https://www.youtube.com/watch?v=8E5RvXolafE
Дъждът прогони светлината
и песента му във капчука
намери някаква пролука,
и в тъмното се настани ...

Наместо да извъртам пируети
на плажа пред красивите жени,
в игрите олимпийски за поети
и аз се пуснах с кеф на старини,
засилих се във сектора за скока, ...

Точно - като за световно
във пустинята Катар,
седем месеца - редовно
аз поднасях дар след дар,
и се трудех във леглото ...

... а шумата остана на дървото, ще бъде дълга зимата – и зла,
ятата отлетяха към Лесото, пометени с небесната метла,
и есента прогнилата си дрипа ската на топло в бабиния скрин,
и вятърът по цяла нощ ми хлипа през кюнците – и в кривия комин,
дори реката в нивите на тати престана в моя сън да рохоли, ...

(в) две тела - една
душа - едно сърце и
любвесветлина

Влаковете закъсняват
и са все по-разредени.
А и пътниците стават
повече и... натъжени...
Рейсовете - маломерни ...

Далече са отдавна небесата...
За боговете, зная, те нехаят
и ни оставят просто на съдбата.
Молитви от тъга не чува Раят -
далече са отдавна небесата. ...

1.
Хората сънуваха щастие...
Съзнанията им се носеха из обрамчени от стилажи мъглявини и примамващи ги с лъскави стоки галактики на тяхната пакетирана вечност. Безброй звезди премигваха, звъняха и зовяха да ги изберат, обещавайки, че само чрез тях сънуащите могат да са истински щастливи.
И те пазару ...

От прогресиращото си слабосилие
нашата Демокрация,
като стопен восък омекна.
Не я спаси даже данъкът плосък,-
щото на всеки, който ...

Мечето болно легна,
пи сироп и се протегна,
облече си елече
и си рече:
вън есенен дъжд вали, ...

Дъждовно е, но вече не вали,
студено е, но слънце се показа,
сезонът на дълбоките мъгли
върви към тих възторг недоизказан.
Ноември – късен полет укротен ...

Хладничко, гледам нахлупили шапки, някои с вдигнати яки на якетата, да бе все едно са в Оймякон.
Загледах се, усмихната жена, развяла пешовете на палтото си, червен дълъг шал, усмихната.
Каралайн, тя е тук, дошла е да ми каже, че лъжата й е лъжа, че е богата наследница, че наблюдава гръцката фирма н ...

Потъваха очите ми в огромното пространство,
не виждах нищо там, надеждите не странстваха.
И тънка пара бавно към всичко се разстилаше,
разклащаше небето, то сякаш че умираше.
Една след друга птиците политаха нагоре, ...

Разплискан като майски дъжд –
внезапно тръгнал пристани да дири
в полетата с бъбрива ръж
и в дворчето с ръждиви ориентири,
тъй мракът вън се разпиля – ...

В материала си озаглавен Дяволската загадка, качен в сайт Откровения на линк:
https://otkrovenia.com/bg/proza/dyavolskata-zagadka
поставих следната задача:
Съществуват ли 3 ненулеви различни помежду си числа x, y, z, за които да е изпълнено:
x - 1/y = y - 1/z = z - 1/x ? ...

Оклюма се главата - Просто няма смисъл,
не иска да приеме логичната ми мисъл.
- На нас ни писна вече – казаха ръцете –
в джобовете му силно сме стиснати и двете.
Притихнало сърцето, тъжно се присви. ...

Не ме приласкавай в средата на зимата!
Сто вълка от глад изначално в мен вият,
ще опита сърненце в гръдта да се свие -
послушно, измръзнало, жадно, ранимо,
нокти остри до топлата кръв ще се впият, ...

Налочихте ли се с човешка кръв?
Е питането мое – реторично.
В скрижалите последният е пръв,
сред вас е седнал Сатаната. Лично.
Нахранихте ли се с бедняшка плът? ...

Т ръпката от моето докосване,
О бгръща с нежност нечия душа.
В ъзкръсвам сънищата на разсъмване,
А денят събуждам с любовта.
С тихия съм, когато се усмихвам – ...

Искам да се пръсна на парчета,
всяко настрани да отлети.
Едно да яхне някоя комета,
а друго - впряга смелите мечти.
Иска ми се в прах да се превърна. ...

... в Поезията стават чудеса, това го знам от Лао Дзъ и Руми,
опитвам се да вихря небеса дори и в най-тъжовните си думи,
да ви изпращам благата си вест дори и през горчивата сълзица,
и точно най когато съм злочест, да ви разсмея с тъпото на вица,
с внезапна рима да ви освежа, дори да липсва, чувство ...

Беше любимата й торта, която винаги си купуваше, когато с Франсис и Марго излизаха на разходка. Лизи си мислеше, че ще й се размине с някое малко парче, но определено нямаше да споменава на Франк, че се е минал или пък да протестира, че не може да изяде всичко. Щеше да се натъпче. В крайна сметка ня ...

...Навярно си спомняш за Мия, каза Самарянката, любопитното младо момиче от офиса на господин Павлов, дъщерята на Нора...Тя много обича да скита из пустошта с фотоапарат и да прави разни интересни снимки. Пуска ги във Фейсбук, дори много хора гласуват за тях. Веднъж, съвсем случайно, на един отдалеч ...

Народе, недей вече да трепериш,
можем вече дъх да си поемем,
добре, че Александър се намери,
имам вяра, надежда в туй племе!

Тя живееше наблизо и разходките в гората ѝ бяха почти ежедневие. Обичаше да се къпе в хладните води на реката, да се носи по течението ѝ, да наблюдава всяка животинка, цвете, тревичка и птичка наоколо, да усеща живота. Обичаше слънчевите лъчи да се провират между клоните на дърветата и да се отразяв ...

Николай и Валери растяха. Те ми бяха опора добра.
Без баща за живота узряха. Не успях да им бъда баща...
Щом зората целуваше всичко и цветята танцуваха валс,
се любувах на милите птички и си спомнях за Гьоте и „Фауст“.
През градина преминаха бързо и последва познатият чин. ...

Приказка за вярата
"Който има вяра дори колкото едно синапено зърно, планини ще премести!..."
Исус Христос
Навремето на това магично място в Родопите имаше лековит извор и тракийско светилище. Извършваха се различни ритуали.
Векове по-късно построиха християнска църква, а от извора направиха чешма. ...

Черен лист в златна рамка
от векове остава неразчетен.
В него взират се уплашено
и да го проумеят не е лесно.
Край свещ на черен лист в златна рамка ...

Диментори са босите мъгли и пулят се в стъклата като призраци.
В очите отчаяние вали, изпиват радостта ми и изнизват се.
Събирани през многото лета, изчезват спомените съкровени
засмукани от гладните уста, а болката навлиза със свистене.
Диментор е и вятърът бръснач, дочувам как се киска като смахнат, ...

... в неделя си припомням, че съм жив, и най-подир и аз ще си почина –
жив корабокрушенец върху риф! – на пейката си в Морската градина,
наместо стихчета във мрака чер да ви римувам в сладостна притома,
две-три блесни ще лъсна за лефер, ще се замъкна с кеф на вълнолома,
завързал очилата си с телче, ...

Сънувах сън. Сбъдваха се всичките ми мечти. Беше меко, топло, удобно, вълшебно. Беше повече от това, което исках. Най - накрая всичко, което щеше да ме направи щастлива, истински щастлива. Знаех, че е илюзия... разбрах го измежду алармите преди окончателното ми събуждане. Но продължих да сънувам. Та ...

Превърнах се в сън, после – в изгрев и песен!
И в ангел щастлив на живяна любов!
И в извор на смях под простора небесен!
И в дух, който носи Божествен покров!
Затуй не говоря сам в минало време. ...

Времето е мрачно, не душата,
светла ми е, даже да вали,
издръжлива е като тревата
и на облаци, и на лъчи.
Настроението е на осем - ...

Върви дъждът и с острия си лакът
посръчква минувачи. Накъде?
Подгизналите просячета чакат,
те знаят – милостта не се яде.
Под мокрите чадъри разни хора ...