Когато погледна в светлината - виждам теб.
Когато погледна в тъмнината - виждам теб.
Когато погледна в душата си - виждам теб.
Когато погледна в сърцето си - отново теб.
Ти, която успя, ...

Сън,
та какво е той, ако в него не си ти?
Мечта,
та какво е тя, ако в нея не си ти?
Желание, ...

Дали сънувам
или истина е това?
Дали бленувам
или истина е това?
За мен желание най-голямо е това, ...

О, любовта, това неземно чувство,
ти възвърна във сърцето ми пусто.
О, кралице с красота неземна,
ти за мен си тъй вълшебна.
Сърцето ми за теб мечтае, ...

(НА ИВО - заради НИКИ )
Независимо колко хубави неща ще ти се случат днес, знам, че за теб това е ден, в който болката (онази, която едва ли някога ще те напусне) те сграбчва с нова сила.
Ден, в който неразрешените мъжки сълзи са позволени и простени…
Ден, в който ти се струва невъзможно да продължи ...

Валя ме дълго,
докато вървях към пейката -
онази нашата,
пребоядисана наскоро в бяло.
Вървях през мислите ти ...

Между Небето и Земята има тесен път,
по който преминават само силните.
Между Небето и Земята е застинала Болката
от невъзможността да докоснеш Небето,
ако не превъзмогнеш постоянното падане по Земята. ...

Срещата със себе си е най-дългото пътуване.
По пътя винаги има следи от недовършени ремонти.
Когато срещнеш себе си, ще разбереш,
че си видял илюзията за това, което не си ти…

Да се докоснеш до болката
и да останеш прав,
да се срещнеш със смъртта
и да вярваш в безсмъртието,
да те удари дума на приятел ...

Страхът е плод на неверието.
Силата се ражда от вярата.
Вярата побеждава страха
и носи изцеление на духа.
Единствената сила е в Любовта.

- Защо ме търсиш там, където не мога да бъда?
- Защото краката ме отнасят по пътища,
скрили спомена за теб.
- Забрави за пътищата и пътеките,
те няма да те доведат до мен. ...

В очите на Мадоната потърсих спомена за майката,
която не остана приведена над леглото ми.
В сълзите на Мадоната се огледах
и продължих да търся майката,
която загубих в прашния път на изпитанията. ...

Тишината в душата ми
е притихнало крило на птица.
Как искам да полетя
и да запеят в душата ми птиците,
чиито песни отдавна забравих. ...

Животът е там,
където е сърцето ти.
Сърцето е там,
където е мисълта ти.
Мисълта е там, ...

Не търси смисъла на живота в отъпканите коловози, които ще затруднят полета ти към онези светове, неизразими и непонятни, но носещи в себе си отговора. Смисълът на живота е в това до края да го търсиш като химера, която се приближава към жадната ти за истината душа, но останала недокосната, защото с ...

Един ден ти ще си заминеш
и ще забравиш мен и колко те обичах.
Не мога да спра нито теб, нито времето.
Примирих се със своята съдба -
да бъда далеч от теб. ...

Живял бе нявга странник беден
в страдание живял бе той до своя край,
но някакси запазил бе той добрината,
не бягайки от своята съдба докрай!
Сега седи пред урвата на мрака ...

Имало едно време едно момче, което обичало едно момиче, но не намерило начин да й го покаже... Той не бил голям красавец, но в очите му това момиче било просто прелестно. Мислел си, че никога няма да види по - красиво момиче в целия си съзнателен живот, дори бил сигурен. Те се обичали и нещата между ...

Какво е дрогата? Упойващо средство, което те кара да забравиш проблемите си?! А не те ли кара да забравиш отговорностите си, хората, които обичаш, себе си, света около себе си и всички онези хубави моменти, които си преживял… Не те ли кара да забравиш живота си!?

Човече, хей, спомни си,
небето беше синьо
преди да дойде той -
този облак от тъга,
който ти донесе тя. ...

На светофара в летен ден
пресичах булевард раззеленен.
Забързана, опитах да отмина.
Погледна ме
през предното стъкло на твоята кола ...

Утрото ти как ухае..
Тръпчиво.. сладко
Разкажи ми...
Има ли поточе и небе..
Има ли усмивки и желания.. ...

Ти,
нежен си като зората,
напъпила в пролетния ден.
Ти,
весел си като детето, ...

Завръщам се днес у дома!
Спирам на осиротялата гара.
От тук тръгнаха моите влакове.
и на перона самотна сълза
ме посреща в последно очакване. ...

През тази сутрин
булевардът,
изглежда неестествено красив...
По него
утрото чертае ...

Из небесата се понесе
една душа бездомна,
една душа самотна.
Вихрено да разнесе
своята любов със ветровете ...

Сънувах сън,
че уж съм млад и влюбен
с най-прелестна любов
Възторжено,
с копнеж и малко ревност ...

Генерали решават
Сякаш клоунът гримът не си маха.
Сякаш всеки ден камбаните в траур.
Сякаш времето си е запиляло
часовника умиращо тракащ. ...

Живот в очакване ми отреди съдбата.
В надежди сладки дните ми текат.
Да бъда вечно влюбен и мечтател.
Да бъда вечно със любов богат.
Покорно страдам в дните на раздяла. ...

Когато съдбата започне да ти тежи,
когато си безнадеждно отчаян,
когато стене сърцето, молитви шепти
и се чувствуваш наранен и забравен...
Когато с Любовта се разделиш ...

Откакто съществува, човечеството си е задавало въпросите: Кой е човекът, откъде идва и накъде отива? Разполага ли той с възможност за избор или животът му се определя от сили и обстоятелства, стоящи извън обсега на свободната му воля? Има ли живот след смъртта и какво представлява отвъдният свят? Но ...

Тъгата е безкраен бряг на остров отдалечен,
тъгата е натрупал сняг на пътя заледен.
Тъгата е несигурен вулкан към който аз вървя
и мъка, радост, жал и блян събирам и деля.
Тъгата ми е китка жълта роза, ...

Щом погледна очите ти виждам любовта,
а от нея толкова се страхувах,
но виждам аз сега,
че животът без нея не струва.
Ти си този, който аз обичам, ...

Животът до вчера беше тъжен, пълен с мъка и сълзи,
но днес е различен, защото появи се ти.
Дните са пълни с мигове красиви и сърцето лудо бие в мен,
ти ме правиш щастлива, не мога без теб и ден.
Имам нужда вече само от твоите ласки и милувки, ...

Аз съм спящата принцеса, чакаща да я събудиш! :-)
Но объркал ли си пътя или пък си се загубил? :-(
Към двореца ми пътеките са огромен лабиринт,
нужно ти е много време, но и да си търпелив.
Ще докоснеш с устни устните, там ще цъфнат рози, ...

И пак ще я събуди любовта ми
целувката на първото кокиче.
След дългите семейни зимни бури
ще бъда твоето усмихнато момиче.
В прегръдките на първото лале, ...

Достигам те на пръсти
без време да тежи.
Земята в земетръси,
не ще ни удържи.
Върти се с нас ...

Сълза .. сълза стичаща се по бузата и …поредната която се търкулваше по нейното лице… тя не помнеше кога за последно бе денят, в който на лицето и сияеше усмивка…Погледна през прозореца … времето беше прекрасно, но все пак мрачно и някак си зловещо …беше пусто както в нейната душа ..Слънцето? То гре ...