Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Емилия и другите-глава15

Емилия и другите
Глава петнадесета
Есента беше много дъждовна. Забулена в гъста мъгла, Витоша не се виждаше вече няколко дни. Асфалтът лъщеше като черен сатен, тук таме осеян с малки локви мръсна вода. За ужас на някои софиянци, колите продължаваха да препускат по улиците и да обливат горките пешохо ...

gudman

Проза » Повести и романи

1.1K 5

Девствената Изабела

Това момиче не беше като всички. Една сутрин я намерихме седнала на последния чин да си скубе веждите. Класният влезе и ни я представи - Изабела от Русе, преместили са я, от днес ще учи с вас. Хм, преместили са я! Целият клас я загледа, а тя преспокойно си отскубна най-дългия косъм, прибра пинсетата ...

Katriona

Проза » Разкази

3.3K 2 32

Неизпратени писма - "Най-сладкият залък" 6

"Казваш, че вкусът на хляба
зависел от това дали си гладен,
но знаеш ли, че всеки помни
кога е ял най-сладкия си залък?"
Ана Тубаджи ...

iren5

Проза » Писма

1K 4

Моментът на истината

И идва момент, в който разбираш, че каквото и да си направил за някого, то остава недооценено до момента, в който този човек не те изгуби и не разбере, че е имал единствено теб през цялото време. Тогава му става ясно, че никой друг не се е интересувал за него освен теб, че никой не се е старал да го ...

rachoni16

Проза » Други

674

Любов в една секунда

Вгледах се в нея. Беше толкова спокойна в съня си! Дали ако я целуна, ще се събуди? „Направи го“ – сякаш в съгласие потрепераха клепките ù. Наведох се.
***
Стоеше до колене във водата, а милионите звезди на небето до една блещукаха в косите ù. Имах чувството, че е стъпила накрая на лунната пътека и ...

toxin

Проза

1.4K 1 8

В планината /част първа/

Тимотей тръшна вратата на уазката, настани се удобно и се провикна през отворения прозорец.
- Идвайте, животни!
Кирчо и турчинът пуфтяха нервно, прегърбени от тежестта на оръжията, а последният се опитваше да удържи повода на немската овчарка, която нямаше търпение да се качи при стопанина си.
Русна ...

satanas

Проза » Разкази

778 4

Лек инат

Тя е голям инат. Някои мислят, че е сладко. Е - не е! Тя много си пати от този си инат. Казва "не" от гордост, а иска да изкрещи "Да, по дяволите"! Тъпа гордост, тъп инат. Ама така е, овенче е. Та наскоро пак пострадала от магарешката си глава и ми разказа.
Запозна се с едно момче, хареса го. И неща ...

explose-girl

Проза » Разкази

1.5K 3

Мама

Беше студена зимна нощ, мъгли прокуждаха светлината, снежинки се въртяха в замаян танц, зловещите сгради на безприютния град стърчаха като надгробни плочи. Едно малко момиченце с руса къдрава коса и сини очи търсеше със залутан поглед в тъмнината шейната на Дядо Коледа, изпълнено със съкровени копне ...

Dufy12

Проза » Разкази

1.1K 1

Бабчо

Отначало се тръшна – не давам да ма оперират и тва е. За кога, ма? Осемдесе и шес съм станала, осемдесе и седма карам.
После лекарите я убедиха, че трябва, че не е страшно, и баба се примири. И почна да слуша като никога. Рентгени, ехографии, изследвания на гладно, каквото кажем, тя изпълнява безроп ...

miasoul

Проза » Разкази

1.6K 14

За този и всички други животи

За този и всички други животи
Да очакваш. Без да искаш. Без да знаеш. Без да знаеш кога. И това тихо очакване да засилва хаоса, в който твоето съществуване намира безпочвен смисъл. Хаоса, порядъчният хаос, който изпълва безсмислените ти делници с безпорядъчни чувства и желания.
Да бъдеш. Да бъдеш ве ...

lady_rose

Проза » Писма

1.9K 1 1

Неизпратени писма - Огледало 5

Здравей,
Това, че не получаваш писма, не означава, че не ти пиша....
Отразявам се в теб, като в огледало...
Оглеждам се в теб.
Опознавам се през твоите очи... ...

iren5

Проза » Писма

966

Холограмата на Титан

(разказът е номиниран в конкурса на Марсианско общество)
I***
Колкото и странно да изглежда, аз съм по-далеч от всичко, което можете да си представите. Тук се чувствам като цар, дават ми това, от което се нуждая, гледат ме, както се казва, като писано яйце. Но аз не съм в рая, нито пък съм на Земята ...

donkooooo

Проза » Фантастика и фентъзи

1.5K 14

Необяснимо

Протегнах ръце, леко изтласках тялото си и водата ме пое в хладната си прегръдка, само за миг, колкото да ме предаде в неговата. Близо до мен премина медуза, усетих, че ме е парнала и изпищях, а той ме целуваше и се смееше.
- Твоите целувки са по-парещи от тези на медузата, но не се оплаквам...
Каза ...

hristam

Проза » Разкази

994 6

Жегатa беше непоносима

Жегатa беше непоносима, но той не я усещаше. Не усещаше парещото слънце върху кожата си, не усещше, че рибата кълвеше… Беше застинал във времето. Погледът му беше празен и стъклен…
(В спомените му) … Очите му се спряха на отсрещния бряг, където лежеше някакво момиче, което не се виждаше особено добр ...

thedarkangel90

Проза

1.1K 2

Статистика

Разбутах празните бутилки опитвайки се да подредя извънредната кочина създала се в стария ми дом. Време беше да продам този апартамент и да скъсам с миналото си. Татко отдавна си отиде,а мама... Не мога да проумея кое беше по-истинско за нея. Фантазиите, които изградих като дете, разказите на баща м ...

l1l1th

Проза

815 3

Гимнастичката

Това се случи в началото на деветдесетте години, когато много млади хора копнееха да видят Запада, просто защото досега не бяха имали това удоволствие. Нели и сестра й Илиана се възползваха от удалата им се възможност – пари от наследство – и заминаха за Германия, за да се порадват на „истинския” жи ...

Heel

Проза » Разкази

943 2

Грешни спомени - 12

Беше станало време за вечеря, когато Мак се усети и ни прати да ядем. Упойката яко ме бе приспала и нямах представа, че съм била толкова дълго в безсъзнание. Мак внимателно ми сложи превръзката на ръката за да стои на високо и ми каза да не я свалям.
Преди да напуснем лечебницата убедих Мак, Кам и Б ...

Phnemonic

Проза » Фантастика и фентъзи

1.4K

Разковани дъски - 50

Когато всичко отива на кино, това е сигурен знак, че трябва да излезеш от филма...
Шефът замина на почивка. Отстрани нещата изглеждат така, все едно съм заминал аз.
Предлагам Ви изключително простичко упражнение за отслабване в две стъпки:
Стъпка1 - заставате на четири крака, изпъвате врат напред и ...

muhaninja

Проза

1.4K 12

Принца и Просяка

Нощта се стелеше бавно и неусетно навред. Нощта бе по-красива от всякога, но дори тя, нощта не можеше да се пребори с жегата. A тя, жегата, бе прегърнала този голям град още през май и сякаш нямаше намерение да си ходи. И тази жега убиваше всичко наред. Хора, животни, реколта, уби дори и реката.
Мал ...

l1l1th

Проза » Разкази

2.4K 3

Изворът на живота

Изворът на живота
Едно момиче вървеше към дъгата. Тревата я усети случайно, когато стъпалата на надеждата ù докоснаха росата по цвета на земята. Първо замълча, а после заговори на дърветата. Едно от дърветата я попита къде е извора на живота. Момичето потърси в себе си, но откри само любопитство. Сл ...

dianav

Проза » Други

724 1

Аджеба

АДЖЕБА
Още що отворих вратата на кафенето и наскачаха всички насреща ми, сякаш идех от междузвездна експедиция:
- Айде бе, Даскале, де се губиш? Сядай тук да кажеш, какво става сега, аджеба?
- Аджеба става, аджеба – троснато им отвръщам, щото ми е писнало все на мен да ми ги курдисват тия.
- Как тъй ...

lordly

Проза » Хумористична

956 2

Някой, който ме познава

Виж, аз този човек никога не съм го познавала. Просто по някое време сме се озовали на едно и също място по едно и също време и сме реагирали първосигнално.
Една такава реакция в повечето случаи има сериозни последици, за това не е лошо човек да си зададе правилните въпроси на време, за да стигне до ...

hristam

Проза » Разкази

1.4K 1

На завоя на моята улица

На завоя на моята улица
-1-
Странни същества са жените! И същевременно безкрайно логични по своему. Ето, рано сутрин, съпругата решава да ме изрита навън.
- Ставай от тоя компютър! – безапелационно нарежда тя. – Разходи се малко, виж белия свят, мини по нашата улица да купиш закуски.
Изключвам слух ...

swetew

Проза » Разкази

2.4K 4

Кръв

Снегът капеше. Падаше на големи буци и се разбираше в краката ѝ. Снегът плачеше... Отиваше си, сякаш.
Тя запретна фустата си. Събу цървулите и нагази в мокрия сняг. Пред нея реката се разливаше. Самотна, почерняла от кръвта на братята ѝ. Те бяха седем братя и една сестра. Като в онази приказка. Тяхн ...

l1l1th

Проза

887 3

Молба за прошка

МОЛБА ЗА ПРОШКА
- Снахо, сипи ми малко водичка, да си изпия хапчето!
- Чакай, ей сега, чакай тате, само да свърши серията, че виж какви са любвеобилни в тези турски филми.
- Сигур е тъй, дъще, ама дай ми водичка, моля те!
- Сега, сега... ето, тате. ...

lordly

Проза » Разкази

955 9

Прости ни, Апостоле

"Българийо мила, земя на герои..." А сега що си, майчице мила? Остана ли поне капчица чест у тези, окрали съдбата ни? Колко години те разпъваха, ръфаха? Колко рани лекува народа ни? И пак оцеля в тъмното, робсокото и беше горда със своите мъже.
А днес, мила родино, на твоя син - лъвския, на Апостола ...

nikiruseva

Проза » Други

1.2K 2

Неизпратени писма - 4 " Не мога да се сбогувам с Морето..."

„Не мога да се сбогувам с морето.
То е сякаш да режеш сърце.
Не може да ти бъде отнето,
нещо което вечно ще те зове...”
Eмилия Найденова ...

iren5

Проза » Писма

998 2

Любов (морска история)

Чувството те обзема. Една вълна се засилва към морския бряг, току ще се удари в голия хлъзгав камък и ще се разбие. Подгонена от устрема на своята ярост, тя завърта безпощадно частиците пясък, изпречващи се на пътя ù. Те се държат здраво за морското дъно, но не след дълго телцата им отмаляват и се п ...

Razkolnikova

Проза » Други

1.8K 4

Стела

Стела
Бях понатрупал стаж в кафанчето. Барманството е доходно бачкане. Реших, че вече не ми отива да се вра по таваните, като по времето, когато чаках пощенски запис от 40 лева. Вече бях баровец и ходех с по 100 кинта джобни. С две читанки от Медицинската наехме едно апартаментче на Прага, самостоят ...

kushel

Проза » Хумористична

1.6K 8

Среща с човека от подлеза

Среща с човека от подлеза
Вървях в подлеза на Централна гара и както винаги по обичая си, оглеждах хората, разсъждавайки върху тяхната външност, върху случайно или нарочно дочутите им разговори, върху възхитените погледи, които те отправяха към витрините с евтини парцали.
Още преди доста време - мож ...

Chotrov

Проза » Разкази

1.6K 4

Огън и вода ме разделят

Огън и вода ме разделят.
Скорпионът и стрелецът на живота ми. Те ме съпровождат по всяко време и навсякъде. Стоят на другия край на леглото ми, щом стана рано сутрин, вървят до мен, когато се прибирам късно вечер. Ден и нощ обитават мислите ми, а щом нещата се усложнят, преминават в реални образи на ...

mementoxmori

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

887

Неизпратени писма - Перличка 2

Здравей,
Това, че не получаваш писма, не означава, че не ти пиша...
Мисля си за теб и те сравнявам с перличка...
Рядкост си... Преди години влезе, като неканена песъчинка под черупката ми...
И точно както песъчинка попада в черупката на мидата и започва да я дразни, така и ти... ...

iren5

Проза » Писма

958

Крачка към себе си

В началото, когато се запознахме това ми харесваше. Дори го провокирах да ме ревнува, защото това ме ласкаеше.
Но бяхме заедно вече повече от година, и тази негова слабост вместо да намалява с времето, като че ли все по-силна ставаше. Въпреки, че живеехме заедно и че уж се познавахме добре и би тряб ...

hristam

Проза » Разкази

972 2

Краят на пътя: Омраза и Отмъщение II част - Истинските цветове

Краят на пътя: Омраза и Отмъщение II част - Истинските цветове
… Тя беше студена и безмилостна. Истинско зло. Привличаше към себе си цветно и измамно. Шарено…
... О. не беше размит между двата цвята бледо и безлично. Винаги ярък...
... Нищо не бе сиво в лошотията както втълпяват на хората...
# # # ...

skitca

Проза » Разкази

6K 1 3

Раждането на Пленория

Раждането на Пленория
Преди много, много години на земята цареше пълен мрак. Беше царство на сенки, като по тъмната студена земя ходеше само бог Анур заедно само със своите духове. По време на мрака на земята бе сухо и никакво време не съществуваше, цареше само вечният мрак. Един ден от звездите сле ...

FrOzEn__TeArS

Проза » Разкази

1.2K 1

Самоубиецът от 7-ми Б клас

Аз съм Дончо на 14 години и искам да се самоубия. Живея с татко в София, а майка си не познавам. Седми клас съм в най-тъпото българско училище. За възрастта си съм дребен, с щръкнали уши и лице на премазан плъх. Животът ми е скучен и безсмислен – няма дори едно нещо на което да се зарадвам. Мисля, ч ...

Nikola666

Проза » Разкази

2.4K 1 12

Какви коли щяха да карат приказните герои, ако бяха реални личности!?

Какви ли коли щяха да карат приказните герои, ако бяха реални личности!? Може би такива...
Кашчей Безсмъртни със сигурност щеше да кара Фолксваген Голф... с пернишка регистрация. Та как иначе!? Такава кола може да се кара само от безсмъртен!
Баба Яга щеше да кара или Форд Ка, или БМВ тройка. Защо ли ...

duffmckagan

Проза » Други

928 1 7

Необикновена валентинка

Ах, гадно време, леко мрачно, духа вятър, а уж трябва да е весело и празнично. Къде ти празник, че и романтичен. Да, проклетият Свети Валентин! Е, донякъде ми харесва, жестове, глезотийки, ама айде да не прекаляваме. Има и самотни хора, на които би им станало тъпичко, разминавайки се на всеки две кр ...

explose-girl

Проза » Разкази

1.7K 3

Овни за разплод

ОВНИ ЗА РАЗПЛОД
След три поредни отлагания, най-сетне заседанието на катедра „Биоикономика” започна. Гвоздеят на дневния ред щеше да е обсъждането на окончателен вариант на докторска дисертация на тема „Математически модели за оптимизиране на овчето стадо”. Професорът се беше разпоредил да няма отсъ ...

lordly

Проза » Разкази

2.6K 27

Мисъл

След всички прошки и всички дадени шансове и след като човека до теб не си взема поука от всички грешки, които е допуснал - просто няма вече смисъл да си с него.
denisima - 16.02.2014 г.

denisima

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.1K

Проза и разкази от съвременни български писатели

Емилия и другите-глава15

Девствената Изабела

Неизпратени писма - "Най-сладкият залък" 6

Моментът на истината

Любов в една секунда

В планината /част първа/

Лек инат

Мама

Бабчо

За този и всички други животи

Неизпратени писма - Огледало 5

Холограмата на Титан

Необяснимо

Жегатa беше непоносима

Статистика

Гимнастичката

Грешни спомени - 12

Разковани дъски - 50

Принца и Просяка

Изворът на живота

Аджеба

Някой, който ме познава

На завоя на моята улица

Кръв

Молба за прошка

Прости ни, Апостоле

Неизпратени писма - 4 " Не мога да се сбогувам с Морето..."

Любов (морска история)

Стела

Среща с човека от подлеза

Огън и вода ме разделят

Неизпратени писма - Перличка 2

Крачка към себе си

Краят на пътя: Омраза и Отмъщение II част - Истинските цветове

Раждането на Пленория

Самоубиецът от 7-ми Б клас

Какви коли щяха да карат приказните герои, ако бяха реални личности!?

Необикновена валентинка

Овни за разплод

Мисъл

Опашка