4 263 резултата
Елизабет се събуди преди закуска на следващия ден и след кратко чудене какво да прави – излезе за първия си работен ден. Като дъщерята на заможен търговец, от нея никога не се беше очаквало да работи, не и истинска работа. Ако момичетата от обикновени семейства бяха учени как да готвят, шият и чистя ...
  790 
Сам проследи с поглед Елизабет. Не разбираше защо продължаваше да не е доволна, след като беше получила работата. Всъщност всичко щеше да се нареди добре, ако Чарли не се беше набъркал.
– Нужно ли беше да се месиш? – обърна се към мошеника, който продължаваше да го гледа ухилен и с интерес.
– Ти сам ...
  810 
Беше получила отговорите, които търсеше, много по-безболезнено, отколкото смяташе, че ще стане. Разбира се, цената не беше ниска и след няколко спокойни нощи, сега пак щеше да търпи присъствието на Франк в сънищата си. И да бъде под постоянно наблюдение от гарвана в стаята си, помисли си, докато го ...
  791 
Елизабет седеше на ръба на малък фонтан в центъра на площад, по който се разхождаха шарени фигури. Силуети на хора, осъзна след малко, но когато се опита да се фокусира върху някой, не успя да различи каквито и да е черти. Просто размазани петна, които се движеха бавно по белите улици под сянката на ...
  772 
Елизабет се върна обратно в стаята си, затвори внимателно вратата, за да не събуди останалите гости, и седна на леглото. Навън започваше да се развиделява, но пердетата на прозореца държаха утрото далеч с изключение на една тясна ивица светлина на отсрещната стена. Момичето се загледа невиждащо в не ...
  1231 
Да се отърве от поредния провален експеримент на вещицата отне на Сам повече време, отколкото трябваше. Докато приключи, вече оставаха само час-два до изгрева. Поне градът все още спеше, с изключение на няколко закъснели пияници, които избегна лесно. Не беше в настроение да вижда никого. Искаше само ...
  957 
Ка‘Раим достигна края на тунела и застана пред тежката желязна врата, покрита с руни, които да спрат дори него да премине лесно. Убиецът вдигна ръка и блъсна два пъти силно със свит юмрук, карайки символите да присветнат предупредително. Чу изчаткването на зъбчатите колела на трите брави и вратата с ...
  1642 
***
Нямам представа как е при мъжете. В повечето случаи при тях избива една единствена емоция, а не вулкан от „манджа с грозде“, както сега беше при мен. Мъжете ги избиваше на гневни изблици, плюс страст, и много рядко, подобие на някаква нежност. Поне при тези мъже, които аз познавах бе точно така. ...
  1151 
...
Изведнъж залата притихна. Всички очи бяха вперени в жената, която влезе. Сякаш бе изваяна, като от корица на списание. Не много висока, стройна, с елегентна черна рокля очертаваща тялото и. Обувките бяха с умерен ток, достатъчно високи, за да подчертаят краката и. Косата и бе прибрана в елеганте ...
  617 
Глава 11. СССР.
Зашли, куда обязаны были зайти, в огромный, мощный, с непостижимо грандиозными сводами Зал равных благ, - в царство мельчающих секретарей. На середине простора, одна единственная книга, в которой записаны все непостижимые великолепия строя. Даже непонятно как удалось людям разрушить ...
  1156 
Глава 10. Преобразование города.
Сущий водил соучеников и Учителя, по бывшей пустоте; многие с недоверием смотрели на понимание общественного замысла. Один Учитель восторгался Сущим, всё, чем бы он сам решился наполнить оставленную пустоту, оказалось бы туманнее сущего пути.
Подошли к большому обрыв ...
  1380 
Стражът протегна атеша на дългата му дръжка, закачи я на стойката на стената и огледа надолу, за да провери за натрапници. Както и очакваше, никой не беше толкова луд, че да тръгне да катери кулата, но такива бяха инструкциите още от преди пет години, когато го бяха качили за първи път на покрива, и ...
  998 
Ка‘Раим проследи как Чарли провери ноктите си, които бяха чисти, въпреки че ръцете му не бяха, и прибра кърпичката в джоба си.
– Какво правиш тук? – изръмжа убиецът.
– Знаеш, че съм ти почитател! – отвърна мошеникът. – Обожавам да гледам как работиш!
Убиецът въздъхна. Не беше сигурен защо търпи държ ...
  1095 
Голямата черна птица, почти невидима на фона на нощното небе, се плъзна плавно във въздуха, хвана се с крака за протегната ръка и прибра крилата си в едно плавно движение. Мъжът се намръщи леко:
– Закъсня.
– Гра! – запротестира гарванът.
Част от самия него беше в птицата и дори след толкова много го ...
  1223 
Мъжът премина през бариерата, следван от двама гвардейци. Беше висок почти колкото Сам. Гладко избръснатото му лице беше бледо и аристократичните му черти изглеждаха остри от напрежение, докато с едри крачки вървеше право към тях. Не. Към трупа. Беше облечен в дълго палто – шервани – в черното и зла ...
  1029 
След споменаването на името на най-опасния човек в Хайрани, чиято тъмна сянка се простираше и извън Лунарата, Хирса не прояви желание да задава повече въпроси. Сам реши, че е сложил край на вниманието на войника към Елизабет, но когато тя се върна при тях, лапнала кожата между палеца и показалеца си ...
  982 
Съпротивата
- Тук съм, спокойно! - Той се приближи до нея все още държейки сандалите ѝ в ръка.
Момичето се беше подпряло на колата и трепереше от студ. Погледна краката ѝ вече съвсем посинели от влажната земя.
- Господи, влизай бързо в колата! Защо не ме изчака долу?
Тя мълчеше. Дори не го поглеждаш ...
  932 
Още на следващия ден,съдията бе твърдо решил,че Роджър трябва да бъде екзекутиран. Екзекуцията му щеше да бъде публично обесване,точно в центъра на града. Огромна тълпа от хиляди,стотици хора, се мяркаше из града,или по-точно в самия му център,чакащи да видят самата екзекуция. На обяд,тя се проведе. ...
  1055 
– Нека те прибера. – опита Сам за пети път. – Няма нужда да виждаш това.
Сирената ги водеше към храма на Ну‘Ахра. Поредната мъртва жрица. Тази беше осма? Девета? Вече не беше сигурен. Уличките, водещи натам, бяха претъпкани с хора, които бързаха да се отдалечат. Не като него и Елизабет. Онези имаха ...
  1245 
Глава IX
Изминаха четири години. Силимарина прехвърли двадесет и едно лета. Отдавна не живееше на същото място, в същата онази къща. Сега много покриви имаше тя над главата си- повечето от звезди. Само зимата си обитаваше един по-широк скален процеп, по-високо в планината. Но наследството от прежди, ...
  1395 
Пробуждане
Събуди се от някакъв шум, остро изскърцване на врата или нещо като стар дъсчен под. Трябваше още само миг, докато смазващата мисъл вля адска жега във вените ѝ, пълзяща стремглаво нагоре по врата към върха на главата. Ето, че кошмарът отново оживяваше. Видя се на същия този диван, където с ...
  1169 
Сам вървеше крачка зад Елизабет, така че да може както да наблюдава нея, така и да държи под око всичко около тях, докато Чарлс размахваше ръце и показваше тази или онази сграда. С приповдигнато весел глас мошеникът посочваше резиденцията на някой благородник или голям търговец, или пък на онзи магь ...
  942 
Брилянтин
Ръцете му... познаваха смъртта. Беше я виждал не веднъж. Усещаше хладният ѝ дъх ... някъде дълбоко знаеше, че му се присмива. Тази битка изтръгваше всичко човешко от него, изцеждаше целият му емоционален заряд, после го изсипваше отгоре му, но обезобразен и надъвкан, преследваше го в сънищ ...
  957 
– Стигнахме. – каза Чарли, спирайки пред една невзрачна къща, на чиято врата почука.
Нямаше никакви табели или каквито и да е обозначителни знаци, че това е лечебница, но когато вратата се отвори, Елизабет разпозна топлите очи на жената, която й бе дала отварата. Флетчър й каза нещо, което я накара ...
  917 
V
След секундите на
опияняваща близост, през които любовта тържествуваше, разумът все пак успя да разклати звънчето и те послушно се отдръпнаха един от друг…
Влади спонтанно възкликна, разочарован и недоумяващ къде са косите ѝ - явно очакваше да са дълги, каквито бяха в спомените му от Поморие и на ...
  1197 
Този път Хесер ни остави прави. Никакъв чай или други учтивости. Глухарьов застана с ръце зад гърба, като при строева подготовка. Военният си е военен. Аз, след почти 24 часа на крак, се бях подпряла с две ръце на облегалката на единия от столовете пред бюрото на шефа. Просто не бях в състояние да с ...
  846 
Сам и Чарли успяха да й уредят чисти дрехи и Елизабет прекара следващите близо два часа в банята, през които се изкъпа и криво-ляво успя да се боядиса в нещо, което на пръв поглед изглеждаше като тъмно кестеняво. Чак след това забеляза червените нотки на махагона. Нямаше реална представа какво точно ...
  1608 
8.
Наближи абитуриентският бал на Даяна. Бившето семейство беше решило да я изпратят заедно. Откъм Василен бяхме поканени ние, аз и братовчед му, заедно със старите, както и кумовете им. От страна на Зария присъстваха сестра й със семейството си, като най-близки роднини, старите Магдалинчеви – баба ...
  821 
Долу беше пълно с гости на странноприемницата, които беше виждала по време на разходките си до тоалетната, и с други, които подозираше, че са дошли само за храната. Погледите на всички първо се спираха къде любопитно, къде с недоверие и дори враждебност върху нея, преди да се преместят малко по-наза ...
  1192 
Моят кабинет може и да не е толкова впечатляващ като този на Хесер, но определено имахме общи черти. Поне що се отнася до чистенето. Цялото помещение, също както и при него, преливаше от разни неща – изобилстваше с книги, камъни, бижута дори – особено онези, които ползвах често като амулети. Иначе с ...
  862 
Нещо достигна до Елизабет в мрака, в който се беше сгушила като в топло одеяло. Не можеше да определи откъде точно идва това некомфортно усещане, но опитите й да го игнорира останаха неуспешни и накрая то се оказа достатъчно, за да я накара да изплува от дълбините на съня без сънища, в който бе потъ ...
  1103 
7.
Човекът, с когото заживя Зария след разрушения си брак, беше добър и лоялен. Макар че никога през съвместния им живот не ѝ призна, че я обича, между тях цареше взаимно доверие, уважение и най-важното – държаха един на друг. Ако някой я попиташе като какъв е по-добър за нея – като любовник или при ...
  801 
Глава VIII
- Добро утро... 29!
- Никога не е било добро, когато съм те виждала, директоре! - изсъска 29- Какво ще ме правиш този път? С какво ще ме тровиш? На кого ще ме даваш за бой, или този от преди малко ти беше достатъчен... за сега?- заля я с три бързи въпроса коленичилата- Кажи, гадино! Или щ ...
  957 
Един до друг на ръка разстояние.
Гледаме се в очите,а бушуващите в нас емоции оказват влияние.
Всичко е просто всяко движение с поглед ще си следим,не ни е лесно от света историята си да прикрият.
Дълбоко в себе си един в друг се крият и двамата се мъчат болезнените спомени да изтрият.
Полагат усили ...
  1048 
Докторът ме погледна странно. Беше облечен в бели дрехи и се беше облегнал уверено зад бюрото си. Изглеждаше като всеки специалист по вътрешни болести, който е натрупал големи облаги от практиката си.
- От какво се оплаквате? – попита ме бавно той.
- Ами нямам особено желание за нищо – отвърнах аз.
...
  605 
Иля ме погледна учудено над главата на Семьон и поклати неодобрително глава. Знам какво щеше да ми каже, ако можеше да го направи и ако бяхме насаме. Че момчето е младо, че това е жестоко, че не бива така. Но Иля е Светъл – до мозъка на костите си. А аз съм Универсална – и не мога да вярвам в доброт ...
  876 
6.
Откакто Зария си взе детето и се прибра при родителите си, в дома на тетка Дила надвисна самотата. За да няма угризения от постъпките си спрямо снаха си, тя започна често-често да ни спохожда, под предлог да се види със сестра си. Не пропускаше обаче при всеки удобен случай да се оплаче, как зара ...
  856 
Нямам много време. Притиснат съм. Трябва да взема страна.
Очаква се от мен да приема вярното решение. Да остана лоялен.
Всъщност, всички са сигурни, че вече съм го направил.
За бизнеса е важно да не се променям.
Но ми омръзна да съм еднакъв. Затова от половин час стоя в колата си и не излизам навън. ...
  851 
НАНОРОБОТЪТ
Годината беше 9325. Беше златен век за нанороботиката. Всички се надпреварваха да направят най-малкия възможен модел. Дълбоко в недрата на Земната федерация, много млади мъже и жени правеха опити да го превърнат в невидим дори и за окуляра на електронен микроскоп. Всички усилия бяха насо ...
  574 
5.
Зария се отдаде на майчинството с пълна сила и всеотдайност. Не позволяваше малката Даяна дори да проплаче без да има повод. Стремеше се нищо да не ѝ липсва, макар че можа да я кърми не повече от месец. Годините бяха пълни с недоимък и малката мина на кисело мляко. Добре, че кумовете им гледаха к ...
  841 
Предложения
: ??:??