малко се усмихва.
Така ми липсват твоите очи,
прегръдките ти, ...

Защо ти е тъй грапаво, момко, челото?!
Я, оседлай жребеца по-черен от мрака,
гони вятър по стръмния друм към селото...
... сърце мъжко послушай, то знае мерака.
Има една самодива там на мегдана ...

Изминаха три седмици в мълчание. Петра и Стоил се гледаха намръщени. Нямаше какво да си кажат.
Петра по цял ден лежеше и не ставаше от постелята. Беше спуснала пердетата на прозорците и не искаше да вижда ни небе, ни слънце, ни хора…Нямаше желание да живее. Гледаше в една точка унесена и блуждаеща.Т ...

От вечността крадеме си време,
за глупави отпуски и спа глезотии.
Без усет... в безкрайност пилеем
дните си земни, богатство и сили.
В пъстрият хаос от летни одежди, ...