Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Храна за птици 5

– Е Стела, това беше. – си каза и погледна в страничното огледало. Нямаше никой, но искаше да поседи така и да изравни дишането си. Огледа се и примига. Пуста нощ. Празен път, обрасъл с гори, насред нищото. Дори луната се беше притаила в скута на един облак и ближеше отхапаното си рамо. Тракането на ...

Plevel

Проза

2020-01-12T13:29:38+02:00 727 7 11

Мълчанието

Момичешка усмивка от облекчение. Отражение на борова горичка и ясно небе. Млад мъж,застанал на пътя на товарен влак. Числото 3095 се мяркаше в уплашения й поглед. Тясно пространство,на което трудно се разминавали двама. Тишина. Тих немощен шепот. Безуспешни опити за бягство. Вкусът на свободата. Цен ...

student1

Проза » Разкази

2020-01-12T08:13:41+02:00 1.5K

Храна за птици 4

Фаровете биеха по мъглата. На места завоите се идигаха заплашително, а после колата изреваваше като стар, бит лъв, борещ се с участта си и отново набираше скорост.
– От колко време го гледаш? –питаше я странника след малко, докато пушеше.
Чу го ясно. Кое? Запита се. Съвсем близо беше гласът, докато ...

Plevel

Проза

2020-01-11T18:40:37+02:00 628 4 13

Гълъбин

Гълъбин отново потъна в още по-дълбоки размишления и изпълни себе си с Прасветлина, за да съумее да пробие.
Този път умуваше как всичко е произлязло от нищото и после отново се възвръща към себе си.
Мисълта като мълния раздра завесата и стана ясно, че са необходими два тотално противоположни полюса, ...

Timbalend

Проза

2020-01-11T11:06:29+02:00 1.2K 6

Още ги чакам

Най-горчивите сълзи идват насаме.
Онези сдържаните,
преглъщани хиляди пъти,
отказаните,
непозволените. ...

nadia.nanito

Проза » Други

2020-01-11T00:14:48+02:00 644 1

Тримата братя и злато листната вишня, гл.1

- Вито, Вито, защо не спиш, вече е много късно!
- Кой ми говори? Никого не виждам , защо не се покажеш?- и малкият Виктор седна в леглото си и се заоглежда наоколо. Всичко си беше на мястото, не се виждаха дори допълнителните нощни сенки , които малко го плашеха.
- Погледни нагоре, към вентилатора!- ...

NeliKaneva

Проза » Приказки и произведения за деца

2020-01-11T00:09:19+02:00 822 2

Ain`t no sunshine

Нещо, което изобщо не съм смятала да публикувам, но снощи сънувах, че трябва... и го правя :) Писано е април, 2019г., в памет на Явор Захариев.
Стоя в тъмния си хол, у дома. Не в квартирата ми, а у дома. Там, където мина детството и там, където винаги ще се връщам. Току що приспах детето си. Слушам ...

Cveti_e_LuDa

Проза » Други

2020-01-10T23:56:51+02:00 1.2K 1 2

Пламъци в мазето

Здравейте, това е един крътък разказ, който написах по мотиви от компютърна игра, наречена - The Binding of Isaac.
Предупреждавам хората със слаба психика да не го четат.
Дано ви хареса.
Мамо?
Кой съм аз? ...

presian_penchev

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2020-01-10T12:49:32+02:00 1K

Бодлите на пеперудата

Пронизителен звън на джиесема стресна тъмнината в пет и половина сутринта. Елеонора се надигна на лакти и погледна въпросително - неговият джиесем звънеше. Иван размърда тежкото си голо тяло и протегна ръка към стола, на който телефонът подскачаше, като изпаднал в истерия.
Иван светна дисплея и след ...

670301

Проза

2020-01-10T09:17:30+02:00 663 1

Камината

Не ще! Не ще и не ще!
Защо се подлъгах по тоя моя… Камина, вика, като по филмите… И аз – добре, купувай!
Е, нямаше как да зидаме в апартамента, ама купи той печка от тоя тип. Метална камина. На дърва. Чисти, зарежда, пали… Той – нали затова го взех. И аз – с чаша червено, върху дебелите възглавници… ...

генек

Проза » Хумористична

2020-01-10T08:25:42+02:00 865 3 27

Подозрителен човек

До високия перон на автогарата спря микробусът. Оказах се в началото, влязох, заех любимото еднично място зад първата седалка. И рекох да се отпусна – цял час напреде ми, защо да не се разтоваря?
Влизаха пътниците, сядаха, заеха всички места.
И…
Се започна…
- … Тръгвам след пет минути… ...

генек

Проза » Хумористична

2020-01-10T08:24:17+02:00 608 2 6

Приливи на сърцето - Send love! - 2

***
М-м-м-м, да, и в ресторанта, дори да си заобиколен от стотина непознати, тракащи с приборите си, отпиващи глътки от кристално - блестящите си чаши, човек пак се чувства самотен. Че как да се чувства една средностатистическа жена?! При това,леко хубавка, много слабичка и почти без „балкон“. Така ...

LiaNik

Проза » Повести и романи

2020-01-10T03:54:27+02:00 1.5K 6 6

Первая, Белая, и Всея (Глава 3) 🇷🇺

Глава - 3. Сотворение Вселенной и порождение Жизни.
*По умытой летним дождем и солнцем заросшей дороге, скрипит телега запряженная волами. С одной стороны колосья пашенницы наливаются, с другой стручки чечевицы зреют. Юный погонщик, - вроде как из учеников кто-то, не разобрать, солнце слепит; - пону ...

Бетон

Проза » Повести и романи

2020-01-09T21:31:58+02:00 1.7K 1

Някъде там

„Обичам те! Прости ми!“
Така започна. Едни малки, прости и едва дочути думи, промениха всичко. Последното нещо, което къщата чу преди да я изоставят. Дълго след тях нямаше човешки глас в двора ѝ, не се носеше детски смях под стряхата ѝ и нямаше кой да се катери по провисналия ѝ покрив.
Старата къща ...

DPP

Проза » Разкази

2020-01-09T21:12:05+02:00 1K 2 18

Гълъбин без двата гълъба втора част

На по-по следващия ден Гълъбин потъна в размишления дали туй огромно нещо съдържащо всичко в себе си може да се изцапа? Хрумна му първо, че за да съдържа всичко в себе си то е съд, а щом е съд няма как да не бъде докоснато и съответно изцапано. Както и да бъде изсипано съдържанието в съда, каквато и ...

Timbalend

Проза

2020-01-09T10:13:45+02:00 941 2

Первая, Белая и Всея. (Глава 2) 🇷🇺

ПЕРВАЯ, БЕЛАЯ, и ВСЕЯ.
Глава - 2. Курды.
*Из крепкого кедрового корабля, в полуночную землю обогнутой мореходами Африки, выходили опалённые жгучим солнцем финикийцы. Три года они исполняли приказ фараона Ухемибра Нехо, гребли океан, и всё время смотрели на плывущую длинную сушу тянущуюся справа кора ...

Бетон

Проза » Повести и романи

2020-01-08T20:59:42+02:00 1.7K

Много обичам сериали

Много обичам сериали
Съкратиха ме от работа. Ей, много злобни хора има. Закъснявала съм за работа, тръгвала съм си по-рано. Е, дай да си изпусна сериала, заради няква си работа, глей ти. Мъжът ми вика да си търся работа по-бързо. Търся, не е да не ми се работи. Ама гледам работното време да ми е удо ...

svetlanal

Проза » Хумористична

2020-01-08T12:47:23+02:00 2K 5 11

***

***
Беше топла декемврийска утрин. Слънцето се опитваше да пробие гъстата мъгла. Градът беше озарен от греещата навред коледна украса, но изглеждаше унил и пуст.
Тя вървеше по все още заспалите улици. Мислите ѝ се разпиляваха, сякаш някой беше скъсал мънистен гердан в главата ѝ. Блъскаха се, прескач ...

veli

Проза » Разкази

2020-01-08T12:42:49+02:00 693 1 3

Гълъбин и двата гълъба

В едно село живял селянин на име Гълъбин. Гълъбин имал два гълъба. Той ги хранел поил и много ги обичал, но забелязал, че дори и такива създания, колкото и невинни и чисти да били, серат и цапат.
Колкото и прост селянин да бил, Гълъбин се вглъбявал в себе си и мислел постоянно за битието и за заобик ...

Timbalend

Проза

2020-01-08T09:53:10+02:00 1K 1

Времена и хора /историко-фантастична киноповест/

8.
Иван изключи всевизора. Мислеше да остави малко нежна музика, за приспиване, но се отказа. Така уморен се чувстваше, че…
Протегна се лежешком. Хубаво беше във ваната – цял час се кисна. И сега, гол, отпуснат върху кревата, остави мислите си свободно да се носят… Продан, Алекси, после Главчо, баба ...

генек

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2020-01-08T08:24:37+02:00 788 2 8

Намерих те

Здравей, мило мое момиче,
Може би се чудиш защо използвам такива думи, които се казват между двама влюбени, между две близки души.
Не, не съм сгрешил, и пак мога да ги повторя. Просто усещам, това което мисля на глас. А думите не винаги могат да изразят чувствата.
Търсих те. Толкова години. Уморих с ...

Деянски

Проза » Писма

2020-01-08T00:17:42+02:00 1.5K 1 1

Мълчанието на ореха

В ръката си търкалям орех. В мислите се питам : “ Ще бъде ли здрав и вкусен, когато го разчупя?”. Надявам се да е така просто, за да бъда удовлетворена. А той насреща ми мълчи. Трудно е да го пропукам. Опитвам да го счупя, но ръката ми почервенява. Пулсът ми се ускорява, защото вътре в мен се поражд ...

LiyaAlex

Проза » Разкази, Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Други

2020-01-08T00:12:50+02:00 1.6K 3

Изсъхнал кладенец.

Започна да се мръква. Студено е, вятърът хапе месата ми. В началото бях раздразнен и обиден, а сетне въздуха ми се услади и седнах на една пейка. Едно куче от близкия двор почна да ме лае. Напсувах го.
Минаваха вече четири минути - четири проклети минути. Срещу мен на около 20 метра имаше стар кладе ...

Writer96

Проза » Разкази, Други

2020-01-08T00:06:14+02:00 910 1

Компарсита

Небето беше се снижило до върховете на дърветата...аха, аха да опре земята...
Едри капки дъжд падаха върху младото момиче, което подаваше на непознато семейство пакет, старателно увит в бял плат с огромни червени макове. Устните ѝ бяха посинели, може би от студ макар, че времето не беше студено и бе ...

Соларе

Проза » Разкази

2020-01-08T00:00:58+02:00 1.1K 5 17

Всеки си има дом

В живота на всеки човек има нещо, което го променя. Изкоренява старите навици, с които е живял много години. Промяната често е свързана с трудности, но винаги е породена от намерения към по-добро.
След дълго време на безгрижен живот, Павел бе пред избор на трудно решение. Той работеше в строителство ...

perfanov

Проза » Разкази

2020-01-07T07:10:07+02:00 613 3

Храна за птици 3

– Мен можеш да ме оставиш на отбивката преди града. – обади се мъжът, полеждайки часовника си. – Къщето ми е навътре в гората и ме чакат. Сигурно ще се радват да ме видят. – Той прокара пръсти в косата си. Едва сега жената забеляза, че изглежда хубав този човек, а косата му сивееше като на вълк един ...

Plevel

Проза » Разкази

2020-01-06T16:18:30+02:00 897 4 16

Пречистване

Българският народ трябва да намери своята река Йордан. Вкупом да се потопи в нея и да се пречисти един път и завинаги.

Eipril

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-01-06T09:30:54+02:00 649 1 2

Времена и хора /историко-фантастична киноповест/

5.
Дезинфекторът беше най-мразеното място в Института. Да, само названието му беше плашещо, всъщност никакви отрови не действаха в него. Специалистите по защита на организма при екстраординарни условия почистваха връщащите се от времевите експедиции бързо и изключително качествено. При това – неусет ...

генек

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2020-01-06T08:28:57+02:00 949 1 9

33- Глава XXXIV

Глава XXXIV
Орлин беше седнал на бордюра, изпънал крака и навел глава. Сам със собствените си мисли, които в диалог водеше с нощта. Там- в задната част на болницата, до кофите за боклук. Тракаше равномерно с пети по земята. Тежко му беше. Трудно му беше... защото я обичаше. А беше човек на закона... ...

kokolinna

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2020-01-05T21:02:47+02:00 1.8K 5 4

Приливи на сърцето- Send love! -1

Морето си е, както винаги – море. Липсва ти, когато дълго не си виждал вълнението на пенливите му вълни и не си усещал гъдела на песъчинките под босите си крака и ти става досадно, когато почивката продължи повече от времето на вътрешната ти нагласа. Все пак, човек се натъжава и за дома, и за познат ...

LiaNik

Проза » Повести и романи

2020-01-05T17:53:43+02:00 1.7K 8 11

Рейвън (из“Хрониките на Каил“)

Шумът внезапно стихна. Рейвън обиколи с очи стаята изумен. Веселата гълчава на пъстрата тълпа, която се беше пренесла от площада към катедралата угасна сякаш по команда. Погледите на всички се бяха вперили в малкия пиедестал, разположен в средата на залата. Разнесе се кратък приглушен стон. Сякаш от ...

AlexCrawly

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2020-01-05T12:54:40+02:00 1.3K

Душа

Никога не бях виждала по-тъжни очи от твоите. Напразно се взираш в лицата на хората. Търсиш нея. Чакаш я, но тя те остави, а ти търпеливо се надяваш, че тя ще се върне. Няма я. Все още не вярваш. Колко дни и нощи стоиш на едно и също място и очакваш. Покрай теб минават тълпи от хора, но не и тя. Би ...

Kors

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-01-05T01:04:59+02:00 965 3

Малкият дявол

- Да, разбрахме се, вторник в 7, "Опълченска" и "Стамболийски" входа срещу мола - говореше Мишо с някого, докато влизаше в антрето и затвори вратата зад гърба си.
Събу се, стигна бързо до бюрото в ъгъла и драсна нещо на една бележка и се провикна към отворената кухненска врата:
- Весе, тука ли си?
- ...

palenka

Проза » Разкази

2020-01-04T23:59:18+02:00 1.5K 2 21

Храна за птици 2

Вратата се отвори и колата се напълни със стружки сняг. Жената преместваше кафеза на мястото му, когато пътника подаде замръзналото си лице към нея.
– За малко да ми видите сметката. - протри ръце, една в друга и издиша струя мъгла. Лъхна я на алкохол. – Голям студ, а? В коя посока сте?
Тя не го чу, ...

Plevel

Проза » Разкази

2020-01-04T19:12:52+02:00 911 5 17

Господин Цайко Цицинкин

— Господине, къде отивате – попита Божана Цайко Цицинкин?
Той се обърна и видя една красива млада дама, името на която бе забравил и което се опитваше да си спомни, но напразно.
Всичко, което беше сега в главата на Цайко изглеждаше, като картина хвърлена във водата, която губи цялостта си.
Облян в п ...

Timbalend

Проза

2020-01-04T13:04:17+02:00 811

Добрата змия

Решила кобрата да бъде добра. Омръзнало й да е самотна. Запълзяла из джунглата да си търси компания. Внезапно пред нея се появила огромна слоница. Тя била водач на стадото. Изсъскала змията за поздрав и вирнала наперено глава. Животното отстъпило назад и предпазливо се върнало от пътя. Слоновете се ...

troia

Проза » Разкази

2020-01-03T23:43:50+02:00 1.1K 3 16

Храна за птици

Тя шофираше към финала на живота си. Или поне тайно си мислеше, че е така. Натисна газта и усети как шума от двигателя на мерцедеса раздра вените ѝ и се впи в притиснатите от предпазния колан жили. Не знаеше защо го беше сложила. Вероятно по навик. Увеличи достатъчно силно музиката от радиото, толко ...

Plevel

Проза » Разкази

2020-01-03T23:19:20+02:00 919 8 9

Книгата на опасните тайни, глава девета

ГЛАВА ДЕВЕТА, МИСИЯТА Е ИЗВЕСТНА
Малко по- надалече, на поляната, кацна неголям бял самолет без опознавателни знаци. Само по крилата му блестяха големи златни звезди. От него слязоха няколко мъже и две жени в пилотски униформи и се запътиха към децата. Сред тях се открояваше светлокос мъж , видимо н ...

NeliKaneva

Проза » Приказки и произведения за деца

2020-01-03T23:18:12+02:00 1.4K

Мъртво вълнение

Кой си ти ли? Нека ти отговоря, скъпи. Ти си болестта, от която се „разболях“. Моята диагноза. Този, който направи сърцето ми на пепел. Ти си конкуренцията на дявола. Онзи с големите предизвикателни кафяви очи. Един егоист, който не се бори за това, което иска…Този, поставил си маската на студения р ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Писма

2020-01-03T23:16:55+02:00 758 1

Ървин

Посинял от студ, младежът плава в океана. Вече цял ден бе изминал откакто
Ървин потъна в океана след корабокрушение. Екипажът му се удави и той остана съвсем сам
насред океана в януарска сковаваща нощ.
В погледът на Ървин нямаше живот, а само мъгла и единственото нещо, което се появи пред него беше ...

Timbalend

Проза

2020-01-03T23:14:07+02:00 722