Проза и разкази от съвременни български писатели

42.4K резултата

Игри на съдбата - ХІ

ХІ
Сигналът свободно прозвуча два пъти, последва изпукване и от другата страна на линията се чу гласът на Елена. Звучеше напрегнато и притеснено.
- Мира, къде си миличка? Всичко на ред ли е?
- Добре съм, мамо. Не се притеснявай. Аз съм в къщата в планината.
Елена изтръпна. Макар да обичаше да ходи т ...
857 1

Сляпатa вълча реалност

1.
В долината тишината тежеше с големите каменни блокове пазещи колибите на слепите от поривите на прашните бури. Между камъните бяха изникнали гъсти трънливи корени, свързващи се през блоковете и образуващи непроходим пръстен около селището, през който само водачите можеха да се промъкват.
Небето н ...
2.2K 2 2

Да, мило

Последната дума е винаги на мъжа!
- Да, мило...
Квартална мъдрост
- Да, мило!!!
Тя се беше събудила. Викаше ме. Зарязах веднага чиниите. Леката тревожност в гласа и ме накара да забързам крачка. ...
2.3K 20

Едем ХХ

Финал.
Краят е близо. Свърши се. Все някога трябваше да стане. И стана.
Падналите победиха. Или поне така си мислят. Сатана, да това бе той. Не иска да го нарече със божествената приставка на името му. Отдавна я загуби. Ех, а беше красавец, омаен, всесъщ, самоуверен, талантлив и упорит. Упоритостта ...
979

Тантра-романтика

Здравей, мило дневниче! Днес ще ти разкажа за моя опит да разнообразя сексуалния си живот. Трябва да спомена, че мъжът ми в крайна сметка свикна с фън-шуя вкъщи, макар и да приръмжава леко. Сигурна съм обаче, че тези негови изблици ще се хармонизират, тъй като във всички ъгли на любовта по стаите съ ...
1.6K 1 10

Зовът на прасетата

ЗОВЪТ НА ПРАСЕТАТА
Беше гол и мръсен, свил се от студа в ъгъла на заграденото пространство. Чувстваше лепкавите свински фекалии между пръстите на босите си ходила и тънкият пронизващ вятър, вледеняващ дъха му. Но всичко това, само подсъзнателно, защото съзнанието и цялото му внимание беше ангажирано ...
777 11

Ограбен живот - продължението - 18-та част

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 18-та част
Паркирах пред старата къща, която от вчера се превърна в наша квартира и слезнах от колата. Детектива и Вики ме последваха, като Светльо я беше прегърнал през рамо, но така, че да не й даде възможност да се огледа къде се намира. Бързо отключ ...
905 4

18+ Гумената чайка

Седя си аз на сенчица под чадъра на брега на морето, брули един вятър дето ти долепва ушите до главата (идеално място за санаториум за стърчоухи) и наблюдавам как едни чайки се реят над мен.
Аз, разгонен на куче.
И ги гледам тия плавни движения, пека си се голичък и си мисля: Коя ли от тях сега ще д ...
1.6K 3

Едем XIX

Изгревът е зловещо пурпурен. Слънцето се мъчи да се пребори със чудовищната нощ и кръвта му обагря източния хоризонт. Само Логоса е в състояние да извика блясъка на деня, но днес него го няма. Защо точно днес ли? Защото днес е денят в който ще се реши Най-важния всемирен въпрос. Въпросът, от който щ ...
801

Студено ми е мамо

-Ако ти не я изхвърлиш, аз ще направя това. С един ритник и през заключена врата ще изхвръкне.
Докато мъжът крещеше заканите си, момиченцето вече беше в антрето. Свали палтото от закачалката, взе шапката, наведе се за обувките. Хвана дръжката на вратата, но се сети, че не е взело шалчето. Обърна се, ...
2.4K 1 6

Тази вечер аз ще умра

Скъпи, Джерами!
Тази вечер аз ще умра. Казват, че преди края, тялото на човек се променя. Отвътре някак си ставало. Сякаш се подготвяш да се родиш наново, така казват… Знаеш ли, Джеръми? Съществуват две състояния на душата - болка и наслаждение. Наслаждението е плавното движение на душата. Онова, ко ...
1.7K 6

Съдбовност

На този свят съществуват хиляди чудеса, които са способни със своята красота да омагьосат и най-коравосърдечната душа.Те са обсебвали безброй човешки същества, които са се опитали да разкажат за тях, но твърде неуспешно, поради големия житейски факт, че човек вярва само на видяното и почувстваното о ...
1.4K 5

Приказка за нещо си

Преди 17 години и половина едно влюбено момче пътувало в трамвай номер пет. Към Овча купел. На коленете му седяло високо красиво момиче.
При един негов силен порив той видял бъдещето им. Заедно. Започнал да рисува по прозореца и в същото време да го облича в думи. Говорел разпалено. Дълго. В Трамвай ...
1.3K 1 8

Прокълнатият

Онова лято реших да се възползвам от идеята на моя позната и да прекарам отпуската си на вилата ù в китна планинска местност. Тя самата имаше други планове за лятото, така че аз щях да бъда съвсем сама - нещо, за което отдавна мечтаех, защото имах нужда точно от такава пълна почивка.
Ето защо отхвър ...
1K 6

Размисли от Албиона

Бяха като подивели. Търчаха около колата и лаеха. Няколко английски песа. В крайчеца на предното стъкло имаше празно, отворено място. Сенникът за слънце, дето го купих от София, оня с лепките, не беше хванал там и беше провиснал. От там ги видях. Видях и стопанинът им. Дребен чичак, с шуба и гугла. ...
908 2

Любов

Любовта те кара да летиш в облаците и да мечтаеш.
Любов е когато не можеш да дишаш без него.
Любов е когато не виждаш смисъл в живота си без любимия.
Любов е когато сърцето ти препуска лудо и дъхът ти спира, когато той те целуне, прегърне или докосне. Когато ти се иска да извикаш обичам те, обичам т ...
730

Людмил и другите-глава 11

Людмил и другите
Глава единадесета
По матираните стени на душкабината хиляди капки вода се стичаха като течни перли. Силуетите на жена и мъж се очертаваха сред облак от водни пари. Ръце преплетени, устни сляти в безкрайна целувка, тела притиснати едно към друго и обливани от топлата вода на душа. Тя ...
1.3K 3

Игри на съдбата - Х

Х
... Вратата се отвори и лицето на Диана разцъфна в ослепителна усмивка.
- Иване… Каква изненада! Толкова отдавна не си идвал на сам!
Тя го прегърна и го подкани да влезе.
- Ама не стой като закован де, влизай! ...
832

Едем XVIII

Времето свършваше. Пустотата все по-ясно изпълва пространството. Нищо! Нищото не може да го уплаши. Та нали от него е създадено Всичко. От подредбата на Хаоса. И ако за повечето Славни, мъдри, Свети и бездушни Хаоса е нещо страшно, тъмно и необяснимо, за Него именно в Хаоса се коренят всички първопр ...
824

Желание за любов

Всеки ден се събуждам с въпросите "Защо живея? Има ли смисъл?".Чудя се дали всичко, което правя има смисъл. Дали помагам по някакъв начин на хората около мен с моето присъствие. Всички около мен са толкова щастливи, изпълнени с енергия и положителни емоции, с хубави моменти и верни хора до себе си, ...
935 2

Подаръкът на Дядо Мраз

Бях в първи клас. С учителката ни подготвихме малка програма за посрещане на Дядо Мраз. Всички деца от класа имаха някаква роля в този спектакъл. Шест от момиченцата бяха балеринки и щяха да танцуват и пеят, две момченца трябваше да кажат по едно стихотворение, а останалата групичка, в която бях и а ...
1.2K 6

(Не)Нарисувана любов

- Малко остана. Трябва само да почистя шкафовете и да измия пода. А, да, и огледалото – това си мислеше Милена, докато оглеждаше дома, който се бе захванала да чисти. Дом, в който живееха вече почти тридесет и три години със Светлин. Всъщност това беше и причината да се захване с не особено любимото ...
1.5K 4

Игри на съдбата - ІХ

ІХ
Термометърът безмилостно се бе заковал на 36°С на сянка. Беше един от онези знойни юлски следобеди, в които на човек му се иска да избяга на Северния полюс. Дори работещия на пълна мощност климатик не успяваше да охлади кипящата кръв във вените на двамата младежи. От няколко часа Тони и Алекс без ...
861 2

Едем XVII

Черепната кост лъщи като порцелан. Теменната и пластина е отстранена внимателно и края е поръбен със злато за да не дере на устните му. В очните ябълки са инкрустирани едри рубини, които блестят на калифорнийското слънце и затискат дупките. Детският череп се крепи на махагоновият плот с поставка от ...
912

Алис - "В страната на случайностите"

Малък разговор в градинката.
- Имам само 40 лева. Ако си направя кичури, не мога да си купя билет.
- Нали е лев и петдесет, ще ти дам!
- Давай да свършваме и да пием по бира.
Хубаво нещо е тийнейджърството. Или поне беше. Свърши, но... през 2010-та още беше настояще. Кичури... руси. Един куп неизкар ...
1.1K

Ограбен живот - продължението - 17-та част

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 17-та част
Облещих се насреща му.
- Дебелия??? – почти извиках – Как той бе? Нали е в пандиза?
- В пандиза ама… на! Ходи си на бар човекът – каза Вичонти. ...
903 5

Нахвърлени мисли

Вчера отново валеше дъжд, а на мен ми се искаше отново да си тук до мен, да те прегърна силно и да ти кажа колко много ми липсваше!
Но теб те няма, надалеч избяга и ме остави сам. Скитам се по света в опит да намеря друга, но едва ли някоя ще може да ме докосва, както ме докосваше ти, да ме целува, ...
1.1K 5

Перфектният човек

,,Перфектният'' човек
Той се погледна в огледалото. Избърса сълзите си и сякаш се вгледа в душата си.
- Добър ли съм?
- Може би не достатъчно - каза му един тихичък глас.
- Раним ли съм? ...
812 2 3

Благородна лъжа

Тя беше застанала почти на ръба на скалата. Гледаше към хоризонта. Той стоеше по-навътре и не смееше да пристъпи напред. Тя се обърна към него, а в очите ù се четеше покана:
„Ела тук, до мен. Виж колко е красиво небето.”
Той ù отвърна с категоричен поглед. Сякаш искаше да ù каже:
„Не искам! Страх ме ...
2.3K 19

Разковани дъски - 47

Женските капризи са като природните бедствия - удрят неочаквано и смазват първо най-слабите места...
Дори илюзиите са безсилни пред пораженията, които оставят след себе си...
Хората са склонни да вярват на налудничави неща, когато им звучат правдоподобно, но не са склонни да повярват в истината, сам ...
1.7K 13

Горящо сърце

Едно малко вълче с детски очички ме побутна по бузата и се мушна между ръцете ми.
- Ей, сладурче, какво правиш тук? - казах аз и всички мои приятелки, които бяха с мен в гората, се натрупаха около него. Яна го погали нежно, метна му една бисквитка и то се скри в мрака. Лиа натрупа събраните съчки, з ...
966

Новогодишен късмет (споделено от едно амурче)

НОВОГОДИШЕН КЪСМЕТ
(споделено от едно амурче)
Да не си мислете, че ние амурчетата нямаме празници и почивни дни. Почиваме си и празнуваме на смени и на мен ми се падна на Нова година да съм в почивка, но „на разположение”.
Тъкмо си палех пурата, след преглътнатата с кана Шивачевско тлъста мисирка и. ...
1.1K 6

Дъжд - Шеста глава

Шеста глава
Минаха няколко дена. По цял ден бях с Вейл. Говорехме си, готвехме, почиствахме градината. Следващият ден беше четвъртък, единадесети октомври. Не беше валяло от три дена, беше сухо. Духаше силен вятър. Имаше изсъхнали листа навсякъде. Гледката беше малко мрачна. Бяхме решили на другия д ...
942 2

Наташка

Наташка
Мамка им и копелета. Само да се измъкна изпод тоя тюлен и ще им нацепя тиквите. Чувам ги как се насират от смях в коридора, но и тях баба ще види. "Махай се, бе човек! Ще ме смачкаш." " Да, ама Жорето каза, че ме обичаш." "Как ще те обичачам ма, като си два пъти по-тежка от мен!" "Дай да тъ ...
1.3K

Огледало

Някъде по телевизията преди време, доста време, обявиха, че във военни действия хората, които взимат участие активно (така ако може да се каже) тоест хората, които извършват реално убийства... са едва 5 - 7 % от всички войници... и така там обявиха именно тези хора за типични социопати. Тоест ако на ...
1K

Когато рисува сърцето

Беше объркана, а напоследък и малко изплашена. Нямаше обяснение за това, което ù се случваше.
Рисуваше вече толкова години, и след като завърши Академията, картините ù се радваха на голям успех, имаше и няколко самостоятелни изложби.
В личния ù живот нещата също бяха съвсем нормални – омъжи се почти ...
1.2K 5

Свраката

Мъжът ù я напусна, защото не издържаше повече нейната наглост. Обичаше я, но тя правеше живота му непоносим. След поредния скандал за нейните изневери и прибирания сутрин пияна и клатушкаща се, той получи силен спазъм в гърдите и просто реши да се изнесе. Само няколко дни преди това, спирайки колата ...
993 1

Танцът на разочарованието

Внезапно пуснаха нашата песен, онази, която носи спомените ни и в която зарових твоето признание. Той ме погледна с очакване, усмихна се и попита "Ще танцуваш ли с мен?". Отхвърлих всичко преживяно, когато се обърнах към теб, а ти не гледаше в моята посока и му подадох ръка. Той ме обхвана в прегръд ...
1.2K

Хиляди въпроси

Здравей!
Да... Пак съм аз. И се надявам да не е за последно. Надявам се да има друго пак. И другия път да не се налага да ти пиша дълго писмо, а да е по-лесно. Или поне да не ти пиша със свито сърце, опитващо се да бие. За щастие, все още успява. Преди няколко дни те попитах можем ли да бъдем както ...
1.3K