Когато слънцето се ражда
и в гората бродя сам,
кога луната поглед не отмята
от стъпките ми блудни,
тогава ходя – знам. ...

Птиците пеят,но капят листата,
клоните голи вятър ги вее
и, щом зима настане,
дърветата пънове стават.
Хора по улици бродят, ...

След кратък миг във локвата на мрака
ще падне малка капчица сълза.
Тя болката ми ще прекъсне
и кръв ще слее с моята сега!
Тогава дяволът ще се прекръсти ...

Страхът знай от мене
е най - лошото бреме!
Страхлив си ти,
затова бързо от мен си иди!
...

Мамо ...
Мамо, съжалявам че ти виках !
Мамо , не те мразя . Обичам те повече от всичко друго на света ...
Мамо , защо винаги се получава така ? Дали жестокостта на дъщеря ти е толкова голяма , че тя не може да пощади дори собствената си майка ? Увлечена в собствената си горчивина и мъка , твърде чес ...

На пръсти идвам тихомълком във съня ти
и с крехки форми, в миг на шепота разбулен
целувам с устните си топли мисълта ти
докато ти ... с отворени очи сънуваш буден ...
Ръка в ръка се сплита в пориви и лумва ...

Защо си толкова далече,
недосегаема във своя свят,
не ме допускаш, пазиш се?...
Нима и аз ще съм ти враг
и на любов ще съм обречен?... ...

Стрелките спират
и бавно с тях умират
две вечно плачещи очи!
Бавно изтича последната минута,
а от моите очи не спира да вали! ...

17май, `91
Беше прекрасен слънчев ден, сравнително топло и
приятно за дълги разходки. С Андрей бяхме излезли малко да
походим из парка, преди да отидем на партито по случай
рождения ден на наш близък приятел Мишо. ...

С усмивка те посрещнах...
И любовни писма написах -
за теб, за факта, че те срещнах.
Ти дойде във монотонния ми ден,
подари ми слънцето, звездите ...

Бяла съм, мамо, бяла и червена,
бяла премяна нагиздена.
Отрано станах, биле любовно
покрай река игрива да търся,
че мъка любовна сърце ми ...

В старото бистро
на една и съща маса,
срещу мен седяха
момиче и момче.
Тя - нежна, мила, тиха, ...

Виж морето колко е притихнало.
Бушувало нощес, сега е укротено.
Рисуваш с пръст по пясъка,
рисуваш спомени, мечти...
Гларус отнейде долетя ...

Какво ли искам да ми кажеш?
Какви ли са тези слова?
Искам да чуя проклетата истина,
дори да нараниш моята душа.
Ти знаеш ли, че всеки ден умирам по милиони пъти? ...

Когато те видях за първи път с мен нещо,
дълбоко вътре настъпи някаква промяна,
цялата земя се беше преродила,
усетих вътре в мене някаква сила.
За тебе е любовта ми, за тебе е всичко дето имам, ...

В сияние оплело неизречени думи
и раздаващо щедро сляпа тъга.
В мистерията на идващото утро: Бяс!
И лудост кръжаща в светлината.
В кръвта на татуираните сини вени ...

Една върба във долината
вие жално голите си клони.
Студът настанал на земята
последните листенца рони.
Сиво беше всичко покрай нея, ...

Гъста и вмирисана на злост
козина - защита силна,
зъбите използвани за мъст
злобно блеснали във тъмнината мирна.
Тяло силно, гъвкаво, с отскок ...

Когато дяволът се кръсти,
когато полумесец грей,
тогава твойте нежни пръсти
ще стиснат силно моята душа!
Тогава аз ще бъда смазан, ...

Трябва с разума си пак да споря.
Греша отново - това го зная,
но как да спра да те желая?!....
Пропъждам те,
обиждам те,крещя,ругая.. ...

В букет разтворени са пръстите ми крехки,
разпукват с усет пъпки в стебълца
и с полъх тих на вятър, в птичи песни
потрепват струни и разлистват пролетта ...
В зелено островче, пътеки дивно чисти ...

Ухае силно,
много силно на тамян. Задъхва чак.
По устните напукани попиват
живителните капчици
от вино и смирна ...

Страхувам се да спя нощес.
Страх ме е и денем да се будя.
Страхувам се, че утре, днес
може би ще те загубя.
Страхувам се деня да срещна. ...

И ако чашите са празни,
но не по празни от душите,
то всичките надежди са напразни,
дошло е време двамата да си вървите!
А вечните молитви безотказни, ...

(от цикъла „Кръчма „Зелената котка” – неизвестно вече кой номер :)

Когато влязох, балната зала още не бе започнала да се пълни. Тук-там разни навлеци се оглеждаха лакомо в търсене на поредната титулувана особа, към която да ...

Разказах дори на небето
колко много те обичам
и заплака му сърцето,
че в него никога така не се заричам.
И защо ли думите си да отбирам, ...

Не зная коя съм, не зная и накъде да вървя...
Изгубих всичко в себе си,
някой откъсна мойте крила.
Вървя надалеч, скитам се в мрака,
по полета и гробища напълно съма. ...

От къде да започна? Може би от денят, в който те видях…
Изоставена сам сама .. няма кой да ме чуе ..да съживи болното ми сърце.
Няма кой да ми помогне нито да ме утеши….
Болката вече се е сляла и изпълва всяко късче от моята душа.
Вече е твърде късно да ми помогнеш. ...

Сърцето ми е ледено. За Бога, то не може да обича...
Вместо от кръв то задвижва се от силна отрова
и тя из вените потича...
Очите ми са ледени кристали, никой в мен не може огънят да разпали.
Вместо нежна целувка сладка аз смърт подарявам... ...

Празен поглед пълен с омраза....
Хвърлени в коша разбити мечти,
сянка чезнеща в мрака,
океан от замразени сълзи...
Само от плач се разкъсва тишината, ...

Не мога сама да се лъжа,
не мога сама да тъжа!
Не мога вече да отричам -
аз зная само теб обичам,
но наранена е мойта душа! ...

Колко много прекаждани недели,
коя от всички е разтворена за нас?
И колко делници - молитви бели
като свещички, запалени край нас?
И колко много изгреви и залези, ...

Наливам изгревите в чаши тънкострунни,
екстракт от прецедено в обич утро.
Благоухания от нощи пълнолунни
се плискат в струйки унес, време пъстро...
Поглеждам в теб през клоните черничеви, ...

1.
Зелени листи.
Kапчици разпукнати
Благословия с цвят.
2. ...

Прости ми майчице любима,
че не бях добрата дъщеря.
Просто минаха години
и повтарям твоята съдба.
Неусетно някак остарявам ...

Сглобявам тишина
от песъчинки преобърнати
в пясъчен часовник.
Сглобявам спокойствие,
привидно в оставащите чувства, ...

Животът просто се случва.
Не пита защо,как и къде?
Не е никога просто скучен
и от никого не е научен.
Той просто се случва...

В моментите на тиха лудост,
когато всичко тръгва на обратно,
когато нощен писък раздърпва
на късчета неуморно душата ,
когато влаковете са отминали ...