Проза и разкази от съвременни български писатели

42.4K резултата

Мостът на Въздишките

Мостът на Въздишките. ( Страната на Пепеляшка, 6 )
Kolio Karpela (siromah)
Беше студена зимна сутрин. Възрастната жена погледна през прозореца си. Отсреща от другата страна на улицата, където Кент авеню минаваше по Уилсборо Бридж, стояха група бедно облечени мъже. Сред тях имаше няколко черни и испа ...
1.6K 1

Сам сам, други няма!

Сам съм, други няма! Kolio Karpela (siromah)
О, майко моя, Родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти птицо проклета,
На чий гроб там тъй грозно грачеш? ...
3.3K 3

ТОЛКОВА Е РОМАНТИЧНО

Затварям книгата и плача. От умиление, разбира се. Толкова любов и нежност, ревност и вярност, мъка и щастие - само в 247 страници! И в нито една тя, Жената с главна буква, не мъкнеше торби, не гладеше, не переше. От време на време готвеше и вечеряше с любимия на свещи. Ние го правим само, когато ни ...
2.2K 1 19

Какво е Любовта

Какво е любовта ???
Капка от росата върху листо на цвете или самотна птица, летяща в безкрайните небеса?
Живо същество ли е тя или е просто около нас?
Какво ни причинява тя и защо?
Тя е това, което не може да се види. ...
1.6K 3

ДАНО В СЛЕДВАЩИЯ СИ ЖИВОТ СЕ РОДЯ МЪЖ

ДАНО В СЛЕДВАЩИЯ СИ ЖИВОТ СЕ РОДЯ МЪЖ!
Когато на първо число ни раздават заплатите, повечето колеги-мъже си заделят пари за фонда „и аз съм човек” и ходят да се черпят в близката кръчма. От доста години ги наблюдавам и най-н ...
1.8K 15

Трите думи

Заваля първия сняг, всичко стихна. Надали? В душата ти още е буря. Гледаш през прозореца - улица, коли и хора забързани се мяркат. Падат малки снежинки, сякаш перлички се ръсят от небето. Всичко бавно се посипва, облича чисто белия кожух. Това те радва, стопля болната ти душа... макар и малко, но я ...
1.3K 3

Последна среща

Погледна ръцете си, на всяка от тях личаха по няколко белега. Дълбоки и светли, белези на не повече от година, както и такива, слели се с цвета на кожата. Всеки от тях имаше история, за всеки беше изливала река от сълзи, всеки белег бе една нещастна любов. Всеки път когато посягаше към ножа, знаеше ...
1.2K 1

Най-добрата ми приятелка

Разкъсващата болка в гърлото намаля. Миризмата на кръв започна да се разнася, а вкуса й, сам по себе си неповторим, изчезна. Сетивата си отиваха, болката също, физическата разбира се. Душевната се разрастваше... Хриптенето вече заглъхваше, очите се замъгляваха. Наблюдавах всяка капка, всяка красива ...
1.5K 2

Ценна хартийка

Инкиното семейство се състои от петима човека:тате-ате,мама-ама,баба-аба,Инка и братчето й.Тя е на седем години и учи в първи „г” клас на Трето Основно Училище”Димитър Талев”.Тя знае да чете от пет-годишна възраст,затова не е чудно,че прочита най-много д-УМ-ички за една минута,когато госпожата орган ...
2.8K 7

С учителката при директора

Вече съм на пет и съм в предучилищна. Всички са очаровани от учителката, а аз разбира се, не мога да я понасям. Много е мила и все те гледа с тия влажни очи, което си е по-зле от това да те тъпчат с фрикасе. Но има нещо в нея, което ме интригува. Когато отблъсквам каприза й да напиша тая буква или о ...
1.9K 8

Болка

Само няколко мига откраднато щастие и всичко свършва... свършва за секунда... виждаш като на лента всички моменти прекарани заедно... всичко се срива и имаш чувството, че целият свят се срутва върху теб... и боли... боли адски много... толкова силна, осезаема болка... иска ти се да крещиш, да плачеш ...
1.6K 1

Пътят Към Живота

Пътят Към Живота
3.00 часа.
Вече седмица не зная що е сън. Блуждая из къщата като призрак, който търси нещо, за което да се хване, нещо, което да го матеарилизира. Дори и да успея да заспя, то е за малко, а сънят ми е придружен от неспирни кошмари... Празни улици, счупени усмивки, дъжд, сняг, облаци ...
1.8K 4

НОЩТА НА "СВЕТИ ВАЛЕНТИН"

НОЩТА НА “СВЕТИ ВАЛЕНТИН”
“Обича ме, не ме обича, обича ме, не ме обича.... не ме обича.”
“Знаех си, че не ме обича!” – помислих си, след като откъснах и последното листенце на маргаритката. Купих си я специално, за да разбе ...
4.1K 12

Аз работим в транспорта...

Аз работим в транспорта...

Тръгна Манго от Софийска градска околия за столичната митрополия. Всичко в живота му е наред, качва се в трамвая без билет. Качва се и контрола, друг циганин с брада набола и го пита за билет, а М ...
1.8K 5

Безценната стотинка

Развеждаме се. Определено е кога и как ще виждам децата и т.н. гадости... Йоанка е само на три. Обича ме. И аз я обичам, но... няма как.
Отивам веднъж да ги видя само за малко. А не бях ходил доста отдавна. Така се получи. Влизам и всички започват да ми се хвалят какво е станало. В един момент малка ...
1.3K 10

Старите ми кокали

Боби е малко над двете. Точно във възрастта, когато започва да копира и да говори. Излиза веднъж баба му от банята, облечена в хавлия, прави изкривена гримаса и казва:
-Оооооох! Старите ми кокали...
Минава се време. В един момент и Боби излиза от банята, и той с хавлийката си. И какво виждат моите о ...
1.2K 7

И какво стана ?!

Чудя се...
Понякога се чудя - за какво всъщност е всичко това, за кого и какво е...
Нощем, не мога да заспя, излизам, лягам и гледам към небето...
Когато се загледаш в облаците, звездите, планетите, онези милиони... милиарди галактики и се изгубваш...
Ние ли сме толкова малки или всичко е толкова го ...
1.6K 2

Рисунка

В стаята е полумрак. Светлината от свещта хвърля дълги сенки върху стените. Сякаш са оживели сцени от странен античен спектакъл. Тихо е... толкова тихо, че двамата чуват дъха си. Някъде зад стъклата на прозорците остават шумният град, неприветливите сгради, праха по улиците... Но в този момент реалн ...
1.2K 9

Големите и малките

Боби и Мишо спорят. По-точно, по-големият дразни по-малкия. А по-малкият да е на три, три и половина. Баткото казва:
- А пък ти Мишо, колкото и да растеш, все ще бъдеш по-малък от мене с три години.
Което си беше чиста истина. Обаче в устата на Боби се оказва подигравка с по-малкия.
Спорят, спорят и ...
1.3K 6

ОСТАНЕТЕ СИ СЛЪНЧИЦА

Мен много трудно може някой да ме изкара от нас. Майка ми обаче знае паролата: - Идвай, имам хубава ракийка! - и аз тичам като за световно. Пиеме, ядеме, танцуваме с нейните приятелки и е време да си тръгвам. Групата ми маха от балкона... Обичам да идвам тук, където съм израстнала, където винаги се ...
1.2K 8

ЗВЕЗДНАТА ФЕЯ

ЗВЕЗДНАТА ФЕЯ
Живяло някога в далечна страна едно малко момиченце. Когато се усмихвало, големите му теменужени очи блесвали като звездици и цялото му личице грейвало. Прекрасна диадема придържала копринените му къдрици, коит ...
3.3K 1 6

Незабравима любов

Това което ще ви разкажа сега е само една малка част от историята за едно момиче и едно момче.
Преди около три години се запознах с едно момче - нищо особено: чаровен, хубава усмивка, хубави очи, но в него видях нещо повече от външната му красота - той говореше толкова красиви думи, описваше всичко ...
2.5K 4

Небе

Сутрин е, слънцето се оглежда в късчета небе, разляти на асфалта... и в тези малки морета плуват като параходи парченца от облаци.
Така и не съм виждал морето. А вече надали някога ще мога.
Вятърът ми подарява красив, изсъхнал кленов лист... а слънцето мило заслепява очите ми до сълзи, и ме кара поч ...
1.4K 1

ЗА ПЪРВИ ПЪТ IV част

... Деси се омъжи. Виждахме се често. Казваше, че е щастлива. Жак се разведе. Обажда ми се, срещаме се, но... някак не е както преди. Излизаме, вечеряме заедно. Той търси моята близост, но аз не мога да му я дам. Толкова много неща се промениха. Пращаха ме в командировка. Предната вечер го поканих н ...
1.5K 11

Before & after

Беше 14 февруари и кафене „Амурните стрели” беше препълнено с посетители. На вратата ме посрещна галантен възрастен мъж с белоснежна коса. Погледът му беше кротък и благ и за миг вълнението ми от предстоящата среща потъна в топлата и ведра усмивка на стареца.
1.6K 8

Случайна среща...

Навън беше тихо и спокойно, гъста мъгла покриваше целия град, а аз - сама и изоставена от всички - се лутах из него. Не ме интересуваше никой и нищо, просто исках да избягам от миналото, от болката, от всичко познато и избледняло. Вървях бавно и си задавах хиляди въпроси, но само един се повтаряше в ...
2K 9

Прасето и тиквата

Маршируваме към столовата. Отпреде сме ние младите, отзад - старите. Ние се дерем да пеем, а те ни обсъждат. В един момент един от старите се провиква:
- Хей, Цветков, ти маршируваш така, че между краката ти може да мине свиня, налапала тиква!
- Ами лапни една тиква, па мини - отговаря Цветков.
Песе ...
1.4K 5

Как се правят децата

Прибирам се от детската градина въодушевен до немай къде. Търча направо на двора, където родителите ми режеха дървата за зимата. Насреща, кацнал върху покрива, комшията ни бай Христо подреждаше керемидите. Едвам изчаквам да замлъкне канския рев на мотора и започвам:
- А пък да знаете какво правихме ...
2.7K 7

Червената роза

Навън слънцето напичаше много силно. Улиците бяха се нагорещили и сякаш тази горещина се пренасяше във въздуха. Целият град беше опустял заради нетърпимия пек.
В общежитието беше задушно. В малката стая с изглед към планина ...
2.3K

РАЗКАЗ НА ЕДНА ДЕВОЙКА I

РАЗКАЗ НА ЕДНА ДЕВОЙКА I
- Видяхме се на улицата. Той ме погледна и предложи да пием кафе.
Съгласих се, щото си бях забравила стинките в другия ми бански.
Седнахме и дълбокомислено задремуцахме.
По едно време, съвсем неочаквано, пристигна сервитьорката и ми ритна стола - неволно, разбира се. ...
1.5K 1

14.02.

Разказът ми не претендира за художествена стойност, написан е основно с развлекателна цел, но бих се зарадвала много, ако ви хареса. С него поздравявам всички потребители тук с наближаващия Св.Валентин и и им пожелавам, независимо кой от двата алтернативни празника ще празнуват на 14-ти (а може би и ...
1.9K 2

Факултетска драма ( Епизод 4 )

Факултетска драма ( Епизод 4 )

Здравейте отново! Добре, че не познавате майка ми – що думи, какво слово!
Говоря за сватбата, добре, че поне ми се размина брадвата. Иначе не беше лошо, бяха поканени всички – от Пешо до Гошо. ...
1.6K 5

18+ Любов от пръв поглед...

На тази история ще повярат само тези, които са се влюбвали от пръв поглед, за останалите - приятно четене и дано го изживеете и вие! :)
Смело мога да кажа, че тази история промени живота ми коренно. Никога не съм вярвала, че ще ми се случи нещо такава, защото никога не съм вярвала в любовта от пръв ...
2.1K 17

Закъсняло писмо

Погуби ме, любими, погуби ме. Защо ми взе живота? Отне ми го и избяга далеч – накрай света. А съм сляпа. Не виждам нищо, освен собственото си отражение в огледалото. Сега как да те догоня, за да си го взема, като дори не виждам?
1.8K 6

18+ ЗА ПЪРВИ ПЪТ II част

ЗА ПЪРВИ ПЪТ
И тримата стояхме като вкаменени. Ние голи и прегърнати в леглото с Деси, той облечен и изправен до вратата. Трескаво започнах да мисля за какво е тук. Дали идва да ми остави ключа - беше забравил да ми го върне - или идваше завинаги при мен. И какво намираше!? Неспосбна бях да помръдна ...
2.5K 7

18+ ЗА ПЪРВИ ПЪТ III част

Мушнахме се и тримата в банята. Деси в началото не искаше, но кoгато ние настояхме, се съгласи. Напълнихме ваната и двете с нея седнахме вътре. Жак хвана подвижния душ и ни обля с вода. Започнах да я къпя. Най-напред с шампоан й измих косата. После отлях от белия кокос върху гърдите и корема й и зап ...
1.8K 6

ЗА ПЪРВИ ПЪТ I част

ЗА ПЪРВИ ПЪТ
Бях изпаднала в депресия. След пет години всеотдаване, той ме заряза. Взех си отпуска. Не исках никого да виждам. Когато си лягах, пиех приспивателни, когато се събуждах, пиех алкохол. Не исках да мисля, да си спомням, да разсъждавам. Вече нямаше за какво да мечтая. Пет години все обеща ...
3K 8

Спомен

Леденият нощен вятър брулеше короните на дърветата. Нападалите сухи листа танцуваха вяло по стария, набразден от мъка и време паваж, който унесен слушаше воят на нощта - ридания и болка, загърнати в предчувствие… Нямаше никой. Само луната надничаше плахо, зад черните облаци, а светлината и галеше не ...
2.2K 1

6 месеца ЛЮБОВ

6 месеца ЛЮБОВ

Това е един обикновен разказ, неотличаващ се от другите с нещо по-особено. Със съвсем обикновена тема, а не с нова и непозната досега. И историята, която се описва тук е съвсем обикновена и за обикновени хора ...
2.4K 5

Отново заедно

Разказ 3 от цикъла „Докато смъртта не ни събере”

Най-после се върнахме, погребението ми беше хубаво - тъжно, но хубаво.
- Сигурно си изморена, искаш ли да поспиш?
- Не, добре съм. ...
1.3K