Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
42.1K резултата

Да платим сметката му за ток! “2”

Да платим сметката му за ток! “2”
март, 2013, Европа, София
Номенклатурчикът Стамо Пешев се насочи към прозореца на хола, бе дочул викове на многолюдно множество от хора. Живееше сам, на централна улица в столицата, в осемстайно жилище, закупено от него. Синът му и неговата жена бяха на разходка до ...
sirDIMITRI (Сър Димитри)
sirDIMITRI
Проза » Разкази
2.1K 8

Две нежни очи

Защо очите ти са тъжни, скъпа моя,
сякаш ще заплачат в този миг?
Две нежни очи, които пронизват душата
ми като лунни лъчи, проникващи в дълбините на море...
Разголвах живота си пред тях... от край ...
martines1 (Мартин Николов)
martines1
Проза » Други
1.2K

18+ Преди края на света

Един ден оставаше до свършека и затова трябваше да оползотворим последните си часове. Наехме стая в новооткрит хотел и след бързата вечеря още по-бързо се разсъблякохме. Така необуздано се нахвърлихме един срещу друг, сякаш всеки момент маите щяха да съборят небесата върху нас. Екстазът ни заля като ...
anjambman (Анжамбман Анапестов)
anjambman
Проза » Еротична
2.5K 12

Даскалък

ДАСКАЛЪК
Лятото беше попрезряло вече, клонеше към есен и все повече заприличваше на човек на улегнала възраст, чиито коси се шарят във всички възможни цветове на божията палитра. То беше във възрастта, когато момчетата вече отдавна са станали мъже, но все още са на голямо разстояние от истинските ст ...
purko59 (Ангел Веселинов)
purko59
Проза » Разкази
1.4K 13

Зеленият топаз - 2

- Ела, сине, трябва да си поговорим - момчето кимна с глава и седна до леглото.
- Не ми остана много живот, сине, затова те извиках, да ти предам заръката на дядо ти, която аз не можах да изпълня. Той искаше да присъедини много племена към нашето. Казваше, че когато сме повече, ще можем по-лесно да ...
marasheih (Милена Карагьозова)
marasheih
Проза » Повести и романи
978

Към тебе...

Окото ми се просълзява и искрено една сълзичка трепва на пода. И понеже моят начин за общуване е свързан с писане. И ето Ви и Вас – най-верните ми приятели. Отново с моята зашеметена, неразбираема душа искам да ви споделя поредното нещо, което ми тежи. То ще бъде толкоз странно и кратко, както вече ...
energi4nata (Ребека Иванова)
energi4nata
Проза » Писма
1.7K

Най-великата муза!

- Не е достатъчно просто да си хубава!
Отворих едното си око, но дори не си направих труд да я погледна. С Ани се познавахме толкова отдавна, че в повечето случаи не беше необходимо дори да си говорим, за да се разбираме. Освен това я познавах достатъчно добре, за да знам, че рано или късно ще изплю ...
hristam (Христина Мачикян)
hristam
Проза
984 4

Бебето, за което никой не е чувал

Имало едно време, много, много отдавна... някъде през каменната ера, едно бебе. Не се знае нищо друго – просто го е имало. Не се знае нищо за родителите, които са го имали, за ниската сексуална култура и нимфоманията, които са причинили появата му, за дома и обществото, в които го е имало и изобщо с ...
heliclosethedoor (Хелене Костадинова)
heliclosethedoor
Проза » Хумористична
1.2K 3

Зеленият топаз

П Р О Л О Г
1500 ГОДИНИ ПРЕДИ НОВАТА ЕРА
СОЛОМОНОВИТЕ ОСТРОВИ
Слънцето изгряваше над малкото затънтено селце. Лъчите облизваха върховете на дърветата, минаваха по всяко листо и сякаш му казваха „Добро утро, събуди се!” След това се плъзваха по-надолу, докато достигнат тревата и тя сякаш трепваше от ...
marasheih (Милена Карагьозова)
marasheih
Проза
993

Участникът в девети коридор

Към полунощ дъждът се прекрати и стана толкова тихо, че чувах шума на собствените си мисли. В най-тъмното безмълвие на облаците се оформи кладенец и там – съвсем в края на безветрието, надникна за миг онази дребна звезда, която често наднича в сънищата ми. Готов съм да се обзаложа, че искаше да ми к ...
radi. (Ради Стефанов Р)
radi.
Проза » Разкази
847 5

Не ти казах

Чувах гласа ти и отсявах различните отенъци в него. Болката сякаш звучеше с твоето име.
Попита ме: „Ради, как се живее с това?“ Знаех отговора. Просто нямах сили да ти кажа по телефона. Болката в гласа ти ме спря. С това не се живее, преживява се. Ден след ден. Ти продължаваш да живееш. Не се усмихв ...
l1l1th (Радина Стефанова)
l1l1th
Проза » Разкази
748

Вълшебната Меча Кожа

Имало едно време в далечните приказни земи две велики царства. Те били много близо едно до друго, само една река ги деляла помежду им. Крепостните им стени се издигали на хиляди метри височина и така врагове не можели да ги превземат. В добри съседски отношения живеели мирно и щастливо. В едното кра ...
fortemotore (Фортемоторе Силвия)
fortemotore
Проза » Приказки и произведения за деца
1.7K

Кукли

Кукли
Днес е един от обичайните скучни зимни дни. Небето е сиво и намусено. Клавдия си хваща трамвая, за да се прибере по-бързо вкъщи от поредната отегчителна лекция в медицинския университет. Понякога се чуди изобщо защо се е записала да учи медицина. Може би защото се подаде на желанието на родите ...
Tifaret (Олга)
Tifaret
Проза » Разкази
1.6K 1

Човек пред компютъра

Срещнах един човек, който чакаше да се влюби. Седеше и чакаше. Край него минахава красиви жени. Не толкова красиви. Млади. Не толкова млади. Той ги оглеждаше със сините си очи, завиваше с характерен жест веждите си нагоре и си казваше "Много съм стар".
Сядаше пред компютъра и започваше да прищраква ...
670301 (Павлина Гатева)
670301
Проза » Други
726

Топчо

ТОПЧО
I.
„Виждате ли това топче? Изглежда съвсем обикновено. Но не правете грешката да го удряте в стената с ракетата си за тенис. Топчо не е направен за това. Ако сте собственик на смартфон, той може да стане вашият нов домашен любимец. Ако сте собственик на смартфон, със сигурност сте чували за на ...
midway (Анна)
midway
Проза » Фантастика и фентъзи
2.2K 1

"Справедливостта" на Бога

„Справедливостта” на Бога
Тая сутрин денят бе наистина хубав, въпреки че беше малко хладничко. Слънцето леко напичаше, а птичките бързо летяха на всички посоки. Личеше си, че идва пролетта.
Такива сутрини се харесваха най-много на Иван – нито много студени, но нито и много топли. „По средата винаги ...
soundsanin (Виктор Табаков)
soundsanin
Проза » Разкази
1.3K 1

Между два свята

Тя имаше всичко. Почти всичко, което бе желала. И бе празна... Отвътре бе гнила. Или поне така се чувстваше. Живееше живота си сякаш насила. И сякаш всичко ù бе даром, красотата ù, интелектът ù, парите ù, перфектното ù семейство, изкуствените ù приятели, фалшивите ù връзки. Утрото се плисна в очите ...
l1l1th (Радина Стефанова)
l1l1th
Проза » Разкази
836 1

Безразличие

Чистият непукизъм към всичко. Абсолютно всичко. Пренебрежението, толкова привлекателно за някои, се превръща в истинско изкуство (The art of not giving a single fuck). Умение. Начин да запазиш здравия разум. Умение...
Хах, емоции... На кого са му притрябвали? (Да това беше реторичен въпрос...)
Не ми ...
bambamplqkplqk (Ханк)
bambamplqkplqk
Проза
1.1K

Голямата Ели и малката Ели

Отминаха коледните и новогодишни празници. Животът облече сивия си костюм, въздъхна и с наведена глава излезе навън. Между блоковете имаше опасни заледени участъци от разтопения от предните дни сняг. Комшийката от втория етаж се бе разтупала с ролки на главата. Някакъв старец от съседните осеметажни ...
valia1771 (Ивон)
valia1771
Проза » Разкази
1.2K 20

Осми март

В сивия град улиците бяха оцветени от усмивките на минаващите жени.
Млади, стари, красиви или грозни… просто неотразими в този ден, когато проблемите са на заден план, а чувството, че са принцеси, доминира.
На фона на тези позитивно изглеждащи хора срещата с нея беше смазваща.
Някогашното най-красив ...
satanas (Милен Милотинов)
satanas
Проза
768 3

Фрагменти

Избистряше думите, за да извае красотата на чувството за свобода, за летеж над дребното. Но дали той – обикновеният човек, би могъл да направи това? Дали би съумял да проникне в същността на малките неща, за да има правото да ги погледне и отвисоко? След дълго мислене, най-важно му се струваше внима ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Проза » Разкази
1.6K 1 10

Окъс(н)ели разкази - 16. Facebook in live-2

- Нали помниш, че имам среща с колеги тази вечер?!
Гласът идва от банята през шума на течаща вода.
- Помня, разбира се! - Отговарям, докато отварям по навик електронната си поща... Всъщност - нищо интересно, ако не броим няколкото регулярни издания, за които съм абониран.
- Имам час при Роси - фризь ...
kalin8 (Борис Калинов)
kalin8
Проза » Разкази
1.1K

Проститутката

Сивото октомврийско небе бе притискало ръждивата гора през целия ден, пропивайки със ситен, студен дъжд оголялата земя. Кокетните къщи на малкото предградие се гушеха зиморничаво под лъщящите керемиди на мокрите си покриви, докато вечерният сумрак постепенно потули с глуха тъмнина и малкото есенни б ...
malkiatprintz (Филип Данчев)
malkiatprintz
Проза » Разкази
2.4K 18

Приказка за любовта

Имало едно време... в едно далечно, далечно кралство... през девет планини в десета, се родила една принцеса.
Малката принцеса растяла, растяла и се превърнала в най-усмихнатата принцеса на света. Всички искали да бъдат нейни приятели. Давала цялата си любов на света, но това не било достатъчно. Нещ ...
dark-love (Мария Томова)
dark-love
Проза » Приказки и произведения за деца
4K

Спомени

Здравей, Дичо!
В следващите няколко реда ще прочетеш неща, които днес си спомних. Благодаря ти за спомените, за миговете, които имахме с теб тогава. Всички тези спомени ме топлят сега, когато така далече си от мен! Може би така е много по-добре! Щом си там - така далече през морета, океани, континен ...
thedarkangel90 (Анастасия Кенеди)
thedarkangel90
Проза » Писма
1.3K

Разни

По-изгодно е да се учиш от чуждия лош опит, отколкото от собствената си глупост.
***
Всички мечтаят за млада, богата и щедра половинка, но накрая се женят за който им падне. Ако в приказките целунеш жаба, тя се превръща в принц. В реалния живот, ако целунеш жаба, тя се превръща в по-голяма жаба, коя ...
iboyadjiev (Иван Бояджиев)
iboyadjiev
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
820 1 1

Сляпа тишина

Бягам по път без павета
и тишината обгръща ме в мрак.
Уж към тебе водеше тази пътека...
Но ти ме подмина,
а аз пак не разбрах... ...
ishizo (Веселина Маджарова)
ishizo
Проза
1.1K 3

Невидимото изкушение

Не го бях виждал откакто завършихме училище. Косата му бе леко оредяла и малко посивяла отстрани на бакенбардите. Имаше и много по-дебели бузи от времето, през което го помнех.
Редовно си пиех кафето близо до кафе машината на спирката, но понякога, когато станех по-рано, минавах и през кварталното к ...
sav11 (Явление)
sav11
Проза » Еротична
1.4K 4

Празник ли е иначе?

Честит празник на всички майки, жени, женички и момиченца!
Честит празник на красивите, на грозните, на слабите и дебелите!
Честит празник на всички покорни и непокорни, на добрите и на лошите!
На всички обичащи и мразещи, на милите и на кучките!
На всички дами с мъжка професия и на всички, които с ...
Liberum-anima (Лазар)
Liberum-anima
Проза » Други
1.5K 1

Искам още

Истински, без значение дали знаеш кой си.
Въздухът, който дишам, без значение дали помня или забравих.
Нервът, който движи химикала по листа и продължава по масата.
Отговор на всичко, което не те попитах и ти ми отговори.
Приятно е да усещам да дишаш мечти във врата ми. ...
an1ma (Александра)
an1ma
Проза » Писма
1.2K 4

Един ден в страната на чудесата

Един ден в страната на чудесата
Един ден, както си вървях по задушната и шумна улица, в главата ми се завъртя свежа мисъл. Бях намислила да отида в гората с кучето ми и да се разведря.
Тоз час се затичах към дома и казах на мама:
- Мамо, реших да отида във гората на разходка. Шаро ще ме пази от опас ...
just-inlove (Михаела)
just-inlove
Проза » Приказки и произведения за деца
1.2K

Усмихни се, голямо момиче

Ти, която обръщаш гръб на любовта, за да са щастливи всички други!
Ти, която издаваш първата си стихосбирка!
Ти, която всеки ден започваш диета и все гладна ходиш!
Ти, която виртуално флиртуваш и за теб копнеят много мъжки очи!
Ти, която търсиш късмет по чужди земи, но сърце си оставила тук! ...
suleimo (Дани Сулакова)
suleimo
Проза » Други
1.6K 1 12

Обедно писмо до Господ

Здравей, Господи!
Вчера не ми беше ден и затова отидох на църква… Надявах се да те открия там, за да ти кажа, че нещата при мен не вървят. Те, шибаните неща, никога не вървят, ама има дни, в които на душата ми ù идва малко в повече. Църквата беше в ремонт и едва успях да се докопам до олтара ти, та ...
MoonflowerTani (Лунно Цвете)
MoonflowerTani
Проза » Писма
1.3K 4

Огледалото

Отдавна в чантата ù този атрибут го няма. За какво ù е?
Има едно голямо огледало в коридора, където набързо слага малко крем, червило и леко подвива миглите си, а как изглежда, дори не се сеща да погледне. Страхува се, да се взре в очите си, защото знае какво ще види.
Понеже всички дрехи, дори и тез ...
Djein_Ear (Евгения Тодорова)
Djein_Ear
Проза » Разкази
1K 2

Моята молитва

Писането винаги ме е спасявало. От най-големите драми в живота ми, от най-дълбоките пропасти в ежедневието ми, от най-силните бури в светлите ми дни. Искаш ли да ти разкажа една история? Седни до мен, ето тук на ъгловия диван. Сори, ако ти е много задимено. Пуша много. Искаш ли една чаша вино? Не, н ...
l1l1th (Радина Стефанова)
l1l1th
Проза
817

Безплътно

Безплътно
Безплътно.
Безплътно мълчание кънтеше във стаята.
Безплътно, безпътно, безжизнено нищо стоеше на стария диван, гледайки призрачно към напразно празния прозорец…
Защо? ...
libertasanima (Стела)
libertasanima
Проза
626 2

18+ Фатална нощ

Оставаха броени часове до пристигането на Новата Година. По улиците на Денвър се стичаше поток от хората, които бързаха, за да се присъединят към семействата си за празнична вечеря. По главните шосета можеха да се чуят клаксоните на недоволните шофьори, ругаенето им и форсирането на гумите по мокрия ...
AliceSixx (Алис)
AliceSixx
Проза » Разкази
1.1K 1

Лъжата, втора природа

Нощта бе нежна. Като разпилени нотни листове по пода. Като разлята чаша от вино по белия чаршаф. Нощта бе различна. Обвита от мирис на пури и скоч. Нощ, в която щеше да се случи нещо. Тя се огледа още веднъж в огледалото. Годините минаваха неусетно, а с тях изчезваше и чувството ù за срам и неудобст ...
l1l1th (Радина Стефанова)
l1l1th
Проза
775 2

Бюро за изгубени

Седеше на полицата толкова отдавна, че съвсем го бяха забравили. Невзрачен пакет, колкото половин кутия за обувки, опакован с твърда сива хартия.
Служителката намести очилата си и погледна с досада новата пратка. Не спираше да се учудва колко небрежни са хората в днешно време. Целият куп беше от сно ...
hristam (Христина Мачикян)
hristam
Проза » Разкази
1K 1