Последния ред от поемата
На Западната цивилизация
Се е излегнал
Върху пропит от цигарени разговори
Диван ...

Новата татуировка на ума ми
Е бодлива като роза
И скърца като пясъка във Флорида
И не може
Да докосне окото ...

цяла
сбогува се детството
но малко остана
прости се младостта
повечето в нас е ...

Два живота
Два живота... два живота без посока.
Два живота... две съдби, отминали
в постоянни лъжи.
Два живота... две души погубени, ...

Свят без мечти и идеали,
свят на демони коварни.
Свят на подлост и алчност,
свят, изпълнен с мъка и потайност.
Свят, в който живееш, копнееш ...

Светли облаци усмихват се над зелени поляни,
а ледовете бавно напредват към вечния свят.
Пъплят разни хора, слънчеви, от твоя Бог избрани,
който трови останалите със смърт, във формата на нежен цвят.
Не искаш да стане така, и не можеш да го промениш... ...

Презрително ме утрото събужда,
повдигам глава към слънцето проклето,
лъчи през длани очите ми пробождат,
а краят на пустинята невидим е,
отвъд небето. ...

Животът отнема последната сила.
Дали имам още във мене, не знам.
Частичка надежда във себе си скрила,
аз пазя до болка последния плам.
Душата във рани и те не зарастват. ...

до кога ще мога
аз в нощта,
като бряг, посрещащ
вечерна вълна, аз
да приютявам тебе мили... ...

Човешкият егоизъм - той граничи със безумие.
А лудостта граничи с грешки.
Как може с безразличие да кажеш "все едно ми е",
а после да грешиш било човешко...
Защо за всяка болка търсим оправдание? ...

Безумно искам те...
Искам всичко да ти дам...
да ти покажа моята любов,
ще те подпаля с моя плам,
да стенеш със страстен вик и зов. ...

Ти мислил ли си,що е туй
живот...
Ти мислил ли си... как живееш?
А аз си мисля,
не! Аз чувствам, че живея! ...

Сега какво? Нима отново ще мълчим,
когато трябва всичко да си кажем?
Нима не можем да простим
един на друг вините даже???
Стоиш отново срещу мен. ...

Истинска Ли Е ?
Истинска ли е ?
Тя се загубваше пред мен в мрака.
О, как очите и се пълнеха със сълзи,
Сякаш не иска да остане, но чака. ...

До мокрите мраморни стени
на старата църква
в спазми
тялото ми
си почива. ...

Станах вече и като хлебарките -
като щракне някой лампите,
бягам да се скрия някъде,
да не ми убие някое
уплашено детенце с чехълче.

Писъци.
Навсякъде около мен - писъци.
Писъци на глухи.
Писъци,които аз не чувам,
а ги виждам ...

Попила любов
в жадни грапави длани...
Прелива сълза...

Е:рота
клепачите опърлени
със сол до втръсване
затварям
очите омесени ...

Заспивам в съня си -
ражда се миналото
в бъдещите дни.

Като пеперудени опърлени крила
усещам аз своята душа…
Като топка съм се свила,
като таралеж с бодли съм се покрила.
Посегнеш ли, може да се убодеш – ...

жарава пламък
пърхаща пеперуда
умира живот

Далече съм от дома,
отделена от майка и баща,
отцепена от родното гнездо.
Сама и самотна
като единак ...

“- Да не забравя нещо” – последно каза ти.
Забравих аз - да знаеш, майко, колко ме боли.
Обичам те безумно – нека Господ ми прости.
Мигове несбъднати превърнаха се в най-горчивите сълзи.

НЕСПИРЕН КРЪГОВРАТ
Един живот -
неспирен кръговрат...
А беше пролет!
С първото докосване ...

Помогни ми, Боже, да забравя
това, което Той ми причини.
Нямам сили прошки да раздавам -
там, в сьрцето, много ми горчи.
Помогни ми, Боже, да живея ...

КОПНЕЖ

Скука свила е гнездо в къщи
и мрака тя дели с моята душа.
Но явно тясно й е в тез квадрати, ...

> Стоя, не мърдам,
> и гледам как листата
> сами си падат . .

Запази ме, дълбоко във себе си,
във недрата на твоята, бяла душа.
Положи ме, с трепет в сърцето си,
на гърдите си...усещай ме с пулса.
Загърни и стопли ме със нежните мисли, ...

Часовниците
спят пияни
под мостовете
тъмни на града.
Приличат ...