П Р О Щ А Л Н О
На баща ми
Мислено се връщам у дома.
Там баща ми може би умира.
Майка ми е с болника сама, ...

В печал обвила сърцето,
в нежни лъчи на нощта,
луната посреща ме плахо
на мрака аз – дъщеря.
В мисли безредни и тихи ...

(акростих)
Дали в живота отново -
И ако не в този, нека е в друг -
Аз ще срещна обич пред мене?
Не зависи от мен, зная, ...

Кой знае колко са хората,
хората със сините очи:
сините очи са най-красиви,
красиви са, и още как?
Те стоплят твоето сърце, ...

ЕСЕНТА ПРОМЪЛВИ
В горчилка повила горящата шума,
в целунато утро от първа слана,
тежко се носят последните думи -
есенно вяли в сърце ми слова. ...

Като вятър от мен се изплъзваш,
разтопяваш се като кубче от лед,
стопляш ме, а после ме замразяваш
и ме прогонваш далече от теб.
В мен като стихия нахлуваш, ...

(и всички, които обичат поезията)
Когато сърцето разбито е,
от болка разкъсано, страдащо,
на стиховете във ритъма
търси утеха, ридаещо. ...

Тъжни очи, усмивка попарена
миг от любов, от спомен измъчващ,
надежда и вяра някога излъгана
и поглед, отчаяние излъчващ.
Блясък и радост, лъчезарност ...

Днес ще съм лъч от това слънце,
ще се сгуша във теб, до затопляне.
Във очите ти до усмихване, ще занижа
светли нишки от моята искреност.
Ще докосвам лицето ти с ласки, ...

Безлюдни улици, мрачни опустели,
безкраен път, но някак си невидим,
хората изгубени, мечтите си разпилели
и порив забравен, но все пак излъган.
Душа празна, от болка уморена, ...

Изгубената дума
Сред всичките тези намръщени и усмихнати хора,
излитащи-кацащи по тролейните писти,
няма кой окапалата есенна шума
в обутите им нозе да разлисти ...

/посветено на една поетеса/
Сякаш те познавам от някъде,
момиче със тъжни, смеещи се очи...
Тръгваш нанякъде, връщаш се
и пишеш своите чакащи стихове. ...

Есенна пътека
По улицата вятърът като дете беснее,
подритва той лудешки жълтите листа,
а в клоните очакващо една сълза немее -
сълза... въздишка пареща на Есента... ...

Обичам те теб безкрайно,
но знай обичам те тайно.
Целувам те мило и нежно
и искам с мен да си вечно.
Искам до теб завинаги да съм аз ...

Основна роля в отношенията между хората играе комуникацията. Умението да общуваме с околните подобаващо е белег за нивото на културата ни. Колкото е по-богата нашата езикова култура, толкова по-лесно можем да изразим чувствата си с думи; да кажем от какво точно се нуждаем; да намерим най-подходящия ...

"...И Батюшкова мне противна спесь:
"который час?" - Его спросили здесь,
А он ответил любопытным: "вечность".
Осип Манделщам
Стрелките над морета – ...

Така ме привлича оня влак!
Онзи, дето кара в посоката на мислите ми.
И трака в ритъма на сърцето!
Привличат ме релсите,
на които ще положа душата ...

От небето сняг вали –
падат пухкави снежинки,
а сърцето ми гори
и мечтай, за палачинки.
Вън фъртуната бесней ...

Когато видях твойте сини очи,
въздъхнах и рекох си – ах!
В кръшните твои бедра и гърди,
кумир свой за "женска” избрах.
И рекох си аз – това ще да е, ...

24.06.1984г.
Проблясват милион звездички –
рояк слънца
в космическата шир.
Намигат тайнствено, ...

Когато времето е спряло
и търсиш своята посока,
когато чувство остаряло
не буди тръпката дълбока.
...

Живота е една голяма борба между хора, различни по характер, с различни гледни точки и мнения по даден въпрос. Разбира се, винаги има такива, които губят и такива, които печелят. В повечето случеи губещите се отказват и престават да се борят до край за това, което искат. Ако попаднат в безизходни си ...

Орисала ме е съдбата да живея на една улица с много жени. Хем улицата дълга, хем жените много. И повечето с положение за оплакване. Някои съкратени от работа, други”прегърбени” от нея. Едни от тях самотни, моми или разведени, други с мъже посягащи към чашката по-често отколкото към тях. Та такава е ...

Последно
метална кръв
тежи
едно капче начало е
душата се раздира ...

Душата ми не се продава,
тя е като перла в морето -
не можеш да я видиш лесно,
дори да вземеш ми сърцето.
Душата ми не се продава, ...