Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Без обич

Той трябваше да изчезне!
Не понасяше гласа му, не понасяше дъха му, не понасяше да е близо до него.
Откакто преди три години майка му се беше омъжила повторно за Стилян, животът на Ради се бе преобърнал. Нямаше го вече баща му да го помилва, нямаше кой да поиграе с него на топка, нямаше кой да го об ...

Flavia_Fiore

Проза » Разкази

2021-06-09T15:43:13+03:00 951 12

Различни Взаимоотношения (книга 1, част 2) - 12.1

- За последен път те питам, къде са родителите ти? – повторих въпроса си аз, като натъртвах на всяка дума.
Над главата ми се клатеше крушката и хвърляше мъждива светлина ту върху мен, ту върху момчето. Това беше същото онова, отвореното, от сутринта, но сега не беше никак отворено. Сега ме гледаше с ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2021-06-09T15:17:09+03:00 1.3K 4

Портал към съня.

С крайчето на окото си виждам как татко затваря и поставя книгата на затрупаното с учебници бюро, след това ме целува по челото като се задържа още минути в стаята, гледайки ме с широка усмивка, след това затваря вратата, а аз очи. Силен шум продъни ушите ми, опитвам се да отворя очи, но виждам един ...

DeadPoetsSociety13

Проза

2021-06-09T10:06:02+03:00 962 3

Портал към съня.

С крайчето на окото си виждам как татко затваря и поставя книгата на затрупаното с учебници бюро, след това ме целува по челото като се задържа още минути в стаята, гледайки ме с широка усмивка, след това затваря вратата, а аз очи. Силен шум продъни ушите ми, опитвам се да отворя очи, но виждам един ...

DeadPoetsSociety13

Проза

2021-06-09T10:04:59+03:00 1.1K 1

Промяна за подмяна

Светът се променя. От Големия взрив /а какво е било преди това?/ до ден днешен.
Променяла се е природата, променяли се цивилизациите, променяли се обществата.
Понякога сами – под влияние на климата, на космическите въздействия, на земните катаклизми. Понякога принуждавани от хората…
Вярвали в силата ...

генек

Проза » Други

2021-06-09T09:53:02+03:00 545 3 3

За индианецу Винету и Едного

Рашко Бойков бил решителен човек. Излят по калъп от Кремъл, той получил благословията на белия Баща с брадавицата да вкара в резервата Едного!
- Ще го сторя, Бащице - рекъл той чинно и угоднически, и целунал ръка.
Речено - сторено. Да де, ама как да го стори? С подслушванията ударил на камък. Работа ...

vega666

Проза » Хумористична

2021-06-08T22:41:42+03:00 843 9 20

Докато смъртта ни раздели 6 - край

12.
Комисар Тодоров пристигна в хотела леко задъхан.
- Бързах да не изпусна сбирката! Има ли някакво развитие?
Френцов му сподели за откритията си и заключенията, които беше направил.
- Е, поне категорично отхвърляме първоначалните подозрения, че Игор е извършил някоя глупост. Но е странно! – промър ...

Flavia_Fiore

Проза » Разкази

2021-06-08T17:30:13+03:00 864 1 12

Неочаквани гости 8 финалът

/В памет на родителите ми /
Наплисках лицето си с топла и студена вода,.. посъвзех се...
Какво толкова е станало,всеки търси нещото , което вероятно е загубил или го е нямал...
Закусих, пийвам кафенце в инклузив залата,...погледът ми се рее някъде,.. добре, че мислите ми са подредени...На съседната ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази

2021-06-08T17:29:34+03:00 978 5 10

Да остарееш по свой начин.

Мони се погледна в огледалото. Днес навършваше четирдесет години. Съпругът ѝ организираше купон в нейна чест. Червената и тясна рокля очертаваше перфектно все още хубавите и форми. Гримът скриваше появяващите се вече бръчки. Познаваше всяка бръчица по лицето си и бройката им знаеше. Приятелките ѝ бя ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-06-08T17:28:13+03:00 1K 4 13

Нов ден

Има ли звезди в небето на скръбта? Ад ли е Рая след края на любовта?
Върволица от въпроси се нижеха в главата на Галя. Отговаряше на един, още недовършила идваше втори, трети… унасяше се и се будеше от мокротата под лицето си.
Нов ден! Птичият хор я поздравяваше за добро утро. Свеж бриз разгръщаше п ...

angel-ina

Проза

2021-06-08T17:26:56+03:00 1.3K 4 7

CO-вид 65. Градският часовник на Бергамо – 1

Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.
Васил Левски
Засвирих с тръба – екна ми гора,
никакъв отзив от моята дружина.
Повторих с тръба – овчар се обади: ...

МарияДимитрова.67

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Други

2021-06-08T17:25:47+03:00 1K 2

Килими

„Килими за всеки джоб“ – тази реклама привлече вниманието ми като постоянен магнит-коларски пирон. По принцип не съм от придирчивите и ми е все тая дали ще си влача петите по паркет, балатум или теракот, но ключовата дума „джоб“ (със сигурност някой от авторите на рекламата е завършил психология в С ...

popolo

Проза » Други

2021-06-08T17:24:20+03:00 840 3 6

Хептен къс - фитил...

Диптих
Геройски разказ
Разказ за полицая, който спасил жена от изнасилване, прикривайки я с тялото си...
Продължение на геройския
Разказ за полицая, комуто харесало да спасява така жени и всяка вечер излизал, за да прикрие някоя с тялото си... ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2021-06-08T17:05:12+03:00 650 1 10

112 - част 4

5
- Минаха седмици, няма ли да се откажеш вече? – попита Делгадо и отпи от бирата си. – Защо просто не се върнеш обратно на кабинетната си работа и не престанеш да душиш около случая? Сама видя, че доказателства просто ня-ма!
Мелинда наведе глава. Той беше прав. Беше дошла в края на април, няколко с ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Повести и романи

2021-06-08T11:33:04+03:00 1.6K 1 7

Очилата Мини - Разказче по картинка

Събуждам се от спор между майка ми и баща ми, които живеят на долния етаж. Неговия въпрос не го разбирам, но нея я чувам ясно: „Че помна ли я! Га че ли у кухнята бяа последно га ги ползвах за нещо си! – стросва му се сънено тя, след което се почва едно тътрене на тежки стъпки и едно мърморене! Леле ...

rygit

Проза » Разкази

2021-06-07T22:40:09+03:00 1.7K 2 8

Пак несъобразени

Интервю с двама, извикани в националния отбор по футбол. Двама – не е важно кои са, защото са никакви.
И единият сипе баналните нелепици: „Не гледаме назад. Продължаваме напред…“
Извинете, ама… Картинката я виждат всички любители на футбола – тия, с извинение, играчи изтръскаха купчинка след купчинк ...

генек

Проза » Хумористична, Други

2021-06-07T10:58:50+03:00 532 1 6

Шоколадови бонбони

- Дъщеря Ви ще остане инвалид за цял живот. Съжалявам!
Тези думи на доктор Кацаров още кънтяха в ушите на Васил. Малкото му момиченце! Само заради глупавата грешка на доктор Мазнев.
Васил почука на вратата на кабинета и влезе. Младата лекарка вътре му се усмихна.
- Доктор Мазнева, искам да благодаря ...

Flavia_Fiore

Проза » Разкази

2021-06-06T19:13:24+03:00 2.1K 7 37

Лудият

Лудият Димо стоеше на кръстовището, усмихваше се на пешеходците и махаше на шофьорите. Той винаги изглеждаше щастлив. В днешно време щастливци бяха глупаците или лудите. Понякога се приближаваше към някоя кола и питаше:
- За къде си? Аз отивам в Лапландия, при Дядо Коледа! Ти виждал ли си го?
Някои ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-06-06T18:56:34+03:00 1.5K 9 34

Проклятието

Той беше бонвиван, купонджия, сваляч, мачо. Мацките се лепяха на рояци, той ги сменяше като носни кърпички. Една от тях, се беше влюбила в него до полуда, а той я изостави, заради което една врачка го прокле до момента, когато се срещнат отново на тази малка земя.
И той я срещна. Беше късна вечер в ...

jonnnn

Проза

2021-06-06T18:27:31+03:00 828 3 21

На раменете на Господ

" Когато човекът ходи по пясъка, там има два чифта стъпки - неговите и тези на Господ. Когато му е най-тежко, стъпките остават само две. Защо? Защото тогава Господ го носи на раменете си!..."
Момчето замина за Америка. Живя там известно време. Прибра се за кратко, за да се види с родителите си. Запо ...

slan4ogled

Проза » Разкази

2021-06-06T12:57:40+03:00 994 5

Две майки

Гърдите още я боляха от удара... Тези с които кърмеше сина им... Блъсна я с такава сила, че тя едва успя да се задържи на милиметри от ръба на масата... Това преля чашата. Нищо повече не можеше да се промени. Грабна малкото сакче с бебешки принадлежности, мушна в него и няколко нейни парцалчета, мет ...

ValentinaMitova

Проза

2021-06-06T09:49:19+03:00 1.7K 6 36

Майчино

Малки, много малки и неочаквани са камъчетата, които могат да отприщят спомен.
Един от най-свидните и далечни образи, които ненадейно изплуват е мигът, когато се затичвам по дългия селски път, за да посрещна майка си, която идва от града. Тя е облечена в светло оранжаво костюмче. Усмихната е, защото ...

Liliesofthevalley

Проза

2021-06-06T09:36:34+03:00 567

Нема Бог!!

И какво чудно нещо е човекът. Докато ги блъскахме и сечахме поганците, и ония се пребиваха с писъци надолу, мене ми подобяваха на чували, пълни с жито, тръснати на вършилото от работния народ. Ето за това си мислех – за жетва и вършитба и за богат урожай, докле невред цвърчеше кръв и пръскаше преизо ...

khanas

Проза » Повести и романи

2021-06-06T09:22:21+03:00 1.6K 4 8

Радостта като стил на живот

Тъкмо когато прочетох в новините: „Българинът – пръв в класацията на нещастните и недоволните” ми попадна книгата на Дж. Майер „Радостта по пътя към целта”. „Лесно им е на американците, те и в затвора живеят по-добре от нас!” – каза един познат.
Защо сме нещастни, недоволни и сърдити е друга тема. Б ...

Stasi.1

Проза » Други

2021-06-06T00:04:55+03:00 734

Госпожо!

Помня, че беше зимна вечер, час пик и се налагаше да изляза с колата, спешно.
В началото не го забелязях, но после ми се наби на очи. Огромен бял мерцедес. Поглеждам таблото - врати, ръчна, багажник - нищо не свети. Предприемам бърз тест и натискам газта. Ускорява заедно с мен и двамата минаваме на ...

Иринакис

Проза

2021-06-05T21:57:46+03:00 1.7K 8 42

Коледна равносметка

20 декември
Снежинките танцуваха грациозно във въздуха и с тих шепот кацваха на земята.
Облечена с черен панталон, червено яке и бяла шапка, Ивет вървеше с наведена глава, стискайки с обич топлата ръчичка на Дани, тригодишния ѝ син. Момченцето се радваше на снега, весело подскачаше и бърбореше, дока ...

MagiV

Проза » Разкази

2021-06-05T21:50:27+03:00 2.7K 5

Приказка за любовта

Рени разтоварваше пазара в кухнята, Силвето притича от хола и застана на вратата:
- Мамо, днеска госпожата ни чете приказка за любовта. Майка-лястовица останала есента при болното лястовиче и цяла зима го топлела с нея си, а пролетта, като се върнали другите лястовици, то било пораснало и здраво. Ма ...

palenka

Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца

2021-06-05T18:11:15+03:00 1.9K 8 23

Неочаквани гости 7

/ В памет на родителите ми /
На сутринта станах, претърчах се отново под душа ,сложих си любимата риза, както я наричах, свободно падаща над панталона, с къс ръкав и големи джобове тип сафари , а цветът бил '' пепел от роза '', дали изгорелите рози имат такъв цвят,...оправих перчема, плеснах се с ръ ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази

2021-06-05T17:38:27+03:00 1.5K 3 7

Пожар

Те гледаха горящия си дом прегърнати с разширени от ужас очи...
– Вече нищо си нямат... – жалостив глас се сля с пукота на пламъците.
– Не е вярно! – изкрещя малкото момченце – Имаме семейство!!!
© Павлина Христова Петрова
Цикъл "Детски мъдрости"

pavli

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Други

2021-06-05T17:36:03+03:00 944 4 3

Копнеж

AnaMarina

Проза » Разкази

2021-06-05T16:28:21+03:00 1.1K 1

Первая, Белая, и Всея. (глава 34) 🇷🇺

Глава 34. Уныние Пророков.
Нищий подвинулся ближе к Учителю, нестерпимая сырость и темень стояла в пещере. Стал рассказывать: «В одном отобранном, ловком учебном заведении, была нанята чёткая охрана для пущей молвы и безопасности учеников. В лицее том сугубо изучали иностранные языки - претендующие ...

Бетон

Проза » Повести и романи

2021-06-05T08:19:13+03:00 1.3K

Различни Взаимоотношения (книга 1, част 2) - 11

Заварих Глухарьов на телефона. По риза, сакото го беше хвърлил на облегалката на стола си. Беше затиснал слушалката на рамото си, а иначе си белеше портокал. Обичам портокали.
- Да, Антошка, непременно ще го полеем. Да, водката е от мен. – говореше той със събеседника си от другата страна на линията ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2021-06-05T07:49:30+03:00 1.3K

Желание

Желание
Знам, че ми е слаб ангелът. Знам, че съм безхарактерен. Знаех си, че няма да се въздържа и ще посегна. Такъв съм си.
Всичко започна с едно обаждане на жена ми. Покани балдъзата на гости. Казват : „ Който има балдъза, бара два..."- знаете го. Но аз не я харесвам. Никога не ми е било приятно, ...

marco777

Проза » Хумористична

2021-06-05T07:41:05+03:00 1.5K 5 24

Пленница 6 Неизличимият синдром

Следват сцени, където двамата се помиряват, Lia написва своето ‘Искам’ и излиза на разходка с приятелки, след което е наказана за своите волности, ‘Бунтът на робите’ , когато тя през нощта го завързва и ... на следващия ден изчезва.
Искам…. (извадки от оригиналния текст, без съкращения, публикуван п ...

jonnnn

Проза » Разкази, Еротична

2021-06-04T13:23:01+03:00 243 1 7

Неочаквани гости 6

/ В памет на родителите ми /
Тя сякаш не реагира на думите ми, унесена в свои мисли....
- Разкажи нещо за себе си,.. все пак ти си млада бизнес дама, имаш по-вече опит, срещи с други хора,.. пътуваш из света... - попитах след кратко мълчание
- Какво да ти кажа , Петър - тихичко започна тя - Нерадост ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази

2021-06-04T12:39:25+03:00 780 3 14

Подадена ръка

Жената вървеше някак прегърбено...под тежестта на багажа си...Вървеше бавничко и стъпваше внимателно, сякаш в кошницата имаше нещо чупливо...Беше дребна женица. Мина пред него, сякаш дори не го видя... Плачеше и нещо тихо си нареждаше... Той самият можеше и да не я забележи, ако не бе чул хлипането ...

ValentinaMitova

Проза » Разкази

2021-06-04T12:33:29+03:00 1.3K 1 21

Крадецът на желания

Отново бе дошло време за фестивала. Хората още от сутринта се събираха около реката. Все повече деца притичваха измежду тях с щастливи усмивки на лицата си.
Сумракът почти бе настъпил. А хората продължаваха да прииждат на ниския хълм. Всеки с хартиен фенер в ръка и умислено изражение на лицето си. Н ...

Bellfire

Проза

2021-06-04T12:21:53+03:00 534

Мисловни катастрофи

Роклята й стоеше като чувал – беше правена по фигурата й…
хххх
Само неплатената сметка за телефона спаси за пореден път момичето от неразумни постъпки…
хххх
Обажда ми се един четиридесет и кусур годишен младеж. На работа бил, таман чакал началството да приеме обекта и имал малко време, та да си пола ...

генек

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Други

2021-06-04T11:10:11+03:00 669 3 16

Подаръкът на Вселената

Започвам да пиша без да зная какво ще се получи.Няколко дена се питах дали има смисъл да разкажа.Зная,че словото няма да изрази чувствата,защото човешката природа в малки изключения е повърхностна.Няма да бъда разбрана.Това ще породи у мнозина неадекватни реакции.Но какво от това?!Нека.Важно е да сп ...

ZAGORA

Проза » Разкази

2021-06-03T22:53:07+03:00 931 4

Магия

Някой видя ли Луната тази нощ? Потъна ли в сивкавото й сияние?...
Самодивите пееха от близкото езеро. Вятърът свиреше на китара по тънките струни на листата. И ей, оттатъка, зад планините, долетяла бе ненадейно първата светкавица. Префуча над дърветата с дионисиевата закачливост на Пролетта. И там, ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Други

2021-06-03T22:36:09+03:00 1K 4 11