2 743 резултата
АНДОР
Днес дъждът на Зеления остров беше по – силен от обикновенно. Сякаш от небето се изсипваха кофи с вода една след друга. И все пак беше толкова топло. Дъждът беше толкова топъл, че някои капки дори пареха. По бреговете на Диамантеното море се виждаха само няколко силуети на работници. Те стояха ...
Днес дъждът на Зеления остров беше по – силен от обикновенно. Сякаш от небето се изсипваха кофи с вода една след друга. И все пак беше толкова топло. Дъждът беше толкова топъл, че някои капки дори пареха. По бреговете на Диамантеното море се виждаха само няколко силуети на работници. Те стояха ...
544
Отначало всичко вървеше по план. Изследователският кораб „ТР–17” кацна успешно на пранетата, чиито ресурси трябваше да бъдат проучени, и екипажът се зае да монтира сондите. Работата често спираше заради бурите, които връхлитаха изневиделица, вдигайки огромни облаци червеникава прах. Но като цяло сер ...
661
1
Габи е вече на пет години.Тя е като чайниче пълно с кипяща вода-шумно, весело и игриво. Има очета- два зрели лешника и косица с цвят на мед. Изпод дългия й бретон шават две тънки веждички като месечинки. Но най-красивото нещо у Габи е усмивката и двете й трапчинки на бузките. Тя почти никога не слиз ...
655
Времето започна да захладнява, а небето придоби топли отенъци. Появи се лек вятър, който премина през короните на дърветата. Някъде в далечината се чуваше жалното гладно мяукане Бъги.
- По дяволите, Оливър, не го ли нахрани тоя досадник? – викаше Леа по брат си.
Но от Оливър следа нямаше. Този факт ...
- По дяволите, Оливър, не го ли нахрани тоя досадник? – викаше Леа по брат си.
Но от Оливър следа нямаше. Този факт ...
611
Мелодията се отронва от клавишите на пианото. В началото звучи малко нестройно, плахо и неуверено, но после бързо набира сила и зазвучава наоколо с цялата си прелест. Понася се из въздуха, лека и ефирна, като ангелска въздишка. Достига всяко ъгълче на стаята и го изпълва, а накрая полита навън през ...
1130
2
10
- Следващия път ще се обадите! Ясно?
Майка им беше почервеняла, но се удържаше. След час каране, май взе за се поуспокоява. Баща им седеше тихо и гледаше смирено. Леа и Оливър бяха седнали на дивана и гледаха в килима.
- Ще закъснеем за полета, скъпа. – каза баща им. Куфарите ги чакаха, колата – същ ...
Майка им беше почервеняла, но се удържаше. След час каране, май взе за се поуспокоява. Баща им седеше тихо и гледаше смирено. Леа и Оливър бяха седнали на дивана и гледаха в килима.
- Ще закъснеем за полета, скъпа. – каза баща им. Куфарите ги чакаха, колата – същ ...
642
1
- Позволете ми да почистя тази планета – чу се вибрацията на управителя на Галактиката.
Всички останали вибрации знаеха какво означава това. Унищожаване на всички животински видове и замяна с нови биологични единици.
- Но защо да ги заличаваме всички? В моите доклади намерих, макар и малко, същества ...
Всички останали вибрации знаеха какво означава това. Унищожаване на всички животински видове и замяна с нови биологични единици.
- Но защо да ги заличаваме всички? В моите доклади намерих, макар и малко, същества ...
972
Всичко продължи само миг, макар да не ми се стори така. До преди миг бях на границата между живота и смъртта и сега не знаех от коя страна се намирам.
Когато отворих очи, не можах да проумея гледката около себе си. Онзи кратък момент остана запечатан завинаги в съзнанието ми.
Кръв, много кръв, покри ...
Когато отворих очи, не можах да проумея гледката около себе си. Онзи кратък момент остана запечатан завинаги в съзнанието ми.
Кръв, много кръв, покри ...
746
Обедното слънце вече напичаше, ставаше мор. Оливър и Леа отдавна се бяха отказали от идеята за тичане към вкъщи. Този пек, тази жега – нямаха шанс. Не бяха спортисти, даже мразеха спорта. Прибирането им протече мълчаливо, всеки погълнат от мислите си. Леа погледна към Оли, който гледаше в някаква то ...
628
Утрото беше прохладно, имаше лек вятър. През отворения прозорец в стаята на Леа влезе мушица, която кацна на носа ù. Това я събуди и рязко се изправи. Огледа се и видя следите от снощното приключение – кал, мръсотия, листа и отворен прозорец. Беше забравила ключовете и ако не беше дървото до прозоре ...
1018
Луната се мъчеше да се покаже през облаците, но така и не успяваше. Вятърът носеше миризма на нощ и предстояща буря – идеалното време за правене на заклинание. Младата вещица разглеждаше книгата и търсеше правилните думи, които сякаш нарочно ù се изплъзваха. Това допълнително я дразнеше, както и фак ...
1144
Преди много много години в една далечна планина живеели селяни. Насред мегдана била къщата на една девойка алена и красива като най-хубавата роза. Тя била покорна и добра, помагала на родителите си, дарявала с щастие всички от махалата. Хората наричали красивата девойка с името Ивана. Тя била винаги ...
797
Габриел
Борислав Ичев
Прехвърчащо насам-натам чувство за релаксация... Чист въздух... Яркост и успокоение в зеленината на всичко... Щастие , любов и гордост ... Гордостта, породена от добре свършената работа, съпроводена с чувство за взаимопомощ... Равенството и братството, които бяха единственият п ...
Борислав Ичев
Прехвърчащо насам-натам чувство за релаксация... Чист въздух... Яркост и успокоение в зеленината на всичко... Щастие , любов и гордост ... Гордостта, породена от добре свършената работа, съпроводена с чувство за взаимопомощ... Равенството и братството, които бяха единственият п ...
1444
1
Тя се взря в шишенцето. То беше много мъничко, затворено с коркова тапа. Съдържанието му светеше в яркосиньо в полумрака.
- Какво е това? – попита тя.
- Нещо като еликсир – прокашля се той. – Можело да сбъдне желание.
Тя потрепери и преглътна. За миг й се стори, че това мъничко стъклено шишенце е то ...
- Какво е това? – попита тя.
- Нещо като еликсир – прокашля се той. – Можело да сбъдне желание.
Тя потрепери и преглътна. За миг й се стори, че това мъничко стъклено шишенце е то ...
726
Откъм колоните на компютъра проехтя добре познатото съобщение - „Невъзможно разплащане”. Марио прехапа притеснено устни, не че бе очаквал да чуе нещо друго, по–скоро се бе надявал на някакво чудо. Не можеше да се концентрира в работата си, мине не мине половин час и отваряше програмата за управление ...
702
Стрелите свистяха във въздуха. Някъде долу надуваха бойни рогове, които пищяха в ушите на войниците. Няколко мъже паднаха от стените, а един се бе свлякъл на колене. От гърдите му стърчеше дебело копие. По източния фланг Лобо и хората му успяваха да удържат щурма, но останалите защитници падаха като ...
585
Дългите, студени нощи се нижеха една след друга - еднакви, безкрайни и болезнени. Жените, децата и старците отдавна бяха изведени от града, а мъжете лежаха зад стените, увити в разпокъсаните си наметала. Обсадата се беше проточила прекалено дълго. Есента беше мека, а реколтата- добра и за известно в ...
611
1
Щом Зина сподели теорията си спрямо Мак с кралицата никак не я затрудни да я изгледа втренчено сякаш беше най-големият й враг, да щракне с пръсти и стражите да я отведат. Кам както винаги реши да се застъпи за нея, което пък му осигури килия точно до нейната, а Телия-горката-беше нещо като коствена ...
888
Ситуацията беше изключително неприятна, а точно в този момент нямах сили да се разправям с когото и да било. Нямах представа какво ми е и нямах особено време да размишлявам над състоянието си, но през ума ми мина идеята, че може да е от възвръщането на паметта. Чувствах се уморена, често погледът ми ...
670
Наташа стоеше в средата на трезора като наказана очаквайки да нахлуе армия от ченгета. Така и стана, но щом дебелата масивна врата се отвори с прещракване влязоха само двама мъже като на гърбовете им пишеше с големи букви ОХРАНА и насочиха оръжия към нея.
- На земята! - изкрещя единия. - На земята!
...
- На земята! - изкрещя единия. - На земята!
...
769
Площадите по целия свят бяха препълнени. Всички гледаха глухо огромните видеостени и чакаха. Всички хора, до един, бяха навън - събрани. Чакаха Водача.
Целият свят се управляваше от едно единствено същество - един човек, който притежаваше цялата власт. Неговата дума беше закон. Беше достигнал статут ...
Целият свят се управляваше от едно единствено същество - един човек, който притежаваше цялата власт. Неговата дума беше закон. Беше достигнал статут ...
800
Спомен. Какво са спомените? Запечатани моменти в паметта, които лесно се забравят. Хубави, лоши, повече лоши-ако трябва да преценявам. Често хората казват, че искат да забравят даден момент, да щракнат с пръсти и хоп - спомена изчезва, защото си "затормозявали мозъците с ненужни преживявания" или пъ ...
729
Тя отвори очи, но не виждаше нищо. Бавно се изправи, подпирайки се на стената и с разперени напред ръце тръгна на някъде. След няколко крачки напипа врата и я отвори. От ярката светлина очите я заболяха и тя ги прикри с бледата си ръка. Излезе навън и слезе по няколкото стъпала. Бе слънчев и приятен ...
686
1
За тази чужда земя знаем от карти и описания, които са правели моряците и мореплавателите от Акреим. Те я нарекли Норголен и писали за пръв път за нея през 1386 година от първото летоброене, когато мореплавателите от Рондейл - Харн и Бретилен тръгнали на запад, през Великото море и достигнали брегов ...
882
Беше към два и половина след обяд, когато посподин и госпожа Васа пратиха Наташа и Ана да си ходят. Сметнаха, че е добра идея и двамата с Ана излязоха от болницата. На входа срещнаха Лора и Крис, които явно са изчакали да свършат часовете за да дойдат до болницата.
Очевидно двамата с Ана не изглежда ...
Очевидно двамата с Ана не изглежда ...
779
1
(разказът е номиниран в конкурса на Марсианско общество)
I***
Колкото и странно да изглежда, аз съм по-далеч от всичко, което можете да си представите. Тук се чувствам като цар, дават ми това, от което се нуждая, гледат ме, както се казва, като писано яйце. Но аз не съм в рая, нито пък съм на Земята ...
I***
Колкото и странно да изглежда, аз съм по-далеч от всичко, което можете да си представите. Тук се чувствам като цар, дават ми това, от което се нуждая, гледат ме, както се казва, като писано яйце. Но аз не съм в рая, нито пък съм на Земята ...
1074
14
Беше станало време за вечеря, когато Мак се усети и ни прати да ядем. Упойката яко ме бе приспала и нямах представа, че съм била толкова дълго в безсъзнание. Мак внимателно ми сложи превръзката на ръката за да стои на високо и ми каза да не я свалям.
Преди да напуснем лечебницата убедих Мак, Кам и Б ...
Преди да напуснем лечебницата убедих Мак, Кам и Б ...
815
Част 4.
Тропс се изправи и продължи вместо него. Започна да се интересува кой какво мисли по въпроса. Кой на какво мнение е. Дали да разтворят пред хората историята на преданията си. Да ги посветят ли в тайните на технологията. Проблемът беше, че вече почти никой от тях не се занимаваше с наука и те ...
Тропс се изправи и продължи вместо него. Започна да се интересува кой какво мисли по въпроса. Кой на какво мнение е. Дали да разтворят пред хората историята на преданията си. Да ги посветят ли в тайните на технологията. Проблемът беше, че вече почти никой от тях не се занимаваше с наука и те ...
559
2
Част 3
Човекът ме виждаше. Говореше ми. Толкова се учудих че за малко да зяпна – продължи Молито. Попитах го:
- Ти ме виждаш? Знаеш за нас?
- Специално дойдох тук. Чух, че най-умния и най-чудатия коли обитава тази изоставена плевня. Исках да те намеря и ако е възможно да говоря с теб.
- Ти си първия ...
Човекът ме виждаше. Говореше ми. Толкова се учудих че за малко да зяпна – продължи Молито. Попитах го:
- Ти ме виждаш? Знаеш за нас?
- Специално дойдох тук. Чух, че най-умния и най-чудатия коли обитава тази изоставена плевня. Исках да те намеря и ако е възможно да говоря с теб.
- Ти си първия ...
579
Част 2.
Ако някой се вгледаше в Късата поляна нямаше да види нищо освен люлеещи се стръкове трева. Но не като от вятър в една посока. А сякаш вихрушката беше в почвата и стръковете се огъваха във всички посоки. Това беше така защото на стан се бяха разположили няколкостотин колита. Някои бяха разпре ...
Ако някой се вгледаше в Късата поляна нямаше да види нищо освен люлеещи се стръкове трева. Но не като от вятър в една посока. А сякаш вихрушката беше в почвата и стръковете се огъваха във всички посоки. Това беше така защото на стан се бяха разположили няколкостотин колита. Някои бяха разпре ...
561
Част 1.
Колитата съществуваха на този свят много отдавна. Много преди хората да се появят като вид. Помнеха появата на динозаврите. Помнеха изчезването им. Помнеха кога се появиха първите примати. Знаеха, че един ден – след много, много години светът щеше да е техен. Но той беше и на колитата. Това ...
Колитата съществуваха на този свят много отдавна. Много преди хората да се появят като вид. Помнеха появата на динозаврите. Помнеха изчезването им. Помнеха кога се появиха първите примати. Знаеха, че един ден – след много, много години светът щеше да е техен. Но той беше и на колитата. Това ...
575
1.
Тишината около Ишмалия след залез ставаше плътна и дебела като тъмна наметка, обръбена със сребристи звезди. Не се ли подгънат краищата ѝ добре под тялото, спящия град щеше да усеща хладния допир на вятъра откъм пустинята цяла нощ.
Вятъра, същия, който обичаше да разплита пясъчните нишки, скиташе ...
Тишината около Ишмалия след залез ставаше плътна и дебела като тъмна наметка, обръбена със сребристи звезди. Не се ли подгънат краищата ѝ добре под тялото, спящия град щеше да усеща хладния допир на вятъра откъм пустинята цяла нощ.
Вятъра, същия, който обичаше да разплита пясъчните нишки, скиташе ...
1355
1
1
Сутринта Наташа се събуди рано. Прекалено рано. Никога не се събуждаше преди алармата, но сега бе отворила очи 40 минути преди 7:00. Мразеше да гледа часовника... Въздъхна уморено и потъна в затоплените завивки. Тъкмо се бе унесла когато чу крясъци от долния етаж и тя седна рязко в леглото. Оцъкли о ...
758
Откритието не можеше да се нарече революционно, по–скоро бе някаква смесица от въведени преди десетки години технологии. Все пак резултатът бе впечатляващ. Професор Копърщейн бе успял да изобрети електронен микроскоп, който е три пъти по–мощен от съществуващите до момента аналози. Със сигурност прод ...
821
2
2
Убеждавайки лейтенанта да ù даде време до утре след обяд, Наташа затвори телефона със странното чувство, че е забравила нещо. Не беше лесно да го убеди, да ù даде време. И с основателна причина. Ситуацията беше сериозна, а тя имаше чувството, че не се отнася сериозно. Обаче как щеше да обясни отсъст ...
1124
1
Митра вдигна главата си нагоре и присви очи при срещата си със слънцето. Тя се сгуши в дебелите одеяла, които бяха натрупани в каруцата и се заслуша в тихите стъпки на коня и лекото пошляпване на камшика.
Мъж на около шестдесет години с кърпа, завързана здраво на голата му глава, водеше каруцата по ...
Мъж на около шестдесет години с кърпа, завързана здраво на голата му глава, водеше каруцата по ...
785
Всички сме чували песните на бардовете в претъпканите таверни. Грубите им пръсти, галещи струните, и гласовете им, извисяващи се над всичко и всички, карайки шумотевицата да спре. Когато песента започнеше, всички обръщаха глави, сякаш проклетият император изнасяше реч. Не, дори по време на речта щеш ...
823
1
Ека ми беше казал "Не му се доверявай", което не беше особено конкретно и каквото и да е имал предвид, най-вероятно щях да го разбера прекалено късно, като си знам късмета.
На Бол така и не му вярвах, така, че оставаше Кам, а той ми беше предан до гроб.
Или пък не?
Не знам, все тая, щях да наблюдава ...
На Бол така и не му вярвах, така, че оставаше Кам, а той ми беше предан до гроб.
Или пък не?
Не знам, все тая, щях да наблюдава ...
758
1
Реши да я призове. Беше я сънувал и знаеше, че съществува. Даряваше страст, любов и смърт. На първите две се беше наситил, а от смъртта не се страхуваше. Жените го обожаваха, най-напред привлечени от външния му вид, а впоследствие от галантното му поведение. Беше щедър и внимателен с всяка от тях. О ...
748
1
9
Наташа бегло помнеше кога звънецът би и кога ченгетата бяха изчезнали, но неочаквано тя се изправи на крака, преди някой да я е сварил на земята.
Тъй като това беше последният час, Наташа грабна чантата си от ръката на Лора, щом тя ù я връчи, измърмори някакво подобие на сбогуване и направо прелетя ...
Тъй като това беше последният час, Наташа грабна чантата си от ръката на Лора, щом тя ù я връчи, измърмори някакво подобие на сбогуване и направо прелетя ...
789
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
