14 560 резултата
Веднъж кифла от знатен хлебен род, била споходена от муза и започнала да пише. Мацала, мацала с мармалад и течен шоколад по белия лист. Мацала желирани истории за ягодови, сладостни страсти, истории за розови пасти. Приятелките с наслада облизвали листовете и мечтаели, тайно от другите, да им се слу ...
497
1
2
Чудо за четири дни
В чест на Елин Пелин
Когато се разчу, че дядо Матейко възкръснал, в бившето село, вече квартал на разширилия се провинциален град, отначало никой на повярва. Но когато линейката се отби във фамилната къща, за да прибере внука му Матю, който не спря да вика, че дядо му, като му изп ...
В чест на Елин Пелин
Когато се разчу, че дядо Матейко възкръснал, в бившето село, вече квартал на разширилия се провинциален град, отначало никой на повярва. Но когато линейката се отби във фамилната къща, за да прибере внука му Матю, който не спря да вика, че дядо му, като му изп ...
1268
1
1
Новината обиколи селцето като гладна лисица кокошарник. Наелектризира страстите и събуди заспалите спомени. В селото рядко се случваха неща, за които си струва да се говори дълго, затова пък когато се случеха, дълго - дълго се говореше за тях.
Та една вечер, Пенчо Пощальона нахлу в кръчмата с новина ...
Та една вечер, Пенчо Пощальона нахлу в кръчмата с новина ...
2205
4
18
Бавно си хапваме гъши дроб с лейди Анабел и мис Каролайн, лениво протягайки се пред една от камините в Уиндзор и дискретно обсъждаме най-новото хоби на сър Бърнард - лов на гълъби. Лично аз смятам, че това е пошло забавление за селяндури, но мис Каролайн бърза да ме убеди, че днес аристокрацията е п ...
813
5
Тази зимна сутрин пристигнах по-рано на училище и започнах да се мотая по улиците. Беше прохладно и необичайно тихо. Слънцето още не беше напълно изгряло и всяко дърво приличаше на черна пукнатина в пейзажа. От време на време се разминавах с някоя кола или с някой забързан за работа човек, но като ц ...
1111
– Мими, Мими, ела тук! Бързо!
– Какво си се развикал, бе Геро? Чувам те!
– Гледай, гледай какво богатство открих! А? Какво ще кажеш? – Геро ù показа някаква найлонова торбичка.
– Кисело зеленце?! Браво на теб! – усмихна се с изпръхнали от студа устни Мими.
– Браво, я! Довечера ще си го нарежем, с ма ...
– Какво си се развикал, бе Геро? Чувам те!
– Гледай, гледай какво богатство открих! А? Какво ще кажеш? – Геро ù показа някаква найлонова торбичка.
– Кисело зеленце?! Браво на теб! – усмихна се с изпръхнали от студа устни Мими.
– Браво, я! Довечера ще си го нарежем, с ма ...
1079
8
- Шефкa, яла патка?
- Каква патка, Ли?
- Патка... Много вкусно. Богати ядат.
- Патица по пекински ли? Яла съм.
- Купи голяма патка, аз прави. ...
- Каква патка, Ли?
- Патка... Много вкусно. Богати ядат.
- Патица по пекински ли? Яла съм.
- Купи голяма патка, аз прави. ...
793
1
4
Касида и нейното раждане
Преди много, много години, когато хората живеели в мрак и не можели да говорят, на земята се родило чудато дърво. В началото то било мъничко и слабичко, но се различавало от другите дървета с яркозеления си цвят, а нощем на лунна светлина - сияело. Минали години, дървото изр ...
Преди много, много години, когато хората живеели в мрак и не можели да говорят, на земята се родило чудато дърво. В началото то било мъничко и слабичко, но се различавало от другите дървета с яркозеления си цвят, а нощем на лунна светлина - сияело. Минали години, дървото изр ...
898
2
Виждам ги и знам, че ги познавам. Те са моите братя.
Дантон е тъмен и висок, много космат, мъж с буен нрав и очи, които винаги гледат навън и винаги сякаш се взират в нещо, което е невидимо за теб. В него, знам, гори винаги един опасен огън, хвърля непредвидими искри и пали страшни пожари сред мирни ...
Дантон е тъмен и висок, много космат, мъж с буен нрав и очи, които винаги гледат навън и винаги сякаш се взират в нещо, което е невидимо за теб. В него, знам, гори винаги един опасен огън, хвърля непредвидими искри и пали страшни пожари сред мирни ...
646
3
На вратата на селския тотопункт се е появила бележка, обявяваща, че ударилият джакпота е пуснал фиша си тук. Тотаджийката се усмихва притеснено, гледайки как постепенно се насъбира тълпа. Хората горят от любопитство, което придава на очите им неестествен блясък. Някой техен съселянин е спечелил 6 ми ...
731
2
Беше един от многобройните му потни кошмари. Събуди се треперейки като лист. Две цунамита го бяха обградили и се движеха насрещно. Заплашваха да го смачкат като нищожна буболечка.
Господи, защо го преживя толкова реално. Изхлузи пижамата си и я захвърли ловко в пералнята. Но и това не внесе спокойст ...
Господи, защо го преживя толкова реално. Изхлузи пижамата си и я захвърли ловко в пералнята. Но и това не внесе спокойст ...
743
1
9
Всичко е неопределено. Това е моето заключение. По мои измервания, с тригонометрични уреди и пряко наблюдение, Австралия е поне три, ако не и четири пъти по-широка от Руската федерация, два пъти по-къса от екватора към южното полукълбо и дървета има само по крайбрежието. Вътрешността е гробище за ст ...
798
4
В кутия съм. Намирам се тук още откакто се помня. Всъщност не мисля, че съм способен да илюстрирам как изглежда светът отвън, поради простата причина, че никога не съм го виждал. Нямам ни най-малка представа какво се крие иззад стените на моя затвор. Кутията ми е изработена от здрав, непроницаем кар ...
778
1
Диана
Поливният канал, извил се като змия с тихо ромолене провираше бистрите си води между редките дървета. От време на време от клоните на старите върби се откъсваше някое изсъхнало от слънцето листенце и приземявайки се върху водната повърхност предизвикваше леки и ефирни трептения. Недалеч от кан ...
Поливният канал, извил се като змия с тихо ромолене провираше бистрите си води между редките дървета. От време на време от клоните на старите върби се откъсваше някое изсъхнало от слънцето листенце и приземявайки се върху водната повърхност предизвикваше леки и ефирни трептения. Недалеч от кан ...
1047
1
Изстинало е увлечението ми към теб. Получих те след дълго време чакане и в тялото ми се промъкна ужасяваща зима, а снежинките се трупат върху думите, с които ме галиш. Внушавам си, че те обичам, за да не разруша обичта, която чувстваш спрямо мен. Като чаша, пълна догоре с вино, която държа, самата а ...
453
Беше лятото на …1982-ра година. Започвам като онази реклама, с бирата-бомбичка. Работех в една строителна фирма, нямах право на отпуска, защото пролетта бях постъпил на работа. Шефът беше герой на социалистическия труд, когато за пръв път влязох в кабинета му, помислих, че съм се объркал. Облечен въ ...
948
2
Не е ясно дали талантът му беше наследствен. Аз мисля, че той просто се появи отнякъде, освен това до двадесетата си година той все се опитваше, но не можеше да нарисува нищо. Тук е редно да се уточни, че беше висок младеж с бистри сини очи, оранжева вечно наелектризирана коса и гъсти вежди. Казваше ...
551
Пустош... Дърветата, някога тежки от плод, сега са сухи и вкочанени, а голите им клонки се мятат във въздуха, подобно на костеливите ръце на старица, просеща милостиня. Земята, преди осеяна с треви и цветя, копнее за дъжд, твърда и напукана като омърлушено гардже, чакащо майчината милувка.
Мъка... К ...
Мъка... К ...
526
1
Белият ван на семейство Тодорови се носеше по пътя, обграден от вековната дъбова гора. През отворените прозорци влизаше кристално чистият, хладен въздух на планината. Единственият шум, който достигаше до пътниците, беше шумоленето на листата, песента на птиците и свистенето на вятъра. Бяха напуснали ...
846
7
Из цикъла" Тя, другата"
Велин пристигна привечер. Настани се в хотела и излезе да хапне нещо. Беше сам на масата и така остана до края на вечерта. Не му се говореше с никого. Раздразнението го ядеше отвътре. И досадата. Тази командировка си беше на Ангел. Точно когато трябваше да замине на море, жен ...
Велин пристигна привечер. Настани се в хотела и излезе да хапне нещо. Беше сам на масата и така остана до края на вечерта. Не му се говореше с никого. Раздразнението го ядеше отвътре. И досадата. Тази командировка си беше на Ангел. Точно когато трябваше да замине на море, жен ...
1041
1
11
Преди няколко месеца хванах гаджето си да върши странни неща. Трябва първо да уточня, че връзката ни е малко хлабава. Не живеем заедно, виждаме се два-три пъти седмично, а понякога и по-рядко, като не правим секс особено често. Така се стекоха обстоятелствата заради техните, които са… хора с не особ ...
478
Росен влезе в приятния, добре подреден офис на шефа си. Още във фоайето го лъхна приятен аромат на ванилия и мека топлина. Свали палтото си, отърси натрупалия се сняг, разтри зачервените си ръце и се отправи към бюрото на служителката в приемната.
- Здравей, как си днес?- усмихна се на чаровната дам ...
- Здравей, как си днес?- усмихна се на чаровната дам ...
747
8
Спомням си, когато го видях за пръв път. На вратата плахо се почука. Аз казах „Да“ и през открехнатата врата влезе добре облечен, започнал да напълнява господин, с широко славянско лице, прошарена къдрава коса, дебели вежди и плаха усмивка на новак.
„Добре дошли на срещата на анонимните хазартохолиц ...
„Добре дошли на срещата на анонимните хазартохолиц ...
948
6
„Лошите неща не са най-лошото, което може да ни се случи. Най-лошото е да не ни се случи нищо.”
Джонатан Лививингстън Чайката
Моят плаж е малък, скрит от многото шумни компании, с няколко реда чадъри, които всяка сутрин се подравняват от един човек на неопределена възраст, със загорели крака и рамен ...
Джонатан Лививингстън Чайката
Моят плаж е малък, скрит от многото шумни компании, с няколко реда чадъри, които всяка сутрин се подравняват от един човек на неопределена възраст, със загорели крака и рамен ...
950
1
14
ЛЮБОВ
- Стойкооо… Стойо бе! – провикна се Иван, гледайки към втория
етаж на новостроящият се жилищен блок. Никой не се показа.
Иван доближи двете длани до устата си и пак извика. Този път зад тухлената зидария се подаде една глава, покрита с шапка от вестник.
- Кажи бе началство?! К’во има? ...
- Стойкооо… Стойо бе! – провикна се Иван, гледайки към втория
етаж на новостроящият се жилищен блок. Никой не се показа.
Иван доближи двете длани до устата си и пак извика. Този път зад тухлената зидария се подаде една глава, покрита с шапка от вестник.
- Кажи бе началство?! К’во има? ...
623
2
Когато бях малко момче, дядо ми подари едно хвърчило. Чудно хвърчило! Беше синьо, а по него сиви гълъби с малки хартиени свитъчета, които висяха на въженца от десните крачета на птиците. Попитах го, когато ми го подари, какви за тези хартийки, висящи от гълъбите.
- Това са пощенски гълъби – каза ми ...
- Това са пощенски гълъби – каза ми ...
544
3
Пепи беше на гости на Ники - да си играят. Момчето домакин, седнало на леглото, държеше в ръцете си таблет, цъкаше настървено по него и издаваше възторжени звуци, докато убиваше противници и минаваше на следващото ниво. Пепи гледаше съсредоточено към екрана на устройството и се вълнуваше не по-малко ...
1226
4
ПИЛЕ С ОРИЗ
Тя седеше с гръб към всекидневната. Калъфката с очилата стоеше до нея и кой знаеше защо не ги използваше – очите ù мижаха, тя бърчеше челото си и така цялото лице ставаше още по-напрегнато, смачкано и набраздено. Жената беше доста над седемдесетте и чистеше ориз.
- Сега оризът е много чи ...
Тя седеше с гръб към всекидневната. Калъфката с очилата стоеше до нея и кой знаеше защо не ги използваше – очите ù мижаха, тя бърчеше челото си и така цялото лице ставаше още по-напрегнато, смачкано и набраздено. Жената беше доста над седемдесетте и чистеше ориз.
- Сега оризът е много чи ...
912
9
Ако в жената няма поне малко кич, не мога да я възприема. Трябва да има малко фънк, джънк, дринк и дрън.
Многото дрън понякога ми идва в повече, но аз съм търпелив по природа и много добре възпитан, толкова добре, че мога да пратя някого на майната му, а той да се зарадва, че отива там.
Харесвам вин ...
Многото дрън понякога ми идва в повече, но аз съм търпелив по природа и много добре възпитан, толкова добре, че мога да пратя някого на майната му, а той да се зарадва, че отива там.
Харесвам вин ...
687
8
Детството му бе скучно и еднообразно, лишено от каквито и да е забавления. Всъщност имаше едно нещо, което обичаше да прави в свободното си време – да чете книги – като това бе по-скоро страст, граничеща с вманиачаване. Четенето му даваше възможност да излезе от рамките на сивото си ежедневие и да „ ...
667
3
Самотата e мръсница. Самотата е скука. Не чувствам ръката си, не чувствам сърцето си. Самотaта е курва. Тишината е приятел. А защо ми е мъчно и болно?
Плачи и гледай. Бяла рокля. Пиано - черни и бели клавиши.
Просто здравей, просто - как си?
Засега само гледам, а очите ми не са насълзени от вятъра. ...
Плачи и гледай. Бяла рокля. Пиано - черни и бели клавиши.
Просто здравей, просто - как си?
Засега само гледам, а очите ми не са насълзени от вятъра. ...
639
1
11
Набори
"А сега накъде?"
Много пъти си беше задавал този въпрос и въпросителната се блъскаше в съзнанието му, като многократно повтаряно ехо от далечен тътен. Сега прогърмял отново, заедно с неравномерното и бързо изтрополяване на колелетата на влака по стария железопътен мост сякаш го стресна и нака ...
"А сега накъде?"
Много пъти си беше задавал този въпрос и въпросителната се блъскаше в съзнанието му, като многократно повтаряно ехо от далечен тътен. Сега прогърмял отново, заедно с неравномерното и бързо изтрополяване на колелетата на влака по стария железопътен мост сякаш го стресна и нака ...
636
Имало едно време, а може би още го има, в една, за нам близка, за други далечна страна, един мъж - за едни странен, за други още по, но за себе си нормален. Роди се в град на малцина познат, но за него център на света. Добре образован, ерудиран, интелигентен, разбираше от литература, музика, кино, ф ...
1361
9
Обичам разходките в гората до късно. Сам, заобиколен от неизвестното, от дивотата, от живота. Има нещо, което ме кара да потръпвам, когато навлизам в гората, докато слънцето се скрива зад мен. И не, това не е някой див звяр, който ме дебне зад някой храст; чувството, което ме обзема, е носталгия. Вс ...
1047
1
1
Автомобилът беше малък, но изглеждаше впечатляващо заради футуристичните си форми и ефектната боя – богата палитра от нюанси на зеленото. Жана застана до него и се заслуша в костюмирания мъж на средна възраст, който подробно ù разясняваше техническите и софтуерни параметри на машината. Макар че влад ...
705
2
— Тихо, проклетии! Днес съм в настроение и ще ви разкажа приказка:
Някога, много отдавна, страшният Хадес се влюбил. С хитрост подмамил младата и стройна Персефона, отворил земята под краката ѝ, а в подземното царство я взел за жена. Деметра, демек новата му тъща и богиня на плодородието, потънала в ...
Някога, много отдавна, страшният Хадес се влюбил. С хитрост подмамил младата и стройна Персефона, отворил земята под краката ѝ, а в подземното царство я взел за жена. Деметра, демек новата му тъща и богиня на плодородието, потънала в ...
1109
4
Лято. Юли. Жега.
Море. Плаж. Слънце. Семейства. Деца. Викове. Игри.
Майка. Отмора. Унес. Тревога.
- Яни! Яни!
- Тук съм, мамо. Тук съм. ...
Море. Плаж. Слънце. Семейства. Деца. Викове. Игри.
Майка. Отмора. Унес. Тревога.
- Яни! Яни!
- Тук съм, мамо. Тук съм. ...
2369
6
21
Всичко изглежда толкова далечно и нереално. Целият ми живот е странна илюзия. Отражение на скрита действителност. Жалко подобие на загадка, която пуска корените си толкова дълбоко, но е толкова повърхностна, че докарва на другите само главоболие. Безкрайно лутане из лабиринта на моята енигма. Предла ...
546
- Един хляб, две кисели млека и едно талонче от лотарията.
- Още шейсет стотинки, бабо!
- Ох, чедо, нямам повече... До пенсията три дни има. Я вземи махни едното мляко!..."
- Дали пък да не махна талончето от лотарията? Помисли си, бабо? Как ще изкараш до пенсия само с хляб и едно млекце?
- А бе кол ...
- Още шейсет стотинки, бабо!
- Ох, чедо, нямам повече... До пенсията три дни има. Я вземи махни едното мляко!..."
- Дали пък да не махна талончето от лотарията? Помисли си, бабо? Как ще изкараш до пенсия само с хляб и едно млекце?
- А бе кол ...
1381
1
23
В последния ден от годината зимата ненадейно се разлюти. Цяла седмица времето бе меко, с валежи от дъжд, но ето на, навръх Нова година застудя зверски. Мокрите улици бързо се заледиха и се превърнаха в същински пързалки. Хората предпочитаха да си стоят вкъщи и да се готвят за празника.
Дребно момиче ...
Дребно момиче ...
436
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
