Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

"Дакраулските катакомби"- Втора глава

Втора глава
Залата на спящите рицари и приключенията след нея
Първо, читатели мои, искам да отбележа, че не исках името да се получи толкова дълго. Сега доста по удачно ми се струва „Много приключения, разказани набързо”, което пак е дългичко, но не толкова претупано. Но не искам да драскам много-мн ...

Observer001

Проза » Повести и романи

1.6K 3

Гостенката - драма

(Пиеса по едноименния разказ „Гостенката“)
© автор: Николай Пеняшки - Плашков
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА
Румен Петров – мъж на средна възраст. Занятие рекламно издателска дейност.
Таня – негова сестра ...

PLASHKOFF

Проза » Други

1.5K 1

Парични потоци

Откъм колоните на компютъра проехтя добре познатото съобщение - „Невъзможно разплащане”. Марио прехапа притеснено устни, не че бе очаквал да чуе нещо друго, по–скоро се бе надявал на някакво чудо. Не можеше да се концентрира в работата си, мине не мине половин час и отваряше програмата за управление ...

Ambrouse

Проза » Фантастика и фентъзи

1K

Море от...

Беше топла, пролетна вечер. Звездите, наситили мастиления небосклон със сияние, даряваха на късния час възможността, човек да се поразходи навън без фенерче. Далеч от града, без улични лампи и хиляди осветени прозорци, реклами и т.н. , нощта разчита на луната и звездите, а човекът на разни дребни те ...

полет

Проза » Хумористична

1.7K 13

А аз ще си пея

Карам си колата и си свиркам. По-точно пея. Всъщност нека да съм още по-точна - опитвам се да следвам ритъма на една балада на Соната Арктика. Чакам си на светофара съвсем без нерви и досада. Просто си пея. Шофьорът на колата до мен ме поглежда странно... и си затвори прозореца. Напълно на ясно съм ...

sisilotka

Проза » Разкази

827

Светлина

Днес в утрото в тъмнината,
ти си светлината.
Цял ден ходя, крача и озъртам -
усмивката твоя случайно да зърна.
В очите ми да заблести, да заслепи ...

frostue

Проза » Писма

1K

Семейна сага- глава четвърта

Глава четвърта – Станоз
« След унищожаването на мъжете и разселването на малките момчета, градът се превърна в женско царство, в стадо без пазач и всеки който пожелаеше можеше да прави каквото си иска с беззащитните жени, девойки, малки момичета и малкото останали в града невръстни момчета.
Баща ми ...

gudman

Проза » Повести и романи

984 1

Мълчи, рибо!

Забелязах я в понеделник на спирката. Качва се с нас в автобуса и сяда най-отзад. Ние кудкудякаме като кокошки, обсъждаме набързо изминалата вечер, разменяме си рецепти за чийзкейкове и се закачаме с мъжете, а тя си стои там, зяпа през прозореца и мълчи. От портала се разбягваме по цеховете, гледам ...

Katriona

Проза » Разкази

3.3K 3 32

06:15

Звънецът ме изтръгна от приятния сън. Инстинктивно погледнах надясно, да видя дали Кралицата се е събудила, но мястото беше празно.
Толкова ранна уговорка би била странна, но може би звънецът я беше сварил в тоалетната. След малко щях да разбера каква е истината.
Чух гласа й, идващ откъм входната вр ...

satanas

Проза » Разкази

1.2K 4

Не твърдя, че съм права

- Но аз те обичам - смотолеви той може би за стотен път.
- Ако го кажеш още веднъж, просто ще те изхвърля - мило му казах, широко отворих вратата и още по-широко му се усмихнах. - Абсолютно съм убедена, че от теб ще излезе чудесен баща... татенце.
Това е моя характерна особеност - колкото съм по-бяс ...

hristam

Проза » Разкази

1K 5

Новинар

Новинар
Тя дойде неочаквано. Пристигна неканена от другата страна на океана, от Америка. Отвори вратата без да почука и седна на масата.
Бедността се настани между нас и заживя безгрижно.
Надеждата се изправи и горда си замина. А от някъде се появи страхът. Той се загнезди между очите на хората, про ...

svobodey

Проза » Разкази

941 2

Жадувам

Кажи ми какво да направя, за да те забравя,
да спре сърцето ми да боледува?
Какво да направя пулса силен да забавя?
И дишането как да учестя, след като
не спирам името ти да бълнувам. ...

frostue

Проза » Писма

1.1K

Щастливи

Добротата ни прави Щастливи. Малките жестове, които правим за хората край нас без значение дали ги познаваме или не - ни правят Щастливи. Да помогнеш на едно беззащитно живо същество, да го нахраниш, да му дадеш шанс за по добър живот като го осиновиш от приют, да го вземеш у дома, да бъде твой люби ...

denisima

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

986

C2H5OH

Усетих миризмата още докато се редях на опашката в магазина. Нали знаете, онези моменти, миризми, места, които отключват дълбоко заключените ви детски спомени. В този момент затваряте очи несъзнателно, времето се прегъва на две като ненужен флаер и вие се озовавате пак там... в детството си.
> Да си ...

l1l1th

Проза

1.2K 11

Село Раболепово

Село Раболепово
(разказ)
Разказът е носител на Специалната награда на кмета на община Георги Дамяново в националния конкурс за гражданска поезия и проза "Елате ни вижте", 2012 година.
Село Раболепово се намира на 30 км. от Батак. Но със сигурност, село Раболепово е много по-известно и стойностно мяс ...

nasko-yanev

Проза » Разкази

839

За хората и птиците

За хората и птиците
Имам един приятел, който е много беден. Човек като чуе думата „беден“ си представя някакъв измършавял, неугледен и занемарен човек, чиито живот се е стекъл така, че сякаш съдбата е играла на комар с него и е спечелила. Този мой приятел си няма нищо – нито котка, нито куче, нито д ...

manipuliram

Проза » Разкази

2.1K 6

Депутатска рапсодия

- Зърррррр!, мощно иззвъня огромният стар будилник, небрежно разположен на малкото шкафче до леглото. В това легло кротко отмаряха телесата на човек на име Грую Шмулев.
Сред своите съселяни от малкото и китно село Изтръпленци Шмулев се славеше,като волна душа, бохем,щедро отдаден на каузата да пилее ...

dochev89

Проза » Разкази

1.3K

Семейна сага глава трета

*
* *
На 24 Април 2015 година, за стотен път ще сведем глави пред жертвите на първия геноцид на 20-ти век. Най-жестокото и най-масовото престъпление целящо унищожаването на един миролюбив, трудолюбив и горд с миналото си народ. Вече сто години арменците и много други народи от всички континенти иска ...

gudman

Проза » Повести и романи

1.1K 4

Кумица

Художник: Елица Кирилова - "Лазарки"
Запяха рано по изгрев слънце лазарки, насъбрали се високо над село, та тръгнаха, както се бяха уговорили - едни по полето с нацъфтелите плодни дръвчета и засети ниви, а други - по къщята в горна, а сетне и в долна махала.
Лазаров ден е...
Още в тъмни зори старите ...

kalin8

Проза » Разкази

1.4K 2

Де да можеха да говорят

С животни съм си била говорела... Хлопало ми нещо... Абе, я си гледайте работата. Хлопа, верно е, че хлопа, вратата, ама тя щото е стара и вече не се затваря плътно. То всички рано или късно натам отиваме - на един му хлопа ченето, на друг колената... Ми ядосвам се, ами! Че с кого да си говоря? Тръг ...

heartandsoul

Проза » Разкази

1.6K 4

Обичам да гледам как спиш

Знам, че сега спиш. И ми е странно. И малко ме боли. Че не съм до теб. Свряла се под завивките, наполовина под теб, наполовина върху теб. Странно се чувствам като знам, че си се отпуснал на мекичко и топло. Дишаш бавно и спокойно. Едвам усещам как дъхът ти, топъл и ароматен нежно си играе с косите м ...

sisilotka

Проза » Еротична

2.8K 6

Дълбините на гладката повърхност

Стефан се роди с недъг. Лявото му краче беше по-късо от дясното с цели два сантиметра. Сякаш точно тогава, трите орисници около креватчето му бяха неразположени по едно и също време и твърде припрени да издадат доживотната присъда, за да си тръгнат с облекчение и да забравят за лошото си настроение. ...

pepsi1975

Проза » Разкази

1.4K 5

Правораздаване Лайв

Посветено е т'ва.
ПравораздаванеЛайв
Медиите отдавна бяха наричани "Четвъртата власт", но тяхното влияние бе легитимирано в средата на XXI със вливането им към първите три. Неясно бе дали правителство има телевизии, радио и вестници или обратното. Кръг от големи корпорации, който десетилетия наред с ...

Leandeer

Проза » Разкази

1.7K

Чаша море

Имало едно време една чаша. Имало я е тогава, има я и сега, винаги ще я има. Съвсем обикновена стъклена чаша за вода. От нея пие детето, когато се върне потно от игра. От нея пие болният, за да преглътне поредното хапче. От нея пие щастливецът, узнал най-хубавата новина в живота си. Само един човек ...

mariqnchoto

Проза

1.8K 3

Късчета спомени

Той вървеше нагоре по стълбището на подлеза, когато чу тракане на токчета. Вдигна очи и видя на най- горната площадка да се появява млада жена. Приятно заоблен силует на фона на залязващото слънце. Лицето й почти не се виждаше заради ярката светлина, то той успя ясно да различи пухкавите й скули. Тя ...

Heel

Проза » Разкази

1.1K 2

Грях

Аз съм убиец… Господ да се смили над душата ми, убих я.
Октомврийският вятър тънко се киска в ушите ми, докато ги щипе с ледени пръсти.
Възрастен мъж съм, на 47 години - знам, че точно той е причината пламъчето на свещта да примира в шепите ми. А защо ми се струва, че иззад рамото ми наднича покойни ...

Marmadun

Проза » Разкази

1.2K 12

* * *

Недей да ме придърпваш към претръпналото си тяло, че ще вземеш да ме изгориш с твоите прословути пръсти-факли и пак ще ме оплетеш в докосвания, ръце и чувства.

slaveya98

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1K

За другия тип любов

Бащата да води дъщеря си за ръка в парка, да се разхождат. Да й казва, че е истинска принцеса. Да й повтаря колко я обича. Заедно да се смеят на неуспешните опити за готвене на майка й. Да се цапотят заедно. Да редят заедно конструктор. Вечер, когато тя сънува кошмари, да търси прегръдките му. Той д ...

explose-girl

Проза » Други

1.3K 8

Най-ценното в живота...

Светлините... прожекторите... хилядите фенове, които крещяха от еуфория, само и само той да продължава все така. Сърцето му тупкаше все така, а вълнението му избиваше на ситни капчици пот, стичащи се по челото и по обливаха цялото му пулсиращо същество. Yeaaaaaaah, I got to break free... – едвам пее ...

Beli-Ruje

Проза » Разкази

1.1K

И Господ да не си

Опит да помръдне…
Поне ръката…
Да изтрие…
Това, де се стича по лицето…
Не стана! ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

1.1K

До теб

Здравей...
Явно се чудиш защо ти пиша. Да, отдавна не съм ти писала не от това, че не искам, а просто от мисълта, че ще ме отхвърлиш. Сега по лицето ми се стичат сълзи, защото теб те няма и няма повече да те видя, Но нали си в сърцето ми. Да, но това не ми стига искам да си до мен. Искам когато те п ...

me4eto19

Проза » Писма

1.8K 2 1

На ръба

Бъдеще, превърнало се в минало. Дали времето е една права, или пък по-скоро прилича на окръжност? Дали след като те загубих, някой ден ще се върнеш при мен, без дори да усетя липсата ти? Ще си спомняме ли за днешните дни с усмивка, или пък бихме дали всичко, за да забравим. Да забравя теб... не е в ...

liubomira97

Проза » Писма

1.2K 1

Дневникът- Надявам се да дойдеш

Дневникът - Надявам се да дойдеш
Случва се, понякога, човек да не знае къде се намира. В емоционално отношение, това изгубване е за потърпевшия истинска трагедия, а околните дори не я забелязват. За да се "намери", изгубеният в "непознатото" задава, на който мине край него, въпроси, но как да ти отг ...

линасветлана

Проза » Други

1.7K 2 9

откъс от '' Щастие по никое време"

IV
Б р я г н а С л ъ н ц е т о
ноември 2003 година
квартал Изгрев ; гр. София
-Защо си изчистила печката ? ...

Shikov

Проза

766

За онази любов говоря

За онази любов говоря. За онази, нали знаеш… която кара сърцето ти да бие учестено… или да спира. Да спира и да не знаеш колко време точно си бил мъртъв. За онази любов - от най-старите приказки. И онази, за която няма да прочетеш в нито една легенда. Лудата, необяснимата, понякога баналната… караща ...

in4enceto_91

Проза » Други

1.3K 1

Жената от оградата

За първи път я видях при пристигането си. Ефирно създание, чиято цветна рокля единствено напомняше за присъствието й. Без нея вероятно нямаше да я забележа. Беше слаба, губеща се из пространството. В последствие разбрах, че почти никой не я познава и не я е виждал. Не се изненадах. Трудно е да задър ...

Sensuality

Проза » Разкази

846 1

Надежда

Вървях леко приведен, опитвайки да се предпазя от изсипващия се, като порой, дъжд. Старият ми, прокъсан каскет беше плътно захлупен над очите, в опита ми да спра дъждовните капки да се стичат по очилата. Защото беше невъзможно да виждам през тях, когато малки рекички се стичаха по иначе ясните им ст ...

Ahearyn

Проза » Разкази

697 1 1

Последната дума

Погледнах се в огледалото, зад мен стоеше тя.
Беше Смъртта. Попитах я - Време ли е вече?
А тя ми отвърна с леден дъх - Да. Имаш право на едно последно желание.
Тогава я попитах - свали си качулката. Искам да те видя за последен път.
Тогава тя свали качулката и любимата ми се появи. ...

TheHunter

Проза » Други

778

Отнесени от прехода

Стоят си двама на дивана, дядо и баба, говорят си за отминалото време. В техните размисли и страсти човек би открил смисъла на живота в млякото и истината за съседа-ловджия, а може би дори и за това как пенсиите отдавна вече не стигат, за да имат въпросното мляко в хладилника. Тъжно, но факт, на изт ...

Cvii

Проза

1.3K 3

На кръстопът

На кръстопът
Когато луташ се из мрака
и не знаеш накъде да тръгнеш ти ,
тогава погледни там горе - към луната,
там ще видиш моите очи. ...

mariqnap

Проза » Други

632

Проза и разкази от съвременни български писатели

"Дакраулските катакомби"- Втора глава

Гостенката - драма

Парични потоци

Море от...

А аз ще си пея

Светлина

Семейна сага- глава четвърта

Мълчи, рибо!

06:15

Не твърдя, че съм права

Новинар

Жадувам

Щастливи

C2H5OH

Село Раболепово

За хората и птиците

Депутатска рапсодия

Семейна сага глава трета

Кумица

Де да можеха да говорят

Обичам да гледам как спиш

Дълбините на гладката повърхност

Правораздаване Лайв

Чаша море

Късчета спомени

Грях

* * *

За другия тип любов

Най-ценното в живота...

И Господ да не си

До теб

На ръба

Дневникът- Надявам се да дойдеш

откъс от '' Щастие по никое време"

За онази любов говоря

Жената от оградата

Надежда

Последната дума

Отнесени от прехода

На кръстопът

Опашка