40 129 резултата
Младеж, роден от небето, благословен от Бога, носещ ангелска светлина, тичащ по пъстроцветна дъга. Гонен от вятъра, играещ с облаците. Той игрив е, пакостлив. Добър и всеотдаен. Мъка за някои, надежда за други.
Девойка с бял греховен пламък, търкаляща се по небесния свод, разхождаща се между звездит ...
Девойка с бял греховен пламък, търкаляща се по небесния свод, разхождаща се между звездит ...
540
РАЗКОВАНИ ДЪСКИ -4
С чувство на огромно разочарование установих: резултатите от тегленията на Спортния тотализатор са твърде променливи...
Оказа се, че птицата, дето ме нацвъка за късмет, просто е била разхлабена.
Причернява ми, когато трябва да тегля от „белите” пари, отделени за „черни” дни...
Нап ...
С чувство на огромно разочарование установих: резултатите от тегленията на Спортния тотализатор са твърде променливи...
Оказа се, че птицата, дето ме нацвъка за късмет, просто е била разхлабена.
Причернява ми, когато трябва да тегля от „белите” пари, отделени за „черни” дни...
Нап ...
1297
5
Бавничко пристъпваше по пъртината - дребничък планинец с горящи очи, покрай които се разстилаха замислени бръчици. Върху едното слепоочие на човечеца пулсираше развълнувана веничка и най-вече по това си личеше, че тази разходка за него не е обикновена. Виждаше себе си - смешно, палаво дете, търчащо ...
800
9
Рон беше един от онези мечтатели, които светът вечно подритва и пренебрегва. Въпреки цялата си забележителност, той тънеше в дълбините на черната забрава, която бе обгърнала душата му със своите самотни пипала. Останал неразбран, той скиташе из целия свят, търсеше пътеката, която щеше да го отведе д ...
516
1
Вън валеше силен сняг, камината гореше силно, пламъците като самодиви „играеха” своя вълшебен танц. Аз стоях загледана в „танца” им и в този миг дочух познатите стъпки да отекват навън. Знаех - беше той! Той туко-що беше излязъл от затвора, не го очаквах толкова рано, дори изобщо не го очаквах, че щ ...
559
2
Пенсиониране на 67
Здравейте, аз съм Хуан Гийермо. Ето моята история:
Преди месец получих сърдечен пристъп и жена ми повика линейка. Тя дойде, сложиха ме на носилка и ме понесоха надолу по стълбите. Носачите бяха съответно на 65 и 66 години, единият-с ревматизъм, другият-с дископатия и не можаха да ...
Здравейте, аз съм Хуан Гийермо. Ето моята история:
Преди месец получих сърдечен пристъп и жена ми повика линейка. Тя дойде, сложиха ме на носилка и ме понесоха надолу по стълбите. Носачите бяха съответно на 65 и 66 години, единият-с ревматизъм, другият-с дископатия и не можаха да ...
1260
15
Тази вечер луната ставаше свидетел на малък емоционален апогей. Нямаше караници, нямаше сълзи, просто тишина... Снегът навън вече затрупваше и последните сиви парченца от земята. Вятърът пееше своята печална песен, а всичко наоколо беше притихнало и слушаше внимателно.
Там, в тази хармония от звуци, ...
Там, в тази хармония от звуци, ...
851
4
Повечето от хората приемат думата ,,начало'' като някаква светлина там, в края на тъмния тунел.
Аз за краткия си допир с живота осъзнах, че тази дума ме кара да изпитвам ужас.
Всичко все започва отначало, без престой и без връщане назад.
Може би в началото на живота ми е имало някакъв престой, но ба ...
Аз за краткия си допир с живота осъзнах, че тази дума ме кара да изпитвам ужас.
Всичко все започва отначало, без престой и без връщане назад.
Може би в началото на живота ми е имало някакъв престой, но ба ...
2186
34
(Тази пародийка не е моя. Със специалното съгласие на автора, мой приятел, Мирослав, лекичко я пригодих за сайта и реших, че трябва да се види от повече хора. Приятно забавление!)
(Граматическите грешки, които ще откриете, не са неволни.)
Година 2054. Държава нема. Град Софеа. Разруха, студ, глад. М ...
(Граматическите грешки, които ще откриете, не са неволни.)
Година 2054. Държава нема. Град Софеа. Разруха, студ, глад. М ...
614
2
Романс край синьото езеро
Глава втора
Петък към обяд Лидия се обади на Стан за да им предложи разходка до Копривщица през неделния ден. Естествено тя знаеше, че Нели е на симпозиум, а Радо беше командировка в Италия. Щеше да се завърне в събота на обяд. Разбраха се да се чуят в събота вечерта, когат ...
Глава втора
Петък към обяд Лидия се обади на Стан за да им предложи разходка до Копривщица през неделния ден. Естествено тя знаеше, че Нели е на симпозиум, а Радо беше командировка в Италия. Щеше да се завърне в събота на обяд. Разбраха се да се чуят в събота вечерта, когат ...
1189
Някога бях гъсеница. Бях толкова зелена, с дълги крака и малки бляскави косми по цялото ми тяло. Имах късмета да бъда красива. Но всеки ден бях толкова различно зелена, че се сливах с растенията и никой не виждаше моята красота. Това беше отвътре. Отвън имах всички цветове на живота. Всички забелязв ...
494
*
Откъдето и да погледнеш - роден конспиратор!
Съден за антидържавна дейност преди и след 09.09.1944 г.
Отказва да работи с комунистите, открито осъжда репресиите на новата власт!
Не признава друга кауза, освен тази на Стамболийски - земеделската! ...
Откъдето и да погледнеш - роден конспиратор!
Съден за антидържавна дейност преди и след 09.09.1944 г.
Отказва да работи с комунистите, открито осъжда репресиите на новата власт!
Не признава друга кауза, освен тази на Стамболийски - земеделската! ...
749
Хакуна и Матата бяха влюбени и заедно образуваха Хакуна Матата. На тях кръстиха онази Хакуна Матата, за която Тимон и Пумба така усърдно говореха и която търсеха толкова дълго време.
Те сияеха, те светеха в най-прекрасните цветове. Те викаха сутрин Слънцето и го изпращаха вечер. Те поръсваха черното ...
Те сияеха, те светеха в най-прекрасните цветове. Те викаха сутрин Слънцето и го изпращаха вечер. Те поръсваха черното ...
693
Потъвам в потни пътища на петнадесети перон с пътници,
пресушили повече от половината подземен пир.
Пиша за покварена присъда и прощален подарък – парченце праскова.
После припадък. Птици, пожелаващи плът.
Писмо и плоча. ...
пресушили повече от половината подземен пир.
Пиша за покварена присъда и прощален подарък – парченце праскова.
После припадък. Птици, пожелаващи плът.
Писмо и плоча. ...
637
3
Кафе
С аромат на току-що сварено кафе, мирис на кафеени зърна, прясно смлени, на зелени листа, намачкани, бяла маса с очукана боя и чернокожа жена приготвя нещо. Шкафчета с шарени перденца, подът проскръцва от неравномерните ù стъпки с раздърпани домашни чехли. Показвам се на верандата, а слънцето в ...
С аромат на току-що сварено кафе, мирис на кафеени зърна, прясно смлени, на зелени листа, намачкани, бяла маса с очукана боя и чернокожа жена приготвя нещо. Шкафчета с шарени перденца, подът проскръцва от неравномерните ù стъпки с раздърпани домашни чехли. Показвам се на верандата, а слънцето в ...
761
1
Въздъхна мигът, когато тъмносиньото на здрача плавно се разми в уюта на зимната нощ. Прозвъннаха посипаните със сняг клонки под прозореца, а вятърът се засрами, профуча жално и се запиля далече от сърцето на дома. Огънят в камината се разгоря, вдъхнови се и зашушна… Сподели ми нещо съкровено, което ...
981
19
Такаа... малко предварително обяснение: това го започнах като книга. Най-вероятно няма да стане някоя с 200-300 страници, но няма значение. Та, това е началото, бих искала да чуя мнението ви за него, има ли някакъв смисъл да го продължавам? xD
А заглавието е само временно, аз самата не знам какво ще ...
А заглавието е само временно, аз самата не знам какво ще ...
877
1
864
2
Вдъхновена от спомените, нахлули в съзнанието й, тя реши да напише тази кратка история. В нея леко се пробуди страх, дали той не би я обвинил, че прави това публично, но се замисли и се сети как тя отдавна не е част от живота му и той едва ли би прочел какво е написала за своя скъп спомен...
Била то ...
Била то ...
498
Тя се качи в апартамента си, но не искаше, не можеше да остане. Всичко тук ù напомняше за него. Снимките, дрехите, дори ароматът му беше все още тук. Остави чантата си, взе само ключовете и побегна. Бе с високи обувки, но бягаше и бягаше, и бягаше. Едната започна да ù пречи затова тя ги събу, метна ...
626
2
Като празен лист хартия...
Гледм те. Изпивам те.
Изпивам всяка твоя усмивка,
всяка дума, излязла от твоите уста.
Искам те. Жадувам те. ...
Гледм те. Изпивам те.
Изпивам всяка твоя усмивка,
всяка дума, излязла от твоите уста.
Искам те. Жадувам те. ...
968
2
Когато бях в пети клас, в училище подготвихме пиеса по приказката "Снежанка и седемте джуджета". Избраха ме за ролята на царицата. Каква "царица" съм била се вижда от снимката, която татко ми направи с дрехите от ролята. Тоалетът ми беше от две части: пола и блуза. За полата майка използва пердето о ...
410
Бе нощ, но ми се струваше, че е по-сива, отколкото всички, които досега съм преживявала. Наистина, чувството ми за представа относно света бе малко претъпено, но нямаше как, животът се налагаше над мен -да живея. Често си седях у дома и мозъчето ми извърташе невероятни изобретения, но те, макар да и ...
561
1
02.
Дори и не чувам какво казва онзи човек, облечен в бяла роба, който стои в двора на къщата до сами края на познатата ми част на Вавилон. Нито помня как съм стигнала до тук, нито кога са ме подготвили за сватба. Всичко ми е една гъста, лепкава мъгла. Сън. Нищо повече от лош сън.
Този свят е загнил ...
Дори и не чувам какво казва онзи човек, облечен в бяла роба, който стои в двора на къщата до сами края на познатата ми част на Вавилон. Нито помня как съм стигнала до тук, нито кога са ме подготвили за сватба. Всичко ми е една гъста, лепкава мъгла. Сън. Нищо повече от лош сън.
Този свят е загнил ...
623
Нямам муза за писане…
Питате ме защо не напиша някоя история, а се ровя в интернет и си губя времето. Е, ще ви кажа. Защото нищо не ми идва в главата, бе хора. История! Каква история? Мозъкът ми отказва. Зациклила съм на едно място. Тръгна ли напред, взема, че се препъна. Това е! Няма вече да пиша. ...
Питате ме защо не напиша някоя история, а се ровя в интернет и си губя времето. Е, ще ви кажа. Защото нищо не ми идва в главата, бе хора. История! Каква история? Мозъкът ми отказва. Зациклила съм на едно място. Тръгна ли напред, взема, че се препъна. Това е! Няма вече да пиша. ...
2110
32
Авторът винаги има право
(11)
Кучият син
Мила Мария,
Редовете, за които ме питаш, не са стих. Не искам да ги включвам в бъдещата си стихосбирка, защото нямат художествена стойност. Нека си останат само в моите чернови и на гърба на El Índolo, сувенирчето със символа на андалуския град Алмерия. На ед ...
(11)
Кучият син
Мила Мария,
Редовете, за които ме питаш, не са стих. Не искам да ги включвам в бъдещата си стихосбирка, защото нямат художествена стойност. Нека си останат само в моите чернови и на гърба на El Índolo, сувенирчето със символа на андалуския град Алмерия. На ед ...
1042
12
Седя си на една пейка и гледам как хората вървят щастливо по улиците, окичени като коледни елхи с мартеници. Бъркам си в джоба и вадя малко малка гривна, изплетена от червени и бели конци. От тези - със сърчицата и завъртулките по тях.
Огледах се. Още я нямаше. То си беше рано.
- Колко сладкооо! – И ...
Огледах се. Още я нямаше. То си беше рано.
- Колко сладкооо! – И ...
517
Някъде далече – на брега на голяма река, се издигал замък. Той бил толкова стар, че кулите му се ронели в бавните води, тесните прозорци потраквали самотно от вятъра и само гласът на една стара сова се чувал нощем из тъмните коридори. Понякога голямата врата на замъка се отваряла и от нея излизал кр ...
1811
5
Л у д н и ц а
Действащи лица: Доктор /психиатър/
Сестра
Полицай
Пациент ...
Действащи лица: Доктор /психиатър/
Сестра
Полицай
Пациент ...
1264
4
4
Адол седеше пред Г-н Дъб и го гледаше кръвнишки. Сякаш щеше да го изгори с поглед! Светьо гледаше шоуто развеселен и дори и не помисли да помогне на Ади в делото и, а именно:
- Навън съм! Най-сетне излязох! Сега ще видиш проклет дъб!
Като специалист по оръжията, естествено Адол не бе прекалено уме ...
Адол седеше пред Г-н Дъб и го гледаше кръвнишки. Сякаш щеше да го изгори с поглед! Светьо гледаше шоуто развеселен и дори и не помисли да помогне на Ади в делото и, а именно:
- Навън съм! Най-сетне излязох! Сега ще видиш проклет дъб!
Като специалист по оръжията, естествено Адол не бе прекалено уме ...
757
Цигулар
Какви чудни звуци!... Не съм очаквал да съществува нещо толкова нежно и красиво... Не заех кой вълшебник свиреше тая мелодия. Не знаех и как го правеше и ми оставаше само да се възхищавам на таланта му. А може би е бил някой ангел?
Сляпо се доверих на тая хубост и завих зад ъгъла на каменнат ...
Какви чудни звуци!... Не съм очаквал да съществува нещо толкова нежно и красиво... Не заех кой вълшебник свиреше тая мелодия. Не знаех и как го правеше и ми оставаше само да се възхищавам на таланта му. А може би е бил някой ангел?
Сляпо се доверих на тая хубост и завих зад ъгъла на каменнат ...
810
3
Когато синът ми беше осемгодишен, поиска да си има куче. Бащата на негов съученик му подари едно малко пале. Беше от майка овчарка и баща канадски вълк. Синът ми, тъкмо започнал да учи английски, го кръсти Фокси. Макар че Фокс значело лисица… Малкият звяр беше гражданин само една нощ. Скимтя и драск ...
943
12
Сепвам се. Забравих, че се намирам в храма на Кумран. Човекът със синята лента все още стои до мен. Разговорът продължава. Питам:
- Какви са тези хора с три цвята ленти?
- В нашата Общност всички се учат. От най- малкото дете, до най- възрастния. Учат се как да се усъвършенствуват. Тези, които започ ...
- Какви са тези хора с три цвята ленти?
- В нашата Общност всички се учат. От най- малкото дете, до най- възрастния. Учат се как да се усъвършенствуват. Тези, които започ ...
585
Изненадаха ме в офиса в петък, малко преди да ми свърши работното време. Точно допивах с наслада от предстоящия уикенд следобедното си дълго шварц кафе, когато шефът ме извика в кабинета си. Стори ми се необичайно да трябвам на началника Колев в такъв момент от работната седмица и леко се подразних, ...
1382
1
2
Романс край синьото езеро
Глава първа
Нели приседна на единствената пейка и се загледа в далечината. Хоризонтът беше спокоен и толкова далечен, че погледът се губеше някъде по средата. Небе и вода се смесваха в далечината. Къде свършваше езерото и къде започваше небето? Нямаше нито вълни, нито птици ...
Глава първа
Нели приседна на единствената пейка и се загледа в далечината. Хоризонтът беше спокоен и толкова далечен, че погледът се губеше някъде по средата. Небе и вода се смесваха в далечината. Къде свършваше езерото и къде започваше небето? Нямаше нито вълни, нито птици ...
748
Кучката в двора прилайваше жаловито. Синджирът трепереше, опъваше нервите на животното, тънки като нишки на тетива. Луната надничаше през прозорците. Гредоредът пукаше, октавно, под мишите стъпчици. И когато старата двуцевка се закиска след бягащата сива гадина, таванът се превърна в азил, убежище з ...
1646
24
Деян обичаше лунните снежни нощи. В тях имаше някакво безкрайно тайнство и очарование. И това усещане той пазеше в себе си още от детските си години, когато му четяха приказки. Въображението му тогава рисуваше невероятно ярки и красиви образи, които по цели вечери живееха в съзнанието му и той се пр ...
1181
25
Улиците... улиците са странни места.
Пълни с опасности и същевременно с възможности, хиляди и непознати...
Всеки ден се разминаваш с различни хора, с техните съдби, чувства, мечти, някои от тях привличат вниманието ти, може би всичко се крие някъде във външния вид... може би в походката... други про ...
Пълни с опасности и същевременно с възможности, хиляди и непознати...
Всеки ден се разминаваш с различни хора, с техните съдби, чувства, мечти, някои от тях привличат вниманието ти, може би всичко се крие някъде във външния вид... може би в походката... други про ...
607
1
Едва ли има по-опияняващо и едновременно с това успокояващо чувство от това, което изпитвам, докато си скубя веждите. Тъкмо преди малко бях заклещил горката нощна лампа между ръба на леглото и още по-злочестата възглавка до нея в отчаян опит да ги наглася по начин, който да ми е удобен да си извия о ...
773
3
Разходка по улица “Горки”
Над Москва се стелеше лятна вечер. Юнското небе беше чисто и милиони звезди блестяха над кремълските кули. Улица “Горки” беше залята от светлините на старите улични фенери, както и от ярко осветените витрини на голямите магазини. Пъстра тълпа от московчани и туристи сновяха ...
Над Москва се стелеше лятна вечер. Юнското небе беше чисто и милиони звезди блестяха над кремълските кули. Улица “Горки” беше залята от светлините на старите улични фенери, както и от ярко осветените витрини на голямите магазини. Пъстра тълпа от московчани и туристи сновяха ...
1484
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
