Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

На затра отоди тоа свет

На затра отОди тоа свет, думаше дедА ми!
И я къ глеам, оно верно а пошлО – те они, де, мае ли са, гае ли са, знам ли н`гьи верата, писвали тамъка на камик, те на некаков календар, му викат, дЕка сеги щел `а сврЪши тоа свет! Ете я, викА, викА, дЕка на зАтра отОди светО, къ дедА ми думаше, ама тЕ, сег ...

BELOBRAD

Проза » Хумористична

2012-12-18T15:16:23+02:00 1.6K 3

Да докоснеш звезда

- Ох, престани да ме скубеш!
- Кой каза това?- попита, Таня.
- Кой каза това?- подскочи Александър и учудено се огледа.
- Кой каза това?- каза Мая и разтърка очи.
- Аз, казах... Да престанете да ме скубете!- отговори елхата. ...

elenasim1

Проза » Други

2012-12-17T11:19:25+02:00 1.8K 1 32

Очакване

Седеше по хавлия на края на леглото и гледаше огънчето на цигарата. За първи път то не потрепваше. Обикновено му трябваха доста усилия, за да овладее усещането за напрежение – малко сковаващо, но и някак приятно – което го обземаше винаги, когато му предстоеше да я види, когато беше с нея. На негова ...

malkiatprintz

Проза » Разкази

2012-12-16T17:17:34+02:00 1.2K 8

Реми монолог: самохипнозата

- Мъжки, кое е най-трудното нещо на света? Да узнаеш истината от някого, който не я знае?
- В смисъл? Понякога истината не се узнава, а човек трябва да я почувства, за да я разбере.
- Както казваше дядо – всеки е прав за себе си. Сиреч за всекиго е различно.
- А по толкова много неща си приличаме... ...

PetroffSlav

Проза » Други

2012-12-16T17:04:52+02:00 1K

Старите филми

За миг през главата ми минаха десетки сцени от старите филми, в които младият джентълмен слиза от каретата и подава ръката си на придружаващата го дама, която естествено бе абсолютна красавица.
Старите филми. С какво са те по-различни от случващото се днес? Те нещо по-добро ли са, или просто нещо, к ...

allexsandra

Проза » Други

2012-12-16T17:00:55+02:00 615 1

Ре

Ще взема да го кръстя това чекмедже с твоето име, Ре! Оказвали ли са ти такава чест? Онова чекмедже на скирина в спалнята, точно под огледалото. Държа го полуотворено, за да мятам в него носени чувства. Затова и не го затварям - ще се вмиршат съвсем. Питаш защо не ги мятам в коша с мръсните дрехи? К ...

670301

Проза » Други

2012-12-16T16:18:28+02:00 698 5

Победителят

Чувстваше се малко нервен, защото това му беше първото представяне на новия модел прахосмукачка. Беше прекарал не малко време следобеда в подготовка за това важно за него събитие и специално се беше издокарал за случая. Бивш служител в куриерска фирма, бивш пощальон, само със средно образование, но ...

malkiatprintz

Проза » Разкази

2012-12-15T21:21:06+02:00 963 5

Полет

Утрото едва настъпваше. Слънцето се издигаше лениво в небето и обгръщаше с
ласките си красивите зелени планини. Реката нетърпеливо чакаше да види отново
топлия му образ. Птиците се събуждаха. Започваха да излизат от гнездата си и да
запяват омайни песни. Слънчогледите също се събуждаха, усмихнати, ч ...

Boyan

Проза » Разкази

2012-12-15T21:15:06+02:00 895

Тя е само на дванайсет

Много хора си мислят, че няма нищо по-хубаво от семейна двойка, която напълно споделя живота си и в личен, и в професионален план. Че като са дует в живота, е истинска божия благодат да са дует и в работата си.
По едно време така си мислех и аз, съзерцавайки известните изпълнителски дуети на концерт ...

hristam

Проза » Разкази

2012-12-15T20:35:27+02:00 992 4

Особеностите на климата

Особеностите на климата
Времето сипеше капризите си в този и без друго неприятен за обикновения човечец сезон. Става дума за зимата - студ, кал, поледица плюс големите разходи да опазиш кожата на гърба си. Тези дни вместо приличен студ като за януари, се беше затоплило необичайно. Всичко необичайно ...

ZAPP

Проза » Хумористична

2012-12-14T18:35:19+02:00 1.4K 16

Пурпурно

В пурпурното небе прилетяха думите на Скръбта. И каза Скръбта на човека:
- Ти често ме дириш при себе си, но знаеш ли колко съм уморена?
И човекът отвърна в себе си:
- Мой е пътят към тебе и сам те създадох аз за сълзите си. Сам те изтръгнах от болката и уморена си, знам, от ръцете ми.
И попита отно ...

libertasanima

Проза » Други

2012-12-14T16:36:20+02:00 682

Балада за един несретник

Януарският вятър виеше из мърлявите каменни улички на Левия бряг, а мъждукащите тук-там фенери не успяваха да изплашат тъмнината между стените на къщите, притиснати от дървените прогнили надстройки, до които се стигаше по скрибуцащи стълби. В тесните процепи между изкорубените покриви нямаше небе, с ...

malkiatprintz

Проза » Разкази

2012-12-14T14:04:18+02:00 927 8

Тристранното споразумение или как бе измислен ловът на мечти

Бо стоеше отегчен на една от многото синьо-лилави скали с остри ръбове, гледащи към долината на лунните спомени. Тя представляваше пуста местност, с няколко средно големи кратера, издълбани от риби – сухотворки. Те бяха непретенциозни същества, обитаващи скалисти райони. Не напускаха често скривалищ ...

tabyy

Проза » Разкази

2012-12-14T13:53:53+02:00 1.2K 1

Из "Тълкуване на някои български работи"

Бг абсолвент – който си е взел хляба в ръцете и се ослушва за салама.
Бг абстрактност – употреба на неразбираеми понятия с цел да се крият конкретни действия с цел обогатяване на властимащите.
Бг авджия – който е зарязал питомното, защото си пада по дивеча.
Бг авиокомпания – която търси да назначи н ...

dariusz-pisarzev

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2012-12-14T13:51:47+02:00 636 1

Неволна грешка

НЕВОЛНА ГРЕШКА
Разказ за това как да постъпваме, когато не знаем как
ОПРЕДЕЛЕНИЕ за Грешник:
Грешник - човек, на който постъпките му могат да се квалифицират като грехове. Като синоними в речниците са дадени виновник, провинен, престъпник, подсъдим, злосторник, нарушител
Грях е постъпка, действие, к ...

МАРК

Проза » Разкази

2012-12-14T11:40:12+02:00 1.4K 1

Черен сняг

Лазар вървеше най-отпред. След него бяха майка му и баща му, а зад тях вървяха майката и бащата на Елена. А след тях още стотици стъпки отъпкваха снега. Цялото село искаше да изпрати момичето.
Вятърът бе тъй силен, че черното палто на Лазар се вееше зад него и му придаваше един страшен вид. По гъста ...

Lenard

Проза » Разкази

2012-12-14T11:30:57+02:00 1.2K 2

Страсти

Посветено на
на всички паднали героини в тази обречена битка
Запознайте се с Калина. Жена на 43 години, хубавка, по-скоро сочна, не дебела. Неомъжена, не че нямаше кандидати, просто личен избор. Работата ú носеше добър доход. Приятели малко, но качествени.
Та нашето момиче веднъж се докосна до социа ...

suleimo

Проза » Разкази

2012-12-14T11:26:15+02:00 2.1K 11

Табу в неразбираемия свят - чуди се какво е красотата

Табу е измислен герой, но не от онези, които се славят с някакви велики подвизи, дори може съвсем спокойно и без угризения да се каже, че те изцяло отсъстваха от битието му. По-скоро представляваше безлично същество, чието съзнание бе все още празен хард, на който нямаше достатъчно информация, че да ...

tabyy

Проза

2012-12-14T10:45:55+02:00 1.1K

Когато мирише на ошав и топла пита

И друг път съм преразказвала спомените на майка ми. А тя е една сладкодумна, пък и разказва много картинно, та понякога, аха, и да усетиш как наоколо ти замирисва на нещо, случило се преди 60-70 години. Така и сега. Идат празници и тя се сеща за Бъдни вечери Коледа.
- Да, ама тогава ги празнувахме п ...

latinka

Проза » Разкази

2012-12-14T10:44:33+02:00 964 2

Истински ли е дядо Коледа?

- Мамо! – попита ме малката. – Ти вярваш ли, че дядо Коледа е истински?!
Сам по себе си въпросът ù не ме учудва. Тя е на осем и половина години и вече, съвсем нормално, има своите съмнения.
От известно време слуша какво говорят другите деца, обмисля и току ми зададе някой въпрос.
Онзи ден разглеждаш ...

Aksi

Проза » Разкази

2012-12-14T10:34:43+02:00 2.5K 2

Животоспасяващо

Трябваше да ù кажа още когато се запознахме, но не очаквах, че ще хлътне толкова по мен.
Красиво момиче, много жизнена и все усмихната, пък аз бях просто един обикновен тип на средна възраст.
Освен това, когато се запознахме, тя си имаше приятел, по-късно разбрах, че са се разделили, чак когато ми к ...

hristam

Проза » Разкази

2012-12-14T10:28:52+02:00 975 2

Изследователи

– Всички системи са в изправност, двигателите работят нормално.
– Радиовръзката е чиста, радарът – също.
– Чудесно. Провери ли кислорода, Джон?
– Да, всичко е наред.
Двамата изследователи погледнаха назад към кораба-майка, който незабелязано се смаляваше и се превръщаше в бяла люспа, повдигана и спу ...

malkiatprintz

Проза » Разкази

2012-12-13T11:10:51+02:00 808 5

Просто самоубийство

Ако не искаш да живееш, защо се мъчиш? Отиди, купи си земя, вземи си лопата, отиди си на земята. Изкопай си гроба, върни се, скови си ковчега, изкъпи се, облечи се в най-хубавите си дрехи, постели си в ковчега, вземи си нещо за отвъдното. Положи си ковчега в гроба, легни си, завий се, наяж се, излез ...

Jigsaw

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2012-12-12T20:06:23+02:00 928

Ние

Ние не сме сами.
Нямаме половинки, на които да облегнем натежелите си от проблеми глави, няма на кого да се оплачем, но въпреки това не сме сами.
Ние не споделяме храната си с други, не делим мечтите си, леглото си, надеждите си, проблемите си и пак не сме сами.
Ние не сме от тези, които бързат да п ...

libertasanima

Проза » Други

2012-12-12T20:02:51+02:00 844 1

Провидението

Вървеше из полето, отвъд последните къщи на Браунау ам Ин, където беше далеч от своите земляци и където обикновено дишаше някак по-леко. Слаб, съсухрен и сив, побелялата му неподстригвана скоро рехава като на старец коса се вееше на хладния ноемврийски вятър, а беше едва на четиридесет и три. Тежък ...

malkiatprintz

Проза » Разкази

2012-12-12T12:29:18+02:00 893 4

Откровение до Дядо Коледа

Здравей приятелю!
Къде се губиш?
Нарекох те приятел, защото зная... теб те няма и моето писмо е адресирано до мен саматa. То е моята молитва. Tи никога няма да го получиш, защото си само несбъдната детска мечта. Ти си едно мъничко коледно чудо, измислено от някой белобрад старец, копнеещ да зарадва ...

maria94

Проза

2012-12-12T12:22:24+02:00 1.3K 1

Разковани дъски -19

Пазете се, че виждам светлина в тунела, която приближава!
Ние сме на първо място в света по брой на последни надежди.
В политически план мисля, че България не се движи по наклонената плоскост, а по наведената.
В знак на добра воля, спирам да викам Неволята.
Пред провала всички сме равни. ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2012-12-12T12:10:41+02:00 1.6K 14

Нужда от надежда

... какво искаш да ти кажа?
На този късен етап от живота
ще ти споделя какво си мисля...
Спомените ме връхлитат,
смазват ме и ме раняват пак ...

chopper

Проза » Писма

2012-12-12T00:01:51+02:00 1.1K

Гръмна ми шкембето

Първо да посоча, че историята е изключително банална и скучна, така че тези, които нямат време за губене, по-добре веднага да престанат да четат и да се заемат с някакво смислено занимание.
Но аз да си кажа. Вкъщи си имам една малка фурничка от тези българските с нагревател отгоре, които са подходящ ...

Ambrouse

Проза » Други

2012-12-11T19:29:57+02:00 1.1K

Ранена и спасена

Ето я. Да, точно тя, момичето с чашата. Допряла я съвсем леко до устните, но
не отпива. Погледът й е вперен някъде в пространството, никой не знае къде точно.
Наоколо звучат весели ритми от 90-те. Вдигат се тостове и наздравици.
Но защо ли тя не се включва във веселбата...
Наближаваше 00:00 и някой ...

popolinoo

Проза » Разкази

2012-12-11T18:35:53+02:00 918 3

Маймунска история

Една глупава маймунска история
(Може да има и други, но аз измислих само тая)
Драги читателю, не обръщай внимание на заглавието. То си е чиста измислица на автора, която не заангажирва никого с нищо. По-важното е да се запознаете със съдържанието на разказа, та затова, ако имате време и търпение, пр ...

D2345678

Проза » Разкази

2012-12-11T12:43:54+02:00 1.7K 3

Лебедова песен (На сцената)

НА СЦЕНАТА
И така. Реши Бог, който беше изоставен и нещастен, ангел да ме направи и го стори. Не знам защо – за добро ли за зло ли, ама така стана. Сигурно да не е сам в бедите си, да има кой да му каже добра дума, когато остарее. Ама неговите години не се измерват с времето на земните хора и никой ...

purko59

Проза » Разкази

2012-12-11T11:46:21+02:00 904 8

Софийска сага 47

Глава четиридесет и седма
Бяха минали две години от завръщането от Мексико и раздялата с колумбийския полковник. Зора беше устроила новия си живот в родния си град. Направи сериозен ремонт на апартамента. Поднови всички мебели. Преоборудва кухнята с корекомски електродомакински уреди и се отдаде на ...

gudman

Проза » Повести и романи

2012-12-11T11:39:34+02:00 961 5

Яна

Яна е на 16. Има синя коса и големи, детски очи.
И както всеки човек, който излъчва невинност, и нея избягват да я гледат в очите, защото си мислят, че кирливите им ризи ще излязат наяве. Те, човеците, най се страхуват от лошото мнение за тях.
И бездруго нея рядко някой я заговаря. А стане ли дума з ...

myav

Проза » Разкази

2012-12-11T11:17:58+02:00 1K

История за мушицата

История за мушицата
Да си мушица не е лесна работа. Постоянно те възприемат като една летяща и дразнеща прашинка, чието място просто не е във въздуха, където имат право да виреят големите хищници – като нас, хората.
Мушиците са считани за съвсем мънички летящи боклучета, които трябва да бъдат изхвър ...

allexsandra

Проза » Други

2012-12-09T23:08:09+02:00 607 1

Призована

Това, което ще Ви разкажа, се случи преди няколко години. Не е за хора със слаби сърца. Предупредени сте!
Денят беше осми март. С приятелки решихме да се забавляваме в произволен бар. Нямахме резервация никъде, а сами разбирате, че в ден като този шансът е минимален. За наш късмет намерихме свободно ...

suleimo

Проза » Разкази

2012-12-09T23:05:42+02:00 1.3K 14

Сребърното копитце

В едно далечно царство, през девет земи в десета, живеела в гората чудно красива девойка. Тя се наричала Анхея и била едничкото дете на престарелите си родители, които много я обичали и треперели косъм да не падне от главата и. Тримата живеели в малка дървена къщичка, кацнала на широка поляна, която ...

absent

Проза » Приказки и произведения за деца

2012-12-09T23:00:51+02:00 2.3K 2

Да сънуваш страхове

В градинката зад гимназията съм. Онази – грозната, в която само уличните кучета и наркоманите ходят. Небето е сиво и тежко. Иззад някакво дърво се показва Тошко. Никога не съм го харесвал – кльощавите хора винаги са ми изглеждали злобни. Той ми се хили ехидно и нищо не казва. Сигурен съм, че е намис ...

morigana

Проза » Разкази

2012-12-09T22:42:25+02:00 1.3K 1 2

Писмо до местния "екстрасенс"

Уважаеми Господине!
Да, да! Вие! С втренчените синьозелени очи, зачервено лице и розовочервена тениска! Да, Вие, който ни срещнахте онази вечер на гара Церово! (Церово ли беше?). Да, Вие, който седнахте безцеремонно да си допиете джинчето на нашата маса и много държахте да си поговорим! Ама само как ...

670301

Проза » Разкази

2012-12-09T21:51:18+02:00 780 1

Когато любовта се шегува

Не разбрах точно кога се е нанесла отсреща.
Не съм от тези, дето се заглеждат по съседните балкони и прозорци, имам си достатъчно ангажименти, пък и гледам да отделя всяка свободна минута на приятелката си. С нея се познаваме от осем години, а живеем заедно от около две. Разбираме се чудесно, имаме ...

hristam

Проза » Разкази

2012-12-09T13:40:39+02:00 1.1K 5