Нямам претенции за престижна награда.
Сама избирам по какъв начин да пиша.
Животът поддържа духа ми в отрада.
Да осъществявам, да любя, обичам...
Не ще угодя на всезнайни особи ...

Историята не ни учи на нищо,
щом ние я забравяме, когато
хората предпочитат войните -
богатствата от опустошаване.
Не ни интересува в днешно време ...

Потраквам с токчетата по паважа.
Обгръщам с поглед тук и там.
И сякаш съм в Ермитажа
поглъщам с поглед замечтан.
Магията на градските кафета, ...

Този Великден съвсем не прилича на другите.
Гневен и страшен е, с бронежилетка и каска.
В храма почернени майки, дечица, съпруги…
тихо преглъщат най-тъжното свое причастие.
Този Великден сърцата от злост не пречисти. ...

...и на мрежата ѝ писна –
все война, терор, убийства,
и разстроена се вкисна –
злото вече изобилства.
В този миг сърцето милна, ...

... не знам какво ще стори сиромаха,
замръкне ли върху парчето хляб? –
дали ще се прекръсти с радост плаха,
че Бог го е споходил – сам и слаб,
дали ще натроши на някой гълъб ...

Когато ветровете бурни
погубят чувствата във мен…
Когато образи красиви
изчезнат с идващия ден…
Сърцето ми вземи със обич, ...

Сочете с пръст,
наричайте ме луда,
съдете строго
колко съм скандална,
тънете в злост... ...

Денят окъпан в слънчеви лъчи
роди се днес...
и роклята ми се стопи!
Превърна се във захарна дантела
На пеперуда танца проследих ...

В тишината на есенния ден
режат с машина дърва.
Мирише на печени чушки.
***
Бидони със кисело зеле, връзки праз и тикви ...

Борисовата градина е магнит за майки с деца. Всяка сутрин пред 'Градинката със слона' се разхождат майки с бащи и дечурлига, майки с приятелки и дечурлига, майки с кучета и дечурлига, и майки с колички и дечурлига .
Площадката е винаги весело място. Звънлив детски смях и тичане до безкрай. Има ли по ...

Направо изтрещяване. Но не от облаците, а от главното управление. Винаги, ама винаги са пращали нареждания да се увеличи щата, че даже за улеснение често нареждаха кого именно да назначат в дирекцията, а сега…
Искане за съкращаване!!!
На цяла бройка…
Събраха се директорът и заместниците му в обширни ...

Поглеждам облаците - бели великани,
затулващи безмълвна синева.
В такива мигове зарастват всички рани
и в безнадеждното открехва се врата.
На люлката на минало приседнал, ...

Чудо
Вече свикнах на неволи
и ще живея, ако ще и трудно,
защото моята душа се бори
да имам нещо чудно! ...

Колко просто може всичко,
да се каже днес.
Няма нужда от кавички
или интерес.
Няма нужда и от маски, ...

Отдавна няма никакви пътеки.
Изгубих и последния завой.
А беше остър. Даже беше зверски.
И водещ към последния покой.
А стъпките ми водят наобратно. ...

В началото сме…
И пред нас се е разстлала
като на длан голямата земя.
В началото сме…
И морето е разляло ...

Открито му завиждаме, че той
в девета синя вис е на квартира.
Че знатен е родът му и от сой,
че път в калта не трябва да намира.
Че не познава слабост и сълзи ...

Водù ме пак на смехопада!
И пак да седнем на крило
от водно конче, в тюркоаза
на изгревното зарево.
Там гледките са тъй магични! ...

Имаме ближен, който стене,
но вместо да мислим за него,
вместо отговорност да поемем -
център на всичко е нашето его!
Към него си чергата дърпа всеки, ...

Срещу мен вървеше двойка роми.
Тя го държеше под ръка.
Говореха на български.
Тя беше с черна чуплива коса, черни очи, тъмно червено червило, бяла като сняг риза, черен панталон с изгладени остри ръбове и черни лъскави обувки.
Той - с възчерна коса на къдрици, черни като антрацит очи, високо подстри ...

Очите ти - портал към Рая.
В сърцето ми - усещам с теб безкрая.
Усмивката ти - слънчеви лъчи.
В душата ми - ярко щастие блести.
Прегръдката ти - дом цял. ...

Само аз ли съм толкоз свободен?
Вий къде сте? Във клетки с мечти?
През прозорец навън, ококорени,
с непроглеждащи в мрака, очи...
И защо не крещите широко ...

Смъртта ми-
тиха и безбрежна:
до главата ми приседна...
Защо си мислех,
че е стара,грозновата? ...

Жадувам за пръстите
на нежната ти ръка.
Натежали от доверие,
отпуснати в дланта на моята ръка.
Жадувам за словата озвучени от вяра. ...

Харесах те веднага, щом те зърнах,
а ти с ръка погали ми косите,
усмихна се и после ме прегърна,
прочела моя смут в очите…
Не зная от къде намираш сили ...

Красотата в тайна една
е да не разказваш за любовта,
която ти е скъпа на сърцето.
Публичността убива поезията
Открита в особена страст. ...

Виновен съм, тотално пред жената:
Пред моята навъсена жена.
Че щом я пожелая - във кревата,
то нея вечно мъчи я глава.
Че как се върна вкъщи със заплата, ...

Отде се взе стихия гороломна? Дърветата тя до̀земи преви,
лозите стари дълго ще я помнят. Утъпка хризантеми и треви.
Присвиха се небесните простори, градът, като след чума опустя,
щом стихна, дъжд припряно забърбори, заупокой над мъртвите листа.
Довчера бяха весели и пъстри, и есента – художник самоук, ...

КОГАТО ТЕБ ТЕ НЯМАШЕ ДО МЕН...
Умората е тъмното начало
и краят на сърдечните илюзии.
Не знам кога навън е наваляло
и кой хомот от тръни ми нахлузи. ...

Седя кротко на кушетката и гледам с едно око как сестрата подготвя някаква спринцовка. За мен.
А с едно око, защото другото е затворено. Сутринта, тъкмо излязох от входа да пална колата, и ме набараха едни. „Де ти е колата?“ – викат.
То и аз това се питах, като видях празната площадка пред гаража. З ...

Една пчеличка ранобудна
хареса си прекрасен цвят -
такъв е женският й свят.
Бе гладна и със сръчност чудна
поли запретна и със жар, ...