Разкази

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
15K резултата

Иисуса

Иисуса
Посветено
Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги кафяви плитки и изумрудено зелени очи. "Новата ви съученичка Иисуса" – така ни я представи класната. Първоначално името ѝ ми заприлича на някаква пародия, нещо като Видка, или Желязка, но все ме влечеше ...
Plevel (Силвия Илиева)
Plevel
Проза » Разкази
2.4K 19 68

Доброта I

Доброта
Потрепери, когато пое топлата чаша от ръцете на момчето. Да си бездомен се оказа трудна работа, а Иван натрупа едногодишен опит. В топлите месеци по-често му пускаха по някой и друг долар в окъсаната шапка, но зимата всички бързаха да се приберат по домовете си. Никой не виждаше свитата на т ...
Алена_Звезда (Галена Колева)
Алена_Звезда
Проза » Разкази, Еротична
1.4K 1 1

2 юли

Беше на възрастта на баща ѝ и тя постоянно повтаряше, че не може да изпита физическо влечение към него. Сложил тъмните си очила, той й напомняше на Адриано Челентано - един от любимите ѝ певци, с неговата знаменита песен "Confessa". Тази мисъл бе проникнала като змия в подсъзнанието ѝ и пося там тай ...
vega666 (Младен Мисана)
vega666
Проза » Разкази
1.4K 5 12

Клоунът, който намери себе си в куфар

Барабанчикът в сърцето му заудря съживително. Ушите му свистяха и издаваха звука на чайник. Главата го цепеше. Лежеше безпомощен на тревата. От падането тялото му бе натъртено. За секунди беше мъртъв. Полуотворените му очи видяха скъсания колан, люлеещ се в купола на цирка.Тогава въздухът нахлу в гл ...
Plevel (Силвия Илиева)
Plevel
Проза » Разкази
746 5 10

Искам да стана по-добър

Глава 1 - Аз преследвам само сънища, не хора
Нощта изглеждаше красива.Този мрак, но обикновените хора няма да го разберат. Аз съм Давина и пияна вървя по улицата. Трябваше ми свеж въздух.
- Хей, как си малката. - казаха някакви идиоти пред мен
Само това ми липсваше.
Ъхг ...
tessayoung (Иванина йовчева)
tessayoung
Проза » Разкази
741

Фалшив

Миналата сряда, докато пиехме кафе след работа, видях на ръката ѝ пръстен с диамант. Тя обича да носи пръстени, а този определено беше красив. Зачудих се колко ли струва. Нямах съмнения кой ѝ го е подарил. Онзи женкар от катедрата по астрономия, дето непрекъснато я баламосва с разни глупости и даже, ...
Ambrouse (Стефан)
Ambrouse
Проза » Разкази
2.8K 2 7

Омъжи се за мен

Той бързаше към дома си. Набираше номера ѝ, но телефонът беше изключен. Сякаш нарочно таксиметровият шофьор избираше да минава през булевардите със задръствания. Дали щеше да си тръгне.. дали това не бяха просто празни приказки, надали е толкова смела. Минути по-късно хвърли банкнота и хукна към сгр ...
RumyanaMomchilova (Rumyana Momchilova)
RumyanaMomchilova
Проза » Разкази, Повести и романи
1.5K 3 1

Банановата кора

Иван крачеше забързано към станцията на метрото. Имаше среща на перона с едно много симпатично момиче на име Рени, с което се бе запознал преди два дена на купон. Двамата се бяха харесали от пръв поглед. Бяха разговаряли часове наред, гледайки се влюбено в очите, а накрая си бяха разменили телефонит ...
Heel (Хийл)
Heel
Проза » Разкази
617 1

Документ с невярно съдържание

Съдийката беше в чудесно настроение. Беше жена на около шейсет, с накъдрена коса и грозновато, отпуснато лице. Влезе в залата, присъстващите станаха, тя зае мястото си, кимна на секретаря и на прокурорката и се загледа в обвиняемия.
Той гледаше хаотично и примигваше, седнал на верев на дървената пей ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
900 2 5

Минали животи

– Тате – с тънко гласче започна Джоди по средата на вечерята– какво се случва когато умре някой?
Баща ѝ спря ръката си на средата на пътя от чинията до устата и я погледна над очилата си. След това свали вилицата и я постави тихо върху чинията и хвърли бегъл поглед върху майка ѝ, която продължаваше ...
JaneEm (Джей Ем)
JaneEm
Проза » Разкази
1.2K

Неизживяна среща

Лекият топъл полъх на пролетният вятър събаряше цветовете от малките вишневи дръвчета, с които беше осеяна алеята и от двете ѝ страни. Пролетта си оставаше любимият ми сезон с всичките красоти, които поднасяше. Наистина бях пленен от всяка нейна страна – слънчевите топли дни, „прераждането“ на земят ...
Eddie92 (Георги Георгиев)
Eddie92
Проза » Разкази, Други
913 3 9

Наблюдател

Полунощ отдавна минаваш. Нощта беше топла и безлунна. Плочките - мокри от летният дъжд спрял преди минути. Пешеходната зона на центъра бе пълна с пъплещи надолу и нагоре хора, влизащи и излизащи от заведенията, наредени едно до друго. Отвореше ли се някоя врата, мигом кълбо от смесени звуци се излив ...
JaneEm (Джей Ем)
JaneEm
Проза » Разкази
1.2K 2

Диамант

Тя препече филийките, останали от вчера, и извади от хладилника малко парче сирене и два домата. Не беше много, но вечерята, така или иначе, не я интересуваше особено. Цял ден сред монотонните звуци в задушната зала на текстилната фабрика беше очаквала часа, когато ще се прибере в малката си таванск ...
Freya_Frail (Силвия)
Freya_Frail
Проза » Разкази
2K 2 4

Майка

Генка Богданова
Автобусът най-после спря на непознатата гара. Младата жена, която стоеше сама на последната седалка, изчака десетината пътници да слязат и чак тогава нерешително тръгна към изхода. Преди да слезе се огледа тревожно наоколо, като, че ли търсеше познато лице. Забързаните хора сновяха н ...
evgeniagenka (Генка Богданова)
evgeniagenka
Проза » Разкази
790 2 3

В кадър

Излизам. Не мога да слушам повече тия птици отвътре. И без това ме цепи главата. По-добре да отида на улицата и да видя какъв им е проблемът. Пролет е, но чак пък толкова врява не бива.
Вземам колелото. То е със спукани гуми, обаче върви. Стигам до зоомагазина. Там оставям колелото и срещу него полу ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази, Хумористична
888 4

Събеседница

Слънцето завърза своята мартеничка на разцъфналото дърво и затъркаля белите облаци като снежни топки по изсветлялото небе, за да отвори път на пролетта. Хората бавно изпълзяха от зимния сън на душите си и паркът изведнъж се напълни със смях.
Деца и кучета се гонеха весело по тревата, пчелите се крие ...
inakrein (Илияна Каракочева)
inakrein
Проза » Разкази
1.2K 1 6

Другото

Тогава ми беше интересен. Беше навсякъде – и сутрин, и на обед, и вечер. В делник и в празник. Сновеше. Не го виждах с приятели. Обитаваше едностаен апартамент на четвърти етаж. Наборлия, горе-долу. Когато събрахме пари да сменим входната врата на кооперацията, не знам защо избра мен, за да каже на ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
724 1 4

Жената в синьо

Жената в синьо отвори вратата. Косата и бе вчесана. Ужасно вчесана. Червена. Боядисана на малки снопчета. Приличаше на пънкарка. От древните. Коленете и бяха ожулени, малки и изпъкнали. Роклята, виолетова, падаше малко над тях. Бе само по чорапи. Два дълги, шарени чорапа.. Бутна комарника на врата и ...
Lebovski (Лебовски)
Lebovski
Проза » Разкази
2.6K 1 11

Диаманти и сълзи (Пета част)

Бяха стигнали до дома на библиотекарката. Бодигардът ѝ подаде няколко сгънати банкноти. После свали и куфара. Мара и Красьо Черния слязоха от колата.
- Беше ми приятно, че се запознахме, госпожице!
Мара Дженева не отвърна нищо, а изфуча яростно и тръшна входната врата.
- Каква жена, Смоуки! Жалко, ч ...
perperikon (Пер Перикон)
perperikon
Проза » Разкази
1.4K 1 4

Диаманти и сълзи (Четвърта част)

Историята не познава много случаи, в които фолкпевици са се влели в редовете на работническата класа. Затова и статистиката мълчи за метаморфозите, настъпващи у тях при толкова рязък обрат в професионалния им път. Макар и без да имат претенциите да са точни, поради нищожния брой наблюдавани обекти, ...
perperikon (Пер Перикон)
perperikon
Проза » Разкази
1.4K 1

Писмо

ПИСМО
Станах рано, още в тъмни зори, направих си кафе, написах поздравително писмо на внучката си и го изпратих по електронната поща. Цитирам по памет:
„Честит рожден ден, Звездичке!
Днес празнуваш своята обиколка около слънцето. Една приключи, започваш следваща. Интересно — уж същият път, около същ ...
Мильо (Мильо Велчев)
Мильо
Проза » Разкази
620 2

Диаманти и сълзи (Трета част)

Гарабед Папазян наблюдаваше през стъклената врата на ателието си мъжа на отсрещния тротоар. Имаше навика да не гледа клиентите в работилницата си, но оттатък витрината минувачите все още не бяха клиенти. Мъжът на средна възраст отвън беше добре облечен. Повече от половин час стоеше там. Очевидно изп ...
perperikon (Пер Перикон)
perperikon
Проза » Разкази
1.4K 1 1

Камъчето на съдбата

Зазоряваше се. Слънцето се плъзгаше плавно над отсрещния хълм и закачливо докосваше прозорците на заспалото село. Земята постепенно се отърсваше от вчерашната буря, дори птичките подаваха плахо главички и изпробваха гласчетата си в нещо като песен. Изминалата нощ беше страшна. Вятърът превиваше до з ...
ИренаИванова.1 (Ирена)
ИренаИванова.1
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
2K 2 1

Те ме разкрачиха

Те ме разкрачиха. Разкрачиха ме изключително неприлично и това ме мъчи повече от всичко останало. Това сигурно е глупаво, защото начинът, по който се отнесоха към мен, със сигурност не е най-големият ми проблем в момента. Но човек понякога просто не може да се отърси от притесненията си, още повече ...
Heel (Хийл)
Heel
Проза » Разкази
1.2K 1

Несломима...

Тази сутрин Павел Джорджич, придружаван от няколко гулями, пое по познатия си път към Самоков. Беше го изминавал преди и с никополския първенец Тодор Балина, и с братя Соркочевичи. Рагузкият търговец бързаше към ковачницата на Ильо. Искаше лично да нагледа как върви изработването на оръжията - огнес ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Проза » Разкази
3K 9 27

Как бате стана депутат

КАК БАТЕ СТАНА ДЕПУТАТ
Всички знаете как бате стана депутат. Онова интервю пред националната телевизия го изстреля право във висините. Там където се реят орлите на световната, дори бих казал — на нашата родна, българска политика. Тези думи аз и преди ги бях чувал, но за избирателите това бе едно нов ...
Мильо (Мильо Велчев)
Мильо
Проза » Разкази, Хумористична
891 1 3

Диаманти и сълзи (Втора част)

Всяко село или градче с по-малко от пет хиляди жители си има по един собствен селски или градски идиот. В по-големите населени места техният брой е неизброим. Градец имаше точно четири хиляди, двеста и осемнадесет жители и не правеше изключение от правилото. Той си имаше своя Боби. Всъщност истинско ...
perperikon (Пер Перикон)
perperikon
Проза » Разкази
1.3K 1 3

Пожелание

ПОЖЕЛАНИЕ
- Комшу, добър ти ден! Как си, къде ходиш? Нямаше те няколко дни, та викам да намина, да нямаш нужда от помощ.
Той ли не знае, клюкарката му с клюкарка, той ли не знае, че ме отведе кварталния /така викаме на Панайот, селския полицай/ и два дни ме държаха в полицейското управление в града. ...
buchko (Димитър Петков)
buchko
Проза » Разкази
1.1K

Диаманти и сълзи (Първа част)

Гарабед Папазян умееше да си държи езика зад зъбите. Поради това малкият му бизнес процъфтяваше, а златарската му работилничка никога не оставаше без поръчки. Ако всички други ателиета в големия град бяха обирани, а повечето дори и по няколко пъти, неговото се ползваше с безупречна репутация сред кр ...
perperikon (Пер Перикон)
perperikon
Проза » Разкази
1.3K 2 1

Компот от черници

Младият програмист Иван се въртя цяла нощ в лелото. Той се бореше насън, пъшкаше, накрая се събуди с болки.
Навън през прозореца слънцето се усмихваше весело. Две птичета бяха кацнали на перваза на прозореца и неуморно огласяха въздуха с радостни песни. Въздухът миришеше на пролет, но в момента на И ...
Alina1 (Алина)
Alina1
Проза » Разкази
712

Момичето от мрачната стая

Часовникът отмерваше последните няколко минути до началото на партито за годишнината на шефа ми. Бях сигурен, че ще умра от скука там. Не беше по вкуса ми да гледам престорени усмивки, но бях принуден да отида... След няколко завоя вече бях пред къщата. Двуетажна прекрасна къща на фона, на която дру ...
Диди (Дочка Георгиева)
Диди
Проза » Разкази
1.7K 1

Белите лодки

20 декември 1943 год., София
- Майко, майко, пак минават онези коли с две колелета и нещо дълго на тях.
- О, пак ли! Къде ли ще ударят този път?
Жената свали легена с прането от мивката, сложи в една чанта предварително приготвения пакет с документи, шише с вода и малко хляб - все пак тръгваше с чет ...
Ida-L (Лидия)
Ida-L
Проза » Разкази
1.3K 1

На върха

На върха съм.
Под мен няма долини, няма пасища, треви и селца.
Няма сняг. И хора няма.
Има само вятър. Камънаци. Глас: провлачен, дълбок и зловещ. Иде отнякъде, прилича на вой. Стори ми се, че гласът е женски.
Видях я. Беше черна. И гласът ѝ беше черен. ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
558 3

Самотник

Трябва да откриеш човека, с когото ще ти се иска да се отегчаваш. След като не съществува вечна страст, нека потърсим поне приятна досада.
от "Любовта трае три години"
на Фредерик Бегбеде
Седеше сам на бара и допушваше поредната цигара. Обичаше това място. Едно от многото, които посещаваше за разноо ...
troia (Катя Иванова)
troia
Проза » Разкази
824 2 8

Лунна пътека

Поведението му беше скандално поради своята безучастност. Стоеше прав. Мълчеше. Не пушеше, но не защото беше забранено. Не говореше вероятно по същата причина. Просто стои прав, не пие, не общува, не мърда и не досажда. И беше придружен само от сянката си.
– Този е лунатик! – възкликна красивата дам ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
1.3K 4

Локви и небе

Ламарината изскимтя жалостиво, когато багерът захапа обшивката от предната стена на „Свирката“. Тенекиеното заведение вече бе почти разрушено, а отломките се трупаха отстрани като безформена барикада.
След продължителни битки Тенчо Кръчмарят най-сетне бе загубил окончателно войната с общината и гроз ...
krashkov (Тодор Кръшков)
krashkov
Проза » Разкази
648

ВАЖНО СЪОБЩЕНИЕ ОТ СВЕТИ ПЕТЪР

"Ако желаете някой ден да открехнете райските двери, моля повече никога, ама никога, НЕ публикувайте групови постове във Facebook за имени дни! Особенно на моя имен ден! Разярен съм! И ще Ви хлопна под носа вратата на всички мързеливи остроумничета, като Ви видя, ако това пак се повтори! Спомнете си ...
Kalisi (D.)
Kalisi
Проза » Разкази, Писма
1.4K 3 6

Глухарче

Глухарчето се смяташе за грозно.
Никога не се беше виждало в огледало, дори не беше чувало да го обиждат относно външния му вид. Но беше сигурно, че е грозно, защото иначе венчелистчетата нямаше да бягат от него. Дори когато усещаха съвсем лек ветрец, те се откъсваха и жадно поемаха някъде нагоре, к ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
1.4K 2 4