Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Пеперуден дъжд

Пеперуден дъжд

….
а след пеперудата –
зависи от мерната единица... ...

Цвети-Киара

Проза

2006-06-29T12:30:47+03:00 1.6K 3

Някога

Тъмната уличка водеше към дома му, а той бе също толкова неприветлив, колкото и пътя, водещ към него. Там никога не се случваха хубави неща. Може би преди, когато баща му все още бе жив, а майка му не беше болна. Тогава цялото семейство и роднините се събираха и празнуваха заедно. Но слънцето залезе ...

AgainST

Проза

2006-06-29T12:22:22+03:00 1.1K 2

Люти лакърдии - II част

ОБЛОГЪТ
Чичо Васил беше много работлив, грижовен стопанин и майстор във всичко. Правеше прекрасно вино и подходящи мезета. Един ден, когато си работел нещо в мазата, дошли градските пияндета Панчо Мезето и Славчо Лъжисвет. У ...

muzevir

Проза

2006-06-29T11:25:51+03:00 1.6K

Люти лакърдии - I част

СКРЪНДЗАТА
Цено Скръндзата беше заможен човек. Наред с търговията, той имаше доходи от чифлика край града. За него врачани мюзевири казваха „негова пара съ не турчи". Та около Петровден той наел за косач Сандо Наковинята, е ...

muzevir

Проза

2006-06-29T11:12:42+03:00 1.6K 2

Стълбата

Пред малка софра, на която стояха отдавна изпити юзчета, на трикраки столчета, седяха познатите ни - Павел и Мито. Седяха и си мислеха за онова минало, което нямаше никога да се повтори. Пръв наруши мълчанието Мито.
- Та бай ...

muzevir

Проза

2006-06-29T10:48:35+03:00 1.4K

Ад

Как да започна? Родих се... Отраснах... Бях там?
Или, може би... Видях. Запомних. И все още го виждам?...
Красивите дни на омагьосващата ледена зима. 1813 година.
Хората се бяха събрали на площада в центъра на малкото германско
градче, ликувайки и подсвирквайки около петима едри мъже, ...

Janet

Проза

2006-06-28T12:31:22+03:00 1.5K 7

Шебеците

Зноен юлски ден. Петровите пекове са в стихията си. Всички божи твари са се скрили на сянка, търсейки прохлада. На излъка, пред малката софра, са седнали двама стари приятели - Мито и Павел. На софрата стои изпотено павурче с ракия, а до него калайдисан сахан с резени обелени круши.

muzevir

Проза

2006-06-28T09:41:19+03:00 1.4K 1

Чешмата на Мустафа

Неделен августовски ден. Ясно синьо небе, а слънцето припича ли препича. Двамата стари приятели Павел и Мито се връщат у дома след черковната служба по случай св.Панталей Пътник. Вървят бавно и мълчаливо, премисляйки черковната служба и житието на светеца. Пръв наруши мълчанието Мито:

muzevir

Проза

2006-06-28T09:40:12+03:00 1.6K

Историята на пясъчното човече

Пясък,слънце,горещина...Пясъкът е горещ,толкова горещ,че не може да се стъпи по
него.А слънцето така напича,че пресушава с топлината си дори мечтите..Сред
цялата тази кратина живее само едно същество.Едно такова малко същество. Там
живее пясъчното човече.Но не,то не е какво и да било човече,то е раз ...

Adelinka

Проза

2006-06-27T22:51:21+03:00 1.8K 5

Една стара история

-Сипи по едно малко първо и после ще ти разкажа историята,която ти обещах.За да разкажеш тази история трябва да изпиеш поне две-три малки,но и едно ми стига на мен.Помниш ли селото Ружа,което остана изоставено и хората го напуснаха за дни,е точно там се е развила тази история,научих я от кореняк руж ...

nansuela

Проза

2006-06-27T00:43:03+03:00 1.5K 3

Ама риба,а-а-а; Панталоните

АМА РИБА, А-А-А...
В тогавашните бакалници се продаваше всичко - от свински цървули до хранителни продукти. За Никулден власите от Дунава докарваха осолена риба в кошове. Зимата реката замръзваше и не можеше да се лови риба. ...

muzevir

Проза

2006-06-26T19:45:31+03:00 1.4K

Пачията

Военните години и сиромашията ни бяха научили да се борим за оцеляването си. Родителите ни трудно отделяха пари за лакомства и кино. Тези средства си набавяхме самите ние по следния начин.
Безбройните патици в махалата се гр ...

muzevir

Проза

2006-06-26T19:30:01+03:00 1.3K

Пуалецо

На какви ли работи не се е нагледал и натеглил врачанина. Народната власт национализира "едрата градска собственост", ограничи жилищната градска площ и накрая взема земята. Всичко това се правеше за "благото" на народа, не го измислиха каламите. Апетита идва с яденето. Като се сдобиха с градската со ...

muzevir

Проза

2006-06-26T19:25:30+03:00 1.2K

"Дръжте прасето!"

Другарят Георгиев преподаваше география. Случи се така, че освен, че ни учеше да познаваме и обичаме земята, ни беше класен ръководител от четвърти до осми клас. Водеше и кръжок по ориентиране в училището. Беше дребен, сух, мургав. Строг, с надвиснали вежди и показалка в ръката. Изпитваше на дъската ...

Марта

Проза

2006-06-26T16:35:03+03:00 1.7K 2

Искам да си щастлив

Обичам те,обичам те толкова много,че дори аз самата не мога да осъзная колко
е.Но защо трябва да си такъв?Защо всеки ден ме нараняваш с думи,макар и
неволно..Защо във всеки един момент ми причиняваш такава болка каквато никoй не
ми е причинявал до сега.Разбирам,зная,не ти е било лесно.Всеки ден от б ...

Adelinka

Проза

2006-06-24T23:42:49+03:00 3.4K 7

Никога , наистина никога

Никога , наистина никога
/ Това всъщност не е разказ , това по скоро е импресия /
Гледам в тъмнината и мисля .Мисля и плача тихо в ноща .Плача от мъка , плача от болка . В миг плача от самота .Аз самата съм сълза .
Една сълз ...

Етчи

Проза

2006-06-24T22:55:19+03:00 1.2K 4

Изпитанието на живота

Диана стоеше и с усмивка си мислеше Странно нещо е живота , винаги ни поднася изпитания и чака да види колко можем да понесем от неговия изпит .
Тя се усмихваше сега , защото премина проверката на живота си с вдигната глава и чиста душа .
Всичко беше вече в миналото и спокойно , без угризения можеше ...

Етчи

Проза

2006-06-24T22:27:37+03:00 2.1K 15

Тя и той

Тя се обърна към него, поглеждайки го умолително. В погледа й се четеше
отчаяние, мъка, тъга, всичко наведнъж. Тя не искаше нищо освен да срещне поне
още веднъж неговият поглед, поне още веднъж да види усмивката му, още веднъж и
той да я погледнеше с този мистичен поглед, с тези светещи очи, сякаш т ...

chernoo4ka

Проза

2006-06-24T11:51:06+03:00 1.8K 2

Симеон Стълпник

Често ми е задаван въпроса: "Защо врачани са избрали деня на св. Симеон Стьлпник за свой празник? Какво свързва града със Светеца, като даже и параклис няма на негово име?
Ще изкажа мои предположения, защото загадката се кри ...

muzevir

Проза

2006-06-24T11:34:25+03:00 1.8K 2

Трифон Зарезан

Друг християнски празник, тачен от врачани, е Трифон Зарезан. Отдавна битува мнението, че във Враца виното е повече от водата. Рязането на лозята се е смятало за облагородяване. То има хилядолетна история. Още в древността рязането се е смятало за религиозен акт.

muzevir

Проза

2006-06-24T11:18:25+03:00 2.1K 1

Празниците

Врачанинът уважава християнските празници, но не са му чужди и друговерските. От християнските празници е избрал няколко, които празнува типично по врачански. Един от тях е Голяма Богородица (28 август), който е известен с врачанските теферичи.

muzevir

Проза

2006-06-24T11:01:29+03:00 2.5K

Оставям те

Толкова дълго време се борих сама със себе си... Да, обичах те, но преди. Сега
все едно сърцето ми е изстинало. Всеки път, когато ме целунеш... на мен ми се
иска да не си ти. Всеки път щом се доближиш и ми се усмихнеш, вместо да ти
отговоря и аз със същото, на лицето ми се появява една неискрена, тъ ...

Adelinka

Проза

2006-06-23T22:26:50+03:00 2.5K 8

Кафенетата

Във Враца, като областен център на почти цяла Северозападна България бяха събрани всички държавни, обществени и частни учреждения. Естествено е, че интелигенцията тук беше голяма. Наличието на много банки, съдилища, учебни заведения, войска, фабрики обуславяше различните съсловия. Поради това, че по ...

muzevir

Проза

2006-06-23T07:17:57+03:00 1.4K

Когато наливахме основите

На 5-ти септември съветският ботуш стъпи в България, защото СССР ни обяви война.
След няколко дневни сражения с полиция, жандармерия, и цялата българска войска (тогава бяха няколко армии) смелите и безстрашни бойци от НОВА в ...

muzevir

Проза

2006-06-23T07:17:41+03:00 2.2K

залезът на Иракли

Сутринта към 8:00 часа…
- Какъв е тоя залез!?
- Хей, хора! Станете и вижте има залез…
- Какви гъби си ял снощи та чак сега те хващат, а? Е със сигурност са страшно добри, за да ги говориш такива щуротии…хехехе
- Не бе хора, станете и вижте Залезът е пред нас!!! ...

figaro

Проза

2006-06-23T07:15:00+03:00 1.6K

Гостенката, която ми помогна да направя избора си

В този следобед докато пиех кафе ми се звънна на вратата. Зачудих се, не очаквах
гости. На вратата ми се появи тя. Красива и студена, както винаги, бих казала
съвършена, ако знаех какво е съвършенство. Не я бях виждала отдавна. Седнахме,
направих й кафе и се заприказвахме за живота, за любовта и раз ...

IceMoon

Проза

2006-06-22T21:45:52+03:00 1.9K 7

Караконджо

Караконджо е герой от много по-късно време. Като малък лежал от детски паралич, което дало отражение в ходенето и говора му. Като ходеше си влачеше краката и говорът му беше провлечен. Казано е, че когато Господ взема едно, дава две. Щедро го бе дарил с мързел и добър апетит. След многогодишно учене ...

muzevir

Проза

2006-06-22T07:44:26+03:00 1.5K

Дането и Сали

Ще бъде голям грях, да не кажа престъпление, ако не опиша една малка част от хората, които придаваха колорита на Враца. "Сериозните" хора на града ги наричаха "шашави". Етикет за хора с известни умствени недостатъци. Аз мога да се съглася до някъде, затова защото всеки един от тях си беше по своему ...

muzevir

Проза

2006-06-22T07:39:59+03:00 1.5K

Дамата в червено

Седях на бара... Чаках новият ми приятел да дойде, за да ми разкаже как е минал
поредния му скучен ден. Изведнъж срещу мен се появи дим... Но дим, толкова
гъст,че не можех да виждам нищо. Сякаш за миг изчезна целия свят. И когато стана
отново светло срещу мен седеше една жена... Една жена, толкова к ...

Adelinka

Проза

2006-06-21T21:28:50+03:00 1.2K 6

Миналият Великден

Десет и половина... След по-малко от два часа светът ще трябва да се престори на
различен. След половин час ще забият камбаните около този двор и той поне веднъж
в годината ще ми се стори благословен. Остават ми само пет минути, в които да
поседя на старата пейка, взирайки се в дърветата препречили ...

preziosi

Проза

2006-06-21T20:56:52+03:00 1.4K 2

Тихо свири джаз...

“Джаз... – хубави хора в кофти настроение”
Тихо свири… онези ноти танцуват на повърхността на локвите. Стъпват на пръсти като малки балерини. Като дами с островърхи обувки стъпват нотите в локвите и се разливат, плуват, полепват по всичко наоколо. Там на ъгъла до онази тухлена сграда един мъж свири ...

sinner

Проза

2006-06-21T19:34:31+03:00 1.7K 4

Танас Емшерията

Нисък, с малки мустаци, облечен с дрехи алафранга. Кръчмата му се намираше на площада срещу касапските дюкяни. Малък, опушен дюкян с няколко маси. В ъгъла димеше по цял ден скара с дървени въглища. От скарата в кръчмата цареше полумрак, а от комина се разнасяше над целия площад приятния аромат на пе ...

muzevir

Проза

2006-06-20T20:06:39+03:00 1.5K

Мито Данин

Много героични подвизи ставаха през времето, когато във Враца бяха разквартирувани братята освободители.
Част от тях бяха настанени в училище "Софроний Врачански", до самото пазарище. Срещу училището, във Военния клуб, се по ...

muzevir

Проза

2006-06-20T19:59:19+03:00 1.3K 1

Дели папаз

По онова време, когато Враца беше 18000 жители имаше три гробища - български (сега старите гробища), турски над (Окръжната болница) и еврейски (между Бутов дол и Бистрец). Българските и еврейските съществуват и сега, а турските само като наименование на местност. Погребенията на покойниците ставаха ...

muzevir

Проза

2006-06-20T19:56:23+03:00 1.4K

Затворничка 2

Гората беше гъста и тъмна. Страшна и опасна, толкова много че тя побягна.
Не виждаше път, дори малка пътечка не се забелязваше. Трънаците и бодливите храсти нараняваха нозете й, късаха дрехите й, дращеха по лицето й. Кървави капки се стичаха по тялото й. Тя беше уплашена, много уплашена и наранена. ...

Етчи

Проза

2006-06-20T08:44:46+03:00 1.1K 3

Дългаджията

Хюсеин беше типичен анадолски турчин. Слаб, кокалест, клюнест със сини изцъклени очи. Мързелив и сиромах, той обичаше да продава мурафетлъци. Живееше сам в къщата, останала му от дедите и сигурно строена в дните на османското нашествие. С други думи "сиромах човек с чорбаджийки табихети". Особено се ...

muzevir

Проза

2006-06-19T22:00:22+03:00 1.2K

Директорът

Беше един горещ, зноен ден в началото на месец юли. Температурата на въздуха не мога да зная, защото тогава го нямаше Минчо Празников. Единственото метеосъоръжение в града беше грамадния термометър, който се намираше на стената между аптеката на И. Симеонов и хотел - ресторанта “Белата мечка”. За съ ...

muzevir

Проза

2006-06-19T21:58:33+03:00 1K

Миалко пръдливио

Висок, слабоват, със сини цъкливи очи и руси засукани мустачки, Миалко беше типичен представител на славянската раса. Вятърът от призрака на комунизма, който бродеше из Европа, го бе довял във Враца. Емигрант, белогвардеец той се препитаваше с неквалифицирана работа - режеше дърва, внасяше въглища и ...

muzevir

Проза

2006-06-19T21:56:48+03:00 1.2K 1

Самотата

Вървя и за пореден път се скитам толкова сама.Вървя и всичко,което виждам пред себе си е тъгa.Как да съм щастлива?
Чувствата бликът в мен,но не мога да ги изкажа..Просто думите никога не са били,и ми се струва че няма да бъдат,
достатъчно силни,достатъчно убедителни,за да опиша какво изпитвам в моме ...

Adelinka

Проза

2006-06-19T11:11:36+03:00 1.3K 8

Горчо

Горчо беше една колоритна личност на Враца. Живееше в Згориград. Това не му пречеше почти всеки ден да гостува на кемерските кръчми и да отдава почит на Христо Ботев. Транспортът му беше един голям добре охранен магарок. Горчо бе висок и добре сложен за годините си. Облечен в типичните згориградски ...

muzevir

Проза

2006-06-18T22:58:07+03:00 1.3K