Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Аз и най-добрият ми приятел

Искам да ви разкажа за най-добрия си приятел.
Ставам сутрин и както обикновено го заварвам да дреме на масичката. Гледам да не го будя, поне докато не си направя кафето. Но когато седна с димящата чаша ароматно кафе, той се събужда. Малко е тромав, но сигурно е от годините. Докато се разсъни, аз съм ...

Mouse-Rat

Проза » Разкази

2.7K 8

18+ Аутсайдер

Аутсайдер
(Трилър, +18! Да не се чете от хора със слаба психика!)
***
Хижата беше малка, но изглеждаше много приятна и уютна. Намираше се навътре в гората, на един невисок хълм, където се откриваше величествен изглед към отсрещната планина. Няколко минути младежите стояха загледани в прелестната око ...

donkooooo

Проза » Разкази

1.8K 2 10

Коледно парти 2014

Коледно парти 2014
Събота вечер. Тя отваря вратата и влиза. В този миг я заслепява светкавица.
- Ти си страхотна, ти си божествена! Ти можеш да постигнеш всичко, за което мечтаеш!
Тя стъпва на червения килим. Нощта на Оскарите започва!!!
После се появява Той. След него идват други. Посреща ги все съ ...

svetlanal

Проза » Хумористична

2.1K 8

Семейна сага глава 20

Глава двадесета
Вместо епилог
Честно казано страхувам се да продължа тази история. Постепенно “семейната сага” се превърна в нещо от рода на мемоарите, а аз съвсем не желая това. Смятам, че трябва да спра овреме, за да не стана скучен и да ви досаждам с подробности от моя живот като младеж.
След зав ...

gudman

Проза » Повести и романи

1.5K 8

Разделно

от месеци съм тиха
няма какво да кажа
празна съм отвътре
всяка сутрин ставам
излизам ...

Dess-troyer

Проза

895 1

Горяни

Гробище
като гробище - обградено с бодлива тел и както обикновено, до вековна церова горичка...
Всяка година за сбора „Прясна Неделя” под дебелите дъбови сенки се сбира всичкият народ от околията. Три деня и нощи песни пеят, хора играят, а децата наливаме с „ледено”!
Тук, за първи път чух, каба крал ...

Volter

Проза » Разкази

2.1K 1

Сутрин в сърцето ми

Само ти ми остана. И мирисът на кафе сред утринните слънчеви лъчи.
Седим двама с теб и се усмихваме. Май сме щастливи. Готови сме да посрещнем предизвикателствата на новия ден заедно - какво по-голямо щастие от това? Гледам те и се смея, толкова си красив - как отпиваш на малки глътки кафето си, как ...

liubomira97

Проза » Разкази

1.2K 1

По Коледа стават чудеса!

По Коледа стават чудеса...
„Тиха нощ, свята нощ...”
... Светът е притихнал в очакване на Коледа.
Нощта отдавна прегръща земята, а навън е някак светло... тържествено... Снегът искри весело по клоните на дърветата и всичко изглежда по-чисто, и дори някак вълшебно. Вече не вали, но по небето се гонят ...

reinbow

Проза » Други

1.3K 4

30 дни в размисли

Ден 1 (22.12.2014) – Липси.
Сещате ли се за онези моменти, в които страшна мисъл ви удря по челото изневиделица и оставате без ума и дума. Честичко ми се случва на мен. Днес така ме удари мисълта за недостатъчността. Винаги нещо не е достатъчно. Парите, дрехите, любовта, акъла… Най - жалко е, когато ...

TheMessIAm

Проза » Други

1K 1

* * *

ПОДЗЕМНИ МИСЛИ
Честно казано, това Северната тангента и Южната дъга са големи лотове. Ако станем газов хъб на Балканите, ще зашуми Марица. А от Искъро пак нема да има по-глибоко.
Чувам, че по примера на Варна, и в София кофите за боклук ще минат под земята. Закъсняваме – хората отдавна вече са подзе ...

exuded

Проза » Хумористична

913

Кръгът на смирените досегаеми

Отвори с усилие очите си и се огледа бавно. Беше сам в малка бяла стая, захвърлен, отписан от живите. Чакаха го всеки момент да се пресели в отвъдното. Плачеше му се, а не можеше да отрони нито една сълза. Никой не влизаше при него и никой от близките му хора не го посещаваше. Наистина беше напълно ...

tanelia

Проза » Разкази

1.4K 1

Кървавият живот на самотата, болката и срама

УТРО!
Супер! Точно в "най-подходящото" време! Проклет да е денят, проклет да бъде и тъпият ми стар телефон!
Как изобщо забравих да изключа всекидневната си аларма за събуждане?
Е, така ли и иначе съм будна. Станах и изключих малката проклетийка и погледнах наоколо. Пред очите ми отново застана позна ...

EvaSapiens

Проза » Разкази

1.1K 1

Боровинково вино

Историята, с която започвам е една от малкото, на която не съм свидетел лично. Ще я преразкажа по думите на очевидците. Избрах нея като начало на серията разкази, тъй като ми се струва апотеоз на усилията на моите приятели в изкачването на върхове. А какви точно върхове ... прочетете нататък.
Участн ...

moito1010

Проза

1.2K

Вярвате или не... 14

Вярвате или не... 14
Антидепресант
Днес в България да не полудееш
използвай ,,Стоичковата схема".
Започни за майките да благоговееш, ...

Qndov

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.2K

Подаръкът

Срещнах те преди Коледа. Елхите се въртяха като принцеси по витрините, окичени с човешките надежди и аз неусетно станах част от тяхната магия. За малко бях принцеса, светех цялата в слънчеви надежди, забравила, че празниците ще вършат в началото на януари и аз отново ще се превърна в обикновено моми ...

inakrein

Проза » Разкази

1.8K 16

Прозорец

Нощта бавно се спускаше като сянка в градината, над която се извисяваше открехнатия прозорец. Тя стоеше кротко в очакване да дойде Той, за да стопли само с поглед хладната и кожа, да целуне с думи тръпнещото и сърце. Фигурата му се плъзна между дърветата и се спря точно под прозореца, където го чака ...

shisu

Проза » Разкази

1.3K

Последното, което помним

Моля за мнение и критика. Благодаря предварително.
Последното, което помним.
Старецът погледна объркано стаята зад себе си.
"Кое е последното, което помня?"
Не помнеше стаята. Огледа терасата - каменна, с изглед към необятно езеро - но не помнеше и нея. Не помнеше дори как е стигнал дотук. ...

LeadFoot

Проза » Разкази

1.8K 4

Вяра

"Истинската религия е в сърцето.”
Кашмирска поговорка
Вярвам в онова, което съм видяла с очите си. Особено със затворени очи.
В шепота на скритите ми рани, прозаично наричан житейски опит.
В интуицията, която не признава външност, думи и общоприетости, а само есенното преброяване на хубавото и лошото. ...

miasoul

Проза » Други

1.4K 2

Писмо до Дядо Коледа

Мили Дядо Коледа! Пишат ти деца от рекетьорска детска градина " Бухал(ка)". Девизът на нашата градина е: "Който дал, ще е добре, кой не дава ще е зле". Научихме, че ти си съвестен и даваш всичко което ти се поиска. Искал си да знаеш само, дали сме слушкали... Слушкаме и още как. Нашият патрон Бат Бо ...

valiordanov

Проза » Хумористична

967

В какво се забърках...

Пак е декември и отново се започва с въпросите, характерни за това време от годината. От едната страна съм аз, а от другата... пак съм аз. Изваждам един списък от миналата година, наподобяващ по дължина този на Дядо Коледа с непослушните деца. И се започва едно отмятане на всеки ред. Тук плюс, там м ...

in4enceto_91

Проза » Други

1.3K 1

По правило

По правило
Ако не се намериш сам, мнозина ще те изгубят!

Nejnostt

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

991

Връвчица от спомени

направих си връвчица от спомени
те всичките бяха със тебе
от онзи път в калното време
до срещата ни с колелата
от загубата ми това лято ...

Dess-troyer

Проза

929

Сора

Старейшините първоначално не гледаха с добро око на Сора, защото на външен вид тя се различаваше коренно от останалите членове на племето. Косите й бяха с цвят на прегоряла слама, очите й бяха пъстри, с преобладаващо сини нюанси, а по стройното й тяло нямаше почти никакви косми, като изключим нежния ...

Ambrouse

Проза » Фантастика и фентъзи

1.1K 1

Няма време за будители

Денят бе петък. Един от онези крайни дни на месец октомври, в които през деня е есен, а през нощта – дълбока зима. Денят бе петък, имаше есенно-зимен климат и бе Хелоуин. От няколко години насам всички на този ден се маскират. Я като герой на Марвел, я като известен актьор. Как и защо стана модерно ...

Gondorrr

Проза

1.7K

Самопризнание

Знам... Знам, че е глупаво... Знам, че е безумно глупаво и адски детинско да те мисля във всяка частица от секундата и да очаквам с всяка клетка на тялото си нещо, което в този живот едва ли някога реално би могло да се случи. Но го правя. Пак и пак, като отчаяно хлапе, което търси любимата си играч ...

dark-lady

Проза » Писма

1.2K

Духове

ДУХОВНО И ДУХОВИТО ЗА ПЕНСИИТЕ
Предвижданите промени в пенсионната система и в начина, по който ще се осигуряват българските граждани, разбуни духовете в страната. Едни духове са категорично против и заплашват, че ще се материализират я като Сталин, я като Хитлер, за да въведат ред в нещата. Други д ...

exuded

Проза » Хумористична

1.1K 1 4

Разковани дъски - 60

Истинският приятел винаги ще протегне ръце към теб в нужда. Даже две. За да те стисне за гърлото.
Много хубава песен. Обаче лебедова...
Един от начините да се освободиш от напрежението е, да пуснеш кабела.
Ако наистина не ти пука къде отиваш, във всеки един момент можеш да спреш и да заявиш, че вече ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2K 10

18+ Защо Дядо Мраз си има Снежанка, а Дядо Коледа – не

Папа Ноел(1) въздъхна тежко и се облегна на стола. Не знаеше кое е по-зле – този извънреден Коледно-рождествен събор на световните нации, свикан специално заради него, или все още пресния образ на Бланка и Ниевес до коледната елха…
Ех, а колко добре изглеждаше всичко, когато най-накрая онзи сухар от ...

Rois

Проза » Хумористична

1.2K 1

Това, което болката завеща на щастието ми...

Да оставиш кални следи из целия си апартамент, и да наречеш това на пода
не „трагедия”, а „изкуство”...
Да оставиш трохи на терасата си. Всяка сутрин. Знаейки, че в твоя квартал НЯМА врабчета...
Да оставиш бонбонки – от тези, дето са взели шареното на последната ти мечта, и да ги стискаш в ръката си ...

tanqdacheva

Проза » Писма

1.3K

Sublime

Прибираме се кални и уморени и мятаме смърдящите си обувки в коридора. Влизаме в стаята и захвърляме мокрите си палта. После отиваме до леглото си и се сгромолясваме като чувал с картофи. И с този трясък залетяват из стаята счупените ни черупки. На малки парченца. И ние се отпускаме, доволни, че най ...

performance

Проза » Други

923

Марги - 8

Не знам за кой ли пореден път днес наказвам Гошко да седне на пейката. Неговият пръв приятел и верен секретар Андрей веднага забравя, че допреди секунди се е оплаквал от пясъчния обстрел, на който беше подложен и дотичва.
-Госпожице, ще откажеш ли Гошко?
-Казва се „Ще му отмениш ли наказанието”. И н ...

Marmadun

Проза » Повести и романи

1.7K

Кратко подводно

Будилник. Надигане прекалено рязко от високата дъсчена койка.
Контакт между чело и таван - за поредна сутрин успешно осъществен.
Скърцане със зъби и запомняне на напомняне. Напомняне да се изтъркулва странично преди да изпружва каквито и да било части от себе си нагоре. Предпазливо ставане и разтърк ...

Rups

Проза » Хумористична

1.3K

Просякинята

Обикновена вечер, на границата между ноември и декември. Студено, тъмно, и валеше от ония нещастен дъждец, който е по-скоро досаден, отколкото мокрещ. Излизам от супермаркета, наяден и постоплен, с намерението да се прибера в общежитието. Пак на топло.
Нещо ме кара да се спра. Забелязвам, че охрана ...

Gondorrr

Проза » Разкази

1.3K 2

Следи от лапички в задния двор

Тит беше малко кутре, което се роди в края на есента. Майка му, Нора, беше една бездомна кучка, която скиташе по улиците, откакто собствениците ù я бяха изхвърлили до един контейнер, малко след като се роди. Тя оцеля като по чудо сред ада на големия столичен град. Тя забременя от случайно породисто ...

странница

Проза » Разкази

1.6K 15

Самодива

Храстите леко се разтвориха и измъченото лице на козаря, напрегнато надникна сред тях. Под него реката, полепнала по тревите, проблясваше като паяжина, окъпана от утринната роса. Тя лъкатушеше, идваща от някъде, отиваща на някъде… и спираше само тук-там, за да почине сред блестящите вирове, в които ...

Arman-lewon

Проза » Разкази

1.4K 2 7

Семейна сага глава 19

Глава деветнадесета
Новото училище беше съвсем друг калибър. Имаше 80 годишна история, бе възпитавало поколения от техническия елит на страната. Тук преподаваха всички учители,чиито имена знаехме като автори на съответните учебници- Димитьр Стойков-Маршала, синът му Сотир Стойков-Сотето, Димитър Йоц ...

gudman

Проза » Повести и романи

1.5K 1

Няма кой

След като огледа внимателно рентгеновите снимки на компютъра си, лекарят стана и се обърна към лежащата на медицинското легло Симона. Двайсет и шест годишната жена преплете нервно пръсти и прехапа устни. Очите й се взираха очаквателно в медика.
- Няма страшно, не се безпокой. Ще те оправим. Дошла си ...

Heel

Проза » Разкази

1.2K

Простички мисли на един обикновен човек - 6

Никой живот не е пропилян, когато е преминал в търсене на щастие, в даване на Любов и в защита на Истината.
Хората непрекъснато се променят. Някои дотолкова, че един ловец спокойно може да ги сбърка с опасни хищници и да им тегли куршума...
Ако непрекъснато се обръщаш към миналото, постепенно ще изо ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.6K 6

От висока гледна точка

Тъмна нощ.
Дори и ветрец нямаше, само една-две звезди се мъчеха да надникнат иззад сивата, тежка и плътна мъгла покрила града.
Нито звук.
От време на време проскърцваше някое желязо или прошумоляваше някой кабел.
Намираше се на покрива, стоеше загледан в един от редицата сиви и невзрачни, дори грозн ...

Rups

Проза » Разкази

1K

Невеста

Мъгла, сребриста и тънка – пяжина в нощта на душата. Гледах право в нея. Колкото повече се взирах, толкова повече заприличваше на момиче, обвито с воал. Срамежливо криеше лицето си, но ме викаше натам, дърпаше младата мъжка душа неудържимо, както невеста своя жених.
Северният руски град не бе от най ...

inakrein

Проза » Разкази

2.4K 8

Проза и разкази от съвременни български писатели

Аз и най-добрият ми приятел

18+ Аутсайдер

Коледно парти 2014

Семейна сага глава 20

Разделно

Горяни

Сутрин в сърцето ми

По Коледа стават чудеса!

30 дни в размисли

* * *

Кръгът на смирените досегаеми

Кървавият живот на самотата, болката и срама

Боровинково вино

Вярвате или не... 14

Подаръкът

Прозорец

Последното, което помним

Вяра

Писмо до Дядо Коледа

В какво се забърках...

По правило

Връвчица от спомени

Сора

Няма време за будители

Самопризнание

Духове

Разковани дъски - 60

18+ Защо Дядо Мраз си има Снежанка, а Дядо Коледа – не

Това, което болката завеща на щастието ми...

Sublime

Марги - 8

Кратко подводно

Просякинята

Следи от лапички в задния двор

Самодива

Семейна сага глава 19

Няма кой

Простички мисли на един обикновен човек - 6

От висока гледна точка

Невеста

Опашка