2 892 резултата
Имало едно време... Нали така започват приказките - имало било там едно време нещо си. Само дето всъщност нищо не е имало. Нито времето го е имало, нито дворците, нито горите тилилейски, нито дори принцовете и принцесите и всички останали второ- и третостепенни персонажи. Нищо. Една голяма измислица ...
1137
9
„Който пее, зло не мисли.”
... но от песните ухае
Най-различен аромат.
Който слуша рядко знае
Крайния им резултат. ...
... но от песните ухае
Най-различен аромат.
Който слуша рядко знае
Крайния им резултат. ...
529
2
Няма думи, с които да опиша това, което този буреносен облак пробуждаше в мен... прилив на енергия, жажда за живот, постоянна усмивка, истинско сияние... и в същия момент, желание за мъст - свирени чувства се надигат в мен. В мен живеят две жени. Едната удря го и псува. Тя мрази, ненавижда и презира ...
564
Не си мисли, че си дръпнал Дявола точно за опашката. Когато си посегнал, той е бил с лице към Теб...
Сирийската версия на "Камъните падат" - "TOMAHAWK DOWN"...
Духовно танцувално течение в чалгата - Пайнерритмия...
Ако всяка целуната жаба се превръщаше в принцеса, италианските ресторанти щяха да фал ...
Сирийската версия на "Камъните падат" - "TOMAHAWK DOWN"...
Духовно танцувално течение в чалгата - Пайнерритмия...
Ако всяка целуната жаба се превръщаше в принцеса, италианските ресторанти щяха да фал ...
1213
14
Кога хората ще почнат
да правят, каквото казват;
да казват, каквото мислят;
да мислят, каквото искат;
да искат, каквото имат; ...
да правят, каквото казват;
да казват, каквото мислят;
да мислят, каквото искат;
да искат, каквото имат; ...
785
1
817
2
866
1
Може да си горе на черешата и пак да нямаш пряка видимост към черешката на тортата...
Като бивши съпрузи, решиха да пият на ЕКС...
Цяла нощ правих изкуствено дишане на една бутилка уиски и накрая изпаднах в медикаментозна кома...
Човек първо изневерява на себе си. Оттам нататък, е лесно...
Забавно е ...
Като бивши съпрузи, решиха да пият на ЕКС...
Цяла нощ правих изкуствено дишане на една бутилка уиски и накрая изпаднах в медикаментозна кома...
Човек първо изневерява на себе си. Оттам нататък, е лесно...
Забавно е ...
1259
10
Имах си аз една мечта... и си я навещавах често. Още щом се зароди, осъзнах, че е специална. Грижих се за нея докато порасне, гледах я, следвах я, подхранвах я. Водеше ме на красиви места, докато ми показваше нови хоризонти ми се усмихваше. Научи ме, че понятието "граници" не съществува. Един ден тя ...
745
2
Може би Луната действително говори. И в тишината викът ù отеква зад хоризонта... но никой не я чува, нали? Никой не я оставя да разкаже шепнешком от какво я боли, за кого тъгува, кого обича... Така, както и ти не ми позволи да ти разкажа моята история, моята вълшебна приказка. Без принцеси, без каля ...
985
3
- Хей, дай ми я!
- Няма! - каза тя, нацупвайки устни.
Те бяха на пода, в неговата стая.
- Изглеждал си толкова сладък! И опасен - това са очи на дявол! - засмя се тя.
- Мисля, че трябва да престанем с това. Нямаме ли домашно по алгебра? ...
- Няма! - каза тя, нацупвайки устни.
Те бяха на пода, в неговата стая.
- Изглеждал си толкова сладък! И опасен - това са очи на дявол! - засмя се тя.
- Мисля, че трябва да престанем с това. Нямаме ли домашно по алгебра? ...
600
2
МИСЛИ НА ЧЕРВЕН СВЕТОФАР
Той: "Колко си красива така. Затворила очи. Знам, че не спиш. Как ми се иска да те докосна. Луната те гали по врата, извивката на носа, лицето, миглите, леката усмивка по устните... Изпитвам неимоверно желание да те докосна. Ще разваля ли магията... Този кичур върху бузата т ...
Той: "Колко си красива така. Затворила очи. Знам, че не спиш. Как ми се иска да те докосна. Луната те гали по врата, извивката на носа, лицето, миглите, леката усмивка по устните... Изпитвам неимоверно желание да те докосна. Ще разваля ли магията... Този кичур върху бузата т ...
830
4
Едно, две, хвърлих се преди да преброя до три. Този път затворих и очи, може би това ме спря да се отдръпна. Все още не съм чула удар или плясък, явно все още пътува.. душата ми, изпратих я сама. По-точно сама се хвърли в неизвестното, без дори да ме предупреди. Лети, мога да усетя свистящия вятър. ...
574
Част 34
Никога няма да бъдеш сам, когато вярваш в нещо красиво!
Съдбата те среща с много хора, но накрая в сърцето ти остава само един човек...
Умът може да бъде страшно оръжие, но и най-силния лек. Използвайте го така, че да дарявате Живот, да поддържате с него Живота и да създавате красота. Нека д ...
Никога няма да бъдеш сам, когато вярваш в нещо красиво!
Съдбата те среща с много хора, но накрая в сърцето ти остава само един човек...
Умът може да бъде страшно оръжие, но и най-силния лек. Използвайте го така, че да дарявате Живот, да поддържате с него Живота и да създавате красота. Нека д ...
1399
13
Ако щастието бе абсолютна величина, която се измерваше само в притежание и липса на притежание, в "имам" и "нямам", ние щяхме да сме в златната среда на скалата му. Имането и нямането ни е точно поравно. При нас всяка една липса неизменно се компенсира от друга наличност...
Нямаме държава. Но имаме ...
Нямаме държава. Но имаме ...
829
1
2
555
2
... тя се отпуска в мрачната прегръдка на празнотата, сама се завива в захаросани вчерашни паяжини и я чака: илюзионната спирала на близалката никога не закъснява.
Когато шумно e схрускала и последната хапка, изблизала всяка малка смърт, слънцето я целува ледено, знаейки, че луната обича да му я кра ...
Когато шумно e схрускала и последната хапка, изблизала всяка малка смърт, слънцето я целува ледено, знаейки, че луната обича да му я кра ...
674
1
Само Животът може да ни научи да живеем, така както само Смъртта може да ни научи да умираме!
536
Дясното ни постави
на тясно,
само не е ясно
във времето,
което ни пришпори бясно ...
на тясно,
само не е ясно
във времето,
което ни пришпори бясно ...
460
Кръвта ми вече забушува... усещам гнева ми как от мен излиза...
отприщва се като проклятие! Смазаха ме, а аз го позволих.
Ако беше враг, щеше да отмине, но предателство от враг не съществува.
Гневът ми е толкова подтискан, че вече има свое име.
(м)
отприщва се като проклятие! Смазаха ме, а аз го позволих.
Ако беше враг, щеше да отмине, но предателство от враг не съществува.
Гневът ми е толкова подтискан, че вече има свое име.
(м)
862
2
Днес заваля за пръв път от много време през това така горещо лято. Свеж летен дъжд, който изгони тягостното чувство, надвиснало над града. Водните капки падат върху дърветата, а те навеждат клони с благодарност, докато дъждът отмива умората от листата им. Докато стоя до отворения прозорец и приятен ...
515
1
Вдъхновение
Вдъхновение съм. Под формата на електрон, който е някъде. За да остане там, има три условия. Красота!
Тя започва да рисува клетка за птица … защото името на феномена е същото. Харесвам се в това превъплъщение.
Толкова съм я впечатлило, че тя влиза в интернет … за да се похвали?… И намира ...
Вдъхновение съм. Под формата на електрон, който е някъде. За да остане там, има три условия. Красота!
Тя започва да рисува клетка за птица … защото името на феномена е същото. Харесвам се в това превъплъщение.
Толкова съм я впечатлило, че тя влиза в интернет … за да се похвали?… И намира ...
833
2
Професията е работа, която можеш да научиш; призванието е работа, която те учи!
475
3
Няма как щастието да Ти се усмихне, ако си вечно кисел.
Когато Разумът е на крачка от срив, тъмната страна вече е на половин.
За да разбера истинската същност на жените, излизащи от козметичния салон, започнах да се занимавам с археология...
Полиглот съм, но предпочитам да ми изпращате парични прево ...
Когато Разумът е на крачка от срив, тъмната страна вече е на половин.
За да разбера истинската същност на жените, излизащи от козметичния салон, започнах да се занимавам с археология...
Полиглот съм, но предпочитам да ми изпращате парични прево ...
1394
3
Безгрижието се натовари с грижи и тръгна към борсата на труда.
Борсата на труда имаше хартия, кафе, захар, но не и труд в касата си.
Гората проклинаше нелегалните дървосекачи, които я продаваха за хартия.
Тръстиката хич не искаше да се превръща в меласа и в захар.
На кафето не му се нравеше да го ст ...
Борсата на труда имаше хартия, кафе, захар, но не и труд в касата си.
Гората проклинаше нелегалните дървосекачи, които я продаваха за хартия.
Тръстиката хич не искаше да се превръща в меласа и в захар.
На кафето не му се нравеше да го ст ...
608
1
Българското правителство прилича на пиян екипаж на пиратски кораб, който плава във вражески води, вдига ненужен шум от веселбата и изразходва излишно боеприпаси за фойерверки, а се задават и буря и битка...
Наскоро писах на едни приятели в чужбина, че ние сме свободна и правова държава и те изпокапа ...
Наскоро писах на едни приятели в чужбина, че ние сме свободна и правова държава и те изпокапа ...
1120
10
Онзи ден на улицата се сблъсках с някого. Не обърнах внимание и му се извиних, като едва долових ъгълчето на очите му, едва погледнах в тях. Това "едва" беше достатъчно да намразя и този ден, и този непознат, и това извинение. Очите, в които погледнах, наподобяваха син цвят - някога са били сини, до ...
569
2
Един човек ми каза, че ако не говоря с теб и
не ти кажа какво чувствам, ще започна да
си говоря сама и сама себе си ще унищожа!
След това си помислих, че не искам цял живот
да си задавам този глупав въпрос, чийто отговор ...
не ти кажа какво чувствам, ще започна да
си говоря сама и сама себе си ще унищожа!
След това си помислих, че не искам цял живот
да си задавам този глупав въпрос, чийто отговор ...
518
1
Вие си мислите, че отчитате точно времето. Всъщност, отчитате онова, което е останало от него, защото то винаги Ви изпреварва...
Подобно на някои вещества в Природата, Човекът рядко се среща в свободно състояние...
Понеделникът е такъв ден, в който доста хора не разбират защо са се /с/хванали на раб ...
Подобно на някои вещества в Природата, Човекът рядко се среща в свободно състояние...
Понеделникът е такъв ден, в който доста хора не разбират защо са се /с/хванали на раб ...
1590
10
Попитали мъдреца дали сърцето може да се заключи завинаги, а той отговорил:
- Жаравата в него не можеш да угасиш никога и някой ден пожарът отново ще пламне. - A oчи забравят ли се?
А той отговорил:
- Споменът избледнява, както залеза на слънцето, но винаги идва изгревът и видиш ли ги отново, те ост ...
- Жаравата в него не можеш да угасиш никога и някой ден пожарът отново ще пламне. - A oчи забравят ли се?
А той отговорил:
- Споменът избледнява, както залеза на слънцето, но винаги идва изгревът и видиш ли ги отново, те ост ...
1065
1
1
Луна. Тихо се огледа тя в залязващата синева.
Потъваща под мекия изгрев на звездите сред небе от пухкави облаци.
Гледаш през тях с премрежен поглед и усещаш как бавно и неусетно потъваш в нощта.
Сякаш се разстели мека сребриста мъгла, която обгръща цялото съзнание...
Забравяш за този свят... Потъваш ...
Потъваща под мекия изгрев на звездите сред небе от пухкави облаци.
Гледаш през тях с премрежен поглед и усещаш как бавно и неусетно потъваш в нощта.
Сякаш се разстели мека сребриста мъгла, която обгръща цялото съзнание...
Забравяш за този свят... Потъваш ...
681
Свободата на българина е на върха на потребителската вилица...
Напразно викахме Неволята. Тя е била съвършено глуха.
Откакто спрях да чета вестници и да гледам новини, заживях дълго и щастливо.
Парадокс на вкусовото поведение: За вечно киселите хора най-голям кеф е, когато пресолят манджата на други ...
Напразно викахме Неволята. Тя е била съвършено глуха.
Откакто спрях да чета вестници и да гледам новини, заживях дълго и щастливо.
Парадокс на вкусовото поведение: За вечно киселите хора най-голям кеф е, когато пресолят манджата на други ...
1217
5
- Знаеш ли, морето пази всички тайни. Приливите връщат спомени, отливите ги отнасят... Деца създават наративи в същите пясъци... Младежи преплитат съдбите си под същото небе... Възрастните размишляват над живота сред същите дюни... Колко ли щастливи срещи са се случили на този бряг? Колко ли раздели ...
791
Ще усетиш, че ме няма,
ще усетиш, че нещо ти липсва,
ще усещаш бавно допиращи се
лепкави устни, това са
нейните, на нея, на ...
ще усетиш, че нещо ти липсва,
ще усещаш бавно допиращи се
лепкави устни, това са
нейните, на нея, на ...
538
Изгаря и Бледнее
Изгаря и изгаря безспирно,
изгаря всичко живо и си отива.
Спомен след спомен се реди,
спомен след спомен бледнее.
Изгаря и изгаря безспирно,
изгаря всичко живо и си отива.
Спомен след спомен се реди,
спомен след спомен бледнее.
733
Живот по Задължение
Всеки ден е вътрешна борба,
всяка вечер в притихнала тъга.
Лицето си зад щастлива маска крия,
сърцето си зад каменна стена.
Всеки ден е вътрешна борба,
всяка вечер в притихнала тъга.
Лицето си зад щастлива маска крия,
сърцето си зад каменна стена.
767
Лежа си под сянката на дървото, което ме пося и се оглеждам за пеперуди - да хвана, но те търсят слънце - да не са луди.
Стискам кепа и броя мухите, хванати от паяка, настанил се там - завиждам му - има търпение.
Ще чакам, но се свечерява, а и сянката не намалява.
Май кацна пеперуда, на козата на гл ...
Стискам кепа и броя мухите, хванати от паяка, настанил се там - завиждам му - има търпение.
Ще чакам, но се свечерява, а и сянката не намалява.
Май кацна пеперуда, на козата на гл ...
407
Оглеждам се.
Не знам къде съм. Виждам пчели, танцуващи с вятъра.
Стрелките се въртяха наобратно.
Всичко беше бавно и размазано.
Една нощна пеперуда ме погледна и ми каза нещо. Не разбрах. Гласът ù беше бавен и разтапящ се.
Не знам къде съм. Виждам пчели, танцуващи с вятъра.
Стрелките се въртяха наобратно.
Всичко беше бавно и размазано.
Една нощна пеперуда ме погледна и ми каза нещо. Не разбрах. Гласът ù беше бавен и разтапящ се.
670
Влюбих се в човек, когото мразех, в човек, когото исках да убия.
Изведнъж започнах да го харесвам. Бях искрена, наистина бях
искрена – вече не го мразех – това ме плашеше, защото вътре
в себе си знаех какъв е. Знаех как влиза под кожата на хората
и знаех, че прави същото и с мен.
Изведнъж започнах да го харесвам. Бях искрена, наистина бях
искрена – вече не го мразех – това ме плашеше, защото вътре
в себе си знаех какъв е. Знаех как влиза под кожата на хората
и знаех, че прави същото и с мен.
484
Ние сме толкова големи и толкова малки. Безкрайни като океана. И малки като любимата чаша с кафе на масата вкъщи. Толкова вълнуващи и пълни с тайни като морски вълни. Толкова обикновени, като любимата чаша в ръцете ни сутрин.
Ние, човеците - еднакви и единствени. Обидата ни смалява. Ласката ни просв ...
Ние, човеците - еднакви и единствени. Обидата ни смалява. Ласката ни просв ...
551
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
