Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
42.6K резултата

Неизпратени писма - За обувките и... хората...1

"Дай на една жена правилните обувки и тя ще покори света!" -
Мерилин Монро.
Привет!
Това, че не получаваш от мен писма не означава, че не ти пиша... Напротив. Разказвам ти всичко... Вчера например си купих обувки. Та покрай това се замислих...
Обувките могат да са – нови или стари, високи или ниски, ...
iren5 (Ирен)
iren5
Проза » Писма
1.2K 4

Изгубих всичко...III

Изгубих всичко…III
–Има ли някакво развитие в твоето битие,
което един ден да впиша в твоето житие?
–Както досега – нищо не намирам,
собствените ми мисли ме карат да умирам; ...
docheff (Кристиан Дочев)
docheff
Проза » Други
1.1K

Белград

Има моменти в живота ни, в които успяваш да уловиш щастието в ръка... Моменти, в които времето спира някъде там и ти опиянен осъзнаваш, че си щастлив. Усещаш как щастието пулсира във вените ти, усещаш го как се разлива във вените ти като опият.
Залезът на слънцето бе нереално красив, бирата с ръката ...
l1l1th (Радина Стефанова)
l1l1th
Проза
773 1

18+ Сладко безумие

Той спря двигателя на колата и зачака. Бяха се уговорили до пет минути да излезе, а времето сякаш беше спряло.
Денят бе от онези снежните, които тя обичаше. Кристина отвори вратата на жилищния блок и погледна нагоре. Снежинките падаха по лицето ѝ и се топяха. Усмихна се и побърза да нахлупи шапката ...
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)
alexgrau
Проза » Еротична
3.4K 16

Сага за Колитата и Хората

Част 3
Човекът ме виждаше. Говореше ми. Толкова се учудих че за малко да зяпна – продължи Молито. Попитах го:
- Ти ме виждаш? Знаеш за нас?
- Специално дойдох тук. Чух, че най-умния и най-чудатия коли обитава тази изоставена плевня. Исках да те намеря и ако е възможно да говоря с теб.
- Ти си първия ...
Mouse-Rat (Ана Ненчена)
Mouse-Rat
Проза » Фантастика и фентъзи
1.1K

Сага за Колитата и Хората

Част 2.
Ако някой се вгледаше в Късата поляна нямаше да види нищо освен люлеещи се стръкове трева. Но не като от вятър в една посока. А сякаш вихрушката беше в почвата и стръковете се огъваха във всички посоки. Това беше така защото на стан се бяха разположили няколкостотин колита. Някои бяха разпре ...
Mouse-Rat (Ана Ненчена)
Mouse-Rat
Проза » Фантастика и фентъзи
1.1K

Сага за Колитата и Хората

Част 1.
Колитата съществуваха на този свят много отдавна. Много преди хората да се появят като вид. Помнеха появата на динозаврите. Помнеха изчезването им. Помнеха кога се появиха първите примати. Знаеха, че един ден – след много, много години светът щеше да е техен. Но той беше и на колитата. Това ...
Mouse-Rat (Ана Ненчена)
Mouse-Rat
Проза » Фантастика и фентъзи
1K

Зидаря и кучето - Сборник разкази "Истински истории"

Зидаря и кучето
Cum tacent, clamant () - Като мълчат, крещят ().
Беше краят на лятото.Братовчед ми предложи да търсим някой си Дичо – зидаря. Не му стигали платна за арматура. Та му казали че Дичо е „стара къща” и само той може да знае къде има в повече.Вместо да спре пред къщата на Дичо братовчед м ...
vaesoli (Иван Иванов)
vaesoli
Проза
816 2

Безалкохолно

- ... следва деформация, уголемяване и цироза на черния дроб. Кожата придобива мръсно пепеляв цвят, капилярите набъбват и уголемяват носа до неузнаваемост, очните ябълки пожълтяват заради неработещия черен дроб.
Краят е бавен и особено мъчителен. И за всичко това е виновен алкохолът! Бичът на съврем ...
йеромонах (Атеист Грешников)
йеромонах
Проза » Разкази
735 1

Кивотът

КИВОТЪТ
Това можеше да значи само едно! Куетенако впери поглед в затихващото синкаво сияние, а сърцето му заби учестено. Боговете се бяха върнали! Младият мъж захвърли калния плетен кош, подпря несръчно греблото на близкото дърво и се спусна по пътеката. В далечината пред него се издигаше каменната ...
Entelodon (Ентелодон)
Entelodon
Проза
1.1K 4

Съглашение

СЪГЛАШЕНИЕ
„Работата отива вече на към обяд, а на лозята ни човек, ни магаре, нито бъклица даже”, пустосва се св. Трифон Зарезански, облизва жадни устни и току запраши накъм селището. Изтопорчва се на мегдана и що да види, цялото женско население под каските във фризьорският, а адамовият род на опаш ...
lordly (Лордли Милордов)
lordly
Проза » Хумористична
1.2K 8

Тост

Вдигам тост за вълците сред стадото, за визионерите, креативните, лидерите без титла, тези които вдъхновяват чрез примера си, за мащабно мислещите, мечтателите, за тези които не зачитат законите на физиката, иноваторите, прогресивните, тези които вървят срещу течението, екстремните, тези които не пр ...
alhimika (Деко)
alhimika
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.6K 1

Два несеподелени копнежа и един живот

Два несподелени копнежа и един живот
Приятел, който бе в чужбина ме помоли да отида на вилата му и да ремонтирам два, три улука. Подлизвали били под основите. Покекнат на върха на една алуминиева стълба от високото виждах, как съм съвсем сам в целия тараф. Пък понеже аз си нямам вила, случвало ми се ...
rygit (Ригит)
rygit
Проза » Разкази
1.8K 6

Аз vs. Св. Валентин

Чрез думите на своята героиня Амели Петрович в пиесата "В полите на Витоша", П. К. Яворов обрисува по следния начин народа ни: "... с много празници в календара и с никакъв празник в сърцата..." А в седмицата, в която за пореден път ще отпразнуваме 14-ти февруари, съвсем преднамерено си припомням за ...
mtrifonov (Марио Трифонов)
mtrifonov
Проза » Други
984 3

Приемам идеи и предложения

Моят брак е точно това, което наричат средностатистически.
Тоест нормално законно съжителство между мъж и жена с неизбежните от това последствия.
Не искам да прозвучи, сякаш се оплаквам - далеч съм от подобна мисъл. Толкова добре се знаем с жена ми, че освен любовници имахме време и приятели да си с ...
hristam (Христина Мачикян)
hristam
Проза » Разкази
1.1K 5

Греховна нощ

Нощта се беше спуснала над притихналия град. Луната се опитваше да си проправи път през гъстите облаци, но само за секунди успяваше да се покаже в цялата си прелест, осветявайки всяко кътче, всяка глуха улица, всяка плахо пристъпваща сянка във вечерта. Времето започваше да се затопля, дърветата вече ...
allifeelisu (Рия)
allifeelisu
Проза » Разкази
810

Двете майки 3 (триптих)

Рано остана Дафина без родители. Израсна при леля си, която имаше още четири деца, но никога не направи разлика между всичките пет.
Детството й мина спокойно и дори щастливо. Едва, когато наближи възрастта за женитба, забеляза различно отношение към себе си. Но не вкъщи, а навън. Беше пъргава, весел ...
Ida-L (Лидия)
Ida-L
Проза » Разкази
1.7K 4

Благодаря ти, че ги срещнах, Господи!

Господи, искам да ти благодаря за срещите в живота ми!
За това, че ме срещна с достатъчно на брой неблагодарни хора, чрез които научих колко важно е човек да умее да е признателен дори и за най-дребния жест, защото в него е вложена частица от нечие друго сърце.
За това, че ме срещна с достатъчно на ...
mtrifonov (Марио Трифонов)
mtrifonov
Проза » Други
1.5K 1 6

Искам на някой да се подаря

Годината някъде около 80-те. Яна е шестнайсетгодишна, дива и красива. Мястото е парк Родопи. Повода е зимен спортен лагер. Всичко ú е за първи път. Цигари, алкохол, мръсни думи, секс. Е... не, секса е само в главата ú. Още не можеше да скочи в дълбокото като другите от отбора. Леко им завиждаше, че ...
suleimo (Дани Сулакова)
suleimo
Проза » Разкази
3.6K 5 55

За парлама

ЗА ПАРЛАМА
- Даскале бе, чакай, чакай – чух от подире си глас и се обърнах.
Гледам, навирил бастунката нагоре, без дори да накуцва, опитва се да ме догони Начо Папазов. Момент, той не е оня, от едно време, а наш, квартален общественик, който по съвпадение носи същото име. Не ми е по сърце, но спрях ...
lordly (Лордли Милордов)
lordly
Проза » Хумористична
902 6

Среднощен концерт

Някой свири на пиано. Студено е. Вали сняг. Уличната лампа премигва. Стоя до прозореца и пуша. Издухвам навън дима. Отсреща свети само един прозорец. Снежинки танцуват. Улично псе пресича улицата. Григ концерт за пиано, заслушвам се. Вземам цигулката, плъзвам леко лъка. Пианото замлъква. Само миг мо ...
zelenvik (Виктор Добрин Димитров)
zelenvik
Проза » Разкази
967 12

Двете майки 2 (триптих)

Рано остана Златина без родители. Израсна при леля си, която имаше още четири деца, но никога не направи разлика между всичките пет.
Детството й мина спокойно и дори щастливо. Едва когато наближи възрастта за женитба, забеляза, че младежите я заглеждат, но не смеят да се приближат много до нея. Явно ...
Ida-L (Лидия)
Ida-L
Проза » Разкази
1.2K 4

Завръщане отникъде

Това бяха най-щастливите дни в живота ми.
Само преди броени дни се бяхме оженили, и решихме да прекараме медения си месец не по скъпи курорти и екзотични места, както всички очакваха, а в една усамотена планинска хижа. Бяхме толкова влюбени и отдадени един на друг, че не се нуждаехме от друго, освен ...
hristam (Христина Мачикян)
hristam
Проза » Разкази
1.1K 6

Инспектор Стрезов решава

"O AESCULALAPI ET TE NON UT ALESTRIYA VENANA NATUS SANZIO DOMENKULUS IN ABSINTHIUM DECOCTUM ET EGO NESCIEBAM EUM DEDIT.
JUSTUS ES DOMINE
LVC CEVTONII FLORIST"
Бронзовата плочка е с цвят на стогодишен махагон. Грапавата ѝ повърхност едва позволява на опитния антиквар да разчете написаното. Патината н ...
йеромонах (Атеист Грешников)
йеромонах
Проза » Разкази
839 2

Това съм аз

Следващите думи са писани в студен зимен ден. Записки са от едно от поредните лутания с метра из негостоприемна европейска столица. Резултат са от най-съкрушителната раздяла. С нея сега ни делят един Атлантически океан, а един друг ни събира.
***
Ярост.
Ядосан съм ти. Лиза беше русо лъчезарно момиче ...
timeofsorrow (Красимир Неделев)
timeofsorrow
Проза » Други
750 1

Полетът на ангела

Едва ли подът в тази съвсем обикновена стая е бил докосван от по-нежни крака от тези на Катрина. Малките ù, бели крака стъпваха по пода в стаята , обзаведена само с едно огледало и един диван, те описваха грациозни кръгове. Красивото тяло обикаляше стаята и се мяташе във въздуха, правейки пируети. К ...
Beautifulmadness (Татяна Николова)
Beautifulmadness
Проза » Разкази
1.2K 1

Компасът

Септември дойде, а с него лятото си тръгна. Моят първи септември, в който аз бездействам. Моят, любимият септември, които идва и води рождения ми ден. Моят септември с тихия дъжд, с вкуса на узряло грозде, с разбъркания ми летен гардероб, с разбърканите ми мисли и чувства. Здравей, септември, с теб ...
l1l1th (Радина Стефанова)
l1l1th
Проза » Разкази
871 1

Да си в играта му е майката и толкоз

ДА СИ В ИГРАТА МУ Е МАЙКАТА И ТОЛКОЗ
Мрънкалници са туй днешните, мрънкалници и толкоз! Джакпотът падал, когат’ Бат Серго кажел. Черепът уреждал резултатите на мачовете. Съдиите с футболистите черно тото си редили. Едноръките бандити в джобовете им бъркали и тем подобни мрънканици. Щото стръв няма в ...
lordly (Лордли Милордов)
lordly
Проза » Хумористична
1.7K 6

В мрежата на социалната мрежа

А за Сина казва: „Твоят престол, Боже, е до вечни векове и скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота. Възлюбил си правда и си намразил беззаконие; затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя.“
Послание към Евреите 1:8-9
Наречете ме старомоден или още по-зле ...
smelo_sarce (Явор Костов)
smelo_sarce
Проза » Разкази
1.1K 2

Древната жена

Имаше едно момиче. Със светнали сини очи. С дълга коса, която често се развяваше усмихнато около нея. Особено когато тичаше. Смехът и огласяше поляната, гората и стигаше до селото, в което живееше.
Имаше едно момиче. Като всички останали. Което танцуваше по изгрев. С танца си тя поздравяваше всички ...
Oracle (Росен Балабанов)
Oracle
Проза
2.5K 2 8

Градският транспорт – начин на употреба

ГРАДСКИЯТ ТРАНСПОРТ – НАЧИН НА УПОТРЕБА
Тогава Емил беше на 26, все още неженен, но вече се замисляше. След завършването беше останал в големия град, в същата студентска квартира в скромното панелно апартаментче, което делеше с още двама съквартиранти. Работата, която си намери с малко помощ от прия ...
dinko1963 (Динко)
dinko1963
Проза » Разкази
1.1K 4

Кървав залез, изгрев на забрава

1.
Тишината около Ишмалия след залез ставаше плътна и дебела като тъмна наметка, обръбена със сребристи звезди. Не се ли подгънат краищата ѝ добре под тялото, спящия град щеше да усеща хладния допир на вятъра откъм пустинята цяла нощ.
Вятъра, същия, който обичаше да разплита пясъчните нишки, скиташе ...
ГФСтоилов (ГФСтоилов)
ГФСтоилов
Проза » Фантастика и фентъзи
2K 1 1

Изгубих всичко... II

Изгубих всичко… II
–Е? По-добре ли си от миналия път, когато разговаряхме?
–Не съм и никога няма да бъда!
Ах, страдание, страдание…
Защо тъй безмилостно и жестоко ме измъчваш, ...
docheff (Кристиан Дочев)
docheff
Проза » Други
1.1K

Игри на съдбата - ХХ

ХХ
... Една поговорка гласи „Пазете ме от моите приятели, а от враговете си сам ще се пазя”. Същността и с брутална точност описваше положението, в което изпаднаха двете фамилии след като информацията от диска беше разкодирана и стана достъпна за притежателите ú.
Вечерта след прекрасния пикник се пр ...
reinbow (Биляна Битолска)
reinbow
Проза » Повести и романи
983

Адът в мислите 3

Алармата извъння в 7:00, беше първият работен ден. Елена посегна с ръка да я изключи и часовника падна на земята. Стресна се от шума и веднага скочи от леглото.
- По дяволите! - каза тихо тя и мушна пантофите си.
Толова се радваше, че започва работа, а така мразеше да става рано. Майка й все й казва ...
explose-girl (Xpl)
explose-girl
Проза » Повести и романи
1.4K 3

Исмаил

ИСМАИЛ
Докараха го братята му в едно одеяло, като в хамак. Много внимателно го положиха на болничното легло до мен. Гледаха уплашено, някак си диво, дори не търсеха съчувствие. Младеж, някъде под тридесетте: дископатия. В тази стая и тримата бяхме от това.
Бях крив и почти обездвижен, със системи и ...
lordly (Лордли Милордов)
lordly
Проза » Разкази
1.1K 23

Втори

Не знам дали е игра на съдбата или пък случайност, но в живота си много често съм бил втори. По-точно, числителното бройно две и числителното редно втори са част от моята същност.
Имам брат близнак. Когато майка ни реши да ни ражда, първи тръгна брат ми, но тъкмо се показа и пак се върна, и така бая ...
Stalev_ (Георгиос)
Stalev_
Проза » Хумористична
1.3K 4

Защо?

Защо хората, които обичаме най-много ни нараняват, най-много ни огорчават и най-много болки ни причиняват? Защо? Нима това е от онези въпроси, на които не можем да си отговорим или просто отговорът е някъде вътре в нас и трябва сами да го открием. Вярваш, доверяваш се, доказваш любовта си, обичаш и ...
denisima (Дени )
denisima
Проза » Други
916

Приказка за Суровият Свят

Животът приказка ли е, кажи ми? Или пък е сън? Дали е толкова розов наистина, колкото ме убеждаваха родителите ми, че ще бъде, като малка, когато ми разказваха поредната приказка за лека нощ Не! Отказвам да бъда герой в това произведение... Където има гладни и жадни. В което има нещастни и зли. Защо ...
LittleLiar (Моника Христова)
LittleLiar
Проза
538

Като нощна пеперуда

Идваше при мен всяка нощ, откакто останах сам.
Приятелката ми каза, че отива да погостува на майка си, но знаех, че няма да се върне. Бях твърде незначителен за нея, за разлика от онзи тип, с когото знаех, че се среща, въпреки че не беше сметнала за необходимо да ми каже. Знаех, че я губя, но не бях ...
hristam (Христина Мачикян)
hristam
Проза » Разкази
969 1