декоративен и феноменален
брутален, финален.
Върни се! Недей...
Къде си? Гласът ми, защо ме напусна?
Къде сте? Думите.. ...

Вдигам тост за теб, Предателко!
Боли ме, но сълзи не потичат -
корава като камък е душата ми,
сърцето ми се е въоръжило с противоотровата.
Доказвай своята същност, ...

Минава ли времето през нас? Какви са нашите престъпления? А заслужаваме ли наказанията си? Ето на редица такива въпроси, ни дава отговор уникалната творба “ Престъпление и наказание ” на Големият Фьодор Достоевски. Безспорно едно от най ярките достижения на руската художествена литература от средата ...

Ако тя
Ако тя е само спомен,
върху моята ненужна самота,
как във този свят огромен,
да загубя и намеря любовта? ...

Саморазмишление
Онемях!
Мисълта заключих пред входната врата.
Няма смях!
Мисълта държи за ръка любовта. ...

Добра дума железни врати отваря - така нашият народ е оценил добрите отношения между хората.
Всеки от нас знае колко е приятно да чуе някоя приятна дума за себе си или близките си. И колко криво би му станало, когато чуе някоя лоша дума.
Добрите и лошите думи винаги съпътстват живота. Особено сега, ...

Целувай ме до изнемога.
Тази нощ не ще си ида.
Обичам всичко в тебе и не мога -
дни в които няма да те видя.
Прегръщай ме и ме изпивай, ...

Е, прибрах се, но тебе те няма
и назрява в душата ми драма,
че отново ще бъда самотен,
че си само в мечтите ми, готина
и желана, но уви недостъпна... ...

Посветено на семейството ми
Февруари.
Светло-син.
Перла и аквамарин.
Февруари. ...

Прибира ми се снощи моят дядо,
рекох снощи, но бе почти заран.
Абе уж дядо, ама сърце му младо,
зарязвал бил за Трифон Зарезан.
...

Любовта е най-красивото цвете,
нося го съвсем до сърцето,
да не вехне, за да бъде свежо.
Не трябва да плача, когато си отива.
Усмихвам се, нали любовта не умира! ...

В очите ми се борят две сълзи.
Отпивам глътка от виното горчиво.
Сама съм, свикнала да ме боли,
а да чуя исках само, колко съм красива.
Спомени ме галят. Паля поредната цигара. ...

Ако можех днес да се усмихна истински,
да погаля утрото със радостни очи,
да кажа:"Майната му, тъй е писано!
Какво пък, няма вечно да боли!"
Ако можех днес да протегна длан към птиците, ...

Днес, мамо, ти с живот си ме дарила
и трябва да е най-щастливият ми ден,
но душата ми от болка се е свила,
защото няма те до мен!
И пак поглеждам снимката ти черно-бяла, ...

Дълбая дупка във времето
и излизам навън -
аз съм мисъл,
аз съм сянка,
аз съм сън...

Искам да съм дим.
Дим, свободен през решетките да мине,
да полети към синия необозрим килим
посипан с бяла пепел, която да отмия.
Превърни ме в дим. ...

... НО ТОВА СИ ТИ!
Дори когато безмълвна те поглеждам,
ти знаеш какво ти говоря!
Дори когато очите не смеят да те погледнат,
ти знаеш, че в теб се взирам! ...

Думите изгубват своя смисъл,
преминали през филтъра на
мъгливата ти мисъл.
Във въздуха увисват
и тежат като олово - ...

Със тихата обич сега разговарям,
желан диалог във последния час.
Усмихвам се нежно, запалвам цигара
в лика ти се вглеждам и мисля на глас.
Трошички от думи в сърцето събирам, ...

Любов
Всеки път след твоята поява
сърцето ми спира да бие -
любовта опитва се да скрие.
Образът ти в мен се настанява. ...

След жестока атестация
бях последен в класация
и направо уволнен,
като "некадърен ген"

Предадена фантазия
Няма те, къде си?
Уплаши се от мен или от невъзможното?
Липсваш ми, не знам кой си.
Мой мираж ли си? ...

Пътят Към Живота
3.00 часа.
Вече седмица не зная що е сън. Блуждая из къщата като призрак, който търси нещо, за което да се хване, нещо, което да го матеарилизира. Дори и да успея да заспя, то е за малко, а сънят ми е придружен от неспирни кошмари... Празни улици, счупени усмивки, дъжд, сняг, облаци ...

Очакване
Очакват ни
пространства с непробудени слънца.
Очаква ни
едно заспало лято. ...

Аз не те познавам - не съм виждал очите ти.
Но ти обещавам - давам ти сърцето си.
Вземи го ти и силно притисни,
усетило дъха ти, да не отлети.
Непрестанно мисля аз за теб, ...

Трудно е...
... да моля за помощ,
когато не мога сама
пътищата да откривам;
мисля си – моя е тази вина, ...

НОЩТА НА “СВЕТИ ВАЛЕНТИН”
“Обича ме, не ме обича, обича ме, не ме обича.... не ме обича.”
“Знаех си, че не ме обича!” – помислих си, след като откъснах и последното листенце на маргаритката. Купих си я специално, за да разбе ...

Ела в нощта, когато ожаднееш,
изпий ме, после си тръгни
И все по-жаден връщай се при мене,
отново ненаситно пий!
Ела при мене, щом ти е студено, ...