40 797 резултата
- Долар и двайсет, ако обичате.
От полусънното му състояние го извади грубият, леко дрезгав глас на сервитьорката, който натрапчиво контрастираше с меката мелодия на "Скорпиънс", лееща се от разнебитените тонколони на кафенето. Лари бръкна в джоба си, извади смачкана на топка банкнота и я плъзна по ...
  1425 
Свършва ли магията на сънищата, когато спреш да сънуваш? Не и ако знаеш, че дори като отвориш очи, ще продължиш да сънуваш наяве. Тогава целият свят около теб започва да прилича на една огромна цветна магия, феерия на светлини и сенки, птичи песни, ветровити погледи... а в центъра на всичко - две ог ...
  2493 
Винаги съм казвал, че Коледа е мрачен празник. По принцип няма лошо – та какво по-добро за един Тъмен Маг от един мрачен празник, би си казал някой с извратено чувство за хумор. Вярно е – по принцип си е така, но в действителност, повярвайте ми, не е. Още повече че според традицията Коледа е семеен ...
  1523 
- Добър ден! Какво ще обичате? – попита любезно мъжът на рецепцията – отдавна преминал средната възраст човечец, който все още беше запазил искрата в погледа си и няколко черни косъма в снежнобялата си коса.
- Добър ден! Стая за двама с изглед към планината, ако обичате. – каза младежът още стискайк ...
  1854 
Бръснарското ножче влезе във вената ми леко, като нагорещен нож през масло. Въобще не изпитах никаква болка, дори когато кръвта шурна като водопад. Побързах да насоча струята към нарисуваната на земята пентаграма, във върховете на която вече горяха петте черни свещи. Когато първата капка докосна зем ...
  1627 
Тази вечер отново ще съм сън. Направих всичко необходимо - предупредих приятелите си да не ме търсят, заредих се с две бутилки водка, малко дрога и още едно-две неща, които няма да ви издам, за да не станем много сънища на този свят... а, щях да забравя - и подредих внимателно со уредбата всички дис ...
  1799 
- Какво е удоволствие? – попита тя, гледайки го с пронизващите си очи.
- Горещото кафе сутрин. – отговори той с мила усмивка.
- Но то е горчиво...
- Ако не беше, нямаше да е истинско.
Тя наведе глава и се огледа в черната течност. Косата й падаше отстрани като решетки, в които искаше да затвори удов ...
  2038 
Майко!!!
Cтъмваше се. Все пак по календар все още се водеше зима, нищо че навън температурите бяха като през юли. Беше едва 6 часа вечерта, а навън сякаш бе полунощ. Бях отчаян. Утре изтичаше последният срок, който смахнатото завещание на побърканата ми майка ми предоставяше. Утре вече щях да съм мъ ...
  1441 
Любовта е мъртва
(разказ - от цикъла "Кръчмата "Зелената котка")
Вековната гора плачеше. Сеана, кралица на елфите въпреки сравнително крехката си по стандартите на Вечния народ възраст (391 години), чувстваше това толкова ясно, че почти усети как и в нейните очи напират сълзи. Не знаеше откъде й хру ...
  1998 
- Прощавайте, дали ще може да ме упътите към Сентръл парк? Не съм оттук...
Тези няколко думи успяха да извадят Джени от унеса, в който бе изпаднала от няколко минути насам. Тя стреснато вдигна очи. По-късно щеше да забележи, че цигарата u почти бе изгоряла недокосната в пепелника, в кафето пред нея ...
  1412 
Първа част
Понякога Джудит Алекзандър се чувстваше като двама души.Това се случваше най-вече сутрин, когато приготвяше закуската.Тя вършеше това със съвършенна методичност, затопляше двата кроасана на Виктор във фурната, а после ги завиваше в салфетка, за да бъдат такива, каквито той ги харесва-не г ...
  2899 
Пътят към Ада
(От цикъла "Кръчма "Зелената котка" - 4)
Пътят беше безкраен. Хипнотизиращата прекъсната осова линия сочеше към хоризонта едва ли не обвинително. В далечината дългите бели тирета постепенно се скъсяваха и се превръщаха в точки, така че имах усещането, че се разхождам по огромна радиогр ...
  1741 
Върволицата от луксозни автомобили, която се движеше в посока Джеймисън Вали, бе повече от внушителна - всъщност бе направо впечатляваща. Стотици хиляди лимузини - от древни линкълни, по формата на които личеше, че все още са оборудвани с архаични електродвигатели, до свръхмодерни джезабели с мюонна ...
  1394 
Наистина съм те обичала.А мислех,че покривайки огледалата ще изгоня душата ти от този дом.Мислех,че ако не те питам "как си",ще бъда по-добре.Че вечерите ми ще бъдат по-малко сами без твоето присъствие.А какво се получи?Писах писма,но не си ги получил,гълъбите падаха един по един.Основното в тях бе, ...
  1910 
Девет минути би трябвало да са достатъчни, за да закопчея горното копче на блузата си, да се обърна, да свия в първата, удавена в асфалт тръбичка на обгазения лабиринт и да потъна в самодостатъчната си вечер, между бедрата на отдавна започната книга. не помня началото и, не помня дори последния проч ...
  1827 
Театър
Ръцете ми са вплетени в твоите. Около нас се носи ароматът на твоето топло кафе. Ноември месец е, навън е студено, а ние сме в онова кафене, в което решихме да бъдем заедно преди точно две години. Само че тогава нещата бяха различни. Гледаш ме със същия поглед както тогава, a за мене вече не ...
  2246 
Кошмар...
Лепкава тъмнина.Изгубени хора.Огледало.Погледи,просещи от студеното стъкло,желание да върне поне за миг спомена за това,което са били някога,за това, което никога няма да се върне...
Тя протяга ръка към чашата...
По полу-прозрачната и кожа пълзи мрежа от разкъсни чувства,разбита любов,погу ...
  2246 
Самотата или безразличието? единствено надеждата държи пръстите ми макар и замръзнали,все още допрени плътно до стъклото.Дълбоката вяра,че някой ще се вгледа през ледената заскрежена повърхност,ще ме види и ще ми се усмихне.Ще се сети за мен...Не е студът мой враг,не е и жегата зад стъклото-човешкат ...
  2020 
Вчера отново умрях. Вече започна да ми омръзва, честно казано. Едва ли някой от вас е умирал, но като ви се случи, че видите, че това не е чак толкова забавно и щом работата опре до това, ентусиазмът ви ще се изпари яко дим. Първо отказват мускулите и тялото ти застива. Дори не можеш да извикаш. Пос ...
  2291 
Бавно прекосих малката стаичка в опърпания мотел, където преди един Господ знае колко време (часове? дни? седмици?) бях отседнал, и влязох в банята. Краката ми сякаш ме носеха сами. Опитвах се да се самозалъжа, че всъщност копнея да изпия пет-шест аспирина, за да позамажа поне за малко отвратителнат ...
  1371 
Всяка една минута без теб е цяла вечност,която ме изпива.Тази вечност изсмуква щастието от мен и убива надеждата, че скоро ще те видя.Като едно малко, наивно дете аз се поддавам и попадам под неина власт, а от там трудно се излиза.Сърцето ме боли,сякаш хиляди ками го пробождат с остриетата си ,изтръ ...
  1866 
Да! Случи се! Отново обичам! Отново чувствам най-красивото и сладко нещо на света-Любовта!
Цялото ми тяло тръпне само при мисълта за него, цялото ми сърце се свива, дъхът ми спира, очите ми се притварят и през ума ми преминават всички онези моменти, в които бях щастлива. И сега съм щастлива! Щастлив ...
  2812 
Понякога всичко в мен умира... Умира всичко-и добро и лошо... Чувствата сякаш се изпаряват и "Нищото" нахлува в душата ми... Без да усетя, от очите ми започват да падат прозрачни сълзи... Падат бавно надолу и се губят... Не усещам нищо, сякаш сърцето ми е спряло или просто не е на мястото си... Бавн ...
  1927 
Пътят на снежинките
Една сутрин господин Тъмен облак среща очарователна и красива лейди. Между тях се развива бурна и страстна връзка. Започва размяна на положителни и отрицателни енергийни частици, при което се отделят малки и красиви създания. Времето, в което те попадат е студено и те се обличат ...
  2185 
Нечутата дума
Около обяд разговарях с един Човек – не много стар, но и не много млад. Черен панталон, черен шлифер и черни обувки бяха частите на неговото облекло. Този траурен тоалет се допълваше и с черно бомбе, което закриваше част от лицето му. Да не пропусна да спомена, че този Човек си беше вд ...
  2162 
Не вярвам парите да могат да направят човек истински щастлив, бедния има много нещастие в живота си но кратките щастливи мигове са много по-ценни, защото са рядкост, защото са истински. “Щастие с пари не се купува” имаше такава песен, и е истина. Простотата е в основата на всичко, малките неща съдър ...
  2214 
Сезонът на откъснатите цветя
Лари Клейтън, китаристът, по чиято музика въздишаше цял свят, но по чието нашарено с белези и изкривено лице не биха се прехласнали и най-закъсалите в интимно отношение пубертетчета, се събуди в отвратително настроение. Около леглото му бяха струпани накуп три бутилки во ...
  1391 
Бащата
Над Айрънвил полека-лека започваше да се смрачава. Много обичах точно тези мигове, преди по небето да започнат да изгряват бавно, една по една, яркобелите звезди, каквито могат да се видят само в такъв планински град, закътан в дълбоката провинция на Южна Дакота. Точно тогава винаги излизах о ...
  1460 
Да сънуваш, че сънуваш, че си мъртъв
Една нощ заспах, а когато се събудих, открих, че до мен си легнала ти. Бях много учуден и отначало си по-мислих, че сънувам. След това обаче разбрах, че всъщност съ-нувам, че сънувам. Или беше обратното? Не помня. Спом-ням си само как сдържах дъха си, за да не ти ...
  2565 
Погледът на мъртвите
Саймън Блекмор, дизайнерът, подлудил половината свят с налудничавите си на пръв поглед рекламни стратегии, които обаче носеха милиони долари на компаниите, за които работеше (а и на самия него... от време на време), се събуди със странното усещане, че е забравил да свърши нещо в ...
  1528 
Мракът и дъщеря ми
(разказ)
Студено ми е. Направо умирам от студ. А в същото време ме е страх да стана и да пусна отоплението. Страхувам се, че щом се изправя, и веднага ще се строполя на пода като труп. Чувствам краката си като гумени или като направени от желе. По дяволите, колко ми е студено!...
...
  2094 
Любов с кървави сълзи
Не знам дали ще можете да разчетете това, което пиша в момента. Моля да ме извините. Едва ли обаче и вие ще пишете по-добре с оковани в белезници ръце. На всичкото отгоре ужасно ми убиват и прангите на краката - явно глезените ми са подпухнали... или пък всеки момент ще се случ ...
  2046 
Ето те отново на тази уличка,върху която лунната светлина пада неуверено.Изпълнен с тъга и страх,разбиващи съзнанието ти,ти се отправяш към безкрайната пътека на самотата...Хиляди мисли те връхлитат,опитваш се да разбереш другите - но правиш скок в празнотата.Всичко това те обърква.Исторята се повта ...
  1706 
Слепецът
Всички познаваха слепия уличен музикант. Всеки ден в ранни зори облеченият изцяло в черни кожени дрехи човек сядаше на ъгъла на 42-ра улица и Парк Лейн и стоеше там до 9-10 часа вечерта. В свиренето му имаше някакъв ритуал, който никой от любопитните минувачи досега не бе успял да разгадае: ...
  1513 
Вавилонската курва
Аз съм Христос.
Китките на ръцете ми нямат здраво място по себе си, само че вместо от гвоздеи, раните са от бръснарски ножчета, начупени стъкла и кухненски ножове.
Обувките ми са изпокъсани от дългото скитане, но не из вечните свети земи на Израел, а из покритите с калдъръм кокети ...
  1677 
13-ата глава
(От цикъла "Кръчма "Зелената котка" - 6)
Събудих се от звука на камък, който стърже върху камък. Отначало не можах да осъзная откъде се разнася сухото търкане, но после полъхът, който разбута застоялия въздух, заобикалящ ме от незнайно колко столетия, освежи паметта ми. Бях в гробница. ...
  1303 
Днес се чувствам изключително свежа.Ръцете ми са ледени ,все едно са отрязани къс4ета от леден блок.Навън е прекрасно слънчево време .Но времето несъответства
на онова което усещам никак даже .С усмивка вътре в мен се таи една надежда един мираж. На върховното недостижимо блажено докосване до онова ...
  1977 
Усмихвам се но всъщност душата ми плаче.Усещам топлината от неговата ръка,която ме е хванала здраво ,като в примка.Вървим напред забързано...с бързината на товарен влак който няма търпение да се отърве от ненужния товар ,който носи.Слънцето се отразява в червените къдрици на момичето,а топлия вятър ...
  2116 
Алени бегонии
Стоя пред огледалото и виждам, че съм объркан. Дали да го питам? Сигурно има някакъв шанс той да може да знае? А ще ми каже ли? Искам ли и аз да разбера? Когато аз го гледам, той вижда ли ме? Ако имам право да задам само още едни въпрос кой да е той? Имам ли право? В дясно от мен чувам ...
  2138 
Всичко е една мъгла . Отваряш очи , а е тъмно , даваш всичко , а не получаваш нищо в замяна . Живееш на инерция .
А всичко беше слънчево....
Сякаш гледаш без да виждаш , чуваш без да слушаш , докосваш без да усещаш.
А всичко беше слънчево....
Сякаш губиш всичко , смисъл на живот , усмивката си , неж ...
  2439 
Предложения
: ??:??