40 797 резултата
- **** – викнах аз плахо и не много високо името на момичето, което обичах. Надявах се да се обърне, макар и викът ми да бе неуверен и слаб.
За мое щастие тя се обърна и ме изчака. Когато се обърна, видях красивото й лице, сияещите очи и страстните устни, който бих искал да усетя някой ден! Забързах ...
За мое щастие тя се обърна и ме изчака. Когато се обърна, видях красивото й лице, сияещите очи и страстните устни, който бих искал да усетя някой ден! Забързах ...
1528
4
Понякога не всичко е толкова нормално, колкото изглежда. Вал на външен вид си беше абсолютно нормална, като всички от улицата. Всъщност не беше наред с главата. Поне така си мислеха всички, защото най- лесно е да отхвърлиш онова дето не го разбираш. Все разправяше най- странни истории.
Разправяше, ч ...
Разправяше, ч ...
1401
16
Победа или Загуба!?!
Един ден както всеки друг 7-ми В клас карат 6-ти час Английски при Мистър Д. Колев. Както винаги заговаряхме учителя и точно започна да предава урока и Директорката влезна. Всички станаха както подобава. ...
Един ден както всеки друг 7-ми В клас карат 6-ти час Английски при Мистър Д. Колев. Както винаги заговаряхме учителя и точно започна да предава урока и Директорката влезна. Всички станаха както подобава. ...
2455
3
В един от онези поетични кръгове
Почти винаги аз започвах.
-Днес бях в онова училище за олигофрени -казах.
-Има и по-важни теми -прекъсна ме онази глупачка.
-Да,естествено, че има... ...
Почти винаги аз започвах.
-Днес бях в онова училище за олигофрени -казах.
-Има и по-важни теми -прекъсна ме онази глупачка.
-Да,естествено, че има... ...
1327
1
Кристалната стая
Тази нощ пак сънувах кристалната стая,с безброй врати и зад всяка врата търсих теб.Отварях ги и виждах безброй мъже ,но не и твоето лице.
Зад едната стоеше Лаван-поръчковият убиец на Господ.Зад другата Гавраил-падналият ангел.Отварях ги една по една и надеждата ти да си някаде там н ...
Тази нощ пак сънувах кристалната стая,с безброй врати и зад всяка врата търсих теб.Отварях ги и виждах безброй мъже ,но не и твоето лице.
Зад едната стоеше Лаван-поръчковият убиец на Господ.Зад другата Гавраил-падналият ангел.Отварях ги една по една и надеждата ти да си някаде там н ...
1722
Сега си спомних, че я бях виждала и по-рано. Да, как бих могла да забравя. Стоеше там - красива, блестяща, дори царствена. Една-едничка на този свят такава. Не, не беше със сигурност като другите кутии. Там - горе, в къщата на баба, в онзи голям, широк скрин няколко лъча огряваха скъпоценната й повъ ...
1568
3
Самонедостатъчност
Иво беше на 16. Живееше в голям град и учеше в най-добрата езикова гимназия. Разбираше от езици и от компютри , но НЕ беше зубър! Любимеца на мама и татко, на учители , на всички. Баща му беше издигнал се ...
Иво беше на 16. Живееше в голям град и учеше в най-добрата езикова гимназия. Разбираше от езици и от компютри , но НЕ беше зубър! Любимеца на мама и татко, на учители , на всички. Баща му беше издигнал се ...
1378
3
- Добро утро! – каза тя без дори да го погледне. Очите й бяха потънали в чашата кафе и сякаш се опитваха да намерят себе си.
- Добро да е! – отвърна той с лека усмивка. – Няма ли да ме погледнеш? Специално за теб съм се пременил.
Тя вдигна поглед за миг и после пак се загледа в черната течност. Той ...
- Добро да е! – отвърна той с лека усмивка. – Няма ли да ме погледнеш? Специално за теб съм се пременил.
Тя вдигна поглед за миг и после пак се загледа в черната течност. Той ...
1736
3
Сънуваш ли още? Недей! Никой не вижда сънщата ти, а ти ги забравяш в мига, в който се събудиш.
Защо си мислиш, че накой чува виковете ти през нощта? Защо мислиш, че, прегръщайки възглавницата, ще получиш утеха?
Не сънувай!
Н ...
Защо си мислиш, че накой чува виковете ти през нощта? Защо мислиш, че, прегръщайки възглавницата, ще получиш утеха?
Не сънувай!
Н ...
2533
8
Добър вечер!... Или май трябваше да кажа „Добра нощ”? Надявам се, че не съм те събудил прекалено грубо, въпреки че за пръв път в живота си се уча да будя някого нежно. Все пак, когато то малък родители и учители са ти втълпявали, че грубостта е твоят основен съюзник, става малко трудно да се превъзп ...
2064
3
Примижали очи и чифт боси ноги нагазиха в хладната, стъклена пазва на езерото, което се гънеше като бъбрек в срамежливата котловина. Небето -копринено отражение на водата, тя - отражение на небето, а бистрият, тежък въздух помежду им – техен покров. Не вдигна очи, защото очакваше водата. Изхлузи пес ...
1595
1
И той скочи уплашен от собствената си същност, непорочна и в същото време опасна за хората около него, вдигна телефона и й се обади.
-Здрасти. Как си?
-Защо ми се обаждаш? Да не би пак да си се надрусал, защото последния път май ми се обади в точно такова състояние.
-Не, не добре съм. Хайде да излез ...
-Здрасти. Как си?
-Защо ми се обаждаш? Да не би пак да си се надрусал, защото последния път май ми се обади в точно такова състояние.
-Не, не добре съм. Хайде да излез ...
2163
7
Когато той умря, денят беше слънчев и топъл. Дори необичайно топъл за ноемрви. Това не беше една обикновена трагедия като по филмите или в романите, където природата винаги предвещава или е съпричастна към случващото се. Това беше просто една трагедия. И толкова.
1579
3
-Знаеш ли, брат, оная ме разкара.
Той пушеше бавно и пиеше бързо.
- Каза, че не ме обичала никога,
казвала го ей така!
-Лоша работа - погледнах чашата си. ...
Той пушеше бавно и пиеше бързо.
- Каза, че не ме обичала никога,
казвала го ей така!
-Лоша работа - погледнах чашата си. ...
1561
5
Последна нощ
Малко или много не можех да разбера. Всичко, което знаех и усещах е че няма да доживея утрото. Болката се увеличаваше с всяка изминала секунда. Едва здържах сълзите си, но трябваше да бъда силна. Да остана силна до последния си дъх. Надявах се, че вратата пред мен ще се отвори. Бавно. И ...
Малко или много не можех да разбера. Всичко, което знаех и усещах е че няма да доживея утрото. Болката се увеличаваше с всяка изминала секунда. Едва здържах сълзите си, но трябваше да бъда силна. Да остана силна до последния си дъх. Надявах се, че вратата пред мен ще се отвори. Бавно. И ...
1505
1
Бързо отвори вратата, без да пали лампата, като използваше само мижавата светлина от разваления хладилник. Докато ръфаше от мазния колбас, затърси ключа на кухненското осветление. Стената блесна, осеяна от тъмни дактилоскопични мазки, подобна на старите градски тоалетни. Отвори няколко бурканчета съ ...
1771
1
Тя спря да му се обажда, той намери щастието си в други обятия. Тя знаеше какво точно й липсва, за да се чувства жива, и за да се усмихва постоянно. Той усещаше липса, но не можеше да е определи каква - нали имаше кой да го прегръща? И животът е повече черно-бял, от колкото сиво-преливащ в светли и ...
1906
3
Това е един разказ за ежедневието на един изоставен и разорен човек, който само се опитваше да си живей живота. Ала аз започнах историята от края , а е нужно се чуе началото . Началото бе на 27 Октомври .Всички все още празнуваха Димитровден . Пияниците отрезняваха след пиянската нощ , а Митковците ...
2305
5
29-ти септември Цяла нощ валя проливен дъжд и когато Денис отвори очи положението беше доста неприятно, продалжаваше да си вали все така силно, беше студено 5:40 сутринта и тя трябваше да стане за да не закъснее за снимки. -Как успяха да измислят този час...-мислеше си тя-Толкова ли неможеше да запо ...
1614
Вървя сам без грижи,мразейки нещата които немога да понеса!Мислиш ли че е "яко" просто да вземеш живота ми и да го прецакаш!Мислиш ли?А? Аз виждам Ада в твоите очи.Когато те докосвам се чувтвам жив,когато те докосвам сякаш душата ми умира.Мразя те!Спах толкова дълго без теб,защо сега се чувтвам по р ...
1574
Ти просто се разпада в ръцете ми,какво повече мога да кажа?Немога да заместя ужасеното ти лице в съзнанието си без да ми се повдига.Защо просто не умреш?Твоята кръв ублива моите ръце!Толковa много думи немогат да опишат моето лице...немога да се почувствам щастлив отново.Защо всичко е толкова трудно ...
1693
1
Живот изпълнен със страх.
Страх, който трябва да преодолееш, а не можеш. Всеки ден се бориш за приятелство и любов, защото изгубиш ли ги, ще ти бъде много трудно да се бориш с живота, да вървиш сам срещу всички изпитания, които ти поднася съдбата.
Вървиш, луташ се из улиците, а всъщност не знаеш къд ...
Страх, който трябва да преодолееш, а не можеш. Всеки ден се бориш за приятелство и любов, защото изгубиш ли ги, ще ти бъде много трудно да се бориш с живота, да вървиш сам срещу всички изпитания, които ти поднася съдбата.
Вървиш, луташ се из улиците, а всъщност не знаеш къд ...
1796
2
Ударник
Струните потрепериха под ръката на китариста и започнаха да издават нежни звуци сякаш свиреше не човек а сам бог бе седнал да сътвори нещо ново и неповторимо. Музикантът си дръпна от цигарата, избърса сълзата от очите си, и въздъхна тежко. Сърцето го болеше, душата му се късаше на малки парч ...
Струните потрепериха под ръката на китариста и започнаха да издават нежни звуци сякаш свиреше не човек а сам бог бе седнал да сътвори нещо ново и неповторимо. Музикантът си дръпна от цигарата, избърса сълзата от очите си, и въздъхна тежко. Сърцето го болеше, душата му се късаше на малки парч ...
1727
3
Красив съм
Спринцовката влезе навътре във вените му и той изпита необикновено блаженство и в същото време неповторим ужас от сторената грешка, дори и сега след толкова много време все още усещаше това отвратително чувство че е направил нещо наистина лошо. Звънчета започнаха да се чуват в съзнанието ...
Спринцовката влезе навътре във вените му и той изпита необикновено блаженство и в същото време неповторим ужас от сторената грешка, дори и сега след толкова много време все още усещаше това отвратително чувство че е направил нещо наистина лошо. Звънчета започнаха да се чуват в съзнанието ...
2647
6
Безкрайно пътуване из красивия град
Тя обичаше предизвикателствата, тя обичаше да е сама, обичаше скоростта, обичаше дъжда...обичаше всичко, което за много хора е незабележимо. По дългите осветени улици на спящия град нямаше никакво движение, само ситни капчици дъжд отскачаха от мокрия асфалт, който ...
Тя обичаше предизвикателствата, тя обичаше да е сама, обичаше скоростта, обичаше дъжда...обичаше всичко, което за много хора е незабележимо. По дългите осветени улици на спящия град нямаше никакво движение, само ситни капчици дъжд отскачаха от мокрия асфалт, който ...
1499
1
Явно им бе писано да се срещнат, въпреки различията и разстоянието, което ги делеше.
Да не забравяме, че нито единия от тях знаеше за съществуването на другия.
Тали замислено гледаше течността в чашата, а нечии мъжки погледи гледаха замечтано нея.
Тя бе свикнала с това. Беше красива и стройна с омаг ...
Да не забравяме, че нито единия от тях знаеше за съществуването на другия.
Тали замислено гледаше течността в чашата, а нечии мъжки погледи гледаха замечтано нея.
Тя бе свикнала с това. Беше красива и стройна с омаг ...
1982
1
Бурен спомен
> Разрази се буря. Наоколо всичко бушуваше. Изви се вихрушка, която прерастна в торнадо. Силата му беше невъобразимо голяма. Минавайки през тихите му спомени, отнесе всичко повърхностно. Останаха само спомените за едно нежно създание - създанието на неговия живот. Създанието, което вина ...
> Разрази се буря. Наоколо всичко бушуваше. Изви се вихрушка, която прерастна в торнадо. Силата му беше невъобразимо голяма. Минавайки през тихите му спомени, отнесе всичко повърхностно. Останаха само спомените за едно нежно създание - създанието на неговия живот. Създанието, което вина ...
2254
1
Сънят
> Той стоеше объркан, потънал в мислите си, а нощта - тъмна и безлюдна подсилваше чувството му на подтиснатост. Нощният мрак го обгръщаше плътно и тук-там прокрадващата се през облаците луна, очертавяше неясен силует в праха на стария път.
> Мислите му препускаха между спомени и настоящи момен ...
> Той стоеше объркан, потънал в мислите си, а нощта - тъмна и безлюдна подсилваше чувството му на подтиснатост. Нощният мрак го обгръщаше плътно и тук-там прокрадващата се през облаците луна, очертавяше неясен силует в праха на стария път.
> Мислите му препускаха между спомени и настоящи момен ...
2292
2
Слабост
> Той стоеше с перо в ръка ... опитваше се да напише нещо - може би стих, може би разказ, но мисълта му все така се рееше из чужди хоризонти. Неговият творчески гений се изпари. Липсваше му свободата на мисълта. Преливаше от вдъхновение и може би това не го оставяше на мира, не можеше да мис ...
> Той стоеше с перо в ръка ... опитваше се да напише нещо - може би стих, може би разказ, но мисълта му все така се рееше из чужди хоризонти. Неговият творчески гений се изпари. Липсваше му свободата на мисълта. Преливаше от вдъхновение и може би това не го оставяше на мира, не можеше да мис ...
2025
1
- Какво е страхът? – попита тя с някакъв особен блясък в очите.
- Страхът е паяк. – отговори той със спокойния си равен глас.
- Но какво може да направи едно паяче, освен да плете своята тънка паяжина? – тя почти незабележимо присви очи и блясъкът се превърна в недоверчивост.
- Именно това – той пле ...
- Страхът е паяк. – отговори той със спокойния си равен глас.
- Но какво може да направи едно паяче, освен да плете своята тънка паяжина? – тя почти незабележимо присви очи и блясъкът се превърна в недоверчивост.
- Именно това – той пле ...
1829
3
Сядам да пиша това с мисълта, че всичкото време на света е мое.
Време винаги ми е липсвало, все не ми оставаше заета с хилядите неща за свършване, които нямаха свършване. Е, сега го имам и всичкото е мое.
Предстои ми път, спокойна съм и не бързам, всичкото време на света е само мое.
Време винаги ми е липсвало, все не ми оставаше заета с хилядите неща за свършване, които нямаха свършване. Е, сега го имам и всичкото е мое.
Предстои ми път, спокойна съм и не бързам, всичкото време на света е само мое.
1373
- Какво е мъката? – попита тя без да го погледне. Очите й още се любуваха на красивата червена роза, която едва се беше разлистила.
- Мъката е роза. – отговори той.
- Но тя е красива...
- Да. И мъката има своята красота.
Тя милваше цветето с необикновена нежност. Пръстите й обхождаха дръжката към ме ...
- Мъката е роза. – отговори той.
- Но тя е красива...
- Да. И мъката има своята красота.
Тя милваше цветето с необикновена нежност. Пръстите й обхождаха дръжката към ме ...
3397
1
19
10:24 14.9.2004
и какво 14.9.2004 ден като ден безразличен скучен... тъп... нищо интересно като станеш на 18 години... ама нищо интересно... скука .. тъпня..... безмислие и какво ли още не деня в които всеки ти ходи по задника и ти купува това което искаш или това което си искал някога... голема раб ...
и какво 14.9.2004 ден като ден безразличен скучен... тъп... нищо интересно като станеш на 18 години... ама нищо интересно... скука .. тъпня..... безмислие и какво ли още не деня в които всеки ти ходи по задника и ти купува това което искаш или това което си искал някога... голема раб ...
1767
Заключих вратата...
Звукът обиколи пространството и се заби в съзнанието ми с непоносима болка. Треперещите колене с усилие направиха първите крачки към кофата за боклук.
- Може да не ти харесва - мерна се в съзнанието ми докато ключа падаше в нея - но това е най подходящото място за теб.
Крачките о ...
Звукът обиколи пространството и се заби в съзнанието ми с непоносима болка. Треперещите колене с усилие направиха първите крачки към кофата за боклук.
- Може да не ти харесва - мерна се в съзнанието ми докато ключа падаше в нея - но това е най подходящото място за теб.
Крачките о ...
1404
TRUE TEAM
Настоящата история има няколко цели,от които ше споделя само една,а тя е разкриването на някои черти от човешкия характер и по-конкретно на определени човешки характери.Героите са действителни лица,но ролите които изпълняват в сюжета,не се покриват с ролите им в реалността.Същото важи и за ...
Настоящата история има няколко цели,от които ше споделя само една,а тя е разкриването на някои черти от човешкия характер и по-конкретно на определени човешки характери.Героите са действителни лица,но ролите които изпълняват в сюжета,не се покриват с ролите им в реалността.Същото важи и за ...
1731
2
Тополите
Вървяха двама хора, едно момче и едно момиче и се вслушваха в галещият косите им вятър. Вървяха двама хора между тополите през пролетта и се любуваха на падащите пухчета които милваха нежно лицата им. Вървяха двама не хора, а влюбени потънали в любов и завладени от любов, все неща така непо ...
Вървяха двама хора, едно момче и едно момиче и се вслушваха в галещият косите им вятър. Вървяха двама хора между тополите през пролетта и се любуваха на падащите пухчета които милваха нежно лицата им. Вървяха двама не хора, а влюбени потънали в любов и завладени от любов, все неща така непо ...
1799
3
Спрях пред къщата и слезнах от колата. Огледах постройката - двуетажна
каменна къща, която съвсем не се вписваше в града. Въпреки че наоколо имаше
само къщи, те бяха… някак си по съвременни. Метална ограда в средновековен
стил отделяше мястото от реалността. Сякаш стоях пред древен дворец. Макар
и д ...
каменна къща, която съвсем не се вписваше в града. Въпреки че наоколо имаше
само къщи, те бяха… някак си по съвременни. Метална ограда в средновековен
стил отделяше мястото от реалността. Сякаш стоях пред древен дворец. Макар
и д ...
1667
1
Никога не съм вярвал в прераждането. Нито в задгробния живот. Не съм вярвал
нито в рая, нито в ада. Странното е, че повечето хора си представят смъртта
като един вечен сън. Но никога не съм могъл да си представя как така
изведнъж преставаш да съществуваш. Хората винаги са се опитвали да обяснят
необ ...
нито в рая, нито в ада. Странното е, че повечето хора си представят смъртта
като един вечен сън. Но никога не съм могъл да си представя как така
изведнъж преставаш да съществуваш. Хората винаги са се опитвали да обяснят
необ ...
1835
2
Туп туп туп. Тихо! Съвеста ми ще говори. Ти мълчи ... тя шепни. Ето почва се. Сега
отново ще ме обвини. Повярвай има за какво. Направих грешки, бях луда, бях дива.
Не ми вярваш? Никой не ми вярва, че ти ли? Така си го направих самичка.
Лъгах, и бях излъгана. Мамих и бях измамена. Взимах, но не давах ...
отново ще ме обвини. Повярвай има за какво. Направих грешки, бях луда, бях дива.
Не ми вярваш? Никой не ми вярва, че ти ли? Така си го направих самичка.
Лъгах, и бях излъгана. Мамих и бях измамена. Взимах, но не давах ...
1884
4
Нелепите чувства ще трябва да спра,а как да живея и как да умра без любов. Често пъти,човек върви по пътя на живота и стига кръстопът.На табелката "стоп"се спира и си дава една груба равносметка за извървяното досега.Нали трябва да реши по-нататък на къде.А ако му е тъмно в душата,въпреки,че както к ...
2337
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
