Проза

41,7 резултата

Хуманно-откровено за откровенията

Здравейте приятели на хуманното откровение! Зная, че светът е пълен с такива хора, но историята, която искам да ви разкажа е… как да се изразя… а, да: екзистенциално откровена. Засукано е, но това си е патентна марка!? Какво ли значи това? Ще ви кажа, ако обещаете да не ми откраднете идеята, но и да ...
1.1K 4

Любовта чрез интернет

Имало едно време една красива,млада и умна тинейджърка,тя не била познавала още истинската любов,но не губила надежда,че и на нейната врата ще почука съдбата и ще и каже,че нейния кандидат скоро ще дойде.Минавали ден след ден,но младата дама ,която била дъщеря на краля,била все по-тъжна защото не се ...
1.9K 4

Като сме започнали, да я караме докрай (или още за здравната реформа) - фейлетон

Като сме започнали, да я караме докрай (или още за здравната реформа) - фейлетон
Видяла жабата, че подковават коня... Видяхме и ние, че някъде на запад се плаща за здравеопазване. И ето още един начин да облекчим държавния бюджет. Или какво там викаше кир Михалаки - пари, пари, пари ли беше? Но нещо ...
1.4K 1

Приключения с Трабант

Приключения с Трабант
-Та ти казвам, Пешо, не кола, а звяр! Ей тази на картонена кутия. Не вървяли. Как да не вървят? Оня ден на Сточна гара, на светофара, един спира пред мен с БеЕмВе-то. Не само спира, ами и назад тръгва. И аз, какво да правя, бия кучките. Иииии- скърцат, свирят, само дето леко го ...
1.5K 1

Разказ за една вещица (част 2pa)

Демони и Ангели
Беше минал точно един месец, от както се събрахме с Виолета. Може би най-щастливият месец в моят живот. Целувките, прегръдките, времето прекарано заедно бяха като магия. Когато се видяхме за първи път този ден, си разменихме подаръци. Аз получих едната половина на сребърно сърце, под ...
1.9K 3

Бащина любов

Нежно юлско утро. Той разхождаше малката си дъщеричка по алеите на парка. Тревата и китните цветя ухаеха на свежест! Малката подтичваше насам - натам, току откъсне някое цвете, помирише го и си го закичи на ухото. По дърветата птички припяваха нежни трели, а пчеличките жужаха, събирайки цветен праше ...
1.9K 1 4

Завръщане от търбуха (Змии и гущери - 2)

Посръбва си зелен чай, похапва сурови лангусти и парчета еленска лой, усмихва се безгрижно, поглажда балонестото си шкембенце, и доволно се оригва и подпръцква.
- Ехооо! – викам с цяло гърло, а гласът ми отеква като в затворено буре. – Стига си се тъпкал с тия мазнини! Да не свършиш като Торквато Та ...
1.7K 2

Грешка в системата

Сега е модерно да се създават нови системи, технологии, софтуери... и все неща
от този тип (не съм от най-компетентните в тези сфери, ще ме прощавате), кои за
улеснение, кои за просто бягане от реалността, но помагат по един или друг
начин, само че не е определено добър или лош... Всеки има право на ...
1.4K 1

Лудият

Белият мерцедес спря пред входа на казиното. От него слезе среден на ръст, слабоват мъж, с прошарена коса. Телефонът в ръката му звънна.
- Пази се! – чу той.
Секунди след това усети как куршумът се заби в гърдите му...
Когат ...
1.4K 8

И...продължението

Нали за кафето... някога обичах да мисля и да пиша за него.
С времето и с действията го намразих. Кафето... всъщност, пиех го, но само за да усетя силата на спокойствието.
До онази нощ... когато трябваше да си спомня за него, заради онзи същия одушевен спомен, който пък се превърна в настоящо... за ...
1.6K 2

01.Юни.2004

01.Юни.2004
Няма такова нещо, като “след депресията”... Това са само малки проблясъци в състоянието, но ти си в нея или по-скоро тя е в теб и то повече от всеки друг път.
Защото...
...тихо в недрата на твоята същност тя дреме...
...малка, но плътна е скрита и чака... ...
1.2K 7

На автостоп до Австрия - пътепис

Годината е 1990. Преломна година в българската история, начин на живот и начин на мислене.За Коледа предната 1989 г. брат ми замина с тридневна туристическа виза за Австрия и повече не се върна! Мина през емигрантски лагер, приятелката му също замина, настаниха ги на квартира в една селска къща заед ...
1.9K

Вечер на размисли

Тази вечер се прибирах отново по познатите улици, но те като че ли бяха
различни, навяваха спомени... Колко пъти минавахме с него от там? Не ги броях,
просто сякаш не обръщах внимание... заслепена от някакви там мисли за нещо
различно... Бяхме заедно, смеехме се, а сега бях сама, него вече го няма.. ...
1.3K 4

Сянката под стола ти

1.5K 4

Сън

Навсякъде имаше мъгла.Тежка и непрогледна.
-Къде съм? – мислех на глас.
Изведнъж мъглата започна да се вдига. Усетих че вървя. Старото ми училище започна да се показва от мъглата и спомените нахлуха в мен. То винаги миришеше на блажнa боя и стари цървули. Стaрaтa дървенa врата беше подменена от мета ...
1.7K 3

Разходка из спомени

Денят беше мрачен и светлосиви облаци скриваха топлото слънце. Валеше тихо дъждец и капките падаха мълчаливо в локвите, сякаш бяха сълзи на младо момиче. Беше края на пролетта и дърветата вече бяха придобили обичайните си за сезона багри от наситено зелено. Единствения звук, който се чуваше, беше сп ...
2.1K 6

измъчена мисъл

Аз съм просто човек. Е не точно обикновен, необикновен съм. Изпълнен със страст
любов смях, омраза ,ревност, завист. Смъртен съм, с проблеми сложни и също
толкова прости: наркотици, побоища, пиене, фантазия, смях и любов. Да човек като
тебе съм. От плът и кръв. Може би съм прекалено слаб, на външен ...
956 2

Такси

Уморен съм!
Вече не се и ядосвам когато пак ме попитат дали съм срещал прословутия галактически стопаджия.Не съм !Така или иначе стопаджиите са си или авантаджии ,или каторжници на които срока току-що е изтекал,и гледат по най бързия начин да се запилеят някъде по периферията където контрола е по сл ...
1.2K

Все още с ребро

Адам се събуди изнервен.
Цяла нощ се въртя в хамака, закачен между дървото на Кока Кола и това на Пепси Кола. Цяла нощ нямаше какво да сънува. Днес почваше едва втория ден от Съзиданието и тъй като нищо още не е било, нямаше как да предполага какво и ще бъде, нямаше нищо за сънуване - нито назад, ни ...
1.2K 1

Го-Шу

Треперех целия !
Току бях придърпал двата си гранични файла и вече усещах почукванията по логическата си решетка. Резонанса точно съответстваше на структурата, в която се бях окопал, след като се отскубнах на късмет от двете търсачки.
Въпреки това, те се суетяха отвън и нещо комуникираха с главният ...
1.2K

Два пъти уиски, коняк и три пъти бадеми

Пак самотна вечер. Прасетата квичат от глад. Кучето лае на двора. Телевизорът показва глупав филм. Радиото е в истерия, която не чувам. Чашата с ракия стои недопита и салатата чака някой да я вкуси. В галошите вмирисани чорапи застават "мирно". Фасулът отдавна е на въглен. Моторчето на пишещата маши ...
1.7K

Патриот

Посвещава се на управляващите в България, без значение от коя партия и чие правителство са!
-Тема -патриотична! Пиши! Пиши за някой патриот. За себе си пиши или за някой друг! Искам разказ, есе, или пък репортаж! Но днес! Чакам!
След този телефонен монолог какво да правя? Ултиматум е, нали?
И аз так ...
2K 4

Кошмар

Детето срещу него беше голям темерут. Не искаше да помръдне и сантиметър, за да потегли колата. Той беше изнервен. Натисна газта до дупка и започна да си играе със съединителя. Отпусне - натисне. Отпусне - натисне. Автомобилът потрепваше като ранен звяр. Детето го гледаше ехидно и не помръдваше. Хор ...
1.6K

СПОМЕНИ

Отново един обикновен ден.Отново училище,отново междучасия,отново пълните с неразбиране часове.И най-накрая-последният звънец. Прибирам се вкъщи и влизам в стаята си. Пускам любимия си албум,но сякаш не успявам да чуя и малка част от мелодията. И вместо да се насладя на музиката, която харесвам,аз у ...
1.4K 2

Фотографът

Случи се така,че това занимание стана мое призвание.Сигурно се чудите този пък какъв ли е?На какъв се прави?И аз се чудя постоянно и….нищо,до никъде не стигам.Всъщност казвам се Джак и съм фотограф,но не от онези досадни фотографчета за които си мислите веднага “досадник с апаратче и щрак щрак”да ам ...
1.2K

Ни риба, ни рак

Всеки, помни първата целувка или първата среща, но помните ли всъшност първият
път когато са разговаряли с вас, като с възрастен човек. Първият път, когато за
тях вече не сте били дете.Този мой първи разговор, като възрастен, се случи
поради една моя страхлива постъпка. Този разговор с мен проведе д ...
2.2K 3

улицата

Замислих се - не ми се стоеше в къщи. Тези 4 стени -как беше възможно да са едновременно големи като крепост и малки като клетка, мислех си. Не, определено не ми се стоеше в къщи. Може би ми трябваше малко време, може би разходка - да, разходката беше добра идея. Набързо облякох спортни дрехи и изля ...
1.4K 1

Часовете минаваха ...

Часовете минаваха все по-бавно. Не издържа! Хвърли химикалката и със замах и сила бутна всички листа на земята. Разкъсаният плик падна из купчината хартия. Тя се тръшна тежко на стола. Не можеше вече да търпи това силно главоболие... и това бездействие... Но мислите й се отклоняваха в друга посока. ...
1.1K 3

* * *

Прибрах се у дома. Не физически, а чисто духовно. Не бях прекрачвала прага от
много време. Уморената ми от блуждаене душа реши да се завърне. И аз самата не
знам защо... Може би, за да си почине или пък да се помъчи да намери отговори на
въпросите,които винаги си е задавала. Върна се... но пак ще си ...
1.2K

Да се запозная ли с хората

Красиви мисли.Крадливи мисли.Спомени и странни, неясни образи.Тук и сега.Аз и те.
Време е да се запозная с тези хора.Време е да се отбия някъде.
Оглозгани мисли и подсъзнателно дращене по вратата на чуждия, на непознатия.Какво искам!Денят сред чаши и миризма на хора.
Смях и крясъци. Тези хора гонят ...
1.1K 2

тя и той

Лежаха на поляната, в меката трева, която леко ги гъделичкаше по лицата, колкото да привлече вниманието им и сякаш им нашепваше тайните си за нежните капки на росата, и за галещите лъчи на слънцето. Говореха си безспир, както винаги когато бяха заедно. Казваха си всичко един на друг, споделяха радос ...
2.1K 5

Моето училище

„Моето училище!...” Беше вече утро, но слънцето не искаше да се покаже изпод все по-бързо притъмняващите си облачни завивки. Сенките им преминаваха по улиците на Долни Грабник – малко старопланинско селце, което сякаш забравено и от Бог, не познаваше веселието и потъваше в безвремие. То не наброяваш ...
4K 6

Разказ за една вещица (част 1ва)

Вече минаха 3 години от както заминах, но все още си спомням последната ми година, сякаш беше вчера! На 17 септември, първия учебен ден в гимназията, беше някакъв ад. Денят започна с болки в корема, от преяждане предишния ден, или просто люти нерви. Кой би предполагъл че аз, германофилът, ще вляза в ...
2.3K 4

Омраза в кутия

“Омраза” в кутия
-На допир:
Усетих леден студ и сякаш пръстът ми се вледени. Чувството беше смразяващо.
-На мирис:
Думата миришеше на прогнила плът. Миризмата бе ужасяваща и отвратителна за сетивата ми. ...
1.7K 2

Касичката

Когато бях на шест години имах касичка - охлюв. В нея имаше само петдесет стотинки, защото повече не се задържаха. Въпреки, че едното рогче на охлюва беше счупено, аз много я обичах. Всеки ден щом се събудех, отивах при нея и гледах дали парите не са се увеличили. От това беше недоволен бате.
1.4K 9

Къщата на врабчетата

- Здравей, Сияна.
Тя отново се намираше в Къщата на врабчетата, а познатият глас, който долиташе от неизвестна посока, не можеше да заглуши зверския трясък.
-Мразя това място! - провикна се с пълно гърло. - Защо непрекъснато ...
1.5K 1

Трима

Трима
Трима. И тримата стояхме един до друг, заобиколени от сякаш несъществуващите в този миг хора. Единият й беше първият - смешен и грозноват, предизвикващ съжаление и присмех. Другият бе някогашната й любов, но абсолютно ...
1.4K 1

ИСКАМ ВСИЧКО

Искам да съм с теб, когато остарея. Само тогава ще можем да сме заедно, тогава никой няма да има нужда от нас освен ние. За съжаление не те срещнах по-рано. Просто избързах... помислих си, че съм Те намерила и... но не беше Ти. Ще те чакам и ти ме чакай, там... като Там, нали знаеш? А дотогава? - въ ...
2.3K 8