Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Софийски роман 17

Глава седемнадесета
Брюксел се готвеше да празнува Коледа. Градът беше добил необикновено фееричен вид. Целият център беше залят с разноцветни блестящи светлини, които предизвикваха чувството за нашествие на приказни светлинни гиганти в чудновати цветове.
Коледният пазар носи името на “Зимни удоволс ...

gudman

Проза » Повести и романи

1.5K 2 5

Шарено

Малко черен и малко детски хумор…
хххх
Завалява и аз се разбързвам. Извиква ме позната, вече скрила се под балкон.
Обяснява ми – отивала на погребение. На някакъв свой роднина. И въздъхва напълно искрено:
- Неговата е лесна – отървал се е, само чака да го закараме и оставим там… Ама ние после трябва ...

генек

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.1K 2 4

Спирка "Щастие"

Същите прокъсани седалки, същите прашни прозорци, тъпите надписи с маркер, монотонният шум и поклащане.
Влакът пътуваше...
В дългия салон бяхме двама. Аз и едно момиче в другия край, което четеше някаква дебела книга.
Затворих очи и се унесох.
Високоговорителят ме стресна и композицията скърцайки спря. ...

Жабокът

Проза

1.1K 4 21

Легенда за искреното разкаяние

Когато прелиташе на буйния си кон по улицата, премачка играещо си дете. Не спря – хем е робче, хем нямаше нужда. Кървавата купчинка явно нямаше да се изправи.
Но се разкая. Искрено.
Както се разкая, когато нареди да разпънат на кръста готвача-роб, задето не осигурил птичи езичета за малката вечеря с ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи, Хумористична

1.4K 1 7

Път без изход

Ресторантът се намираше на ъгъл, където две улици се срещаха и образуваха завой. Едната се отделяше към центъра на града, а другата водеше до път без изход. Знакът беше поставен още в началото на завоя, точно пред колоната от дървета, но повечето от новопристигналите не забелязваха знака и често се ...

Plevel

Проза » Разкази

1.2K 7 19

Второто Пришествие

мини проза
"И ще видят Човешкия син,
идващ върху небесните облаци
със сила и голяма слава." (Мат. 24:30)
Никой и нищо не предвещаваше Неговото Завръщане. Божият Син беше дошъл на Земята също така мистично, както и при Първата Си Поява. Но както и преди много векове, така и сега човечеството сякаш не ...

mariankrystev

Проза » Разкази

587 2

Като за урок...

Неделният ден е пълен с весели и тъжни неща,.. зависи от гледната точка и окото, с което ги гледаш де...
Слънцето и то покаже се зад някой облак, погледне за малко и се скрие...
Заслушах се в разговор на по-висок глас на няколко жени, на български език разбира се:
- Запознах се с един грък там от кв ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Хумористична

1.4K 1 10

CO-вид 69. Ритуалът с прогонването на злия дух – 1

– Идват – отвърна Харкорт. Усещаше как вълната на ужаса се надига. Въпреки викането на Нъли и напева на Йоланда съществата настъпваха, защото бяха събрали сила и нищо не можеше да ги спре. Той отново вдигна меча и пристъпи срещу тях. Видя омразата – непреодолима и безсмислена, не на едно лице – лице ...

МарияДимитрова.67

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Други

1.5K 6

Златното коте

мини проза
И тази сутрин дядо Злати седеше на трикракото столче пред вратата на дома си, когато измежду стръковете цветя в градината съвсем неочаквано се провря малко котенце и, мяучейки, излезе на плочника и застана на няколко стъпки пред стареца. Връхчетата на златистата му козинка искряха от лъчи ...

mariankrystev

Проза » Разкази

757 3 2

Софийски роман – Глава 16

Градът беше облякъл есенната си премяна съвсем неочаквано. Беше средата на Септември, а кестените в Докторската градина падаха върху зелената до вчера трева. Падаха и се пропукваха, за да изкочи блестящият кестен лакиран от Природата. На старата дървена пейка седяха три възрастни дами и тихичко разг ...

gudman

Проза » Повести и романи

1.8K 1 7

Зелената шапчица и черният вълк

Имало едно време красиво и обичливо момиче. То често носело зелена шапчица и затова всички го наричали Зелената шапчица.
Една лятна утрин девойката станала и започнала да пълни раничката си с вкусни пастички и плодове.
- Къде отиваш? - попитала я учудена майка й.
- Снощи сънувах баба. Отдавна не съм ...

troia

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Хумористична

2.6K 12 33

Небе за кучета

Притварям очите си. Комшийският пес ме зове с лая си. Не ме е посещавал много отдавна. Може би, защото запушиха дупката в оградата. Каква е тази тежест в корема ми тогава? Така се чувствах преди да родя нашите кученца в студената зимна нощ. Стопанката ми успя да чуе техните гласчета и да се зарадва. ...

pastirkanaswetulki

Проза » Разкази

1.4K 4 32

Никога не казвай никога!

Колело си е животът.Върти се…Днеска така,а утре нещо друго.Уважение му е майката!
- От тебе нищо няма да стане,смотаняк.Ще бъдеш неудачник като вашите – поредната порция жлъч и тормоз понасяше петнадесетгодишният Димо от 8-ми Б.Растеше в бедно семейство и дупка в обувките му бе нещо обичайно. Имаше ...

Iv4ootgrada

Проза

2K 1 17

За всяко добро - зло

Родиш се – добро за теб, но веднага шамар по задника – първи сблъсък с реалността.
Грабваш алчно и засмукваш – добро, спасение от глада. Смучеш биберона – лъжовното зло за бебета и вярващи.
Сменят ти памперса – добро и сухо увива дупето, но набързо се пълни. И злото смърди.
В детската ясла ви нарежд ...

генек

Проза » Хумористична

719 2 3

Машината на щастието

Звяр е ! Обичам си го, ама все още не мога да го определя към някаква порода – ту ми се прави на Чихуа Хуа, ту на пинчер , ту на немска овчарка. Е да де, овчарка е когато натрие носа на дебеловратите шишкави черни тенекии, дет тузарски ми се пъчат по улиците, а моичкият направо ги смръчква, когато с ...

jonnnn

Проза » Разкази, Други

937 1 5

Благодаря!

Студ и Дъжд, Тъмнина и Тишина – вплетени в импулса на мъжкото ми пожелаване изплитат бяло платно от вълшебна енергия. Гърдите ми са статива, а диханието ти е ръката на Твореца. Обожавам миговете в които с диханието си разказваш и рисуваш картината на вселенската Любов. Господи, колко е хубаво! Атоми ...

Миг31

Проза

982 1 4

Разковани дъски - 83

Италиански любовни трепети по време на пандемия:
ДезинфекTanti Baci
По какво разбирам, че е дошъл сезонът на туршиите - улиците се изпълват с кисели хора...
По-страшно от насилствената в@ксин@ция, са само кандидатите за президент.
Орисниците имат кофти чувство за хумор относно моята мисия тук, на Зе ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2.6K 7 13

Пътищата ни се разминават

Той й предлагаше работа, своята подкрепа, своето сърце, подслон. По прекрасен начин и словоред се стараеше той да я убеди, да я притегли към себе си.
Тя обаче не мръдна от мястото, където се намираше, а това бе нейният роден град. Чувстваше се така сякаш някой й дал забрана да мръдне. Имаше си тя пр ...

DodiS

Проза » Повести и романи, Други

1.4K 2

Байван

Есента вече постилаше новите си пътеки из планината Вогези. Тя боядисваше нивите, полетата и градините с жълто-оранжево-керемидени си багри. Дърветата полека-лека прошарваха и те своите зеленикави тоги. А топлият есенен ветрец разнасяше миризмата на току-що изпечена франзела.
В окосените ливади над ...

svobodey

Проза » Разкази

1.8K 2 2

Три случки и една мечта

Не успях да докарам успех за медицина.
Оказва се да учиш за лекар - никак не било шега работа!
По време на една сесия, мои стари приятели решават да ходят на врачка.
Случвам се наоколо.
Помъкват ме с тях. ...

rygit

Проза » Разкази

2.6K 10 35

Прищурило ми се

С възторг говорителката съобщава, че някаква организация на вегетарианците поискала ВСИЧКИ храни в училищата да бъдат по техния тертип – вегетариански…
Първо учудване – пак някакво малцинство се мъчи да се наложи над мнозинството под претекст, че най-добре знаят кое е полезно. Както правят обратните ...

генек

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.6K 2 5

Време и сняг

Снегът се ръсеше като от солница. Натрупващият се сняг до прозорците му напомнял колко малка къщата му всъщност е.
Облаци и мъгла покриваха света като яйчена черупка. Студеният дъх на вятъра, разтърсвал последните листа по дърветата родени за да паднат бавно мислейки, че летят. Снегът поглъщаше всич ...

Nochi11

Проза » Разкази, Повести и романи

1.5K

CO-вид 68. Чудодейният чай Да Хонг Пао – 4

Светът помръква от злото. Чрез него временно засенчва божествената светлина не човекът, а злият демон. И затова нашата ненавист и отвращение не трябва да бъдат насочени към хората, към ближните, а към него.
Свещ. Лъчезар Лазаров „Защо Бог е благ и към злите?“
Залата за наблюдение на Спиралния ръкав
...

МарияДимитрова.67

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Други

1.4K

Любов по Черешова Задушница

Тя беше семейна - от къде осем години. Но природата си е природа. Още след първото петилетие на нея и стана, как човешкото същество е силно адатаптивно създание. И с еднаква сила привиква както към лошавината на недостатъците, така и към красивото в добротата.
Вярно ще излезе и онова от дебелите кни ...

rygit

Проза » Разкази

1.6K 2

Сърцето

Чудя се ако сърцето го нямаше сигурно щях да умирам от други неща, но ти поглеждаш през процепа, който се отвори, рана го наричат. Всъщност е ъгълче, където станиолът на илюзиите се е прокъсал и отдолу прозира същината. Чудя се ако сърцето го нямаше, сигурно щях да умирам сам сега.

Пореденпоследен

Проза » Други

878 2

Благосклонна съдба 4

Пихме по глътка уиски и сякаш се изучавахме с очи
- Петро, ти си от България,нали...А може ли да ми покажеш метальона си...Интересно ми е...
- Да кирия Руд, с удоволствие,.. - и разкопчах няколко копчета на ризата си, извадих кожената
връвка с цветното речно камъче - Не е златно или диамантено, но з ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

1.2K 2 6

Сайтът на блондинките

- Муцунка, открих нов сайт, пълно е с блондинки,
като нас!
- Къде го откри?!
- В интернет. Сайт за поезия.
- Хм. Не е за мен. Как се казва? ...

Сенд

Проза » Хумористична

1.9K 7 20

Човекът без собствено име

/хумор, защото няма раздел "сатира"/
Бившата му секретарка, сетнешна млада съпруга, го наричаше „другарю Митрев“. Дори когато другарят Митрев се беше разтоварил от официалния работен костюм и с много труд и пъшкане се опитваше да довърши третата мъжка задача. Дом имаше, дърво беше посадил на вилата, ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

915 1 6

Софийски роман – Глава 15

Глава петнадесета
Студената война беше изострила чувството за бдителност. И това сякаш беше най- важната мисия на българските дипломати в западните страни. Капиталистите до един бяха агенти на ЦРУ, на Интелиджън сървис, на френските, испанските, белгийските, италианските и други тайни служби. А те с ...

gudman

Проза » Повести и романи

1.3K 2 6

16+ Первая, Белая, и Всея. (глава 40) 🇷🇺

Глава 40. Утерянные сказания Булгака.
*- И вот, поясню вам для приличия текущего периода, - продолжил Булгак, - скажу сказания неслыханно и нечаянно случившиеся.
- А не много ли для одной такой головы как твоя? – спросил кто-то.
Булгак же нёс своё назначение, потому только съёжился:
«Было одно забро ...

Бетон

Проза » Повести и романи

1.8K

Благосклонна съдба 3

Работата потръгна, къде с прословутото една крачка напред-две крачки назад,..
не бе обратното, иначе как ще стигнеш, та две крачки напред-една крачка назад.
Фондация '' Елинико'' където работех, беше конгломерат от дейности,.. от музеи, изложнени зали и
концерти до интернет доставчик...След лятната ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

1.1K 10

Тя

Нежна теменужена нощ се спускаше над родопското село. Всичко беше побеляло от сняг. В кръчмата на бай Йордо беше шумно и задимено. Около една дървена маса маса бяха насядали на сладък мухабет младежите от селото, пийваха от червеното вино и пушеха свити цигари от собствения си тютюн. С изпразване на ...

di_t

Проза » Разкази

1.6K 4 27

Сделката .........

Игрището пустееше.Но странно!Движение се усещаше навсякъде.Вятърът,листата /на дърветата/ и слънцето в симбиоза, създаваха впечатляваща картина на танцуващи сенки по мокрия асфалт.
Наближаваше часът на срещата.Този път,хлапето настоя да се видят.Пристигна на уреченото място по-рано. Бе почти сигурен ...

dux

Проза » Разкази

2K

Благосклонна съдба 2

Отидохме с дядо..
Ако нямаше гръцка телевизия, не можеш разбра, че си в Гърция..
Баща й работил в Кавала, в някаква фабрика, а бабата и майка й се грижеха за стопанството,
мустакатият дядо уж помагаше за животните. Сложиха набързо нещо за ядене, заприказваха се
за живота преди и сега... ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

1.1K 12

Песимистично замисляне над думите

И по-точно – над термините…
Гледам табела: „Фризьорски услуги“. Услуги… Но услугата е помощ от някого – безкористна. А за тия фризьорски „услуги“ се плаща /което е нормално – полага се труд, отива време. Не за дейността става дума, а за названието/. Тоест – плащаш, ама ти броят услуга?
Услуги вършел ...

генек

Проза » Други

520 2 6

Икономия

Мъж споделя с приятели :
- Тъща ми може да е голяма гадина, но поне е много спестовна. Ето, например тази година реши за Хелоуин да се маскира като вещица. Така няма да даде нито лев за костюм.

織工夢の

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1K 6 23

Затова, което съм

Дълго време търсих вината в себе си, оглеждах се във всяка една дреболия, която съм направила или притежавам, държах се, по начина, по който ти се държеше с мен, студено, грубо и безлично. Мразех се за това, което имам, затова че не съм красива колкото са другите или колкото е нужно за да ме харесаш ...

bubulinabe

Проза » Писма, Други

1.9K 2 3

Когато се развихриш

Господи, колко си хубава, когато се развихриш в кухнята. Обичам да те наблюдавам как облечена в синята ми тениска по беззащитни бедра и боси крачета, като древна шаманка под звуците на любимата ни мелодия, приготвяш омайно биле. Обожавам как сладко облизваш нежни пръстчета, зареждаш ги с вибрацията ...

Миг31

Проза

907 2 3

18+ Грях от любов

Глава 2
Защо не мога да спра да мисля за теб?
Земята студена, върху която седя, ме е приковала. Чувствам, че всичко в мен е сковано. По ръцете ми има кръв. Как попаднах тук? Кой е този човек, чиято кръв е по ръцете ми? Прокарвам ръката си по лицето му. Очите. Сините му очи са онези от съня ми. Всичк ...

АтанасАтанасов.1

Проза » Повести и романи

648

Благосклонна съдба 1

Дали градските и селски щурчета свирят музика от един и същи композитор
Дали реката лениво влачи водите си навсякъде...
Всяка лятна ваканция бях на гости при баба и дядо на село, селцето разположено на единият бряг на реката, и точно срещу него друго село. Баба разправяше, че преди години селото е б ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

1.1K 7

Проза и разкази от съвременни български писатели

Софийски роман 17

Шарено

Спирка "Щастие"

Легенда за искреното разкаяние

Път без изход

Второто Пришествие

Като за урок...

CO-вид 69. Ритуалът с прогонването на злия дух – 1

Златното коте

Софийски роман – Глава 16

Зелената шапчица и черният вълк

Небе за кучета

Никога не казвай никога!

За всяко добро - зло

Машината на щастието

Благодаря!

Разковани дъски - 83

Пътищата ни се разминават

Байван

Три случки и една мечта

Прищурило ми се

Време и сняг

CO-вид 68. Чудодейният чай Да Хонг Пао – 4

Любов по Черешова Задушница

Сърцето

Благосклонна съдба 4

Сайтът на блондинките

Човекът без собствено име

Софийски роман – Глава 15

16+ Первая, Белая, и Всея. (глава 40) 🇷🇺

Благосклонна съдба 3

Тя

Сделката .........

Благосклонна съдба 2

Песимистично замисляне над думите

Икономия

Затова, което съм

Когато се развихриш

18+ Грях от любов

Благосклонна съдба 1

Опашка