Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Корубата на живота

Корубата на живота
Оану беше щастлив. Днес нямаше училище и беше решил да се изкъпе в океана. Обожаваше да се разхожда по плажа, да усеща как миниатюрните златисти песъчинки масажират босите му крака и да слуша как вятърът брули палмовите листа. Затича се с всички сили. Скоро чу тихото и приятно пли ...

Flame92

Проза » Разкази

1.3K

Как постигнах хармония с фън-шуй

Една чудна неделна утрин се събудихме с половинката ми, целунахме се мило и се поизлежавахме още около час, бъбрейки весело за разни дреболии. После той седна да си прегледа някаква работа на компютъра. А аз по повод хубавия почивен ден и слънчевата сутрин реших да направя нещо приятно и полезно. Се ...

kcekce

Проза » Хумористична

1.7K 4

Човекът без мнение

Джонатан – наперен двадесет и четиригодишен млад мъж – се разхождаше пред входа на учебния корпус на университета. Лекциите му бяха приключили по-рано и докато чакаше своята приятелка, бавно крачеше по пясъчната алея с голям сак през рамо. Наоколо нямаше никого освен възрастния градинар, който така ...

malkiatprintz

Проза » Разкази

2.4K 13

Човечета от кал

Малкият Митко имаше доста мръсно занимание, което почти докарваше баба му до лудост, когато се прибереше вкъщи – играеше си в калта.
Като всяко дете, което има село, където да прекарва лятото, Митко обичаше да тича по двора и да си играе с всяка пръчка и камък, които се изпречваха на пътя му. Обичаш ...

The_Crimson_King

Проза » Разкази

2K 1 4

Опасна игра - част първа

Хубаво е, когато не изпитваш чувства. Чувстваш се някак свободен и спокоен,
неангажиран. Сигурно ще си помислите, че съм лекомислена и глупава? Не, не съм. Просто отраснах с мисълта, че свободата и неангажираността са най-прекрасните неща на света, и наистина са. Същото си мислеше и тя - една бунтар ...

Aleto12

Проза » Разкази

827 1

Стълба към дерето

... Или седем дни България. Наблюдения и размисли.
Погрешното разбиране на ситуациите от настоящето и късата историческа памет превръщат всеки глупав политик от посмешище, в заплаха за собствения му народ...
Сега остава и наркоманите да си изберат Дилър-Патриарх на Светия Коноп...
Радиофеномен: Межд ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.3K 11

Светът на любовта

Сътворихме го.
Времето спираше и тръгваше.
Светът се въртеше около нас, беше вкусно.
Не можех да се отлепя от теб.
Притисках се без да мисля. ...

krvelkov

Проза » Други

885 3

Монолози на щастието. За щастието и любовта. 3 част

„Любовта...
Слънцето идваше с неговата оранжева прекрасност... Или пък прекрасна оранжевост. Няма значение, истината е, че всеки път щом отварях своите очи, знаех, че цветовете, звуците, формите, всички доловими за сетивата неща създаваха усещания, а те от своя страна преживявания... Всяко докосване ...

DrManolov

Проза » Разкази

1.7K 3

Петелска история

На нашата улица петел пропя. Ха?! Не бях чувал петел да пее от детските години. Тогава във всеки двор имаше кокошки с петел. Но сега - нито кокошки, нито петли. Този пък откъде се взе!? Пееше, та се късаше с дрезгав хард рок хрип, подобен на гласа на Браян Джонсън от Ей Си Ди Си. "Кукуригуууууууууу" ...

duffmckagan

Проза

930 5

Ръката на жена му

Ръката на жена му
Калоян лежеше на леглото в дъното на стаята, където светлината беше оскъдна. Там обикновено поставяха безнадеждните случаи или тези, чието състояние беше много тежко.
В стаята бяхме още трима души. Един осемдесет и пет годишен дядо оптимист, чиято уста не млъкваше, опериран от херн ...

Раш

Проза » Разкази

1.2K

Твърде висока цена

Явно беше роден с тази способност. Още не можеше да говори добре, когато за първи път изненада майка си със своята ловкост. Малката гумена играчка изчезна пред очите ù толкова внезапно и необяснимо, че тя се изплаши да не я е глътнал, но преди да успее да реагира, детето я извади от джоба на пеньоар ...

hristam

Проза » Разкази

1.2K 7

Монолози на щастието. Щастието и любовта. Част 2.

Щастието, почти онемяло от тъжната история на греховете, реши да довърши историята, в моментите, в които то участваше... Отново се изправи и започна да разказва:
- Не бях чуло дори за тъжните преживявания на този господин. Когато той ме откри, нещата бяха други, ще започна малко от по-рано... Един д ...

DrManolov

Проза » Разкази

1.4K

Укротяване (четвърта последна част)

Съвместен проект на BobbyAngel и Suleimo
=== ЧЕТВЪРТА ЧАСТ ===
Николай спря колата пред дома на Катя. Нещо го измъчваше.
- Налага се да отсъствам известно време. Родителите ми не са случайни хора. Имат голям бизнес, от който се опитах да се дистанцирам, да постигна нещо сам. Сега обаче, баща ми е зл ...

suleimo

Проза » Еротична

2.2K 7

По пътя към мечтите

Никол Анна Дефусе седеше до голямата камина и се взираше в огъня. Знаеше, че рано или късно този момент ще дойде. Познаваше сина си добре, неговия буден ум, неспокойния му дух, силното му и жилаво тяло. Забелязваше как през последните години Марко прекарваше все повече и повече време на пристанището ...

malkiatprintz

Проза » Разкази

1.5K 11

Ти

Винаги ще си спомням за теб. Знам, че още нищо не е свършило, но никога не се знае какво предстои. А аз имам силна интуиция и знам, че животът рано или късно ще ни раздели. Затова нека ти кажа едно прекалено ранно и предварително сбогом. Винаги ще помня този период от живота си. Ленивите и прекрасни ...

BlueberryDream

Проза » Други

758

радвам се

- Радвам се, че имам логика и без нея, според мен, няма да можем да осъзнаваме нещата и да ги реализираме в живота.
- Ще ти кажа едно, затова те допуснахме дотук, защото имаш добра логика. Това е едно от нещата, които притежаваш. Изчистена си от баластрата и тинята.
- Благодаря ти, Учителю. Това ме ...

mari45

Проза » Други

968

Да платим сметката му за ток!

Да платим сметката му за ток!
февруари 2013, Европа, Пловдив
Пенсионерът Кольо Пешев се насочи към прозореца на хола, бе дочул викове на многолюдно множество от хора. Живееше сам на централната улица в града на тепетата в жилище наследено от баща му. Синът му и неговата жена бяха на гурбет в Милано, ...

sirDIMITRI

Проза » Разкази

2.9K 7

Монолози на щастието. За щастието и хората. Щастието и любовта. 1 част

С допушването на цигарите си, греховете се пренастроиха за темата на любовта, те бяха участвали в толкова много такива моменти на нещастие от любов. Всички знаеха, че любовта бива споделена и несподелена... Греховете решиха да започнат с описанието на една любов, която беше нещастна:
- Една вечер ед ...

DrManolov

Проза » Разкази

1.2K 1 2

Отношенията

Фройд е казал: "Отношенията с другия индивид са ВИНАГИ СРЕДСТВО, НО НИКОГА ЦЕЛ..." И е бил много прав! Смятам, че трябва да си много доволен от това, че постигна своята цел! Но не разбирам защо го правиш? Не разбирам какво целиш с това? Не ти ли стига, че за малък отрязък от време сгромоляса всичко ...

thedarkangel90

Проза » Писма

1.3K 2

Наблюдателят

Наблюдателят
Моя работа ли бе да се намесвам в развитието на другите светове? Някъде там остана предишният ми живот-приятелите, спомените, радостта, усещането, че всичко е част от теб и ти си във всичко. Тъгата на новия ми живот обича да посреща изгревите на слънцето. Тук, в този свят, то определя р ...

линасветлана

Проза » Фантастика и фентъзи

1K 2 8

Укротяване (трета част)

Съвместен проект на BobbyAngel и Suleimo
=== Част III ===
Минаваха часове, дни, седмици...Катя започна да се променя. Беше по-щастлива, но и по-властна от всякога. Околните забелязваха, че нещо влияе над иначе еднообразното ù ежедневие. Сега тя изглеждаше като преродена. Все едно имаше малък дявол, ...

suleimo

Проза » Еротична

1.8K 5

Избор на живот

Забравен в безкрайността на собственото си съзнание, той се луташе, търсейки изход към реалността. Тази реалност, от която беше избягал и се беше скрил в себе си. Но изглежда, усетил че това бягство е продължило прекалено дълго, той отново се реши да търси промяната. Срещаше в съзнанието си мисли за ...

dimex666

Проза

825

Приятелство или...

Приятелство между мъж и жена, което не завършва със секс, е като футболна игра, при която двата отбора през целия мач ритат топката, но не отправят нито един удар към противниковата врата.

iboyadjiev

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

848 4

Монолози на щастието. За Щастието и човешкото.

И както по-рано се бяха уговорили, Щастието не бе част от Греховете, затова то зае пасивна позиция и след срещите между тях и хората, то просто разпитваше. Така му се искаше да опознае всичко.
В един прекрасен ден Щастието стана свидетел на…
Греховете обичаха да нарицаят човечеството с по-различни и ...

DrManolov

Проза » Разкази

1.3K

Зама

Тулий дочу шума от препускащи копита в последния момент и успя да се обърне в мига, в който иззад близката дюна изскочи конник. Беше картагенец. Ездачът се стъписа, но моментално извади меча си и се нахвърли върху римлянина. Тулий отскочи, прокълна загубата на коня си, измъкна спатата* и вдигна овал ...

malkiatprintz

Проза » Разкази

1.2K 9

Позив за доброта

„Тя тръгна, но накъде ли... Дали забравила, че аз съм любовта на живота ù, забрави дори да се обърне!?! Или може би в бързината да избяга от заблудата си, забрави да ми каже поне „Сбогом”... Какво пък! Защо ù е наистина любов несподелена? Защо ù е някой, в който не е намерила отзвук на силните си чу ...

dimex666

Проза

763 2

Укротяване (втора част)

Съвместен проект на BobbyAngel и Suleimo
=== ВТОРА ЧАСТ ===
Беше минала седмица от срещата им, а Катя още усещаше онези решителни устни. Николай не я потърси, но и тя се въздържаше. Беше любопитна, как толкова млад човек, ще се издигне до такъв висок пост. Видя, че е на 29 години и все пак, как го е ...

suleimo

Проза » Еротична

1.9K 11

Цветята на голямата Ева

Най-после петък. Работната седмица бавно притихваше върху бюрата на целия отдел.
Оставаше около час до седемнайсет, а времето пълзеше по корем много бавно и облизваше стрелките на часовника. Всеки от служителите духом беше вече далеч от сградата на офиса и кроеше планове за почивните дни.
Ева подред ...

Довереница

Проза » Разкази

1.3K 1 20

Монолози на щастието. За хората и щастието.

Скатано в един тъмен ъгъл, под клетата светлина на старата като света, закачена на тавана, вяло клатеща се газена лампа, стоеше Щастието. Наричаше се така, защото хората му бяха дали точно това име. Всъщност, големият въпрос на Щастието беше какво именно кара хората да го наричат така и защо така за ...

DrManolov

Проза » Разкази

1.4K 5

Укротяване (първа част)

Съвместен проект на BobbyAngel и Suleimo
=== ПЪРВА ЧАСТ ===
Катя беше сериозна дама, около 45-годишна, с перфектно поддържана фигура, кариеристка, властваща над всеки и всичко. Може би точно затова тя никога не намираше човека, с когото да прекара онези желани моменти.Често се отдаваше в ласките на ...

suleimo

Проза » Еротична

2.1K 7

Change your life/Промени живота си - 1-ва част

На всеки се е случвало, нали? Всеки поне веднъж е мислил да отреже вените си и да спре да се тревожи за всичко... При мен това се е случвало много пъти... Нека ви разкажа моята история, за да разберете... Да започна от името си, казвам се Александра и съм на 16. Животът ми е пълна каша... Живея с ма ...

aalexxxx

Проза » Разкази

597 1

За какво съжаляват хората по света, преди да умрат?

За какво ли съжаляват хората по света, преди да умрат? Може би...
Руснаците: Съжаляват колко много водка ще остане неизпита.
Французите: Съжаляват колко много жени ще останат недолюбени.
Германците: Съжаляват колко много бира ще остане неразлята.
Италианците: Съжаляват колко "Ферарита" ще останат не ...

duffmckagan

Проза » Други

822 2

Тунел

Стъпките кънтяха по хлъзгавия каменен под. Тъмнината го обргъщаше... студът поглъщаше... Тичаше. Леденият въздух режеше дробовете му при всяко вдишване. Очите му сълзяха в непрогледния мрак. Крачка, две, три. Подхлъзваше се в меката кал, падаше. Студените камъни жегваха остро тялото му. Ставаше и ху ...

bambamplqkplqk

Проза

898 1

Звук и светлина

Отварям очи и поглеждам, около мен е зима. Всичко е отрупано със сняг, няма сгради, животни или дървета. Само едно мъртво ябълково дърво на пет метра от мене застанало самотно сред бялата пустош. Опитвам се да си спомня как съм стигнал до тук, но съзнанието ми е празно като гледката, която се разкри ...

mistery_zoro

Проза » Разкази

994 1

Нощни ръце 2

Нагъл слънчев лъч танцува по притворените ми клепачи. Извръщам леко глава, опитвайки да се отърва от него, но той продължава да ме дразни, усетил явно, че съм лесна плячка. Отварям неохотно очи. Всичко си е както преди – все така съм прикована към леглото, лявото ми стъпало е все така клюмнало като ...

Heel

Проза » Разкази

928 1

Смесено сляпо творчество

Дойде Краят, за да сътвори всичко отначало и Земята коленичи гола пред Него.
Белите думи по черни друми ще скитат.
В един черен казан грозновата фея пееше весели песни за любов и страдания.
Гаргата прокле своето гнездо, което винаги напускаше.
Противно на всички приказки, една самодива откри своя пр ...

libertasanima

Проза » Други

689

Скитници

И днес оглеждаш се наоколо -
и виждаш само злоба, завист и порок.
От туй, което най-презираш сам се опасяваш.
Тя ще стъпи там, където най ще заболи!
Ще я видиш в огъня, където ще сияе. ...

Familytree

Проза » Други

805

Разковани дъски - 25

Новина: България е 48-ма Световна сила по футбол! Зад нас са само страните, които нямат стадиони...
С въвеждането на умни електромери, общото IQ на работещите в Енергото рязко ще скочи.
Когато ми стане скучно, обикновено се обаждам в градската баня и казвам, че има бомба.
Решиха да играят с открити ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.4K 7

Денят на влюбените

Името ù беше Кейтлин. Най-обикновено момиче със своите мечти и страхове. Един слънчев ден тя излезе да се поразходи. Дълго време вървя из парка и се любува на чудесното време. След една голяма обиколка, момичето реши да седне на една пейка и да си почине.
Не мина много време и до нея седна друго мом ...

candy_girl_13

Проза » Разкази

970

Някой ден

Вратата на дървената къща се хлопна, а сянката му се отдалечаваше бавно. В тишината глухо отекваха отдалечаващите му се стъпки. Едва се чуваше скърцането на люлеещия се стол на верандата и свистенето на вятъра. Той вървеше и се опитваше да подреди мислите си. Не можеше да повярва какво е направил, н ...

totaleclipse5

Проза » Разкази

892

Проза и разкази от съвременни български писатели

Корубата на живота

Как постигнах хармония с фън-шуй

Човекът без мнение

Човечета от кал

Опасна игра - част първа

Стълба към дерето

Светът на любовта

Монолози на щастието. За щастието и любовта. 3 част

Петелска история

Ръката на жена му

Твърде висока цена

Монолози на щастието. Щастието и любовта. Част 2.

Укротяване (четвърта последна част)

По пътя към мечтите

Ти

радвам се

Да платим сметката му за ток!

Монолози на щастието. За щастието и хората. Щастието и любовта. 1 част

Отношенията

Наблюдателят

Укротяване (трета част)

Избор на живот

Приятелство или...

Монолози на щастието. За Щастието и човешкото.

Зама

Позив за доброта

Укротяване (втора част)

Цветята на голямата Ева

Монолози на щастието. За хората и щастието.

Укротяване (първа част)

Change your life/Промени живота си - 1-ва част

За какво съжаляват хората по света, преди да умрат?

Тунел

Звук и светлина

Нощни ръце 2

Смесено сляпо творчество

Скитници

Разковани дъски - 25

Денят на влюбените

Някой ден

Опашка