Проза и разкази от съвременни български писатели
Мъжът на автобусната спирка
За демонът и красавицата
***
Прибрах се вкъщи горе-долу навреме. Къщата се тресеше. Вратата на килера се крепеше кажи-речи на едно болтче, а ударите идващи отвътре бяха мощни - туп…Туп...ТУП. На ...
Дихание
И ще излея всичките си чувства. Ще се разстилат като въздушни целувки. Ще се сл ...
Може би някой ден...
Онези нощи… Достигнахме отвъд вселената. Сляхме се с вечността. Докоснахме се до звездите…
Вървяхме сами през мъглата... Наоколо нямаше никого. Беше тихо. И ние също мълчахме, крачейки по пътя, не осъзнавайки необратимост ...
Первая, Белая и Всея. (Глава 8) 🇷🇺
1. ( Утерянное государство)
*Ученики, было, обрадовались, стояла огромная государственная пустота, и они одни среди всей необыкновенной запущенности. Какое-то недоразумение воцарилось, всё тут пребывало не по своему назначению, Собирателя не было, потому спрятавшиеся люди бы ...
Роза в цвят екрю
Магнетично увлечен, ако тръгнеш след оставащия в стъпките ми аромат на непорочно неустоима и омайващо т ...
Крачка напред, две надолу
Зараза, криза, блокади, ограничения, карантина, карантина, карантина…
Хората – по домовете. Където са двама пенсионери в три стаи, добре – има и за кучето. Ами тричленно семейство в гарсониера? Макар и там да има шанс за оцеляване поединично – един в спалнята, друга в кухнята, дет ...
Напаст Божия
Аз съм един от вас. Огледайте се в огледалото и ще ме видите.
Осъзнавате ли колко сме уникални? Ние сме милиони надарени деца, побрани в изправителен дом. Приют, в който се преправяме. С чужда помощ и взаимно.
Сградата, в която живеем и се уеднаквяваме е обградена с в ...
18+ Тази, която стоеше в ъгъла
Откакто имаше такива, тя винаги стоеше в своя ъгъл някак си кротка и тайнствена. Беше там и това му стигаше.
Майка си не помнеше, защото още при негов ...
Рудозем
Градът има богата история и е скътан в дълбоките и дъхтящи на смола и бор пазви на Родопа планина, а самата планина е изтъкана от тайнственост и загадъчност, поради което удивлява и вдъхновява хиляди поети. Иван Вазов някога писа: „Родопа е една Шекспирова драма, оживена с трепети и постоянн ...
Голяма
Как лети времето! Сякаш беше вчера. Каролина още не беше се родила. Мисля, че беше през февруари. Водех Милена, сестра ѝ, по същия тротоар, по една такава отъпкана снежна пътека към детската градина и ѝ разказва ...
Компарсита - ч,4
Свидна стана от леглото си бързо. Не задълго време се задържа в банята и пред огледалото. Облече същата рокля с червените макове ( беше ѝ любима, а и без това нямаше кой знае какъв голям ...
Контури
Бях сама навън. Наоколо се гонеха и пищяха деца. Момче в клин и слушалки на ушите профуча край мен. Въздухът се раздвижи и стана на пластове. Ароматизатор за дрехи, афтършейв, хормони. Няколко чифта ръце се протегнаха ...
Как творчеството помага по време на криза
Съзнателен човек
Very big brother
Първоаприлска под карантина
За първи път днес отивам до супера под режим. Заставам до червената линия, отбелязана на плочките, на два метра зад предния кандидат купувач. До вратата седи един чичко и вдига ръка, като дойде ред някой да влезе.
Рафтът с олиото е ометен. На горния се мъдрят от 2 литра нагоре туби на "криз ...
Прегърни ме...
Веднага ще ти отговоря. Нищо. Изписахме хиляди думи за нашата история, но така и не си казахме очи в очи как стоят нещата между нас. Преглътнахме думите си. А сега те стоят като камъни в гърлата ни и ни убиват бавно ден след ден. Действахме като на шега. Правихме се, че то ...
Доктор Вреден - глава 34
Настанихме Дими на леглото в неговата спалня и аз се поколебах. Не знаех точно какви лекарства му бяха назначили в болницата, но не знаех кого да питам и на кого мога да вярвам. Най-вероятно имаше нужда от обезболяващи, може би антикоагуланти… усетих, че не съм сигурна и се изнервих. Дими в ...
Щастлив живот
Трябваше да отида до магазина за някои продукти. Така че за пореден път моите домашни ме подготвяха за трудната експедиция. На Магелан му е било лесно – открито море, простори, обикаляй си Земята с кеф... Да го питам сега и тук… Кеф…
Даже ...
Ден за ден
Копнеж
- Наистина ли… та аз самата себе си не познавам, как може да твърдиш, че ме познаваш… Сега ако се усмихна, какво ще си помислиш? Че съм силна и въпреки болката се усмихвам или, че съм лицемерна и крия истинските си чувства и се усмихвам, въпреки че боли.
- Не зная, ти ми кажи… за не ...
18+ И при криза не е грях, ако има малко смях
- Брато, не съм гей, ама жена не мой ми го дигне...
- Ка тъй бе?
- Ми, става ми само от кози, овце и секъв такъв добитък.
- Ама ти си абсолютен изрод!... ...
из.Тиня и чест -1
„ It’s my life“
Карантина.
На път - 1
18+ Време е за урок
Рудоземската обогатителна фабрика
Рудоземската обогатителна фабрика е проектирана от Механобр – Ленинград, СССР (днес Сант Петербург, Русия). Строена е през 1952-ра и началото на 1953-а. Същата година през май
фабриката е пусната в експлоатация, а официално е открита на 07.11.1953-та. За времето си ...
Мъртва любов - единадесета част
Лицето му стана по-сурово и с ...
Печатница за фалшиви души - трета глава
Методът на Методи
Наум в паралелния свят
Ако знаех, че се скиташ
Под обсада
- Стой! Къде ще ходиш?
Така си и знаех. И защо трябваше да се връщам пак в тая реалност?
Бавно надигнах втория клепач, с мъка концентрирах поглед в тавана. Те не обичат да ги гледаш в очите, но пък нямаше как да сведа глава надолу – на кревата бях. А и задължи ...
***
Тя прелита от душа на душа
и от век на век.
Да продължим заедно...
Петият е вторият трети
– Пак старата песен! – каза той на Едвин. – Какво значи „алена“?
– Това значи червена.
– Червеното си е червено, нали така? Защо тогава да се надуваме и да казваме „алена“?
Джек Лондон "Алената чума" ...