Проза и разкази от съвременни български писатели
Мечтател
Обсада (1)
Клотилда
Консултинг
Сега, като запролети и като се поразголиха нещата, макар и да дзиндзирикам взех да сядам на единствената масичка пред кафенето, да зяпам по разголеното, да си посръбвам чайчето с конячето и да изпускам кълбенца дим с кеф и удоволствие.
Ето в един такъв момент ми се мярна отсреща пред Пенс ...
Бъди щастлив
Знаех, че вече съм сама, но странно, не изпитвах болка. Молех се да е щастлив и дано усети тръпк ...
Раздяла
Открехнах вратата още малко: висок, слаб мъж, с приятно лице и характерни бакенбарди. Стори ми се леко нервен.
- В момента я няма. Да ù предам ли нещо?
- Предайте ú, че я обичам, и че не мога да живея без нея!
Някой извика асансьора, а на мен ми призля. ...
GAUDEAMUS IGITUR
Очите на мъртвата
Тя захвърли халата на стола, докато аз изпълнявах молбата и, и седна гола на леглото .
Тази нейна липса на свенливост ме подразни. Това не беше жест на близост, от нея струеше само неоспорима, всепоглъщаща апатия.
А имаше време, когато тя, непорочна и срамежлива, ме ...
Пощенска кутия (четиристишие)
адресирани до теб,
и напоследък
главата ми е изоставена пощенска кутия.
Щастие
Събота е. Седим с Таня в едно кафене. Пием капучино и разглеждаме покупките си:
- Добър пазар си направихме – казвам аз.
- Ти пък „пазар”! – възкликва възмутена Таня. – Ще те чуят хората и ще станем за смях! Сега се казва „шопинг” – поправя ме тя наставнически.
- Аз си замълчавам. Нямам желан ...
Смъртта трябва да почака
В стаята ца ...
Игри на съдбата - ХХІV
... Диана бавно идваше на себе си. Съзнанието ú мъчително изплуваше от мъглата. Опита да вдигне глава, но убийствената болка ú попречи. Отпусна се и понечи да вдигне ръце, за да разтрие слепоочията си, но не успя. Пареща болка в китките я накара да отвори очи. С мъка се надигна леко и замръзна ...
Яна - цената на една мечта
Яна израстна възпитавана от баба си и дядо си, в чисто патриархално семейство. Родителите и нямаха много права в т ...
Цигара
Извади кибрит, погледна ме отново. Аз не отделях очи от нея, беше по-прелъстителна от луната. Драсна клечката. Изведнъж всичко спря, дъждовните капки останаха във въздуха и можех да видя отражението ù във всяка една от тях. С ...
Моят Йоши
Празникът на В. Търново
Празникът на старопрестолния град има стара и славна история. Датата е избрана неслучайно. Първото честване на 22 март като празник на Търново е на 22 март 1879 г. в църквата "Св. четиридесет мъченици", където е отслужен молебен. По ...
На лов за самота
Течеше. Реката течеше. Струма тромаво, бременна от пролетните си води, се влачеше едва, едва пред погледа ми. Поглъщаше мислите ми. Омагьосваше ме. Отразените слънчови лъчи ме перваха през очите и ми пречеха да гледам. Прикрепен бях за брега, като червея към рибарската кукичка на въ ...
Шест степени на раздялата
Комуникативност
Игри на съдбата - ХХІІІ
... Нощта почти преваляше. Иван Зарев разказваше за срещата си със своя съименник, а Алекс седеше като гръмнат от чутото и отказваше да го асимилира.
- И така, моето момче, този човек ми помогна да предотвратя грешката, която щях да направя, обвинявайки майка ти за онази бъркотия с проекта. Ко ...
Грешни спомени - 15
Ако животът беше договор, прекратен с предизвестие...
В края на XXI век беше направена крачката към всички научни открития, които да решат проблемите на човечеството. Тя не бе тяхното извършване, то бе факт още към средата на столетието, а свободното им ползване. В продължение на цялата човешка исто ...
Бъди щастлив
Знаех, че вече съм сама, но странно, не ме болеше. Молех се да е щастлив и дано
усети тръпката на любовта. Те ...
Тамагочито
Не знам защо я кръстих така. Може би защото за най-дребното нещо се цупи и ходи да се жалва на тати си.
Трябва да сте си наритали здраво съдбата, за да ви се върне такова отмъщение: шефът да назначи за ваш помощник дъщеря си. Честито, нали?
Само че, в моя случай тя е една на мама и тати, ...
Изкуствен интелект
На кутията пишеше „Автономен Мобилен Изкуствен интелект, хуманоиден робот – тип Многофункционален”. Тя веднага го нарече Ами, и станаха неразделни. Беше най-добрият ù приятел ...
Бакенбард
- Я да видим сега накъде върви светът. – каза бай Георги - бръснаря, и бутна копчето на старото лампово радио.
Бяха изчерпали пресните клюки със съседа Кольо и взе да му става малко скучно. В този следобеден час нямаше клиенти, а те двамата не бързаха за никъде и бавното време не ги плашеш ...
Житейски пътници из времето
В дълбокото умопомрaчение на една вълнуващо самотна нощ, тя събуди гениалното в себе си, разгърна потенциала на въображението си и помечта… Помисли си: „Когато най-малко очакваш, се случват онези неща, спиращи дъха, изострящи всички сетива, активиращи добре познатата кард ...
Любовта - идва и си заминава
Градината на Омразата
Има ли нещо по-лошо от омразата? И защо тя завладява до такава степен човешките сърца? Тя е повече от ужасна, но за някои може да бъде дори прекрасна!
Не всеки я е изпитвал наистина и хората я бъркат с други чувства, така както бъркат и любовта, една вече толкова банална дума.
...
"Дакраулските катакомби" - първа глава
Тунели, тунели, тунели!
В миналата глава на това скромно писание ви разказах за подготовката за моето славно слизане в подземията, която стопи всичките ми налични пари. Затова още на другият ден влязох в един изследователски магазин, натъпкан до пръсване с екипировка, събрана в огромна т ...
Пролетта през нощта
За затвора, СПИНа и предпазните средства
Изпит
Споменът
Но след н ...
Подарък за сбогом
Беше в навечерието на ...
"Дакраулските катакомби" - Пролог
Желанието на хората е да бъдат велики. ...
Пясъчните лилии на лунния плаж
Ако ме попитате кое е любимото ми време от годината, без колебание ще отговоря, разбира се това е царството на червен ...
През трънаците
- Мани, мани...
- По правия път ли успя да се изгубиш? Къде се мотаеш?
- Абе той тоя път... Ходя си аз и си свиркам, ама постоянно нещо ме ръчка отвътре и гледам само наляво-надясно какво има. Едни големи храсти, ...