Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

***

Талантливите хора са светлина в мрака. Те привличат красиви нощни пеперуди,
но и безброй кръвосмучещи насекоми.

Eipril

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-01-22T08:52:00+02:00 674

Хора, животни, правила и още нещо... - 2

Белчо
Заваля в началото на юни и спря малко преди средата на август. Земята се напои, а пролетта като че ли продължи и през лятото - всичко свежо, всичко зелено. Само на полето и в градините бурените затрудниха стопаните - реколтата явно нямаше да е такава, каквато се очакваше. Влагата беше голяма и ...

Ida-L

Проза » Разкази, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-01-21T19:50:19+02:00 1.2K 1 9

Среща пред езерото

Той седеше сам на пейка, загледан в езерото. Изглеждаше изгубен…
Тя се доближи бавно и приседна на разстояние от него. Погледна го, а на лицето й се изписа болка.
Той я погледна през рамо и отново завъртя глава напред към езерото.
Тишината разказваше историята им.
Спомните се носеха във въздуха. ...

icefire123

Проза » Разкази, Други

2020-01-21T14:59:49+02:00 975 1

Идеи за световен мир

Моя ме заведе на футболен мач. Леле к‘во стана след мачо, мани бегай. Феновете на отбора, който падна, като се нервираха и нападнаха феновете на тея дето ги биха. Оти го отнесох и аз, като бех за първи път на мач, така и не разбрах? Още ме боли гърбо и разни други места отзад.
Викам това ми беше за ...

svetlanal

Проза » Хумористична

2020-01-21T14:58:13+02:00 1.4K 2 10

33- Глава XXXVI

Глава XXXVI
Тъмнината си играеше по странен начин с този човек. Гласовете на тишината го провокираха да си покрещи с тях. Сякаш всички личности, събрани в главата му, се страхуваха от мълчанието на мрака. Имаше защо... Сега нито една от тях не намираше решение или изход. Онази наглост от преди малко ...

kokolinna

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2020-01-20T14:05:34+02:00 1.6K 5 4

Толкова някога /киноповест/- 4.

16.
Гената звъни на таванска врата. Отваря сънлив младеж по черни гащета.
- Да не си луд? – казва Гената и сочи висящия на стената в коридорчето термометър.
- Тренинг, Гена! Давай напред... – обръща му гръб той.
Зад късото коридорче си е таван като таван. Студентски. Влизат зад лявата врата. Вътре и ...

генек

Проза » Повести и романи

2020-01-20T08:50:43+02:00 645 2 8

Да си непушач е самотно занимание

1. Когато човек запали цигара – потъва в размисли, а непушачите не мислят, защото не палят.
2. Пушачът се успокоява с една цигара, а непушача няма кой да утеши.
3. Темите за разговор при непушачите са по-малко и затова често скучаят. Те не се вълнуват от новите цени на цигарите, марките и аромата им ...

troia

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-01-20T08:00:11+02:00 2.1K 6 37

Признание

Аз съм тук. Недосегаемата. Недостъпната. Онази с ледената душа, която ще изсмука и последната капчица кръв от сърцата ви. Тази, която самата не притежава сърце. И вие искате да си опитате късмета? Давайте. Пожелавам ви „успех“. Може пък на някой от вас да му излезе късмета. Може ненадейно да предизв ...

ЦветелинаЖулева

Проза

2020-01-19T21:42:14+02:00 625 6

Генезис

Вървеше сама сред безкрайната пустош. Под краката й хрущяха замръзнали безцветни стръкове нещастна трева. Босите й стъпала уморено целуваха пепелявата вкочанена земя. Не помнеше последния дъжд. Суша и мраз - надлъж и шир под ниското сиво небе. Ох! Поредния трънлив храсталак закачи голото й бедро под ...

NorwenaAldren

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2020-01-19T19:38:53+02:00 1.5K 2 8

Храна за птици 7

- Бррр- раздруса бузи Косьо, като остави чашата на масата. – Люта съм я докарал, а?
- Аха, почти като ядосана жена е. – заключи Стела
- Ракия с характер, викаш, а? Хе-хе-хе. – усмихна се той, следейки прокрадващата се усмивка на Стела. - Ех, момиче! – въздъхна той и напипа цигарите в джоба си, сепна ...

Plevel

Проза » Разкази

2020-01-19T18:38:18+02:00 862 7 17

Храна за птици 6

Колата се спускаше бавно по белия път. Снегът хруптеше под гумите, а пътя в огледалото ѝ се стори с кървави дири като от някое недоубито животно. Наоколо гората ставаше все по-бяла и приказна, а на жената все по-трудно да се свърже с реалността. Израза на нейното лице, очите ѝ, напомняха на момиченц ...

Plevel

Проза

2020-01-19T14:26:14+02:00 680 8 16

Лесно е

Всичко е толкова просто,
а ние хората го усложняваме
с тъпи оправдания,
защото ни е страх.
Ако попиташ от какво дори не можем ...

katenstain

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-01-19T13:03:32+02:00 759 1 4

Раздяла

Раздяла…Още ми е трудно да асимилирам какво се случи вчера, мила. Аз ли бях виновен, ти ли не ме разбра…Защо човек трябва да бъде себе си, защо трябва да изрича думи сякаш излезли от устата на друг…
А всичко беше толкова хубаво…преди.Обичахме се, обещавахме си пътят ни да бъде осеян само с рози, но ...

Деянски

Проза » Писма

2020-01-19T07:48:42+02:00 1.1K

Мечтите

Мечтите са като кълбо...
Когато покълнат в теб,
създават безброй нишки
с бързината на светлината.
Изграждат фина мъгла ...

katenstain

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-01-19T07:47:58+02:00 707 2

А ти сърце

- Къде сте тръгнали мои крака?
- Отиваме на Запад, към по - хубавото.
- Кой прегръщате, ръце мои?
- Западът! Богатият Запад!
- Къде гледате, очи мои! ...

Eipril

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-01-19T00:33:16+02:00 668 1 3

На път към дома

Младежът прибра билета в якето си и нахлузи походната си раница. Тя беше по-голяма от самия него. Стърчеше над главата му. и по нея бяха закачени чифт ботуши, термо шише с вода и джезве. Тъкмо беше изпуснал последния влак. Часът беше след двадесет и три. Касата за билети вече беше затворила. Нямаше ...

БИТИЮ

Проза » Разкази

2020-01-18T23:39:51+02:00 1.2K 2

***

Виното се пие лесно,
но за него се пише
трудно.

Eipril

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-01-18T11:48:23+02:00 619 1 1

Къс разказ

Беше следобед на един летен ден. Въздухът миришеше приятно на прясно окосена трева. Слънцето весело надничаше между клоните на дърветата, на които бяха накацали птички и тихо чуруликаха. Дърветата бяха натежали от плод. По небето нямаше и едно облаче и беше синьо и лъчезарно. Кучето си играеше с кот ...

Kors

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-01-18T07:54:31+02:00 1.1K 2 6

Картината!

Йовко беше застинал пред гледката, която се разкриваше пред очите му, сякаш беше попаднал в капана на времето. Години наред обикаляше света в опит да намери себе си, в опит да избяга от спомените и потеклото си. Срамуваше се, да каже, че е от село, когато отиде да учи в града. после пък се срамуваше ...

MihaelaSidera-scott

Проза » Разкази

2020-01-17T20:50:53+02:00 1.8K 4 52

Тримата братя и златолистата вишна, глава втора

„Както вече знаеш, Вито, започна рицарят, ние бяхме трима братя и аз бях най-малкият, също като тебе. Когато в замъка пристигнаха пратеници на крал Ричард Лъвското сърце да набират млади рицари за кръстоносен поход по Светите земи, аз тръгнах, без да се колебая. Оставих младата си жена, която тогава ...

NeliKaneva

Проза » Приказки и произведения за деца

2020-01-17T20:50:03+02:00 779 1

Компарсита - ч,2

Вече е тъмно...Светнаха осветителните тела в салона и танците продължиха...Свидна видя загубената си панделка близо до вратата, върху шкафа със забравени вещи. Когато я взе, с благодарност към човека който я беше поставил там, вратата се отвори и се показа първо малък по размери, черен бандонеон...н ...

Соларе

Проза » Разкази

2020-01-17T13:41:11+02:00 1.2K 4 16

***

Ако не умра днес, ще умра утре, ще умра вдругиден, все някога, ще умра...
Ако не простя сега и веднага, няма да простя истински нито утре, нито вдругиден, никога!

Eipril

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-01-17T07:44:29+02:00 611 2 2

Папка номер...

В папка седем, хвърлям недовършените си неща, снимки, колажи, разкази, разни идейки и проекти. Оказа се, че това е най-използваната ми папка. Вчера я отворих, появи се син екран и надпис “Обичам те!”. Ах, ах, ах... Пак съм пипнал вирус! Пуснах антивирусната, не засече нищо. Днес, същата история, но ...

Сенд

Проза » Разкази

2020-01-17T01:37:49+02:00 2.1K 6 9

Из живота на мравките

Трябваше да се очаква. Тя не беше от знатен род. Съвсем нормално работническо семейство и баща ѝ и майка ѝ бяха обикновени хора, даже много обикновени. А тя искаше много, даже твърде много, искаше всичко. Работеше много, беше репортер в местен вестник. Завърши с отличие елитна гимназия. Приеха я сту ...

honesty

Проза » Разкази

2020-01-16T19:38:19+02:00 789 3

Толкова някога /киноповест/-3.

10.
И другаде става дума за пиене. Елегантно, разбира се, възпитано и изящно споменавано.
- А-а-а, върна ли се вече? Ето, хер Майдорф, това е синът. Запознайте се – с широк размах става от новичкия диван бащата на Камен.
Камен също е в тон – изискано се покланя на гостенина. Стиска ръката на пълничк ...

генек

Проза » Повести и романи

2020-01-16T13:36:45+02:00 698 1 9

По пътя на времето

Беше третото дете след две момчета. Майка ѝ и баща ѝ чакаха още едно момче, земята имаше нужда от работници. Щом Стоян се върна от казармата и се заглеждаше вече по момите, окото му се спря на комшийската Роза. Помнеше я напъпила пъпка, а я завари разцъфнало цвете. За родителите им беше добре дошло, ...

palenka

Проза » Разкази, Повести и романи

2020-01-16T11:20:18+02:00 1.2K 6 19

Бисери от банковите салони - 17- 21

Бисери от банковите салони – 17
Служителка с контролни функции в банка преглежда искане за откриване на банкова сметка и не може да повярва на очите си. Върху бланката клиентът се е подписал с огрооомен подпис, заемащ почти половин страница - формат А4. Не стига това, ами сякаш подписът е подравнява ...

xubavka

Проза » Хумористична

2020-01-15T23:52:01+02:00 1.4K 1 9

De regula

Когато управляващият е непрестанно надзираван от обществената воля и знае, че при престъпването ѝ общественото несъгласие ще използва всички средства,
за да отстоява себе си, било то и гражданско неподчинение - тогава електоратът може да действа като кормило на властта. Тогава може би ще видим един ...

Филип

Проза » Рецензии, анализи, критически статии, Други

2020-01-15T18:54:04+02:00 1.1K

Раздяла

Пръкна се поредната година. Вървят една след друга като заточеници, като синджир роби, обсебени от времето. Не му харесваше това. И реши да го обсъди със себе си; седна на стария стол до още по-старата маса на верандата, отпусна се и въпреки хладното време не наметна сетрето си, както обикновено. За ...

exuded

Проза » Разкази

2020-01-15T15:07:12+02:00 1.2K 8 13

Тръпката на любовта

Хващам в последния момент автобуса, заставам на любимото си място и изведнъж виждам, че съм по пижама. Само долнището, отгоре съм си облечен нормално. Гледам пътниците – не реагират. Поглеждам се. По пижама съм. Качва се контрольор.
– Без билет съм. – казвам.
– Влюбени не проверявам. – казва той.
– ...

Сенд

Проза » Хумористична

2020-01-15T11:25:15+02:00 1.6K 5 11

Елия

Август. Слънцето се бе разпрострялo над града, господстващо и жарко, опровергавайки всички прогнози за дъжд. Дори облаците сякаш бяха безпомощни пред неговото могъщество. Първите капки изглеждаха почти нереални. Огромни, тежки, забързано оформиха щрихите на летния дъжд и със замах задраскаха пейзажа ...

Shava-he

Проза » Разкази

2020-01-15T11:21:15+02:00 1.7K 1 7

По следите на залеза

Тази година през августовската си отпуска, реших да отида в Атина за няколко седмици. Видях чудния акропол, амфитеатъра и много други забележителности на града. А вечер когато слънцето се приготвяше за следващата смяна, обичах да се оттеглям в покрайнините и да наблюдавам зашеметяващото му и бавно п ...

ЦветелинаЖулева

Проза

2020-01-15T11:17:54+02:00 569

Сестра ми

Намибия – пустинята се е ширнала като пясъчно езеро. Стъпки – самотни, дребни прекосяват дюните, спират се. Оазисът – реален или не? Камили, шатри и маймуни – досадници малки, които обичат да крадат храната. Нощта е тиха, небето – огнено.
Вождът се изправя – взел е решение – „ще бъде низвергната”. „ ...

MihaelaSidera-scott

Проза » Разкази

2020-01-14T20:30:33+02:00 2K 1 9

Толкова някога /киноповест/ - 2.

7.
Пред „Ален мак“ има тълпа. А места в дискотеката няма. Вечният проблем на търсенето и предлагането.
Гената стои настрана. Пуши. Така – на външен вид, здрав младеж. Върви кажи, че е ученик.
- Самотен и беден – подигравателно подмята Камен, изникнал нейде от нищото като дяволче от табакера. До него ...

генек

Проза » Повести и романи

2020-01-14T18:05:06+02:00 756 1 8

Смирение

“Лъжа е естествено, разбира се, че те лъжа. Аз ако не излъжа такива като теб, кой да излъжа. Откъде, мислиш са парите ми…„ – помисли си пълния мъж, а после присви малките си хитри очи и с лукава усмивка каза:
- Съжалявам, направих всичко по силите си, но не мога да ти върна парите…
Младата жена почу ...

Kors

Проза » Разкази

2020-01-14T07:39:45+02:00 1K 4

33- Глава XXXV

Глава XXXV
- Даникааа!- изкрещя Орлин и се втурна към нея. Слави и Андрей го последваха. И тримата останаха като ужилени при тази гледка.
Опита се полицаят да я повдигне от него, но не се получаваше. Сякаш нещо я задържаше така... прилепнала към него. Локвата кръв под тялото му беше огромна. Тримата ...

kokolinna

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2020-01-13T17:15:58+02:00 1.5K 5 7

Система с три параметрични уравнения

Светла Гунчева е познат автор на любителите на поезията. В единадесетата си по ред поетична книга тя ни споделя съкровени неща, разсъбличайки душата си и мислите, и чувствата си. Традиционно аранжира вече няколко от книгите си, като изважда “пред скоби“ една творба, която формулира, обобщава и един ...

maistora

Проза » Рецензии, анализи, критически статии

2020-01-13T12:56:51+02:00 1.8K 5 4

Толкова някога /киноповест/

Отново разрових архива си и попаднах на бая голям куп хартия – дебела, пожълтяла, изпълнена с текст, написан на машина.
Бях забравил тази киноповест. А е писана доста отдавна – преди двадесетина години. И е по истински случай – повод ми даде опита на едни младежи да отвлекат самолета за Варна и да к ...

генек

Проза » Повести и романи

2020-01-13T09:38:28+02:00 647 2 11

Изборът

Беше май 1970-та. Соня току-що бе навършила осемнадесет години. Предстоеше й да гласува за пръв път в политическите избори на Народна република България, както тогава се наричаше сегашната Република България. Като повечето хора на нейната възраст и тя вече беше разбрала, че с изборите, които се пров ...

ГаляБорисова

Проза » Разкази

2020-01-13T08:00:26+02:00 2K 4 13

Осъденият клеветник Из „Дочуто от съседната маса“

Из „Дочуто от съседната маса“
Този зимен ден компанията професионално и много старание си губеше времето, чудейки си коя ощe тeма не бе обсъждана. И понеже вече нищо не ни минаваше през главата, както се казва обикновено, оживено мълчахме. Денят се очертаваше да завърши скучно, когато ненадейно влет ...

ВТ

Проза » Други

2020-01-13T07:49:34+02:00 1.1K 1