Проза и разкази от съвременни български писатели
42.2K резултата
Май всичко имаш, само не мечта
Май имаш всичко, само не мечта
Разказ
К. беше един от ония безработни самотници, които изкарваха парите си като пишеха есета или разкази за нискотиражния вестник на малкото си градче в най-нечетените страници. Напоследък и сам не си вярваше, че някога ще стане велик писател, но не се и замисляше мно ...
Разказ
К. беше един от ония безработни самотници, които изкарваха парите си като пишеха есета или разкази за нискотиражния вестник на малкото си градче в най-нечетените страници. Напоследък и сам не си вярваше, че някога ще стане велик писател, но не се и замисляше мно ...
1.7K
13
Нашите котки
Много хора си взимат котки, защото им носят късмет. Ако това е вярно ние ще имаме много голям късмет. Защото в нашата къща са цели три котки. Първата и най-голяма е Мишо. Малко е нахален, но пък е много умен. Още от малък се научи какво се прави вътре и какво навън. Освен това не е капризен и се хра ...
1.6K
5
отне го
Смърта се отрази в очите ми. Това смъртта ли беше или сълзите, които напираха да излезнат.
Седях в колата и си мислех: "Защо хората умират, защо точно този човек си отиде?"
Когато го видях, беше просто заспал, а те бяха побързали да сложат свещичка в ръцете му. Лежеше със затворени очи в дървено лег ...
Седях в колата и си мислех: "Защо хората умират, защо точно този човек си отиде?"
Когато го видях, беше просто заспал, а те бяха побързали да сложат свещичка в ръцете му. Лежеше със затворени очи в дървено лег ...
1.8K
Животът не е само веселие...
Спиро живееше в скромна къщица в края на селото, но не можеше да се похвали със скромен и безгрешен живот. На никой не бе казвал, но веднъж не издържа и като оня цар изкопа дупка в дъбовата горичка и произнесе думите, които отдавна го мъчеха: "В главата ми говорят гласове, какво да направя, за да сп ...
1.2K
6
Ледено момиче
Виждам как я гледаш. Колко прехласнато, с благоговение. Не можеш да се отърсиш дори за миг от мислите за нея... а и да можеше, не би го направил. Взираш се в погледа й. Поглеждаш в душата й. Отваряш чекмеджето с надпис "Сърце" и там виждаш навсвякъде написано твоето име. Поглеждаш в най-малкото и за ...
2.1K
1
3
НЕДОВЪРШЕНА ПРИТЧА ЗА ЩАСТИЕТО
В клоните на една горичка живеела малка птичка. Подскачала безгрижно от клонче на клонче и се радвала на слънцето. Но случайно дочула, че в голямата гора имало и непознато щастие. Тайната му знаели само хората. Част от тях, когато пораснели, винаги носели със себе си вълшебни капки. В мига, когато г ...
1.8K
7
Пътеката
Той вървеше по пътека осеяна с мъгли. Тишината поглъщаше звука на стъпките му. Пътеката беше безкрайна осеяна тук таме със студено-зелени храсти. Оловно-сиви плочи затискаха небето над него. Той вървеше... Сърцето му биеше монотонно... не чустваше умора а само желание да върви и да се отдалечи от по ...
973
Бастонада
..болката преминаваше като електричество през всяка клетка на тялото.Умът отказваше да асимилира такова голямо количество болка на куп...в очите пробляснаха милион светкавици и след това се потопиха в червена мъгла.Внезапно конвулсиите прерастнаха в гърч..
Майчината милувка толкова нежна и красива.П ...
Майчината милувка толкова нежна и красива.П ...
1.1K
ЗА ТЕБЕ, СИНЕ...
За тебе, сине...
(разказ)
– Свърши се!
– Кое се свърши бе, Страхиле? – запита учудено баба Злата.
– Пу, че сии... Войната ма, Злато, войната свърши! ...
(разказ)
– Свърши се!
– Кое се свърши бе, Страхиле? – запита учудено баба Злата.
– Пу, че сии... Войната ма, Злато, войната свърши! ...
2.5K
20
Закъсняла болка
Навън бе есен. Дъждовни капки се спускаха тихо в нощта. Едно момиче пишеше за свойта песен, наранено от измамите на любовта. В очите мъничка сълза блестеше, а сърчицето крехко потънало бе във тъга. И вятърът все тъй безмилостно свистеше, на фона на жестоката тъма. Момче бе взело детското сърце, огра ...
1.1K
2
Млякото кипи...
-Тате, тате, купи ми бус...
-Какво да ти купя, тате? - камион ми бе понятно да иска, ама автобус...
-Купиш бус...- настоява малчуганът ми.
-Добре!
-Хайде ходим, мазин... ...
-Какво да ти купя, тате? - камион ми бе понятно да иска, ама автобус...
-Купиш бус...- настоява малчуганът ми.
-Добре!
-Хайде ходим, мазин... ...
1.2K
1
Кръв
Кръв
Студеният януарски вятър я пронизваше като нож. Вървяха двамата - тя и баща й. Говореха с кратки и безлични изречения; тя се опиташе да го успокои, че всичко ще е наред. Не вярваше. Не успяваше. Той вървеше бавно, задъхано, по лицето му болната руменина от студа му придаваше още по-уплашен вид. ...
Студеният януарски вятър я пронизваше като нож. Вървяха двамата - тя и баща й. Говореха с кратки и безлични изречения; тя се опиташе да го успокои, че всичко ще е наред. Не вярваше. Не успяваше. Той вървеше бавно, задъхано, по лицето му болната руменина от студа му придаваше още по-уплашен вид. ...
1.8K
8
Taxi Driver
Погледът ми се спусна надолу по отсрещната сграда. Низините не се виждаха от мъглата и тесния поток аеромобили. Погледнах нагоре - никой не може да различи дали е ден или нощ. Мегаполът излъчва толкова много топлина, светлина и енергия, че естествените лъчи на слънцето почти никога на достигат гражд ...
1.5K
1
За Баба...
Понесена в синьото утро, погледнах през прозореца. Бях стъпила на най-прекрасния бяло-син облак и пътувах през морето от слънчеви лъчи и въздух, който за пръв път от много време вдишвах свободно. Можех да отида навсякъде. Но дали исках? Миналото ми предизвикваше болка и тъга по изгубените дни. Насто ...
1.3K
4
Силата на Огпарда
„Силата на Огпарда“
Пролог
- Не можем да намалим данъците, Ормай Гобеос! - казах уморено аз - Златото е много, но се набавя бавно – някой трябва да плаща на копачите все пак. Нито Вожашлен, нито Гобеос пожелаха да се примирят с тази работа без необходимото възнаграждение – високо възнаграждение!
Орм ...
Пролог
- Не можем да намалим данъците, Ормай Гобеос! - казах уморено аз - Златото е много, но се набавя бавно – някой трябва да плаща на копачите все пак. Нито Вожашлен, нито Гобеос пожелаха да се примирят с тази работа без необходимото възнаграждение – високо възнаграждение!
Орм ...
1.2K
2
Нещастната щастливка
Нещастната щастливка
Остават няколко крачки до вратата. Прекрачих и ето - вече съм на своя територия в банята. Сядам на тоалетната чиния и тихо
падат сълзите, една след друга... Едвам се сдържах досега, но ето, че тук сам-сама мога да се утешавам и никой не може да ме
види, никой не може да узнае за ...
Остават няколко крачки до вратата. Прекрачих и ето - вече съм на своя територия в банята. Сядам на тоалетната чиния и тихо
падат сълзите, една след друга... Едвам се сдържах досега, но ето, че тук сам-сама мога да се утешавам и никой не може да ме
види, никой не може да узнае за ...
1.5K
4
The Beast’s Misery of the Black Magic
“... The nights are so unkind
Time is so unkind
And life is so cruel with out you here beside me...
Life is dream...
Death is only to the beginning...” ...
Time is so unkind
And life is so cruel with out you here beside me...
Life is dream...
Death is only to the beginning...” ...
1.2K
1
Завинаги до теб
Как започна всичко? Как направи така, че да изгубя себе си? Колко време ти трябваше да срутиш света ми, колко време ти отне, за да ме погубиш? Кажи ми, лесно ли се нараняват хората, които те обичат? Нима е толкова лесно? Аз те обичах. Аз мислех за теб всяка секунда, копнеех за очите ти дори, когато ...
2.4K
1
6
Between Myself and my Reflection
You’re curious about your reflection in the Devil’s mirror…. But your soul becomes so numb. Yourself frozen of evil’s mirror … immobilized by your fear.
Видя ли твоя свят в огледалото, което ти подарих?
Видя ли как лети над морето чайка без криле?
Видя ли как пее славей без вълшебен глас?
Видя ли ка ...
Видя ли твоя свят в огледалото, което ти подарих?
Видя ли как лети над морето чайка без криле?
Видя ли как пее славей без вълшебен глас?
Видя ли ка ...
956
Или убива, или умира
През живота ни често минават хора, които оставят някакви особени положителни спомени след себе си… изпълвайки ни с вдъхновение, с уважение, с някакъв вид чувство за вина, че не сме като тях. Тези хора обикновено правят неща, които ни стъписват, смущават, било то и дразнят… но вътрешно им се радваме ...
1.4K
1
Заобичахме се
Да заобичаме с Едисон /писмо/
Мила Паркър Боулс, откак се запознах със теб, /и пак беше 19.10./, може да се каже живота ми се преобърна на около 30 градуса, плавно, ей така хооооп... и то без водката. И пак се срещаме преди деня на Будителите, а ти - на мястото, където трябваше да си. До днес вече т ...
Мила Паркър Боулс, откак се запознах със теб, /и пак беше 19.10./, може да се каже живота ми се преобърна на около 30 градуса, плавно, ей така хооооп... и то без водката. И пак се срещаме преди деня на Будителите, а ти - на мястото, където трябваше да си. До днес вече т ...
1.2K
1
Зелените ябълки нямат никакво значение
Беше мокър септември. Треперещ, но верен. Моята надежда остана сама на балкона да чака отчаяно мъгливия звук на твоите стъпки и придружаващата ги черна, топла, ясдосана сянка с аромат на парфюм. Аз продължих напред. Жадната ми за живот ръка завъртя часовниковата стрелка, която разплакано синеоко мом ...
1.4K
3
Пухита в страната на Бонго Бонго
Пухита в страната на Бонго Бонго
Пухита всъщност била най-обикновено момиче от най- обикновено семейство, в което се случвали обикновените за семействата неща. Имала и най- обикновено име- да речем Мария.
Те се срещнали се с ...
Пухита всъщност била най-обикновено момиче от най- обикновено семейство, в което се случвали обикновените за семействата неща. Имала и най- обикновено име- да речем Мария.
Те се срещнали се с ...
2.1K
5
Усмивчица от...
Усмивчица от...
...Злото или Доброто?
I’m the Angel of the Devil. Dance with me! Into madness...
Through night and day…
Through the haunted love… ...
...Злото или Доброто?
I’m the Angel of the Devil. Dance with me! Into madness...
Through night and day…
Through the haunted love… ...
1.4K
3
През мен се отива в печалния град
Per me si va nella citta dolente
През мен се отива в печалния град, изграден с високи стъклено-прозрачни стени, затворени като кула и с много остър връх. Това стъкло символизира твоите лъжи, измами и зло. Навсякъде има лед, символизиращ студената в сърцата, горят огньове, символизиращи стихията в ду ...
През мен се отива в печалния град, изграден с високи стъклено-прозрачни стени, затворени като кула и с много остър връх. Това стъкло символизира твоите лъжи, измами и зло. Навсякъде има лед, символизиращ студената в сърцата, горят огньове, символизиращи стихията в ду ...
1.9K
Night wishes
Hощни желания
Докато сънувах вярвай по облачета – бели и пухкави. Всичко беше много красиво и светло. Ухаеше на кокос – моя любим аромат. Той ме омагьосваше и аз се отпуснах на едно облаче. Леко притворих очи и облачето ме свали на земята. Остави ме да легна на зелената тревичка, по която все още им ...
Докато сънувах вярвай по облачета – бели и пухкави. Всичко беше много красиво и светло. Ухаеше на кокос – моя любим аромат. Той ме омагьосваше и аз се отпуснах на едно облаче. Леко притворих очи и облачето ме свали на земята. Остави ме да легна на зелената тревичка, по която все още им ...
1K
раздяла
Обичам те - промълви той тихо, докато тя, обърнала гръб, с бързи крачки вървеше към вратата. Тъкмо кагато я отваряше, той затвори очи, така силно ги стисна, всякъш като човек, търпящ някоя, силна, натрапчива болка и пак продължи, все така тихо: "обичам те", "Обичам те", "Обичам те". Вратата се затво ...
2.1K
5
СМИСЪЛЪТ НА СЪНЯ
В кафенето е топло. Кафето е ароматно и силно: дори млякото не може да омекоти достатъчно остротата на вкуса му. Отпивам на малки глътки и пуша първата цигара за деня. Поглеждам към жена ми и тя ми се усмихва. После премествам фокуса зад нея, през кристално чистата витрина навън. Неделна празна улиц ...
1.6K
1
Залез
- Не съм гладен, не искам да вечерям с тях. Ти отиди! - каза той и се отправи към брега.
Момичето с безразлично изражение продължи към пищно украсения ресторант, от който се чуваха звуци на глупав шум, гръмки смехове и скучна музика.
Мъжът остана сам, обърнал гръб на кипящия, но за негово съжаление, ...
Момичето с безразлично изражение продължи към пищно украсения ресторант, от който се чуваха звуци на глупав шум, гръмки смехове и скучна музика.
Мъжът остана сам, обърнал гръб на кипящия, но за негово съжаление, ...
1.3K
4
Кръвта на Дракона
моля да ме извините, че не е цилия разказ,но ще пускам по пет-шест глави. Етого разказа
Кръвта на Дракона
Глава първа – Срещата.
Нощта се спускаше над Драконовия град . Нищо живо не се виждаше по улиците. Лекият вятър поклащаше клоните на дърветата и тревичките. Тук таме прелиташе по някоя птица. Лу ...
Кръвта на Дракона
Глава първа – Срещата.
Нощта се спускаше над Драконовия град . Нищо живо не се виждаше по улиците. Лекият вятър поклащаше клоните на дърветата и тревичките. Тук таме прелиташе по някоя птица. Лу ...
1.5K
Поход към Танит
Годината беше 149 пр. Хр. Рим отдавна бе завладял Апенините, Гърция и Македония. Не случайно всички му се кланяха. Този град решаваше съдбата на света и градеше историята му.
В Сената Мрак Порций Катон тъкмо свършваше своята реч:
- И все пак – почна за пореден път той, – мисля, че Картаген трябва да ...
В Сената Мрак Порций Катон тъкмо свършваше своята реч:
- И все пак – почна за пореден път той, – мисля, че Картаген трябва да ...
1.7K
1
Карнавал
Карнавал
Някога хората обичаха да мислят. Вплитаха се дълбоко в мисловни рефлексии, отразяваха света, такъв, какъвто го виждаха. Някога хората бяха хора. Но да мислиш не е изгодно, да мислиш е опасно. Това е като беззвучна, невидима, безплътна бомба, която тиктака, секунда след секунда, година след ...
Някога хората обичаха да мислят. Вплитаха се дълбоко в мисловни рефлексии, отразяваха света, такъв, какъвто го виждаха. Някога хората бяха хора. Но да мислиш не е изгодно, да мислиш е опасно. Това е като беззвучна, невидима, безплътна бомба, която тиктака, секунда след секунда, година след ...
1.4K
1
