Стоях на уличка една
Стоях на уличка една.
Отдавна всъщност позабравена.
Не мина никой, никога, дори сега,
тя в самотата си лежи удавена. ...

Инкиното семейство се състои от петима човека:тате-ате,мама-ама,баба-аба,Инка и братчето й.Тя е на седем години и учи в първи „г” клас на Трето Основно Училище”Димитър Талев”.Тя знае да чете от пет-годишна възраст,затова не е чудно,че прочита най-много д-УМ-ички за една минута,когато госпожата орган ...

Защо ли всяка вечер плача?
Нима е празно моето сърце
и гледам силуети в здрача
на прегърнати момиче и момче?
Защо ли аз отново сам съм? ...

Мрачно пак е в моето сърце -
защо си тръгна ти от мен?
Без теб разделям се на две
и гледам в тъмнината натъжен.
Сърцето ми тъжи за теб. ...

Щом се спусне тъмнината
и на небето заблестят звезди,
отново виждам аз усмивката позната
на най-ярката звезда - това си ти.
Ти си момичето мечта: ...

На рамото ти кротко ще се сгуша
и с моята ръка ще те завивам,
а тихо ти във тъмното ще пушиш
и влюбен, ще ме гледаш как заспивам.
Щурчетата ще свирят серенада, ...

Снежинки боси лутат се в сумрака,
че зима е да ни напомнят плахо!
Прозорците синеят се, въздишат,
снежинките по тях поеми пишат!
И тих ветрец усмихнато ги гони, ...

ЛюбоВтА ще те Спаси....
Когато падне мрака...
не унивай, не прегръщай самотата,
виж на небето... тя те чака,
от всичките звезди е най - ярката. ...

Ще дойде ден и аз ще си отида,
ще кажа тихо "Сбогом" на света,
и ще заплача само за това:
щастлив, че не успях пред края да те видя..."
И ето, в този миг прилепват ...

Не оставяй розата да падне,
не оставяй да умре цвета.
Не дочаквай паднал пак да стане,
не дочаквай, а подай ръка.
Не забравяй капките как греят, ...

На небето изгрява звезда!
Теб те няма!
А убийствената тишина ме изгаря
отвътре! Живей за мига!
Но в мига - да, сега - аз не ...

***
След криволиченето
на живота
смъртта
е сякаш ...

Във тази нощ си пак до мен!
Във тази нощ, различна от преди!
Във тази нощ горяха нежни сълзи!
Тази нощ бе неизбежна, нали?!
А къде си ти? Навън вали ...

Затвавям очите си,
тайно мечтая
как катеря връх,
цветя бера - подарък за теб!
Разтварям душата си, ...

Усмихвам се... да, мисля си за теб
и търся те сред погледи в тълпата.
Прескачам локвите, сковани в лед
и бързам да избягам от съдбата...
Но тъй е сладък този грях ...

Там някъде в мрака, покрито с прах,
обвито с нежност, сковано от страх,
откъсва се моето най-нежно вълшебство,
отива си най-свидното мое... ДЕТСТВО!

Изгубвам се, щом видя ти очите,
блестят във мен с любовните искри.
Усмихвам се, защото те обичам.
Усмихваш се, защото ме обичаш ти.
Целувам те по нежните клепачи, ...

Завиват се пътеките бели към теб,
вихрушки пред очите ми завъртат
и кръговратно се изтичат дните
от тежки мисли, утаени спомени.
Захвърлят стъпки накъсани мечтания, ...

Когато каза ми, че искаш да говорим,
аз знаех си какво ще стане.
И нямаше какво да сторим,
това ще трябва да престане.
А всичко бе прекрасно помежду ни, ...

Вече съм на пет и съм в предучилищна. Всички са очаровани от учителката, а аз разбира се, не мога да я понасям. Много е мила и все те гледа с тия влажни очи, което си е по-зле от това да те тъпчат с фрикасе. Но има нещо в нея, което ме интригува. Когато отблъсквам каприза й да напиша тая буква или о ...

На ...
(миниатюра)
Животът е странно нещо,
едва ли ще разберем ние
нас кое ни прави щастливи – ...

Аз вярвах в живота, но
ти ми го отне!
Аз вярвях в святата любов, но
ти я почерни!
Аз вярвях в успеха, но ...

Когато те погледна, виждам болка,
когато те докосна, чувствам страх.
Опитвам се да си те спомня, но не мога,
опитвам се да те забравя, виждам прах.
Докосваш ме във ледена прегръдка, ...

Днес няма сълзи в дъжда,
без време денят отминава.
Едно острие, покрито с ръжда,
през сърцето бавно преминава.
Кал... мечти от лицето раздрани. ...

Вълнувам се… Сърцето проговаря
и ме носи в небесни широти –
царски порти то за теб отваря
с любовни думи, тихо що шепти,
разказвайки за озарение ...

галиш
събуждаш
омайваш
приласкаваш
учудваш ...

Не зная колко болка си изстрадала,
но може би не е било за ден, за два...
Но ето, че си вече над нещата,
не трепва вече твоята душа
от лицемерие, защото го познаваш ...

Нещастна твар във пепелта
и иде ти да тъпчеш със крака...
С мизерна пот облива го страха
и мъчи се да гълта от кръвта,
обгърнала го в пелена ...