Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Военен прочит на Червената шапчица

Преди много изстреляни патрони, през девет засади в десета, в дън окопите тилилейски, живеело момиче командос – червена барета, под кодовото име "Червената шапчица". Един ден "Червената шапчица" получила нова мисия от своя старшина – майка на ротата, чиято цел била да достигне до отдалечен пост навъ ...

duffmckagan

Проза » Приказки и произведения за деца

2017-10-06T10:28:29+03:00 1.6K 1 1

Село на римски път - 8.4. /край/

4.
Пролетта се развихряше сред цвят и зеленина. Както винаги, както векове наред…
Малкото селско гробище се разшири. Някои мъртви бяха закарани за погребение далеч из страната, по новите места на децата и внуците им. Но се появиха и нови жители. Сред тях дори млади хора…
Идеята на Минчев за паметник ...

генек

Проза » Повести и романи

2017-10-06T01:01:04+03:00 1.8K 1 8

Лепило и вълни (8)

След като се развидели си намерих уютно местенце на една полянка, където след като похапнах няколко питки дори успях и да подремна малко. Напоследък не спях като хората. Сигурно ми се събираха 2-3 часа на денонощие, пък и хората си имаха хубави места за спане с покрив над главата и легло. Но аз сам ...

Късата_клечка

Проза » Повести и романи

2017-10-06T01:00:32+03:00 1.8K

"Ерекция" към щастието - глава V

"Ерекция" към щастието...
Глава V
Пелинова не можа да заспи дълго след напрегнатият ден. Емоциите на всички около наближаването на Фарс бяха превърнали атмосферата на кораба като в кошер. Хаотични движения и жужене. Всеки разнасяше някакви папки, коментираше се шумно за това какво ли е там, дали ще ...

diesto

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Хумористична

2017-10-06T00:57:21+03:00 1.1K 1 7

Време за бягство

Калина ми се обади по телефона и беше разстроена.
- Защо? Какво се случи?
- Нищо. Абсолютно нищо.
- Е, как така!?
- Просто си събрах багажа и си тръгнах. ...

Kalisi

Проза » Разкази

2017-10-04T21:46:25+03:00 2.2K 5 4

Доклад за едно пътуване

Неотдавна, докато се прибирах след нелек ден, прекаран в университета, имах щастието (случайно) да срещна една (своя) колежка от по-горен курс, с която (неведнъж) сме имали съвместни лекции. След кратка размяна на поздрави, ние (вкупом) се запътихме към ЖП гарата на града, който носи вече позабравен ...

Адриан

Проза » Други

2017-10-04T18:06:07+03:00 883 1 1

Ако Господ беше българин

Ако Господ беше българин...
...Всяко Негово чудо щеше да е за...три дни!
...Нямаше да посмее да си извади ръцете от джобовете и да ги вдигне към Небето за молитва, защото ще знае, че така някой може да го преджоби!
...Щеше да накара някой друг да Му носи кръста до Голгота!
...Нямаше да се излага да ...

duffmckagan

Проза » Хумористична

2017-10-04T16:16:24+03:00 1.1K

Село на римски път - 8.3.

3.
- Даскале, - каза Милко – даскале…
Кръстев изстена и отвори очи. Лежеше на дюшек върху горната площадка до кръчмата. Наоколо се щураха десетина човека, неколцина съсредоточено ядяха нещо от тенекиени паници, две баби замятаха чаршаф над главата на неподвижно тяло върху палет, един мъж – Дойно беш ...

генек

Проза » Повести и романи

2017-10-04T09:37:41+03:00 1K 1 2

Една късна вечер в метрото

Беше късно неделя вечерта – около единайсет часа. Борис се прибираше към Бруклин в Ню Йорк след двата почивни дни, прекарани в Westchester. Това е по-заможната част на щата Ню Йорк; намира се на север, над мегаполиса с еднойменното име. През почивните дни Борис беше работил при едни негови познати - ...

robertratman

Проза » Разкази

2017-10-04T09:21:25+03:00 1K 2 6

Импозантни Алпи

Както става донякъде известно от претенциозното и високопарно заглавие, аз ненадейно съм се сдобил с тежки парични дисаги и сега отмарям от света – потънал дълбоко в недрата на Швейцарските Алпи и носталгичната музика на клуб НЛО. Неудобните торби бяха пътьом разтоварени из разни лихтенщайнски и шве ...

murjoflos

Проза » Разкази

2017-10-04T09:07:08+03:00 1.1K 1

Капитанът

Искате да говоря? Добре ще говоря и всичко ще си кажа, ще разберете от първа ръка кой, какъв и защо бе Капитанът. Знаем се от ей такива. Да съм минел по същество ли? Добре де, добре, бях там на двадесет и пети, когато всичко се случи. Първо това ще изясня. От вечерта ли да почна, когато се видяхме? ...

murjoflos

Проза » Разкази

2017-10-03T18:37:41+03:00 1.9K 4

Орис (Сафина) 38

>

teodoralindemann

Проза » Повести и романи

2017-10-03T18:34:14+03:00 1.2K 1

Младенецът

– Усетих как сънят си отива, духвайки в клепачите ми, и инстинктивно отворих очи. Манастирът беше още тих, но това бяха миговете преди разкъсване на тишината. След малко клепалото ще удари. Усещам го с цялото си същество. А и как иначе? Вече двадесет години съм тук. Когато чичо ме доведе, бях още де ...

slaveja123

Проза » Разкази

2017-10-03T18:18:12+03:00 2.3K 2 11

Мълчание

Има хора, които се запечатват в паметта като тапет, залепен с хелметекс. Нямат сваляне, нямат забравяне. Може да се разруши стената, да се разруши живота, но те ще останат. С такъв спомен се боря вече година и колкото, и време да минава, той изплува като кичозна стена в сутерена на многоетажен блок. ...

OlesyaNikolova

Проза » Разкази

2017-10-03T18:12:03+03:00 966 1 5

10- те Божи заповеди в побългарен вариант

БЕЗ ИЗХОД ГЛ.20, 2 – 17
[20:2] Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох до 4- то място на Световното първенство в САЩ 1994;
[20:3] да нямаш други богове, защото само Господ е българин, а останалите - не.
[20:4] Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земя ...

duffmckagan

Проза » Хумористична

2017-10-03T14:55:31+03:00 1.4K 2

Осемдесет и първи за дядо

Осемдесет и една щяха да са ти много.
Как една торта побира толкова много свещи
и как на осемдесет и една имаш достатъчно кислород
в дробвете че да ги духнеш всичките,
за да ти се изпълни желанието? ...

Dess-troyer

Проза

2017-10-03T14:14:12+03:00 838 1 1

"Ерекция" към щастието - глава IV

"Ерекция" към щастието...
Глава IV
Видеозвънецът ме събуди, като на дисплея се виждаха огромните очила на Черноморски. Погледнах часовника си. Беше малко след 9 ч. Оперативката ни винаги е в 8, като аз обикновено съм станал 2-3 часа по-рано.
- Антонов, яко парти а? Как се наковах човечееее, направо ...

diesto

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Хумористична

2017-10-03T11:13:40+03:00 1.1K 5

Малката гара

Малката гара е като дърво през различните сезони - хем се променя неузнаваемо, хем си остава същото.
Малката гара хем я има за хората, които я навестяват, хем я няма - за хората от бързия влак, който я подминава небрежно.
Независимо от местонахождението си - дали е насред полето или в планината, мал ...

Diskordia

Проза

2017-10-03T11:07:10+03:00 1.2K 2 5

Село на римски път - 8.2.

2.
Двамата се завърнаха живи и здрави. Но не и с очакваната плячка. Милко беше попаднал на забравен убит и прибрал три пълнителя, Киро пропълзял между няколко трупа долу, обаче носеше само стотина патрона. Пак добре, че бяха стандартни, та ставаха за картечниците…
После всичко отново замря…
Кръстев ...

генек

Проза » Повести и романи

2017-10-03T08:32:41+03:00 877 2

Просто едно писмо

Здравей, Н. !
Трудно ми е да намеря думи, с които да опиша радостта си за това, че реших да участвам в конкурса. Не зная за другите, но аз имам чувството, че вече спечелих, защото успях да срещна приятели.
Аз силно се съмнявам, че съществува сила, способна да заличи спомените ми от това мероприятие. ...

Адриан

Проза » Писма

2017-10-03T08:32:12+03:00 916

Паяка

През една хладна неделя през март аз и Ани отидохме до близкото гробище. Тя избра мястото и аз я последвах, макар че не си умирах да ходя там. Все пак това беше една от първите ни срещи и бях доволен, че съм с нея, независимо къде ще ме заведе. Проведохме добър разговор - за кафе, алкохол, книги и ф ...

robertratman

Проза » Разкази

2017-10-03T08:28:19+03:00 600

Последна среща

В малък провинциален град живеел един старец. В него живеела и една по-млада и по-хубава старица. Те крачели по уличните коридори всеки по своя път. Те просто крачели и не виждали. Живеели в объркан свят на алчност, пълен с лъскави коли и мързеливи искащи принцеси. Но един ден се срещнали и тогава н ...

chrisy26

Проза » Разкази

2017-10-03T01:37:47+03:00 2.6K 1 6

Този път няма да ти се размине 2

Изнервям се, защото тя е принудена да ме чака. Но няма как, дежурен съм, не мога да зарежа работата си, въпреки че работа на практика няма. Броя минутите до края на смяната. А те се точат протяжно, мъчително.
Тя лежи на неудобната кушетката в ъгъла. Притворила е очи, но явно не спи. Та как се спи, к ...

Heel

Проза » Разкази

2017-10-03T01:29:32+03:00 739 3 1

"Кръвта вода не става"

Разказ от Генка Богданова
Дъждът кротко потропваше по стъклата. Беше ситен пролетен дъжд, за който земеделците казваха, че е дар от Бога за посевите. Но Ивана никак не му се радваше, защото покривът на старата им къща отново беше протекъл около комина и ръждиво-черното петно на тавана се беше втренч ...

evgeniagenka

Проза » Разкази

2017-10-03T01:11:29+03:00 3.2K 1 8

Задушница

ЗАДУШНИЦА
Разказ от Генка Богданова
Днес е най-студеният ноемврийски ден. От сутринта скитахме по градските улици с надеждата да събера малко кашони за продаване, за да купя поне хляб, но циганите и силният вятър не бяха оставили нищичко в контейнерите за смет. Поехме, гладни и премръзнали, с Топчо ...

evgeniagenka

Проза » Разкази

2017-10-02T02:18:26+03:00 2.2K 9

Писма отникъде-1

Изпратено на: Петък, 2008, Февруари 22 13:30:17
Относно: Пардонства.
Здравей, Нощен!
Спомням си и за един колега от студентската ни група - Боби. Той беше вегетарианец, защото "искал да живее колкото костенурките, че даже и повече". Не знам доколко това е един от начините да надскочиш гене
(тук няко ...

Regulus

Проза

2017-10-02T01:33:18+03:00 1.1K

На танцуващите

И? съществува ли романтика или я изгубихме във време в което душата ни не може да понесе емоции по силни от сиво ежедневие … премесено с бяло.
Изгубихме ли се във време на празни стаи и зими студени. Нима мислим само за пари и сметки. Цифрите ли заместиха романтиката
И не, не говоря за романтика под ...

Мушмулче

Проза

2017-10-02T01:26:38+03:00 921 2 1

Разказче с парадокси

При все че в разговор с лекота подхвърляше тежки аргументи, дълбочината на мисълта му и широтата на възгледите му не съответстваха на висотата на служебното му положение. Постоянно недоумяваше защо измежду всичките му познати най-работлив беше Неделчо, а най-ленив – Деян, защо Снежа все мечтаеше за ...

VladimirKostov

Проза » Хумористична

2017-10-02T01:04:17+03:00 783

Не искам нищо повече от това

Любовта е чувство.
Обичта е чувство, облечено в разум.
Верността и изневярата са просто решения.
Водени от чувствата, но подчинени на същността ни.
Уважението? ...

nadia.nanito

Проза » Писма, Други

2017-10-02T01:02:05+03:00 1.1K 1 1

Село на римски път - 8.1.

Осма глава
1.
При Милко бяха се събрали десетина души и, на мътната светлина на газен фенер, разглеждаха непознат, странен човек. Кръстев се зачуди кой е пък тоя, но бързо разбра – насреща му е един от бандитите. Беше полуседнал, сгънал крак в кървав крачол, пленилите го бяха превързали раната отгор ...

генек

Проза » Повести и романи

2017-10-02T00:56:47+03:00 1K 2

Лотарийния билет

В един мрачен септемврийски ден излязох навън. Валеше като из ведро. Насреща ми, бутайки пазарна количка пред себе си се появи клошар. Беше облечен в мръсно сиво палто, неизбръснат; косата му дълга и мокра. Той изникна в далечината, обгърнат в мъгла от ситни капчици; приближаваше се с широки крачки ...

robertratman

Проза » Разкази

2017-10-01T09:21:23+03:00 611 1

"Ерекция" към щастието - глава III

глава III
"Ерекция" пътуваше към своя пристан под вещото командване на Войводов. Този човек бе надарен със изключително спокойствие и ерудираност. След последната си мисия беше решил да се пенсионира, но от МИЩ го увещаваха, че ще го обезпечат финансово до края на дните му, както и че ще подсигурят ...

diesto

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Хумористична, Еротична

2017-10-01T09:08:21+03:00 1.2K 2 3

Щастие за сън

На вратата се позвъни. С мудна походка се затътрям да отворя, като се чудя кой е нещастникът, сглупил да ме търси посред бял ден и то точно когато съм си у дома. За щастие върху допотопната талашитена преграда, освен шпионка, има и малка дупка близко до бравата. Мога спокойно да видя кой ме безспоко ...

murjoflos

Проза » Разкази

2017-10-01T00:43:41+03:00 2K 1 2

Писма отникъде

Привет, Прогнатична!
Ще прощаваш, но е малко вероятно, да не кажа друго, да е максиларна прогнатия! Не казвам, че не изглежда да е така! Но като гледам - по-вероятно е да е мандибуларна микро или ретрогнатия, с микрогения, на чиито фон максилата изглежда по-голяма, горните зъби по-напред, долната ус ...

Regulus

Проза » Писма

2017-10-01T00:42:31+03:00 1.3K

Орис (Сафина) 37

>

teodoralindemann

Проза » Повести и романи

2017-10-01T00:38:53+03:00 1.5K 1

Село на римски път - 7.4.

4.
От селото се разнесоха изстрели, изтрещяха няколко гранати и бомби, понякога се чуваше пукотевицата на пистолетите. После всичко затихна…
Минчев се огледа. В стаята всички бяха невредими – Ангел слагаше нов пълнител, Кръстев внимателно следеше през мерника стихналата гора отсреща, Марко зареждаше ...

генек

Проза » Повести и романи

2017-10-01T00:06:43+03:00 824 2 3

"Ерекция" към щастието - глава II

"Ерекция" към щастието...
глава II
Елина Пелинова пътуваше вече няколко дни, след като совалката "Иди си - Ела си" спусна капсулата с предварително, зададени координати към "Ерекция". Самотата в това подобно на сперматозоид тяло насред безграничният Космос караше Пелинова да почувства онзи отдавна о ...

diesto

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Хумористична

2017-09-30T11:55:19+03:00 1.9K 2 2

Историята на една капка

Започна да вали. Такъв дъжд не беше валял от години. Прозорците заплакаха. Опитах се да ги изтрия. Беше невъзможно. Такава мъгла и дъжд. Две души си спяха спокойно. Беше 2006 година. Той – на 14 години, тя – на 4 месеца. Само нашата майчица беше далече, далече.
Може би някоя от тези капчици, които п ...

Eipril

Проза » Разкази

2017-09-30T11:29:16+03:00 1.2K 1

Есенни листа - червени, кафяви и жълти

Вечерям в любимото си кафене. Отвън е мрачен есенен ден, но кафенето наподобява на уютен пашкул. Сам съм на масата, вторачен в синкавия екран на телефона ми, който ми държи компания. Размотавам се из Интернет, влизам във Фейсбук, обменям съобщения с приятели. Изведнъж високият глас на жена ме измъкв ...

robertratman

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2017-09-30T00:59:21+03:00 1K 1 4

Лепило и вълни (7)

Хляб, вълци и вода
Пред една от близките до пътя постройки имаше паркирана малка, червена на цвят кола. Оказа се втората за днес със свален преден джам. Надникнах вътре и забелязах шише с минерална вода пред седалката до шофьора. Огледах се, натиснах стъклото, пресегнах се, взех водата, закачих я на ...

Късата_клечка

Проза » Повести и романи

2017-09-29T23:27:17+03:00 1.3K 2