Проза
41.9K резултата
Разговор
-Обичам те!
-Не, не ти вярвам! Порастни! Мисли много преди да говориш – това е единственият ми съвет!
-Обичам те!
-Нараняваш ме така! Ти не можеш нищо да ми дадеш. Не си способен да се интересуваш от другите хора, мислиш само за себе си.
-Обичам те! ...
-Не, не ти вярвам! Порастни! Мисли много преди да говориш – това е единственият ми съвет!
-Обичам те!
-Нараняваш ме така! Ти не можеш нищо да ми дадеш. Не си способен да се интересуваш от другите хора, мислиш само за себе си.
-Обичам те! ...
1.9K
3
Споменът На Болката
Мрака и тъмнината се спуснаха за броени секунди над малкото
притихнало градче.
Черните облаци надвиснали над тъмните улички,
се готвеха да излеяд своята мъка и злоба.
Днес нощта беше по-тъмна от всякога,Луната се бе скрила, ...
притихнало градче.
Черните облаци надвиснали над тъмните улички,
се готвеха да излеяд своята мъка и злоба.
Днес нощта беше по-тъмна от всякога,Луната се бе скрила, ...
2.4K
7
Споменът За Болката
Мрака и тъмнината се спуснаха за броени секунди над малкото
притихнало градче.
Черните облаци надвиснали над тъмните улички,
се готвеха да излеяд своята мъка и злоба.
Днес нощта беше по-тъмна от всякога,Луната се бе скрила, ...
притихнало градче.
Черните облаци надвиснали над тъмните улички,
се готвеха да излеяд своята мъка и злоба.
Днес нощта беше по-тъмна от всякога,Луната се бе скрила, ...
3.2K
3
Лятна вечер
Мъжът седеше в кухнята и вечеряше. Хранеше се лакомо, поглъщаше храната с неголеми залъци хляб. Изглеждаше отегчен, дори не забелязваше, какво яде. Монотонният живот, който живееше, го правеше безразличен към всичко заобикалящо го. Сутрин ставаше, закусваше и отиваше на работа. Работеше в строителна ...
2.2K
7
Танц
"Едно, две, три и се завърти!" Това дочух, разхождайки се натъжена и унила по една тъмна уличка, близо до синьото необятно море. Заслушах се и спрях. Не се чуваше нищо друго освен силно тропане и пляскане в равномерен такт, ако спомените ми не ме лъжеха това бе 7/8. Преди доста години се занимавах с ...
1.6K
4
Русокосата принцеса
Сега ще ви разкажа историята на едно момиченце, което за неусетно време се превърна в жена. Знаете ли, най-мътният спомен за нея е, когато още бе сплетена на две дълги руси плитки и играеше с други момичета и момчета в квартала. Всички бяха еднакви - деца. Имаше обаче едно момче, което се открояваше ...
1.3K
1
Критика
Да те чукат и да си ходиш... губиш. Накрая може и себе си да загубиш - ако има к'во де.
Искаш любов, нежност, вярност, отдаденост. Мечтаеш си да сте си единствени и достатъчни един за друг. Виждаш бъдещето си прекалено светло и щастливо. Не се замисляш за отговорностите, които ти предстоят, за жертв ...
Искаш любов, нежност, вярност, отдаденост. Мечтаеш си да сте си единствени и достатъчни един за друг. Виждаш бъдещето си прекалено светло и щастливо. Не се замисляш за отговорностите, които ти предстоят, за жертв ...
1.5K
1
За него
...и аз си стоях самичка в стаята, и си мислех за моето момче, което не ме
обича. Седях си на бюрото и си препрочитах писмата от него, ухаещи на парфюмът
му. И сълзите ми се стичаха по зачервеното ми лице... те не можеха да издържат
на напрежението... и... си мислех... какво ли правиш сега... с коя ...
обича. Седях си на бюрото и си препрочитах писмата от него, ухаещи на парфюмът
му. И сълзите ми се стичаха по зачервеното ми лице... те не можеха да издържат
на напрежението... и... си мислех... какво ли правиш сега... с коя ...
1.4K
2
Исканият край!
Прибрах се!И отново е бъркотия и хаос.Обиди отсам, враждебни фрази оттам!Правя се,че нищо не забелязвам. И там ми е грешката!Сега и аз съм в кюпа! Обиди,намеци...нараняват,но директните истини и подлости дълбаят!Всичите тези неща правят всяко по своему драскотини в душата,но постепенно разрастват ог ...
1.6K
1
Мрачният лес
03.07.2006
Seule...Toujours seule...
Горската тъмнина прегърна бащински мрачния му силует. Мирисът на борови иглички и на влажна дървесина сякаш го привикваше да открие скрита в гората тайна. Той влачеше босите си крака и те ставаха все по-кални и по-кални. Вода се стичаше по цялото му тяло. Дългите ...
Seule...Toujours seule...
Горската тъмнина прегърна бащински мрачния му силует. Мирисът на борови иглички и на влажна дървесина сякаш го привикваше да открие скрита в гората тайна. Той влачеше босите си крака и те ставаха все по-кални и по-кални. Вода се стичаше по цялото му тяло. Дългите ...
1.5K
1
Старостта
Когато излязох за пореден път този ден, отново видях странния старец на пейката. Попитах се защо все седи там и ме гледа някак втренчено и тъжно. Реших, че имам още малко време, седнах до него и го поздравих. Той ми отговори някак отвеяно. Едва сега забелязах колко стар бе той всъщност. Дълбоки браз ...
1K
Забравена самота
Сънувах. Беше хубав сън, но се събудих. Отново бях сама. Всяка сутрин си задавам един въпрос: Докога?
Навсякъде виждам хора без лица, които бързат или не. Птиците пеят, но аз не ги чувам. Слънцето грее, а аз не го виждам.
Някога обичах птиците! Обичах и слънцето! Обичах пчеличките, тревичките и дори ...
Навсякъде виждам хора без лица, които бързат или не. Птиците пеят, но аз не ги чувам. Слънцето грее, а аз не го виждам.
Някога обичах птиците! Обичах и слънцето! Обичах пчеличките, тревичките и дори ...
1.3K
2
Малка частица от света на мълчанието
Беше хубав летен ден. Беше нейният рожден ден – двайсти поред. Празник? Не, не и за нея. Тя нямаше за какво да празнува. За това, че се беше родила? Никаква радост не й донесе това – нито преди, нито сега. Нямаше и с кого да го сподели - тя отдавна беше сама на този свят. Приятели? Бедността я бе ли ...
2K
3
Дали наистина всичко беше сън...
Стоях в стаята си, отново в хаоса, който оставих предната вечер, гледах стената... Опитвах се да различа фигурите, оставени от мазилката - дървета, птици, цветя... Гледах, но не виждах нищо - просто бяло! В един миг, докато си мислех изведнъж сякаш пропаднах, падах и всичко се променяше -леглото се ...
2.2K
4
Никога вече Мария!
За първи път я видях в един прекрасен ден от късната пролет на 1997 година. Тя беше деветнайсет годишна, току-що завършила гимназия, а аз на двайсет и две, втори курс студент по история. Коя година, кой, къде - неща като тези знаех доста; хубаво е да се знаят. Но виждам, че се отклонявам. Та тя беше ...
2.3K
3
Летен дъжд
Ранният следобед в града е напрегнато тих. Вървя по улицата сякаш на никъде, но всъщност се прибирам вкъщи. Започва леко да вали и веднага се сещам за чадъра в раницата и си мисля колко предвидливо го взех сутринта. Все още не мисля да го отварям. Нека няколко капки дъжд да се посипят върху мен – ля ...
1.6K
2
Вълшебната гора
Беше студена зимна вечер. Вятърът свиреше по покривите на къщите и играеше с падащия сняг, разпилявайки го в различни посоки. Валяло беше цяла седмица и по первазите на прозорците имаше няколко пръста дебел сняг, а стъклата бяха покрити със скреж. Хората тъкмо привършваха с вечерята си и беше време ...
2.1K
2
Да обичаш е грях(Toujours à toi)
Toujours à toi...
В нощта съм сама.Винаги е така. Искам го. Изгарям по него…
Но той няма да дойде. Сигурна съм в това. Защото не съм единствената… не съм и няма да бъда…
Но ето, че вратата на стаята ми плавно се отваря. Той ...
В нощта съм сама.Винаги е така. Искам го. Изгарям по него…
Но той няма да дойде. Сигурна съм в това. Защото не съм единствената… не съм и няма да бъда…
Но ето, че вратата на стаята ми плавно се отваря. Той ...
1.5K
Картини от вековете
КАРТИНИ ОТ ВЕКОВЕТЕ
Нощта бавно спускаше завесата си над уморения град. Заведенията постепенно изпращаха хората, излезли за обичайната чаша следработно кафе и посрещаха онези, които излизаха за развлечения и запознанства. И Никола трябваше да е навън, където бяха неговите приятели и връстници по тов ...
Нощта бавно спускаше завесата си над уморения град. Заведенията постепенно изпращаха хората, излезли за обичайната чаша следработно кафе и посрещаха онези, които излизаха за развлечения и запознанства. И Никола трябваше да е навън, където бяха неговите приятели и връстници по тов ...
1.9K
5
Ще ми липсваш
Ще ми липсваш... Ще ми липсваш така както, сигурна съм, залеза липсва на зората.
Ще ми липсваш толкова много... Не мога да го опиша с прости думи. До последно не
осъзнавах, че дори минутка без теб е като цяла вечност. Не искам да плача, искам
да буда силна, ала не мога... Нещо в мен напира, силзите ...
Ще ми липсваш толкова много... Не мога да го опиша с прости думи. До последно не
осъзнавах, че дори минутка без теб е като цяла вечност. Не искам да плача, искам
да буда силна, ала не мога... Нещо в мен напира, силзите ...
6.9K
4
Кати
К А Т И
- Добре сега, какво искаш да кажеш?
- Това, което казах – че не мога повече така! Аз имам достойнство и не искам повече да бъда мъчена. Не мога, не искам, край!
- Обещавам да се променя! Още след като затворя телефона, ставам нов човек. Всъщност още сега - сега вече говориш с нов човек! - ве ...
- Добре сега, какво искаш да кажеш?
- Това, което казах – че не мога повече така! Аз имам достойнство и не искам повече да бъда мъчена. Не мога, не искам, край!
- Обещавам да се променя! Още след като затворя телефона, ставам нов човек. Всъщност още сега - сега вече говориш с нов човек! - ве ...
2.5K
8
Изгубен в съня
Слънчевите лъчи започнаха бавно да се промъкват в далечината на гората, прогонвайки тъмносините воали на ноща. Златните дълги ръце на слънцето погалваха заспалите дървета и упорито проникваха през клоните им, за да огреят всяко място от Долината на водопадите, чак до тучните склонове на планината, о ...
1.5K
4
Пеперуден дъжд
Пеперуден дъжд
….
а след пеперудата –
зависи от мерната единица... ...
….
а след пеперудата –
зависи от мерната единица... ...
1.6K
3
Някога
Тъмната уличка водеше към дома му, а той бе също толкова неприветлив, колкото и пътя, водещ към него. Там никога не се случваха хубави неща. Може би преди, когато баща му все още бе жив, а майка му не беше болна. Тогава цялото семейство и роднините се събираха и празнуваха заедно. Но слънцето залезе ...
1.1K
2
Ад
Как да започна? Родих се... Отраснах... Бях там?
Или, може би... Видях. Запомних. И все още го виждам?...
Красивите дни на омагьосващата ледена зима. 1813 година.
Хората се бяха събрали на площада в центъра на малкото германско
градче, ликувайки и подсвирквайки около петима едри мъже, ...
Или, може би... Видях. Запомних. И все още го виждам?...
Красивите дни на омагьосващата ледена зима. 1813 година.
Хората се бяха събрали на площада в центъра на малкото германско
градче, ликувайки и подсвирквайки около петима едри мъже, ...
1.6K
7
