На приливи и отливи пред мен
животът сменя своята премяна
ту тържествуваща, ту наранен
ту лъч е, ту неизличима рана.
Паролата е винаги една ...

Живея във сурови времена,
животът ми е труден и измъчен.
Не бих желала да го отменя,
ако покана някой би ми връчил.
Бих искала до сетния си дъх ...

Между мечтите и реалността
стои човекът безсърдечен,
мечтата му е любовта,
реалността му болка непревзета!
Мечтата му е много проста - ...

Познах те -
по китката, белязана с писец,
по пръстите, треперещи от обич,
по силуета светъл,
по ризата, потрепваща при залез ...

В девет делви зърно съм събирала
девет нощи,
в девет жътви, девет класа жънати,
с девет сърпа,
девет снопа ...

Любовта е едно от наи-силните чувства,които човек може да изпита през своят живот.
Люобов?Какво е думата любов ?Какви видове любов съществуват?Любовта е чувството от,което хората изпитват най-голямото щастие,но също така от любов се страда най-много.Това ни кара да си зададем въпросите защо страдат ...

КУРСК Гибелта та една от най-модерните руски атомни подводници-Курск дотолкова
ме бе развълнувала,че бях решил да установя"връзка"с отвъдното и да попитам
загиналия и командир за причините за трагедията ... Но колкото и пъти да се
канех,все не се решавах...Може би от уважение към загиналия екипаж на ...

Българско Слънце ..Вятърът навяваше снега през счупения прозорец в изоставената
барака на кея.На малкото врабче му беше студено и то се беше свило до топлата
тръба на парното,която минаваше през стената и влизаше в отсрещната сграда
където живееше шефа на пристанището със семейството си.Навън снегът ...

Стъпвам по листа-жар от есента….
Есенни цветя-ухаят във нощта…
Забързан в свойто ежедневие
умислен в хиляди проблеми,
изпитвам странно вдъхновение ...

Влюбен
Обичам ли те мое момиче?
Но имам ли право да казвам това?
Когато съм с теб се чувствам различен!
Когато те няма изпитвам тъга! ...

Душата си превърнах в чан.
На кръстопътя я обесих-
да може всеки изтерзан
от болката да стори песен.
...Земята земетръсно екна.

Не, няма той вече да чака,
Не ще да оплаква градът
Бойците поели във мрака
За него във бой да умрат.
Не, няма да плачат жените, ...

Когато падне мрак,
Сърцето ти се свива от тъга,
Когато падне мрак,
Сенките изплуват във нощта,
Когато падне мрак, ...

Не се поглеждам в огледалото,
но не от страх от годините,
а от това, какво ще прочета
във очите си - сините.

Тя е циганка,
много дива циганка,
с къносани пръсти - пътеки
и пъстри дрехи - листа,
и ги съблича, ...

Като светена вода
дъждът се изля
върху мен и пречисти
моята същност
и моите мисли.

Дъждът е ужасно удобен точно сега -
вали върху мен и размива грима.
Добро оправдание, с което да скрия
момента на слабост!
Сълзите солени във сладка вода ...

Напускаше ме във всичките
десетки пъти, в които
аз си го измислях,
сякаш за да се подготвя
за единствения, ...

Цветето, което продаваше цветя,
там - някъде в една пресечка...
Сред аромата на пресъхнали души,
даряващо копнежите с надежда.
Усмихната...стоеше сред снега, ...

Безумно влюбено момиче стои на брега,вълните галят топлото и тяло,а тя дори не подозира,че някога не ще бъде толкова щастлива,че безумната любов бавно си отива.Сега е пак на този бряг.Сълзи се стичат по лицето и и студът нахлува в сърцето и.Тя знаеше дълбоко в себе си,че този ден ще дойде,безумната ...

Прегръщаш ме,а после ме оставяш,
поглеждаш ме в очите и си заминаваш.
Протягам аз сега ръка с надеждата да те докосна,
но колкото и дълго да стоя ще виждам само тъмнината!
Обичам те,но ти не го разбра, ...

От толкоз много студ-
изгарям в огън.
Все толкова да бъда луд-
сега не мога.
Е,щом се блъскаш във стена, ...

Видях врата-
пристъпих,и се върнах.
Видях врата-
почуках и избягах.
Видях врата- ...

И цялата печал,
която вмачках в себе си
не струва капка жал,
а беше ми потребност...
Ще си намеря друга роля. ...

- Откъсни ми клонче
от утрото в което те желая
и залюлей желанията си
непредсказуеми и тихи, ей тъй
в гальовността си да пригушат ...

Пироните се врязват
в дланта, разтворена от обич.
Плачът гори в ушите
и пали думите преминали…
На хоризонта – ...

Светлината се процеждаше през мръсните стъкла на уличните лампи. Жълтите й проблясъци осветяваха осовата линия на сивия асфалт. Беше студено. Той понакуцвайки продължи към автобусната спирка. Якето беше тънко. Потрепери в него. После раздвижи пръстите на премръзналите си крака. Колената го боляха. С ...