Проза и разкази от съвременни български писатели
По три бири и оркестърът да свири
Корабът потъваше нормално. Носът му, забит в айсберг, бавно и спокойно се накланяше напред. Пъргави люде от екипажа сечеха парчета лед и ги носеха в баровете, където веселието стигаше връхна точка. Капитанъ ...
Най-горещият ден
***
Изричайте истината, за да проветрите
душите си.
***
Междучасие
Тигър
До друго време
Тъжно му ставаше, когато сутрин, докато премиташе двора, виждаше как недоизлюпените се умрели върху плочника – едва отворили човчици. Е кой ли вещер пък там ще ги е н ...
Да си подредим празните буркани
Това го написах един ден, скоро след като карантината беше започнала , нямаше изглед изобщо да свърши, а аз нямах кой знае колко работа. Нямах и какво да правя в къщи и до затъпяване се взирах в айпада и решавах от най- трудните судоку.
Да спомена, между другото, че с ...
Прераждане
Необяснимо
Гробът на Димо - Медното гумно на българите
Ето, излезе от двореца, та застана посред Царевец на равното и хубаво място, там под Майката на всички български църкви и наблизо до Балдуиновата кула и последната от петте порти на крепостта. И с царя вървеше Тодор Балина Младия, архиепископа Натанаил, целият синклит, а и още други боляри и йе ...
Муза
Коронтина
Докара я Гогата, някакъв банкер го черпил кашон вино, по случай новия му кредит за 50000 лева. Розе! Като го видях едно розово, запотено, на женско ми заприлича. Ама слабо, хилаво, да не може да ме копне за гьона, да се спъна, или поне носа да си очукам на път за ...
Песента на безотговорния
Зная, зная какво ви учат в училище – че това е било огромния му подвиг, че е съчетал изкуство, идеи и борба, че в името на народа си е пренебрегнал Бож ...
Ревност и оправдание
Като се замисля за изневярата, веднага се сещам за ревността и оправданията. Досега не съм срещал човек, който да е изневерил за кеф. Винаги има някакво извинение. Абсолютно всеки, с който съм говори ...
Емили 8 част
Вече успяхме да се запознаем в асансьора. Тя пристъпя бавно и се озърта. От дълъг ...
Лунна самота
Дух срещу Материя
18+ Планетата на тежкотонажните
Шепа откровения
- Криеш ли нещо от мен?
- Ами, ...
CO-вид – 7. Колибите на Синия дракон
2. Войниците от едни и същи околии и с ...
Пазарните магистрали на любовта
И вината е най-вече на наперените, активни на житейско-любовния пазар, млади жени. Които най-напред скандализираха все още патриархалното ни общество с гр ...
Не ме слагайте в Любими
Сън
Танцуващите капки
Валеше ситен, напоителен дъждец в тихото пролетно утро. Единствено птичите песни огласяха тишината, поздравявайки я със своите дълги, омайни любовни шедьоври. Всичко навън отдавна не спеше – тревата беше постлала своят мек зелен килим, изпъстрен с всевъзможните шарки на пролетните ...
IV-ти сезон коронтина
Настана време за равносметка. Страничните странности на предишните 3 сезона. Седя и мисля... Времето е топло, та топло. Разходих Тарзанчо, щото ми дожаля. Вече никой не иска да го разхожда. Няма обяви за търсене ни на домашни любимци, ни на деца под наем.
Умрял от жега милият, ...
Когато се връщаше земята
Писал го беше някогашният учител и директор ...
Вярвате или не ... 23
/Епизод пети/
В село на мегдана двата бастуна разговарят. Единият се оплаква
на другия:
- Остарях, наборе, пък досега не съм срещал кьорав депутат, бе джанъм, ...
Разказвачът-въглен и Искрата
Преди това Тя е била Искра̀… не толкова въобража ...
Кихнах
Макар че и тая зараза, и грипът са си нормални болести, с температура, треска, отпадналост и 700 вида вируси и бацили, дето ги р ...
A monologue of the alter ego 🇬🇧
Трудно решение
Приливи на сърцето - Send love! - 6
Дните си летяха един след друг. Понякога Красен изпитваше сам върху себе си своето съмнение. Въпроси от рода на: „ Справям ли се? Дали, той се чувства добре? Какво ще ни донесе бъдещето? „ ровичкаха из ума му, сякаш търсеха в някой забутан ъгъл нещо тъмно и прикрито. Това, че беше израснал в сре ...
От деня - 46.
Но й купих. Те сложени нависоко, питам защо така. Продавачката казва – да не пипали купувачите стоката. Отговарям й: „ ...
Емили 7 част
Една крачка
От онези които нападат...
Понякога съм гневен. Един или два пъти седмично. През останалото време съм см ...
Истината
Той ми каза:"Имаш тумор!"
Стисна ме за ръката.
Извиках:"Тумор! Оуууу!"
"Кога, ще умра?" - попитах. ...
Моят костюм
Не плачеше. Тя не го правеше никога. Просто подсмърчаше. И сега така я виждах – как държи с лявата си ръка кърпичката и я пъха в носа си. Готин навик.
Прозорецът беше мръсен. А исках да видя всеки детайл. Това беше раздяла. Може пък да е последната. Изтрих с опакото на ръката ...